Бедрена кост
Бедрена кост (на латински: femur, os femoris, нарича се често Фемур) е най-дългата и най-силна тръбеста кост в скелета на животните. Тя е част от скелета на долния (задния) крайник свързваща таза с подбедрените кости.
Описание[редактиране | редактиране на кода]
Бедрената кост е съставена от тяло, проксимален (горен) и дистален (долен) край.[1] На проксималния край се намира главата (caput ossis femoris) отделена от костта с шийка (colum ossis femoris). Тя влиза в ставната трапчинка на таза като участва в образуването на хълбочната става. На срещуположната страна се намират груби възвишения наречени въртели (trochanter). Обикновено техния брой е три, но при някои видове един от тях може да липсва. Дисталната част на костта е задебелена и образува два кондила (condylus medialis et lateralis) разделени с трапчинка (fossa intercondylaris). Те влизат в образуването на колянната става.
Видови особености[редактиране | редактиране на кода]
- При човека -
- При говедото - главата бедрената кост е силно изпъкнала. Третият въртел липсва, а малкият е слабо развит.
- При свиня - бедрената кост е сравнително къса, груба и дебела. Третият въртел липсва, а малкият е грапаво надебеление. Тялото на костта е цилиндрично.
- При кон - главата е отделена с неясна шийка. Третият въртел е ясно развит. Медиалният кондил е много по-добре развит от латералния.
- При куче - бедрената кост е дълга, цилиндрична и леко изпъкнала напред. Главата еотделена с тънка и дълга шийка. В задната част на кондилите съществуват две допълнителни ставни повърхности за свързване със сезамовидни костици.
- При птиците - бедрената кост е дълга, цилиндрична и добре развита. Главата е добре оформена и отделена с ясна шийка. Тялото е леко извито и насочено слабо напред.[2]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 152-155
- ↑ Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 19
