Мастна киселина
В химията и особено биохимията мастна киселина е карбоксилна киселина, често с дълга неразклонена алифатна опашка (верига), която е или наситена или ненаситена. Карбоксилната киселина и дори късата бутанова (маслена) киселина (4 въглеродни атома) се смятат за мастни киселини, докато мастните киселини добити от естествени мазнини и масла обикновено имат не по-малко от 8 въглеродни атома, например каприлова киселина (октанова киселина). Повечето натурални мастни киселини имат четен брой въглеродни атоми, тъй като биосинтезата им включва коензима acetyl-CoA, носещ двувъглеродна атомна група.
Производство[редактиране | редактиране на кода]
Мастни киселини се добиват чрез хидролиза на естерните звена в мазнините и биологичните масла (като и двете са триглицериди) с отнемане на глицерол.
Редица генно-инженерни компании се опитват да създадат изкуствено микроорганизми, които да произвеждат мастни киселини чрез репрограмирането на тяхната ДНК, като междинна цел при производството на биогорива.[1]
Мастните киселини са алифатни монокарбоксилни киселини, добити от или съдържащи се в естерифицирана форма в животински или растителни мазнини, масла и восъци. Естествените мастни киселини обикновено имат вериги състоящи се от 4 до 28 въглеродни атома.[2] Това би включило дори и оцетната киселина, която не се смята за мастна киселина, тъй като е толкова къса, че триглицеридът и триацетин е значително разтворим във вода и следователно не е липид.
Видове[редактиране | редактиране на кода]
Мастните киселини биват наситени или ненаситени. Те се различават и по дължина.
Наситени[редактиране | редактиране на кода]
| C:D | Тривиално наименование | Системно наименование | Химична формула |
|---|---|---|---|
| C4:0 | Маслена киселина | n-бутанова киселина | CH3(CH2)2COOH |
| C5:0 | Валерианова киселина | n-пентанова киселина | CH3(CH2)3COOH |
| C6:0 | Капронова киселина | n-хексанова киселина | CH3(CH2)4COOH |
| C8:0 | Каприлова киселина | n-октанова киселина | CH3(CH2)6COOH |
| C9:0 | Пеларгонова киселина | n-нонанова киселина | CH3(CH2)7COOH |
| C10:0 | Капринова киселина | n-деканова киселина | CH3(CH2)8COOH |
| C12:0 | Лауринова киселина | n-додеканова киселина | CH3(CH2)10COOH |
| C14:0 | Миристинова киселина | n-тетрадеканова киселина | CH3(CH2)12COOH |
| C16:0 | Палмитинова киселина | n-хексадеканова киселина | CH3(CH2)14COOH |
| C18:0 | Стеаринова киселина | n-октадеканова киселина | CH3(CH2)16COOH |
Ненаситени[редактиране | редактиране на кода]
| C:D | Тривиално наименование | Системно наименование | Химична формула |
|---|---|---|---|
| C16:1 | Палмитолеинова киселина | цис-9-хексадеценова киселина | CH3(CH2)5CH=CH(CH2)7COOH |
| C18:1 | Олеинова киселина | цис-9-октадеценова киселина | CH3(CH2)7CH=CH(CH2)7COOH |
| C18:2 | Линолова киселина | цис-9-цис-12-октадекадиенова киселина | CH3(CH2)4CH=CHCH2CH=CH(CH2)7COOH |
| C18:3 | α-Линоленова киселина | цис-9-цис-12-цис-15-октадекатриенова киселина | CH3CH2CH=CHCH2CH=CHCH2CH=CH(CH2)7COOH |
| C18:3 | γ-Линоленова киселина | цис-6-цис-9-цис-12-октадекатриенова киселина | CH3(CH2)4CH=CHCH2CH=CHCH2CH=CH(CH2)4COOH |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Casey, Tina. Killer Bacteria Could Breathe New Life into Biofuel Production. // CleanTechnica, 2010-09-03. Посетен на 3 септември 2010.
- ↑ The Gold Book. 2nd. International Union of Pure and Applied Chemistry, 1997. ISBN 052151150X. Посетен на 31 октомври 2007.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fatty acid в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |