Лопатка (кост)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За географския нос вижте Лопатка (нос).

Емблема за пояснителна страница Тази статия е за костта наречена лопатка (на латински: scapula). За други значения на Скапула вижте Скапула.

Лява лопатка, предна повърхност
Лява лопатка, задна повърхност

Лопатка (на латински: scapula) се нарича широка плоска кост от гръдния пояс осигуряваща връзката на раменната кост с ключицата. По форма наподобява на лопата и това е причината костта да се нарича така.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Според доц. д-р Стоян Гаджев на лопатката се различават две повърхности: латерална (facies lateralis) и ребрена (медиална) (facies costalis (medialis), три ръба: дорзален (margo dorsalis), краниален (margo cranialis) и каудален (margo caudalis) и три ъгъла: каудален (angulus caudalis), краниален (angulus cranialis) и вентрален (angulus ventralis).[1] Според други, при лопатката се различават две повърхности: предна, или реберна (facies costalis) и задна (facies posterior), три края: горен (margo superior), медиален (margo medialis) и латерален (margo lateralis) и три ъгъла: медиален, горен (angulus superior), долен (angulus inferior), латерален (angulus lateralis).

Предната повърхност е леко вдлъбната в т.нар. подлопатъчна ямка, която служи за закрепване на едноименния мускул. Задната повърхност на лопатката е изпъкнала и разделена хоризонтално от костна изпъкналост наречена лопатков гребен (spina scapularis).

Гребенът постепенно се снишава дистално и изчезва към шийката, а при останалите видове става по-висок и завършва рязко с висок остър раменен израстък, acromion.[1]

Шийката на лопатката завършва със ставна повърхност (cavitas glenoidalis). Тук се свързват ставно лопатката и раменната кост. Връзката с ключицата се осигурява посредством акромиално-ключичната става. Медиалният ръб на лопатката е грапав и завършва с лопатков хрущял (cartilago scapulae).

Мускули[редактиране | редактиране на кода]

За лопатката са заловени следните мускули или части от тях:

Особености при животните[редактиране | редактиране на кода]

Поради особеностите в положението на тялото при животните се променя и анатомичната терминология за местоположение на костта. Така например медиалният ръб завършващ с хрущял при животните се нарича дорзален. Лопатковият гребен вместо хоризонтално положение при животните се намира дорзо-вентрално.

При конете и свинете лопатковия гребен в средата си е надебелен и образува tuber spinae scapulae. Дистално гребенът се снижава и изгубва без да образува акромион. При чифтокопитните, кучетата и котките гребенът образува акромион. Липсата на ключица при много от видовете бозайници е довела и до рудиментиране на тази част от костта. При бивол лопатката е по-широка към дорзалния ръб и по-къса от тази при говедо. При свиня лопатката е къса и широка проксимално, а дистално в областта на шийката и на вентралния ъгъл - силно стеснена. При хищните бозайници образува добре развит израстък наречен processus hamatus. При котките освен този има и втори израстък насочен каудално. Нарича се processus suprahamatus. При куче в областта на плешката интрамускулни инжекции могат да се направят в надгребеновия или подгребеновия мускул. Лопатките при домашните зайци и котки са почти еднакви по големина и форма. При зайците обаче липсва характерния за котката processus suprahamatus.

При птиците лопатката е тънка, тясна и дълга кост разположена върху външната повърхност на прешленната част на ребрата, успоредно на гръбначния стълб. Краниалният край притежава човковиден израстък, който се свързва с човковидната кост. Притежават добре развит акромион. Лопатъчен хрущял липсва. Костта се състои от четири части: два края, шийка и тяло.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. Стара Загора, самоизд., 1995, ISBN 954-8180-31-6
  • Гаджев, С. Приложна и топографска анатомия на домашните животни и птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, самоизд., 2014,
  • Гаджев, С. Анатомия на домашните птици. 2-ро прер. и доп. изд. Стара Загора, Мая Стоянова Гаджева, 2019, ISBN 978-619-91431-0-0.
  • Гигов, Ц. Анатомия на домашните птици, 2-ро издание, Земиздат, 1985
  • Ковачев Г. & Гигов Ц. Анатомия на домашните животни, Tом I, Земиздат, 1995, ISBN 954-05-0330-2
  1. а б Гаджев, С.. Анатомия на домашните животни, Том I. Стара Загора, 2000, 2-ро изд. 2016. с. 954-487-037-7.