Опосумови

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Didelphidae)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За сходни торбести бозайници от Източното полукълбо вижте Посуми.
Опосумови
Opossum 2.jpg
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Опосуми (Didelphimorphia)
семейство:Опосумови (Didelphidae)
Научно наименование
Gill, 1872 г.
Gray, 1821 г.
Опосумови в Общомедия
редактиране

Опосумовите, още Американски опосуми (Didelphidae), са семейство дребни двуутробни бозайници, единствени в разред Опосуми (Didelphimorphia). Те се считат за най-примитивните двуутробни.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Всички видове от разреда са представители на Новия свят. Разпространени са от провинция Онтарио на Канада до Централна Аржентина. Основното разпространение на видовете обаче е в Южна Америка, която е и едно от основните местообитания на опосумите още от древността. Северна Америка е сравнително ново за торбестите местообитание, които оцелели милиони години сред конкуренцията с плацентните бозайници на двата материка.

Опосумите са обитатели на горите, степите и полупустините на надморска височина до 4000 m.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Опосумите са сравнително дребни. Тялото е с дължина 7 – 50 cm, опашката 4 – 55 cm. Муцуната е тънка и заострена. Опашката е напълно или само в дисталната половина гола. Пригодена е за хващане, при много видове в основата и се отлагат мазнини. Тялото е покрито с къса и гъста козина със сив и жълто-кафяв до черен цвят. Устройството на марсупиума показва примитивния характер на разреда. Крайниците са сравнително къси с по пет пръста. Палецът на задния крайник се противопоставя на останалите и е без нокът.

Зъбите им са сходни с тези на най-архаичните видове бозайници. Зъбната формула включва пълен комплект от 5 резеца на горната и долна челюст (на долната понякога са 4), 1 комплект (по една двойка на всяка челюст, общо 4) добре развити кучешки зъби, значително по-големи от резците, 3 комплекта предкътници и 4 комплекта заострени кътници, общо имат около 50 зъба, което за стандартите на бозайниците е много. Опашката е дълга, тънка, силно подвижна и мускулеста, тя служи като хватателен орган. Торбичката се отваря назад, но често пъти е неразвита.

Начин на живот и хранене[редактиране | редактиране на кода]

Водят предимно дървесен начин на живот, ловко се катерят. Повечето са дървесни видове като прекарват по-голямата част от живота си по дърветата. Друга част са наземни и само един от видовете предпочита водата. Активни са вечер и през нощта. Повечето са всеядни или насекомоядни. Заемат екологична ниша сходна с тази на разреда на Насекомоядните плацентни бозайници.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Имат многочислено потомство. Кърмят малките с мляко, подобно на другите бозайници. Интересно е, че малките се държат хванати с опашките си за майката. Извън размножителния сезон представителите не образуват двойки и живеят поединично. Бременността продължава 12 – 13 дни, раждат максимум до 18 – 25 малки. Кърменето продължава 70 – 100 дни. Поради несъвършената кожна торба, малките се залавят здраво за козината и така се пренасят от майката. Полова зрялост настъпва на 6 – 8 месечна възраст. Живеят до 5 – 8 години.

Допълнителни сведения[редактиране | редактиране на кода]

Опосум, който се преструва на мъртъв

Открити са фосили от Опосуми в Европа. В разреда се включва едно семейство с две подсемейства. Ранените или силно наплашените опосуми падат на земята като се преструват на мъртви. В това състояние очите помътняват, от устата започва да тече пяна, а околоаналните жлези отделят секрет с изключително неприятна миризма. Тази мнима смърт често спасява живота на опосумите. След като премине опасността, опосумът се съживява и изчезва.

Списък на родовете[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Опосумови&oldid=9878092“.