Ключица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ключица
Clavicle - anterior view.png
Ключица (в червено)
Pectoral girdles-en.svg
Латински clavicula
Атлас Ключица
MeSH Clavicle
Ключица в Общомедия

Ключицата (на латински: clavicula – ключе) е извита дълга тръбна кост, която се намира над раменната става и има форма на разтегната латинска буква 'S'. Чрез стави ключицата се свързва с единия си край за гръдната кост, а с другия – за лопатката.

Ключиците са винаги по две - една разположена от лявата страна и една от дясната страна на тялото. Ключицата е единствената дълга кост в човешкото тяло, която лежи хоризонтално.

Поради по-слабото натрупване на мазнини в областта на ключиците, те са ясно различими и видими в областта на раменете при слаби хора. Заедно с лопатките те образуват раменния пояс.

Анатомия[редактиране | редактиране на кода]

Ключицата е съставена от три основни части - тяло и два края: медиален и латерален.

Тяло[редактиране | редактиране на кода]

Тялото (corpus claviculae) на ключицата е раположено в нейната средна част между нейните два края.

Медиален край[редактиране | редактиране на кода]

Медиалният край (extremitas sternalis) на ключицата е разположен към вътрешността на раменния пояс. Той е извит напред и значително удебелен. В него се намира седлоподобна ставна артикуларна повърхност (facies articularis sternalis) за връзка с гръдната кост.

Медиалният край заедно с горния сегмент на гръдната кост образува стерноклавикуларната става (articulatio sternoclavicularis). Ставата се подсилва от три основни лигамента:

Латерален край[редактиране | редактиране на кода]

Дясна ключица

Латералният край (extremitas acromialis) на ключицата е разположен към външната страна на раменния пояс. Той е по-тънък от медиалния и има изпъкналост, насочена назад. Притежава плоска ставна артикуларна повърхност (facies articularis acromialis) за връзка със съответната ставна повърхност на акромиона.

Латералният край заедно с акромиона на лопатката образува акромиоклавикуларната става (articulatio acromioclavicularis). Ставата се подсилва от заловените за нея лигаменти:

Горната повърхност на ключицата е гладка, а на долната ѝ повърхност са разположени конусовидната туберкула (tuberculum conoideum) и трапецовидната линия (linea trapezoidea), към които се прикрепват сухожилията.

Функции[редактиране | редактиране на кода]

Ключицата изпълнява три основни функции:[1]

Тя също така държи раменната става на правилно разстояние от гърдите, което дава по-голяма свобода на движение на горния крайник.

Развитие[редактиране | редактиране на кода]

Ключицата е първата кост, която започва процеса на осификация по време на развитието на ембриона, през петата и шестата седмица на бременността. Въпреки това, тя е една от последните кости които завършват процеса на вкостяване, на около 21-25 години.

Клинично значение[редактиране | редактиране на кода]

Ключицата често става обект на травми и различни други проблеми, като счупване, разместване (дислокация), остеолиза (разпадане на костта), дегенерация и други. На най-голям риск от проблеми с ключицата са изложени по-младите активни индивиди, особено атлети, практикуващи спортове с риск от високоскоростни падания, като ски, мотоциклетизъм и колоездене, или контактни спортове с директни сблъсъци, като футбол, борба, ръгби, хокей и други.

Ключицата може да бъде увредена по два начина:

  • индиректено – при падане върху ръката или при удар отстрани по рамото
  • директено – при удар върху самата ключица

Счупване[редактиране | редактиране на кода]

Фрактура на лява ключица след злополука с велосипед.

Ключицата е най-често чупената кост. Лесно може да се счупи при удар в рамото от силата на падане предавана върху протегнатите ръце или чрез пряк удар. Тази кост може да се счупи дори при новородено бебе, докато се движи през родовия канал.[2]

При фрактура на ключицата се появява внезапна и силна болка, която е съпроводена от чувство на нестабилност. Движението на горния крайник е силно ограничено и пациента обикновено го придържа със здравата си ръка, приведен към тялото. Рамото е разположено по-ниско от здравото, а в областта на фрактурата се установява оток, хематом и деформация, в резултат на разместването на фрагментите. Вътрешният (медиален) фрагмент се измества нагоре, под действието на гръдноключичносисовидния мускул (m. sternocleidomastoideus), а външният (латерален) - надолу, придърпан от делтовидния мускул (m. deltoideus).

В повечето случаи на фрактура на ключицата не се налага оперативно лечение, а е достатъчна само имобилизация на крайника, която може да се извърши чрез превръзка "тип осморка". Обездвижването при деца продължава от 15 до 25 дни, а при възрастни - около 30 – 50 дни.

При други животни[редактиране | редактиране на кода]

Ключицата първо се появява като част от скелета в примитивните костни риби, където е свързана с гръдния плавник. При тези риби двойките ключици се движат зад и под хрилете от всяка страна и се съединяват със солидна симфиза от долната страна на рибата. Те обаче липсват при хрущялните риби и в по-голямата част от живите костни риби, включително същинските костни риби.[3]

Крокодилите и саламандрите изобщо нямат ключици, докато в костенурките те са част от бронираната черупка.

В по-голямата част от торбестите и плацентните бозайници ключиците са намалени или дори липсват, за да позволят на лопатките по-голяма свобода на движение, която може да бъде полезна при бързо движещи се животни.[3]

При динозаврите основните кости на гръдния пояс са лопатката и коракоидът, като и двете са пряко свързани с ключицата. Ключицата присъства при гущеротазовите, но в голяма степен липсва при птицетазовите.[4]

При птиците ключиците и епистернума се сливат за да образуват една Y-образна кост (furcula), която еволюира от ключиците открити в целурозавровите тероподи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Moore, Keith L., Dalley, Arthur F.. Clinically Oriented Anatomy. 4th. Lippincott Williams & Wilkins, 1999. ISBN 978-0-683-06141-3. (на английски)
  2. Busy Bones. // ASU (Arizona State University), 2011-05-13. Посетен на 5 July 2019. (на английски)
  3. а б Romer, Alfred Sherwood. The Vertebrate Body. Philadelphia, PA, Holt-Saunders International, 1977. ISBN 978-0-03-910284-5. p. 184–186. (на английски)
  4. Martin, A.J. (2006). Introduction to the Study of Dinosaurs. Second Edition. Oxford, Blackwell Publishing. pg. 299-300. ISBN 1-4051-3413-5.