Панкреас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на панкреаса: 1-Хранопровод, 2-Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Далак

Панкреасът (на латински: pancreas), известен още под името задстомашна жлеза е голяма храносмилателна жлеза, разположена напречно върху задната стена на коремната кухина. Има продълговата форма наподобяваща грозд с дължина около 14 – 18 cm. Тежи около 80 - 90 грама и се състои от няколко отдела – глава, тяло и опашка. Главата се намира в дясно, в извивката на дванадесетопръстното черво и е насочена надолу, докато останалите части са разположени по-нависоко хоризонтално и завършват на нивото на далака (слезката).

Задстомашната жлеза се състои от два типа тъкани, изпълняващи коренно различни функции.

Собствената тъкан на панкреаса се състои от малки лобчета - ацини (на латински: acini), които имат изходящи каналчета. Тези каналчета се сливат в по-големи, които от своя страна образуват големия Вирсунгов канал. Ацините се състоят от клетки, които произвеждат смилателен сок, съдържащ натриев бикарбонат и ензимите:

До отделянето си от панкреаса в дванадесетопръстника ензимите са неактивни, в противен случай би настъпило самосмилане на жлезата.

Натриевият бикарбонат спомага за алкализирането на съдържанието в дванадесетопръстника. Панкреасът съдържа също ендокринни клетки, които секретират хормони, контролиращи нивото на кръвната захар. Главният канал на панкреаса се отваря в дванадесетопръстното черво. Между ацините на панкреаса са разположени групи клетки, които нямат изходящи каналчета – т. нар. Лангерхансови острови. Островните клетки произвеждат хормоните: инсулин, глюкагон и соматостатин. И трите хормона при отделянето си през капилярните стени навлизат в кръвта.

За едно денонощие панкреаса отлъчва около 1,5 - 2 литра панкреатичен сок.

Функции[редактиране | edit source]

Функциите на задстомашната жлеза са храносмилателна (външна секреция) и ендокринна (вътрешна секреция). Външна е секрецията на храносмилателни ензими (кухината на стомашночревния тракт се интерпретира като "външна" за организма, тъй като има комуникация с външната среда и не е стерилна). Вътрешна (ендокринна) е секрецията на хормони. Глюкагонът и инсулинът вземат участие във въглехидратната обмяна – глюкагонът повишава кръвната захар, а инсулинът я намалява.

Външната секреция се регулира по нервен и хуморален път. Дразненето на блуждаещия нерв усилва секрецията на панкреаса. Проникването на солна киселина в дванадесетопръстното черво предизвиква отделяне на панкреатичен сок. Под нейно влияние в лигавицата на дванадесетопръстника се образува фермента секретин, който по кръвен път стимулира секрецията на панкреаса. Задстомашната жлеза секретира още два фермента:

  • липокаин – възпрепятства мастната филтрация в черния дроб.
  • креин (падутин) - има вазодилатативен ефект.

Вижте още[редактиране | edit source]

Анатомия на човека

Анатомия и геометрични пропорции (Albrecht Dürer)

Портал медицина