Торбести бозайници

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
торбести бозайници
Kangaroo and joey03.jpg
Западно сиво кенгуру (Macropus giganteus) с малко в торбата си
Класификация
царство: Animalia Животни
тип: Chordata Хордови
клас: Mammalia Бозайници
подклас: Marsupialia Торбести
Научно наименование
Уикивидове Marsupialia
(Illiger, 1811)
Надразреди и Разреди
Обхват на вкаменелости
терциер – настояще, 64.85–0 Ma
торбести бозайници в Общомедия

Торбестите или двуутробните бозайници (Marsupialia или Metatheria) са инфраклас бозайници, които се отличават от по-късно възникналите в процеса на еволюцията плацентни бозайници (Eutheria) по начина си на размножаване и отглеждане на потомството, основаващ се на наличието само на един долен отвор в тялото, представляващ край едновременно на пикочно-половата и на храносмилателно-отделителната им системи – устройство, характерно също и за птиците. Бременността при двуутробните бозайници е изобщо много кратка, а новородените малки приличат повече на слабо развити зародиши, отколкото на бебета. Това се дължи на факта, че женските не развиват в тялото си плацента, която да им служи за изхранване на потомството им, докато добие по-завършен вид. Същевременно при някои торбести, по-специално – при кенугуруто – е възможно поредната бременност да се удължи, благодарение на особената им способност да задържат развитието на оплоденото яйце и ембриона, докато настъпят по подходящи за раждане и отглеждане на потомството условия.[източник? (Поискан преди 84 дни)] След раждането си, малките на двуутробните животни по един или друг начин попадат в приспособление, известно като „торба“ (оттам и името – „торбести“), кожен израстък в тялото на майката, във вътрешността на който се намират млечните ѝ жлези и където, защитени от околната среда, новородените порастват. Подобна, вероятно сродна и може би преходна форма от влечугите или по-древни типове бозайници към двуутробните са така наречените еднопроходни бозайници – от които понастоящем са се запазили птицечовката и ехидната, отличаващи се от торбестите с това, че не раждат малките си, а снасят яйца (ехидната образува торба). Торбестите доминират в Австралия, срещат се също в част от Индонезия, а опосумите са се запазили в Южна Америка, от която Австралия се е откъснала. Посредством Панамския провлак торбестите животни проникват и в Северна Америка, но също така оттам преминават (главно след отделянето на Австралия) плацентни бозайници, които представлявайки твърде силна конкуренция за повечето торбести, с времето почти напълно ги изместват и унищожават. Естественото ограничаване на ареалите на торбестите животни впоследствие е засилено още повече с преселването на някои животински видове от човека, поради неспособността на торбестите да се защитават от тях, поради конкуренцията, която тези нови видове представляват за тях или поради враждебността на хората, спрямо застрашаващите ги според тях торбести (например тилацинът, торбестият вълк е изтребен за да бъдат защитени привнесените стада овце). Освен това, голяма опасност за съществуването на двуутробните животни са ограниченият им генофонд и податливостта им на болести и особено – на тумори. Същевременно една голяма група торбести животни се е оказала изключително устойчива и е успяла да се разсели и закрепи, както в Австралия и Индонезия, така и в двата американски континента, това е групата на опосумите (прието е представителите ѝ в Южна Америка и Австралия да се наричат „посуми“). Вирджинският опосум е най-северно разпространения представител както на опосумите, така и на всички торбести животни. Много торбести са вече изчезнали, като този процес е продължавал милиони години, в хода на тяхното развитие, въпреки че в последните столетия е ускорен от заселването на европейците. Конкретно е доказано, въз основа на разкопки и намерени фосили, че в миналото, особено в Австралия, са живеели множеството различни от настоящите видове, като в някои случаи, между тях има родствени връзки (напр. вероятни предходници на съвременните коали, по-близки до живот по земната повърхност), докато в други това са животни, които са отпаднали по различни причини от местната фауна и са много различни от сегашните – например дългошиесто кенгуру, торбест лъв, торбест носорог. Еволюцията на торбестите животни въобще е протичала така, че са се образували голям брой видове твърде сходни външно (конвергентни) с редица видове сред плацентните бозайници (поради сходните условия на живот или стремеж към заемане на подобни екологични ниши). Например съществуват торбести къртици, подобни на европейската къртица, торбестите летящи катерици приличат на обикновената катерица, изчезналият наскоро Тилацин прилича на вълк и затова е известен повече като торбест вълк и т. н. Но те са се развили отделно и, предвид устройството и поведението им, приликата често се ограничава само до външния вид, Съществуват и торбести животни, които – обратно – в известен смисъл нямат близък аналог у плацентните.

