Предноходилни кости

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Предноходилни кости
Gray291.png
Скелет на ляво ходило. Изглед от ляво.
Латински ossa metatarsi
Атлас Предноходилни кости
MeSH Metatarsus
Предноходилни кости в Общомедия

Предноходилните кости (Ossa metatarsalia или Метатарзус) са група от десет сходни по строеж и фунция тръбести кости част от скелета на крака при човека. Поради спецификата на анатомичното устройство при животните групата от кости е различна по брой и големина и се нарича Подпетни кости[1]. Еволюционно като отделни метамерни костни образувания метатарзалните кости се появяват при земноводните. При тях те са наречени ходилни[2].

Устройство[редактиране | редактиране на кода]

Предноходилни кости

Метатарзалните кости са сходни по форма, строеж и функция, като разликите между тях са единствено по големина. Te са общо пет на брой за всеки крайник и по форма и устройство приличат на подкитковите кости. Лежат успоредно една до друга, разделени помежду си чрез междукостни пространства. От медиалната към латералната страна се наричат както следва:

На всяка една от тях се различават:

  • грапавина (tuberositas ossis metatarsi)
  • основа (basis ossis metatarsi)
  • тяло (corpus ossis metatarsi)
  • дистален край, наричан глава (caput ossis metatarsi)

Част са от скелета на дисталната половина на крака и свързват костите на петата със съответните кости на пръстите.

Основата на костите се съчленява със задноходилните кости посредством четири стави наречени articulationes tarsometatarsales. Първата предноходилна кост се свързва с медиалната клиновидна кост, втората образува ставно свързване с междинната клиновидна кост, а латералната клиновидна кост е ставно свързана с третата метатарзална кост. Четвъртата и петата метатарзални кости имат обща ставна връзка с кубовидната кост. В дисталния край всяка глава на метатарзалните кости има ставна повърхност за съответната фалангова кост. Ставите са общо пет за всяка от костите и се наричат articulationes metatarsophalangeales[3].

Видови особености[редактиране | редактиране на кода]

При чифтокопитните метатарзалната кост е обща, образувана от сливането на трета и четвърта метатарзални кости. Има почти квадратен напречен разрез. Следа от сливането на двете кости се наблюдава по протежението на тялото. Образува се дорзална и палмарна напречна бразда.

При свинете липсва първата метакарпална кост, която е редуцирана. Останалите четири са добре развити.

При конете е добре развита само третата метатарзална кост. Останалите са редуцирани като втора и четвърта са съвсем слабо развити.

При кучетата и котките метатарзалните кости са четири. По-дебели са от метакарпалните.

При птиците с различни видови особености метатарзалните кости са представени от една за всеки от крайниците. Общата кост е дълга, права и добре развита и е произлязла от сливането на втора, трета и четвърта метатарзална кости. В дисталния си край има по три ставни кондила, които служат за съчленение с първите фаланги на втори, трети и четвърти пръст. В горният заден край на костта се намира израстък, наречен хипотарзус, където завършва ахилесовото сухожилие. Първата метатарзална кост е представена от малък израстък, който се свързва с първия пръст[4].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Проф д-р вмн Г.Ковачев, проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните животни", том I, Земиздат 1995 г., стр. 161-162
  2. Коларов Я., „Зоология“, УИ „Паисий Хилендарски“, 2008, ISBN 978-954-423-421-8
  3. Долен крайник: Кости и техните съединения, презентация на проф. д-р Николай Лазаров
  4. Проф д-р вмн Ц.Гигов, "Анатомия на домашните птици", второ издание, Земиздат 1985 г., стр. 20