Нокът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Нокът.

Нокти на пръстите на ръката

Нокът (на латински: unguis) се нарича роговото образувание с епидермисен произход, намиращо се на края на пръстите на човека и животните. Ноктите са видоизменено кожно образувание, изградено от кератин. Ноктите се нуждаят от хранителни вещества и кислород, за да растат нормално.

Функция[редактиране | редактиране на кода]

Основната функция е защита на крайните фаланги на пръстите от механични повреди. При животните ноктите служат за оръжие, захващане по повърхности, хващане на плячка, ровене и др.

Строеж[редактиране | редактиране на кода]

Human nail anatomy.jpg
  1. A – Нокътна пластина
  2. B – Лунула (lunula)
  3. C – Корен на нокътя
  4. D – Синус (sinus)
  5. E – Матрикс (matrix), герминативни клетки
  6. F – Нокътно легло
  7. G – Живец, хипонихиум (hyponychium)
  8. H – Свободна част

Нокътят в по-голямата си част е ограден от кожа, а само в предната му част е свободен и надраства пръста, като свободната част при хората трябва да се оформя периодично. Частта от кожата, която обикаля нокътя, и свързва повърхността му с останалата кожа се нарича кутикула. Нейната основна функция е да защити от проникване на болестотворни микроорганизми между нокътя и кожата.

Нокътят има тяло и корен. Коренът е задната му част намираща се под кутикулата. Малката по-бледа част от корена се нарича лунула, тъй като наподобява полумесец, и понякога се показва пред кутикулата.

Матриксът, където се извършва деленето на клетките, се намира под кожата. Тези клетки се наричат герминативни.

От корена започва нокътната пластинка, която е съставена от епителни клетки, на базата на кератин – особен вид влакнест белтък с твърда структура, който участва в изграждането и на космите, вълната, рогата и копитата. Кератинът е богат на аминокиселината цистеин, в чиито строеж участва и микроелемента сяра. Освен кератин ноктите съдържат 10 – 20% други компоненти, като вода и липиди (придаващи еластичност и блясък) и микроелементи, като калций, хром, фосфор, селен, цинк и желязо, които придават здравина.

Нокътната пластина няма нервни окончания и затова премахването ѝ е безболезнено, но когато е на цялата свободна част се оставя чувствителният живец без защита. Видимата част на нокътя при хората и приматите представлява около 2/3 от целия нокът, като нокътят расте само по дължина.

При някои бозайници (например семействата Котки и Кучета) ноктите растат на конусовидни люспи с формата на самия нокът, които израстват и падат през определен период.

По ска̀лата на Моос, показваща относителната твърдост на различни минерали, нокътят има абсолютна твърдост 2½, което го прави по твърд от талка (1) и гипса (2), но по-мек от калцита (3). Диамантът е най-твърд с 10.

Растеж на ноктите[редактиране | редактиране на кода]

Нокторезачка

Ноктите растат постоянно, но по-бавно от косата. Ноктите на ръцете са по тънки и растат по-бързо от тези на краката. Ноктите не растат равномерно на всички пръсти, като тези на доминиращата ръка растат по-бързо. За една седмица космите на косата нарастват с 1 mm, а ноктите на краката с 0,25 mm. Пълното обновяване на нокътната пластинка се извършва за около половин година. Ноктите на жените растат по-бавно от на мъжете, освен по време на бременност, тъй като хормоналният баланс на организма в юношеска възраст, бременност и менструация влияе и на растежа на ноктите. Директното влияние върху нокътя, каквото се получава при постоянен натиск или при вредния навик на гризане на ноктите води до по-бързо нарастване. Забавянето на растежа на ноктите се получава с напредване на възрастта, както и при неполноценно хранене и поемане на по-малко мазнини, белтъчини и витамини или при нарушение в кръвообръщението и обмяната на веществата.

Грижата за ноктите и правилното им изрязване предотвратява заболяването им. Ноктите на краката се режат прави, над нивото на кожата, без да се заоблят в ъглите.

Заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Врастване[редактиране | редактиране на кода]

Врастването на нокът,[1] наречено още онихокриптоза (onychocryptosis) или унгвис инкарнатус (unguis incarnatus), представлява растеж на ръба на нокътя вътре в околната мека тъкан на пръста, която се разкъсва и позволява навлизане на бактерии, водещо до възпаление. Най-често е засегнат палеца на ходилото от външната страна, но е възможно врастването да е от двете страни, както и на други пръсти.

Заболяването засяга най-често младежи, а по-рядко девойки, бебета и малки деца. Възможно е и вроден врастнал нокът. Колкото е по-млад човек, толкова нокътят и кожата му са по-меки, което улесняава лечението.

Причинители[редактиране | редактиране на кода]

Врастнал нокът може да се причини от един или няколко фактора:

  • голямо натоварване на пръстите на краката (при спортове като тенис, футбол);
  • травма;
  • неудобни обувки;
  • неправилно рязане на ноктите;
  • лоша хигиена на краката;
  • лоша походка;
  • фамилна обремененост;
  • инфекция.