Класификация[редактиране | редактиране на кода]

Таксономичната категория Metatheria (Thomas Henry Huxley, 1880) е почти еднозначна с Marsupialia (Illiger, 1811), но по-обща, тъй като включва и изчезнали близки родственици на торбестите. Торбестите бозайници се делят основно на Американски и Австралийски торбести, но разпространеният в Южна Америка Чилийски опосум (Dromiciops gliroides) се смята за по-близък до австралийските посуми. Американските видове е прието да се наричат опосуми, а австралийските им събратя посуми.

подклас Metatheria (Thomas Henry Huxley, 1880) – Низши или торбести бозайници

  • инфраклас Marsupialia (Illiger, 1811) – Торбести бозайници
    • надразред Ameridelphia – Американски торбести
    • надразред Australidelphia – Австралийски торбести
      • разред Microbiotheria (Ameghino, 1889)
      • разред Dasyuromorphia (Gill, 1872) – Хищни торбести
        • семейство Dasyuridae – мишевидни и пороподобни хищни торбести (61 вида)
        • семейство † Thylacinidae – Тилацинови с единствен наскоро изчезнал представител Тасманийският вълк
        • семейство Myrmecobiidae – Нумбати или торбести мравояди (1 вид)
      • разред Peramelemorphia (Ameghino, 1889) – Бандикутоподобни
        • семейство Peramelidae – Бандикути или торбести язовци (20 вида)
        • семейство † Chaeropodidae (Gill, 1872) – с единствен представител вероятно изчезналия Свинекрак бандикут *
        • семейство Thylacomyidae (Bensley, 1903) – Билбита или зайцеухи бандикути (2 вида) *
      • разред Notoryctemorphia (Kirsch, in Hunsaker, 1977) – Торбести къртици
        • семейство Notoryctidae – Торбести къртици (2 вида)
      • разред Diprotodontia (Owen, 1866) – Двурезцови торбести
        • семейство Phascolarctidae – с единствен съвременен представител Коалата
        • семейство Vombatidae – Вомбати (3 вида)
        • семейство Phalangeridae – Лазещи торбести, Кускусови (28 вида)
        • семейство Burramyidae – Посуми джуджета (5 вида)
        • семейство Tarsipedidae – с единствен съвременен представител Посумът медоед
        • семейство Petauridae – Торбести летящи катерици, посуми планьори (11 вида)
        • семейство Acrobatidae – Пероопашати посуми планьори (2 вида)
        • семейство Pseudocheiridae – Пръстеноопашати посуми (17 вида)
        • семейство Potoroidae – Плъховидни кенгура потору (8 вида)
        • семейство Hypsiprymnodontidae (Collett, 1877) – с единствен съвременен представител Мускусното плъхово кенгуру **
        • семейство Macropodidae – Кенгурови (53 вида)
* Наскоро отделени от Бандикутите (Peramelidae) в самостоятелно семейство.
** Наскоро отделени от Плъховите кенгура (Potoroidae) в самостоятелно семейство.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Георги. Бозайници. Наука и изкуство. София, 1988, с. 104
  • Животът на Земята. Дейвид Атънбъро.
  • Mammal Species of the World, 3rd edition