Направо към съдържанието

Меланин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Натрупване на меланин в меланом

Меланин (на гръцки: μέλας, черен) е общо понятие за група пигменти, придаващи тъмен, кафяв или черен цвят при хората, животните, растенията и някои прости форми на живот. Меланинът е изграден от полиацетилен (polyacetylene), полианилин (polyaniline) и полипирол (polypyrrole) или някое сродно вещество. Обикновено меланинът е съединение на повече от една молекула индолкинон (indolequinone) и дихидроиндолова карбоксилова киселина (dihydroxyindole carboxylic acid).

При хората меланинът е една от причините за естествената пигментация на кожата, косата, ириса на окото и др. В кожата на човека меланинът се съхранява и произвежда от специални клетки, наречени меланоцити. Всички хора имат приблизително еднакъв брой меланоцити, но при хората с по-тъмна кожа се произвежда по-голямо количество пигмент.

Меланинът се формира от две аминокиселини: фенилаланин и тирозин. Те се произвеждат от специална група клетки, познати като меланоцити. Тези клетки могат да допринесат за излекуване на болести като витилиго и албинизъм, които се характеризират с липса или пълно изчезване на меланоцитите. Меланин почти отсъства по дланите и стъпалата.

Въпреки големите разлики в цвета на кожата, косата и очите на хората има само два типа меланоцити.

Първият тип определя черните и тъмнокафявите оттенъци, а вторият – оттенъците от червеникаво до жълто. Съотношението им в клетките определя цвета на косата при отделния човек.

С течение на годините косата посивява и накрая побелява, защото от определена възраст фоликулите в косъма спират да произвеждат меланин. Това означава, че ако в косата се съдържа повече меланин, цветът ѝ ще е по-тъмен, а ако съдържа по-малко – по-светъл. С годините тялото въобще спира да произвежда нови меланоцитни клетки, които да заменят умиращите и резултатът е пълното побеляване.

Свръхпродукция на меланин

[редактиране | редактиране на кода]

Хормоналните промени, излагането на слънце, наранявания, някои заболявания, генетичната предразположеност могат да доведат до свръхпроизводство на меланин. Повишената продукция и отлагане на меланин причиняват хиперпигментация на кожата, която може да бъде обширна или локализирана.

Хиперпигментацията се състои в плоски и по-тъмни участъци на кожата с различни размери и форма. Това са тъмнокафяви или черни петна. Лечението зависи от типа на петната — дермални или епидермални.

Недостиг на меланин

[редактиране | редактиране на кода]

При недостиг на меланин в организма кожата е изложена на риск. Липсата на меланин е причина за състоянието албинизъм, при което пигмент изобщо не се произвежда, и заболяването витилиго, при което пигмент липсва само в определени участъци по кожата, окосмяването и ириса.

Вероятното обяснение е, че имунната система атакува меланоцитите в кожата, които умират или не могат да функционират правилно, в резултат на което изчезва меланинът. Албинизмът е наследствено заболяване, което освен кожата засяга и очите. Предизвиква се от нарушения в образуването на меланин.

Меланин, тен и хранене

[редактиране | редактиране на кода]

С настъпването на лятото много хора почиват на море или на планина и придобиват хубав летен загар. Загарът зависи от меланина: колкото повече меланин се произвежда в тялото, толкова по-бързо почернява кожата. Способността на организма да произвежда меланин е генетично заложена, но е възможно да се повлияе донякъде от храненето. Продуктите, богати на витамини C, E и A, подпомагат изработването на меланин.

Меланинът се синтезира с помощта на аминокиселините триптофан и тирозин. Тирозин в по-големи количества се съдържа в месото, рибата, черния дроб, а също така в авокадото и боба. В неполирания ориз и фурмите се съдържа триптофан. Във фъстъците и бананите се съдържат и двете аминокиселини.