Гръден кош

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Човешки гръден кош.

Гръдният кош (на латински: thorax, торакс) е изграден от 12 чифта кости (costae), гръдната кост и гръдната част на гръбначния стълб.[1] Ребрата са плоски кости, които отпред завършват с ребрен хрущял. Те се залавят ставно за съответните прешлени, а отпред-ставно за гръдната кост. Всяко ребро се свързва с гръбначния стълб чрез две стави. Едната се образува от задния край на реброто, на което се намира задебеление (caput costae) и тялото на прешлена, а другата – от края му и напречния израстък на прешлена.

Първите седем ребра се свързват с гръдната кост посредством ребрени хрущяли. Хрущялът на първото ребро сраства с дръжката на гръдната кост, а останалите се свързват посредством стави. Ставните капсули на тези стави са къси и са подсилени от предната и задната си страна с връзки. На предната страна те се вплитат в надкостницата и образуват плътна ципа.

Хрущялите на осмо, девето и десето ребро се свързват един с друг и образуват хрущялна дъга(arcus costalis). Всеки по-долен хрущял се свързва с по-горния чрез съединителна тъкан или става. Хрущялът на осмото ребро се свързва с хрущяла на седмото. Последните две ребра не са свързани с другите (плаващи ребра). Поради това ставно залавяне при извършване да дихателни движения ребрата и гръдната кост се повдигат напред и нагоре.

Гръдният кош като цяло[редактиране | редактиране на кода]

В предната част на междуребрените пространства и на предната повърхност на междуребрените хрущяли се разполага мембрана, която е изградена от съединителнотъканни снопчета с направление отгоре надолу и латерално към медиално. В задната част на междуребрието се намира дълбоко разположена мембрана. Изграждащите я снопчета имат направление от горе надолу и отпред назад по отношение на междуребрието. Тези мембрани представляват сухожилни части на междуребрени мускули.

Функцията на гръдния кош е да затваря кухина (гръдна кухина), която се разполагат вътрешни органи (сърце, хранопровод, бял дроб, трахея, кръвоносни съдове). По форма той прилича на пресечен кух конус. На него се различават горен и долен отвор, предна, задна и странична стена.

При най-низшите гръбначни, каквито са рибите, броят на ребрата е еднакъв с броя на прешлените. При по-висшите гръбначни броят на ребрата намалява откъм главата към опашката. При птиците и бозайниците те остават развити само в гръдната област.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Г. Гълъбов, В. Ванков. Анатомия на човека. София, Медицина и физкултура, 1990.