Щитовидна жлеза
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Щитовидната жлеза (на латински: glandula thyroidea) е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 – 25 грама при възрастните. Намира се в предната част на шията. Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак. При някои хора от провлака започва тънък израстък, който се насочва нагоре и се обозначава като пирамиден дял, като дължината му е променлива.
Основната ѝ функция е производството на тироксин, трийодтиронин и калцитонин които влияят върху метаболизма, растежа и развитието.
Болести[редактиране | редактиране на кода]
Хормоните на щитовидната жлеза съдържат йод. Ако във водата или храната не се съдържа достатъчно йод, щитовидната жлеза силно нараства и причинява ендемична гуша. Недостатъчната секреция на тироксин в детска възраст води до изоставане в умственото и физическото развитие – кретенизъм. Приемането на таблетки с йод по лекарско предписание и на йодирана сол води до намаляване риска от това заболяване. Хипофункцията на щитовидната жлеза във възрастни води до болестта микседем (забавяне на сърдечната и мисловната дейност, както и на двигателните реакции). Хиперфункцията на жлезата при израснал организъм води до развиване на базедова болест.
Физиологични ефекти на хормоните на щитовидната жлеза Т3 (трийодотиронин) и Т4 (тетрайодотиронин), включително и рТ3 (реверсивен трийодотиронин):
- Регулират растежа и развитието
- Усилват базалния метаболизъм като влияят върху кислородната консумация и телесната температура
- Действат върху нервната система: хипотиреоидизъм – апатия; хипертиреоидизъм – свръхвъзбудимост
- Увеличават гликолизата и синтеза на холестерол в черния дроб
- Действат в мускулите – свръхсекреция – миопатия; намалена секреция – забавени сухожилни рефлекси
- Стимулират калциевата и фосфатна обмяна
- Повишават катехоламиновата чувствителност на сърцето (тахикардия при хипертиреоидизъм)
- рТ3-слаб агонист. Образува се в големи количества от Т4 при хронични заболявания, гладуване, във фетуса
Синтеза на хормоните Т3 и Т4:
- Активен транспорт на йод в тиреоцитите (клетки на щитовидната жлеза)
- Окислява се от ензима тиреопероксидаза която работи с водороден пероксид като окислител
- Йодиране на тирозинови остатъци в молекулата на тиреоглобулина – образуват се моно- и дийодтирозин
- Куплиране на йодтирозиновите остатъци върху тиреоглобулина – образуват се Т3 и Т4
- Хидролиза на тиреоглобулина и освобождаване на хормоните чрез ендоцитоза стимулирана от тиреотропния хормон на хипофизата и хормона тиреолиберин отделян от хипоталамуса. А тези хормони от своя страна се инхибират по пътя на механизма на обратната връзка от продуктите на реакцията-в случая Т3 и Т4
Механизъм на действие[редактиране | редактиране на кода]
Свързват се с нуклеарни рецептори в таргентните клетки които от своя страна предизвикват чрез каскадни реакции промени в ДНК – увеличават транскрипцията на гена за растежния хормон и така увеличават белтъчната синтеза.
