Уста

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Устна кухина)
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Уста.

Устна кухина

Устната кухина е началната част на храносмилателната система. Храната се приема в нея и се смила механично.

Анатомично устройство[редактиране | редактиране на кода]

Устната кухина се състои от преддверие и същинска устна кухина.

Венци[редактиране | редактиране на кода]

Меки тъкани в бозайниците и човека, покриващи челюстите около основата на зъбите. Виж гингивит.Венецът огражда шийката на зъба и се вдава между коронките на съседните зъби. Той представлява видоизменена, добре кръвоснабдена лигавица.

Гингивит[редактиране | редактиране на кода]

Възпаление на венците. Причини - лоша хигиена на устата, зъбен камък, инфекция, отравяния (с олово, живак) и др.

Език[редактиране | редактиране на кода]

Мускулест орган в гръбначните животни, разположен в устната кухина.В кръглоустите е високоспециализиран, има на предния си край бодил. В рибите е лишен от мускули; слабата му подвижност се дължи на движението на подезичните дъги. В повечето земноводни е заловен предно - между долните челюсти. Във влечугите показва по-висока степен на развитие. В птиците е лишен от собствена мускулатура. В бозайниците е най-добре развит. Покрит е с лигавица, образуваща различни видове брадавички, в които са разположени сетивни нервни окончания (вкусови рецептори). Езикът участва в дъвкането, гълтането и гласообразуването (в човека - членоразделната реч).

Рецептори[редактиране | редактиране на кода]

Анатомични образувания (свободни нервни окончания или специализирани клетки), възприемащи дразнения от външната (екстерорецептори) и вътрешната (интерорецептори) среда на организма на животните и човека. Трансформират енергията на дразнителя в биоелектрически потенциал (нервен импулс). В зависимост от вида на енергията, към която са максимално чувствителни, рецепторите биват механорецептори, термо-, фото-, осмо-, химиорецептори и др

Биоелектрически потенциал, биотокове[редактиране | редактиране на кода]

Електрически потенциали в тъканите и клетките (главно в клетъчните мембрани) на организмите. Възникват и се изменят в резултат на нееднаквата пропускливост на клетъчната мембрана за натриеви и калиеви катиони (Na+, K+) и за аниони, намиращи се от двете и страни. Свързани са с процесите възбуждение и задържане у животните и човека и дразнимост на растенията. Биоелектрическите потенциали пораждат биотокове, чието регистриране е в основата на електрокардиографията, електроенцефалографията, електромиографията и др. Виж и електрически органи.

Слюнчени жлези[редактиране | редактиране на кода]

Органи на храносмилателната система, произвеждащи слюнка. Слюнчени жлези имат някои червеи, мекотели, паякообразни, повечето насекоми и всички гръбначни животни (без рибите). Една от слюнчените жлези на отровните змии синтезира отрова. У бозайниците и човека малки слюнчени жлези са пръснати в лигавицата на небцето, устните, бузите и езика. Големите слюнчени жлези у човека са 3 чифта: околоушна, подчелюстна и подезична. Изградени са от жлезисти делчета, чиито отводни канали се отварят в устната кухина. Секрецията на слюнчените жлези се регулира от нервната система. Виж епидемичен паротит.

Епидемичен паротит, заушки[редактиране | редактиране на кода]

Остра заразна болест, предимно у деца от 5 до 15 години. Причинител - парамиксовирус (Virus parotitidis); предава се по въздушно-капков път. Вирусът е сравнително неустойчив във външната среда и на антисептични разтвори. Входна врата най-често е лигавицата на носоглътката, по-рядко конюнктивата. Заболяването е със зимно-пролетна сезонност.Инкубационен период 11-21 дни. След първоначално размножаване в епителните клетки на входната врата, вирусът по кръвен път достига до жлезните, респективно нервните структури. Прояви: повишена температура, подуване на околоушните и др. слюнчени жлези, кожата над които е опъната, лъскава, но с непроменен цвят. Болезненост при палпация. По-рядко засяга семенниците (понякога причина за безплодие), задстомашната жлеза (панкреатит), мозъчните обвивки (менингит) и др. Вследствие на панкреатита може да се развие диабет, докато при паротитния менингоенцефалит прогнозата е добра, въпреки че има и смъртни случаи. Траен имунитет след преболедуване. Профилактика: чрез ваксина.