Симптоми[редактиране | редактиране на кода]

Тичините оплаквания при врастнал нокът са:

  • болка;
  • зачервяване;
  • дискомфорт;
  • оток;
  • нагнояване(секреция);
  • кървене;
  • втвърдяване на кожата в близост.

За да огранични възпалението, организмът отлага съединителна тъкан около инфектираната зона и се получава характерното израстване на кожа и мека тъкан върху нокътя. В част от случаите възниква вторично гъбично възпаление.

Лечение[редактиране | редактиране на кода]

  • Консервативно (неоперативно) –антибактериално или антибиотично лечение, съчетано с добра хигиена и удобни обувки.

Възможно е и създаване на подходящи условия за правилно израстване на нокътя, като се подложи стерилна марля, памук и др.

  • Хирургично (оперативно) – отстраняване под упойка на страната на нокътя в дълбочина, заедно с герминативния слой в основата. При по-тежки случаи се налага изрязване и на част от съседните кожа и меки тъкани, а в редки случаи отстраняване на нокътя нацяло.
  • Алтернативно – химично унищожаване на герминативните клетки с фенол или негови производни. Предлага по-малък дискомфорт и бързо възстановяване, но са възможни рецидиви. Подобно лечение е лазерната или електрокаутеризацията.

Инфекции[редактиране | редактиране на кода]

Според доц. Жана Казанджиева[2] половината от нокътните дистрофии са причинени от гъбички, а останалите – от плесени, бактерии или други дерматологични заболявания.

Гъбичните инфекции са 18-40% от всички болести на ноктите. Гъбичките причиняват промяна в цвета, задебеляване и деформиране на ноктите. Днес се смята, че от това заболяване страда 16% от населението в Европа, като процентът на инфектираните се увеличава с възрастта. При хора над 70 години вероятността да бъдат заразени е 50%. Не всеки е предразположен към гъбична инфекция. Проучванията показват, че риск има най-вече при хора с нарушен имунитет, диабет и съдови нарушения на крайниците, както и излагането на продължителната влажна среда. Гъбичките засягат по-често ноктите на краката, поради по-бавния им растеж, по-лошото кръвоснабдяване и неподходящи обувки. Ноктите на ръцете също може да се инфектират, особено при често мокрене.

При гъбична инфекция ноктите губят лъскавината си и променят цвета си в кафяво, жълто или бяло. Нокътната плочка е трошлива, рони се или е силно задебелена.

Лечението е чрез специални противогъбични препарати и лакове за нокти. Съчетано с вътрешен прием на медикаменти при по:тежки случаи. Модерен метод е лечението чрез лазер.

Неспецифични заболявания[редактиране | редактиране на кода]

Състоянието на ноктите е показателно за здравословното състояние на целият организъм. Промените в тяхната нормална форма, повърхнина или растеж показват неблагоприятни процеси в тялото, известни от древността в много етноси и култури. Според американския дерматолог д-р Джулия Дзъ от Нюйоркския медицински център, ноктите подсказват 7 възможни проблема:[3]

Обезцветяване[редактиране | редактиране на кода]

Обезветяване или бледност сочи промяна в нокътната плочка. Появата им е свързана с ранно развитие на меланом на нокътната плочка. Препоръчва се преглед от онколог.

Пожълтяване[редактиране | редактиране на кода]

Жълтеникав оттенък се получава в начален стадий на псориазис, както и при възникващи проблеми с черния дроб.

Пожълтяването е свързано и с честата употреба на лак за нокти, който не позволява на нокътя „да диша“.

Сивеене[редактиране | редактиране на кода]

Сивеещите нокти са свързани с цианозата. Това състояние се получава при ниско ниво на хемоглобина или на кислорода в кръвта (хипоксия), заради проблеми с кръвообращението или дихателната система.

Левконихия[редактиране | редактиране на кода]

Малките бели петна по нокътя се наричат левконихия. Те са с различна форма и са обичайни при леки травми на нокътя, но показват и недостиг на цинк или калций в организма.

Хоризонтални бели ивици може да сочат и проблеми с бъбреците.

При най-тежките форми е възможно побеляване на целия нокът.

Набраздяване[редактиране | редактиране на кода]

Напречните бразди по плочките и малките вдлъбнатини по повърхността на ноктите подсказват продължителен стрес, нарушение в обмяната на веществата или травма на ноктите.

Надлъжни линии[редактиране | редактиране на кода]

Срещат се обикновено при възрастни хора в резултат на геронтологични изменения в организма, но при млади хора означава, че не приемат достатъчно течности.

Онихорексис[редактиране | редактиране на кода]

Онихорексис се нарича състоянието, при което ноктите стават чупливи и разслояващи се. То подсказва недостиг на витамините A, E и D, и минералите желязо и цинк. Същевременно алармира и за проблеми с ендокринната и сърдечносъдовата система, както и вероятен диабет.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]