Япок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Chironectes)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Япок
Chironectes minimus - Swedish Museum of Natural History - Stockholm, Sweden - DSC00658.JPG
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
тип:Хордови (Chordata)
клас:Бозайници (Mammalia)
разред:Опосумоподобни (Didelphimorphia)
семейство:Опосуми (Didelphidae)
род:Chironectes
вид:Япок (C. minimus)
Научно наименование
Illiger, 1811 г.
(Zimmermann, 1780 г.)
Разпространение
Water Opossum area.png
Япок в Общомедия
[ редактиране ]

Япок (Chironectes minimus) e вид опосум от семейство Didelphidae, единствен представител на род Chironectes. Вероятно видът е наречен така на името на река Ояпок във Френска Гвиана.

Разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Видът е широко разпространен от Южно Мексико до северните части на Аржентина и Уругвай. Обитава влажни райони в близосст до реки и езера. Денем се крие в дупки в близост до бреговете. Активен е нощем.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Видът е единствения известен торбест воден бозайник. Той е и единственият торбест при който представителите на двата пола притежават марсупиум (При тасманийския вълк този белег също е бил характерен, но видът днес е изчезнал). Видът е сравнително малък с размери на тялото 27 - 32,5 cm и опашка дълга 36 - 40 cm. Козината има мраморен вид от съчетанието на сив и черен цвят. Муцуната, областта около очите и челото са черни. Надочницата и около ушите са белязани от светла ивица подобно на вежда. Ушите са закръглени и голи. Опашката е гола черна в основата и бяла или жълта към своя край. Задните лапи са с ципи между пръстите, докато при предните липсват. По този начин с предните крайници малките бозайници хващат плячката, а със задните и опашката плуват.

Хранене[редактиране | редактиране на кода]

Видът е хищен. Хранят се с риба, земноводни и ракообразни.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Чифтосването е през декември. Две седмици по-късно раждат 1 до 5 малки, които остават в марсупиума около 48 дни. Въпреки че напускат торбата малките остават с майката още известно време. Плуването създава опасност от навлизане на вода в торбата. За да се запазят малките от температурната разлика и навлизането на вода, марсупиума се отваря назад, а в края има добре развит мускул, който плътно прилепва края му към кожата на тялото.

Подвидове[редактиране | редактиране на кода]

  • Chironectes minimus argyrodytes
  • Chironectes minimus langsdorffi
  • Chironectes minimus minimus
  • Chironectes minimus panamensis


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Chironectes minimus (Zimmermann, 1780). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 10 юли 2020 г. (на английски)