Костни риби

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Костни риби
Класификация
клон:Holozoa
царство:Животни (Animalia)
подцарство:Същински многоклетъчни (Eumetazoa)
клон:Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
подтип:Гръбначни (Vertebrata)
инфратип:Челюстни (Gnathostomata)
мегаклас:Костни риби (Osteichthyes)
Научно наименование
Huxley, 1880
Костни риби в Общомедия
[ редактиране ]

Костните риби (Osteichthyes) са надклас риби, включващ класовете Двойнодишащи, Лъчеперки (Actinopterygii) и Ръкоперки (Sarcopterygii). Имат голямо стопанско значение, главно като храна (около 98% от риболова). Много от видовете, особено морските представители, имат значение като риболовни обекти.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Този клас обединяват повечето от живеещите днес риби. Те населяват както моретата, така и сладките води.

Класове[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват над 22 000 вида (около 90% от рибите) костни риби. В България са известни над 177 вида.

Костни риби (Osteichthyes)

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Формата на тялото им може да бъде вретеновидна, змиевидна и гръбно-коремно сплескана с дължина от 0,8 cm до 5 m.

Костните риби имат частично или изцяло костен скелет в зависимост от местообитанието и начина им на живот. Люспите им са тънки, подредени керемидообразно. Притежават хрилни капачета.

В гръбната част на телесната кухина е разположен плавателен мехур, който изпълнява двигателна функция. Мехурът е изпълнен с газ и при промяна на неговото количество рибите се потапят на различна дълбочина.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Костните риби са разделно полови. Оплождането е външно. Многобройните хайверни зърна се развиват във водата. Рядко са яйцеживородни.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]