Щитовидна жлеза

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Щитовидна жлеза

Щитовидната жлеза (на латински: glandula thyroidea) е най-голямата ендокринна (с вътрешна секреция) жлеза с тегло 20 – 25 грама при възрастните. Намира се в предната част на шията. Тя има два дяла – ляв и десен, свързани помежду си с тесен провлак. При някои хора от провлака започва тънък израстък, който се насочва нагоре и се обозначава като пирамиден дял, като дължината му е променлива.

Основната ѝ функция е производството на тироксин, трийодтиронин и калцитонин които влияят върху метаболизма, растежа и развитието.

Болести[редактиране | редактиране на кода]

Хормоните на щитовидната жлеза съдържат йод. Ако във водата или храната не се съдържа достатъчно йод, щитовидната жлеза силно нараства и причинява ендемична гуша. Недостатъчната секреция на тироксин в детска възраст води до изоставане в умственото и физическото развитие – кретенизъм. Приемането на таблетки с йод по лекарско предписание и на йодирана сол води до намаляване риска от това заболяване. Хипофункцията на щитовидната жлеза във възрастни води до болестта микседем (забавяне на сърдечната и мисловната дейност, както и на двигателните реакции). Хиперфункцията на жлезата при израснал организъм води до развиване на базедова болест.

Физиологични ефекти на хормоните на щитовидната жлеза Т3 (трийодотиронин) и Т4 (тетрайодотиронин), включително и рТ3 (реверсивен трийодотиронин):

  1. Регулират растежа и развитието
  2. Усилват базалния метаболизъм като влияят върху кислородната консумация и телесната температура
  3. Действат върху нервната система: хипотиреоидизъм – апатия; хипертиреоидизъм – свръхвъзбудимост
  4. Увеличават гликолизата и синтеза на холестерол в черния дроб
  5. Действат в мускулите – свръхсекреция – миопатия; намалена секреция – забавени сухожилни рефлекси
  6. Стимулират калциевата и фосфатна обмяна
  7. Повишават катехоламиновата чувствителност на сърцето (тахикардия при хипертиреоидизъм)
  8. рТ3-слаб агонист. Образува се в големи количества от Т4 при хронични заболявания, гладуване, във фетуса

Синтеза на хормоните Т3 и Т4:

  1. Активен транспорт на йод в тиреоцитите (клетки на щитовидната жлеза)
  2. Окислява се от ензима тиреопероксидаза която работи с водороден пероксид като окислител
  3. Йодиране на тирозинови остатъци в молекулата на тиреоглобулина – образуват се моно- и дийодтирозин
  4. Куплиране на йодтирозиновите остатъци върху тиреоглобулина – образуват се Т3 и Т4
  5. Хидролиза на тиреоглобулина и освобождаване на хормоните чрез ендоцитоза стимулирана от тиреотропния хормон на хипофизата и хормона тиреолиберин отделян от хипоталамуса. А тези хормони от своя страна се инхибират по пътя на механизма на обратната връзка от продуктите на реакцията-в случая Т3 и Т4

Механизъм на действие[редактиране | редактиране на кода]

Свързват се с нуклеарни рецептори в таргентните клетки които от своя страна предизвикват чрез каскадни реакции промени в ДНК – увеличават транскрипцията на гена за растежния хормон и така увеличават белтъчната синтеза.