Слезка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Разположение на слезката и схема на разрез

Слезката, наричана още далак (на турски: dalak), е най-големият лимфоиден орган в човешкия организъм. Слезката не е жизненоважен орган въпреки тези нейни функции, защото това са функции, които се изпълняват и от други органи, тоест човек може да живее и без далак.


Функции[редактиране | редактиране на кода]

Слезката има три основни функции:

  • произвежда лимфоцити - в нея се размножават лимфоцитите (бели кръвни телца).
  • съхранява моноцити - това са също бели кръвни телца.
  • разгражда остарелите еритроцити - това са червените кръвни телца.

При фетуса и у малките деца слезката също така участва и в изграждането на еритроцитите.

Анатомична функция[редактиране | редактиране на кода]

Разположение на жлъчния мехур: 1-Хранопровод, 2-Диафрагма, 3-Стомах, 4-Черен дроб, 5-Жлъчен мехур, 6-Дванадесетопръстник, 7-Панкреас, 8-Слезка

Слезката е лимфоиден орган, в който кръвоносната и лимфната система са в най-тясна връзка. Тук се образуват лимфоцити и се разграждат остарелите еритроцити. Тя се разполага в лявото подребрие под диафрагмата, между IX-XI ребра (оста и върви косо по Х ребро). Слезката има форма на кафено зърно с изпъкнала диафрагмална повърхност и леко вдлъбната висцерална повърхност, на която се намира хилусът (hilum splenicum). По висцералната повърхност се виждат отпечатъци от стомаха, лявата надбъбречна жлеза и ободното черво. През хилуса навлизат клоновете на a. et v. splenica, лимфни съдове и вегетативни нерви. Долният ръб на слезката (magro inferior) е остър и притежава изрезка, а горният ръб е заоблен.

Хистоло-цитологичен строеж[редактиране | редактиране на кода]

Слезката е покрита със съединителнотъканна капсула (capsula lienis), съставена от еластични и колагенни фибри и единични гладкомускулни клетки. От капсулата навлизат във вътрешността гредички (trabeculae), които анастомозират помежду си. По хода на гредичките навлизат кръвоносни съдове - клонове на a. et v. lienalis. Останалата част на пулпата се нарича слезкова пулпа, в основата на която лежи ретикуларна съединителна тъкан.

  • Бяла пулпа (на латински: pulpa alba) - изградена от комактна лимфоидна тъкан, групирана около артериални разклонения - това са т. нар фоликули на слезката, наречени още слезкови или малпигиеви телца. В малпигиевото телце се различават три зони:
  1. периартериална (зародишен лист), в която се откриват Т- и В-лимфоцити;
  2. мантелен слой - с малки Т- и В-лимфоцити;
  3. маргинална (крайна) зона - разположена между бялата и червената пулпа, изпълнена с В-лимфоцити и обкръжена от синусоидни капиляри;

Около артериолите се наблюдават струпвания на зрели Т-лимфоцити. Сред него се намират първични и вторични лимфоидни фоликули, изградени главно от В-лимфоцити, подобно на тези в останалите лимфоидни органи. Заедно с поддържащата съединителна тъкан, това е съставът на бялата пулпа. Тя се отделя от червената пулпа с междинна маргинална зона, богата на макрофаги, с плазмобласти и плазматични клетки.

  • Червена пулпа (на латински: pulpa rubra) - състояща се от венозни синуси, разположени между тях пулпни повлекла (на латински: chordae splenicae), покрита с макрофаги. Между тях е разположена мрежа от ретикуларни клетки и цялото пространство е изпълнено с кръв. Тя навлиза в слезката през нейната артерия, преминава през артериолата в сърцевината на бялата пулпа, а оттам чрез синусоидите се оттича през спленалната вена.

Кръвоснабдяване[редактиране | редактиране на кода]

Кръвоснабдяване на слезката (вдясно)

Кръвта в слезката се внася от arteria splenica. След навлизането в хилуса тя се разделя на клонове, които вървят в трабекуларни артерии. Тези артерии продължават и навлизат в пулпата. Артериите в пулпата се наричат централни артерии. Клоновете на централните артерии се разделят на известен брой доста прави клонове, които наподобяват метла (на латински: penicillin).

Терминалните артерии преминават в артериални капиляри, които продължават във венозните синуси. Последните представляват разширени съдови пространства, които поемат кръвта от артериалните капиляри. От венозните синусоиди кръвта преминава и се оттича в събирателните венули. Количеството на кръвта в синусоидите се регулира от дейността на два вида физиологични сфинктери - аферентни и еферентни. Венозните съдове на пулпата се вливат в трабекуларните вени, които се насочват към хилуса. От него излизат голям брой отделни вени - rami splenicae, които се обединяват във v. splenica.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратък анатомичен курс, издателство център за информация по медицина - МУ София 2000 г. Автор проф. д-р Васил Василев, дмн
  2. Атлас по хистология, издателство Медицина и физкултура - МУ София 2000 г. Автор проф. д-р Петко Ем. Петков, дмн

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]