Опосуми

	Опосуми
	Класификация
царство:	Животни (Animalia)
тип:	Хордови (Chordata)
клас:	Бозайници (Mammalia)
разред:	Опосумоподобни (Didelphimorphia)
семейство:	Опосуми (Didelphidae)
	Научно наименование
	Didelphimorphia Gill, 1872 г. Didelphidae Gray, 1821 г.
	Опосуми в Общомедия
	[ редактиране ]

За сходни торбести бозайници от Източното полукълбо вижте Посуми.

Опосумите (Didelphidae)^[1] са семейство дребни двуутробни бозайници, единствените живи представители на разред Опосумоподобни (Didelphimorphia). Те се считат за най-примитивните двуутробни.^[1]

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Опосумите се срещат единствено в Новия свят.^[2] Повечето са концентрирани в Централна и Южна Америка, само един вид се среща в Северна Америка – Вирджинският опосум (Didelphis virginiana).^[2] Северна Америка е сравнително ново за торбестите местообитание, които са оцелели милиони години сред конкуренцията с плацентните бозайници на двата материка.

Опосумите са обитатели на горите, степите и полупустините на надморска височина до 4000 m.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Опосумите са сравнително дребни. Тялото е с дължина 7 – 50 cm, опашката 4 – 55 cm. Муцуната е тънка и заострена. Опашката е напълно или само в дисталната половина гола. Пригодена е за хващане, при много видове в основата и се отлагат мазнини. Тялото е покрито с къса и гъста козина със сив и жълто-кафяв до черен цвят. Устройството на марсупиума показва примитивния характер на разреда. Крайниците са сравнително къси с по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на останалите и е без нокът.

Зъбите им са сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Водят предимно дървесен начин на живот, ловко се катерят. Повечето са дървесни видове като прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Друга част са наземни и само един от видовете предпочита водата. Активни са вечер и през нощта. Повечето са всеядни или насекомоядни. Заемат екологична ниша сходна с тази на разреда на Насекомоядните плацентни бозайници.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Имат многочислено потомство. Кърмят малките с мляко, подобно на другите бозайници. Интересно е, че малките се държат хванати с опашките си за майката. Извън размножителния сезон представителите не образуват двойки и живеят поединично. Бременността продължава 12 – 13 дни, раждат максимум до 18 – 25 малки. Кърменето продължава 70 – 100 дни. Поради несъвършената кожна торба, малките се залавят здраво за козината и така се пренасят от майката. Полова зрялост настъпва на 6 – 8 месечна възраст. Живеят до 5 – 8 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Опосум, който се преструва на мъртъв

Открити са фосили от Опосуми в Европа. В разреда се включва едно семейство с две подсемейства. Ранените или силно наплашените опосуми падат на земята като се преструват на мъртви. В това състояние очите помътняват, от устата започва да тече пяна, а околоаналните жлези отделят секрет с изключително неприятна миризма. Тази мнима смърт често спасява живота на опосумите. След като премине опасността, опосумът се съживява и изчезва.

Списък на родовете[редактиране | редактиране на кода]

Съвременната класификация, базирана на морфологични и молекулярни изследвания, разделя съвременните Опосуми на 4 подсемейства и 18 рода:^[3]

Семейство †Derorhynchidae
Семейство †Sparassocynidae
Семейство †Stagodontidae
Семейство Didelphidae – Опосуми
- Подсемейство Glironiinae Voss & Jansa, 2009
  - Род Glironia Thomas, 1912
- Подсемейство Caluromyinae Kirsch, 1977
  - Род Caluromys J. A. Allen, 1900
  - Род Caluromysiops Sanborn, 1951
- Подсемейство Hyladelphinae Voss & Jansa, 2009
  - Род Hyladelphys Voss et al., 2001
- Подсемейство Didelphinae Gray, 1821
  - Род Chacodelphys Voss et al., 2004
  - Род Chironectes Illiger, 1811
  - Род Cryptonanus Voss et al, 2005
  - Род Didelphis Linnaeus, 1758
  - Род Gracilinanus Gardner and Creighton, 1989
  - Род Lestodelphys Tate, 1934
  - Род Lutreolina Thomas, 1910
  - Род Marmosa Gray, 1821
  - Род Marmosops Matschie, 1916
  - Род Metachirus Burmeister, 1854
  - Род Monodelphis Burnett, 1830
  - Род Philander Brisson, 1762, Четириоки опосуме
  - Род Thylamys Gray, 1843
  - Род Tlacuatzin Voss and Jansa, 2003

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 768.
↑ ^а ^б Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Ed. 2, Vol. 12 - Mammals, Part 1. Thomson Gale, 2004. ISBN 0-7876-5788-3. с. 249-265.
↑ Voss, Robert и др. Phylogenetic Relationships and Classification of Didelphid Marsupials, an Extant Radiation of New World Metatherian Mammals. // Bulletin of the American Museum of Natural History 2009 (322). 2009. DOI:10.1206/322.1. с. 1-177. Посетен на 24 март 2020.

[be-1] а ^б Българска енциклопедия. София, Труд, 1999. ISBN 9548104024. с. 768.

[grzimek12-2] а ^б Grzimek's Animal Life Encyclopedia, Ed. 2, Vol. 12 - Mammals, Part 1. Thomson Gale, 2004. ISBN 0-7876-5788-3. с. 249-265.

[voss09-3] Voss, Robert и др. Phylogenetic Relationships and Classification of Didelphid Marsupials, an Extant Radiation of New World Metatherian Mammals. // Bulletin of the American Museum of Natural History 2009 (322). 2009. DOI:10.1206/322.1. с. 1-177. Посетен на 24 март 2020.

[1]

[2]

[3]