Маслена киселина
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| бутанова киселина | |
 | |
| Имена | |
|---|---|
| По IUPAC | n-бутанова киселина |
| Други | маслена киселина |
| Свойства | |
| Формула | C₄H₈O₂ |
| Моларна маса | 88,11 |
| Външен вид | безцветна маслообразна течност |
| Плътност | 0,9563 g/cm³ |
| Точка на топене | −5 °C |
| Точка на кипене | 163 °C |
| Парно налягане | 90 Pa |
| Опасности | |
| NFPA 704 |  2
3
0
|
| Идентификатори | |
| CAS номер | 107-92-6 |
| PubChem | 264 |
| ChemSpider | 259 |
| Номер на ООН | 2820 |
| DrugBank | DB03568 |
| KEGG | C00246 |
| MeSH | D020148 |
| ChEBI | 30772 |
| ChEMBL | CHEMBL14227 |
| RTECS | ES5425000 |
| SMILES | CCCC(=O)O |
| InChI | 1S/C4H8O2/c1-2-3-4(5)6/h2-3H2,1H3,(H,5,6) |
| InChI ключ | FERIUCNNQQJTOY-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | 40UIR9Q29H |
| Gmelin | 26242 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Маслена киселина в Общомедия | |
Маслената киселина, наречена още бутанова киселина, е алканова киселина, четвърти член на хомоложния ред на алкановите карбоксилни киселини. Солите и естерите на бутановата киселина се наричат бутирати или бутаноати.
Тъй като има къса верига от 4 въглеродни атома, бутановата киселина, за разлика от по-висшите мастни киселини, е разтворима във вода. Смесва се във всяко отношение с метанол и етанол. Среща се в гранясалото масло (лат.: butyrum), откъдето е изолирана за първи път. Оттам идва и тривиалното ѝ наименование „маслена киселина“. В природата се образува при ферментацията на различни въглехидрати от бактериите, затова се среща във ферментирали продукти като сирене, кисело зеле и др. Следи от бутанова киселина се намират и в потта и дебелото черво.
Миризмата на маслената киселина се усеща от човека дори при много ниски концентрации, над 0,06 mg/m3. Докато хората я възприемат негативно, миризмата ѝ служи за ориентация на някои насекоми при намирането на храна (муха, кърлеж). При неутрализация с основи или карбонати (напр. натриев бикарбонат) се образуват соли, които нямат миризма.
За разлика от киселината, нейните естери имат приятна миризма - метилбутират (ябълка), етилбутират (ананас), пропилбутират (ягода) и др. Те се срещат в различни плодове и аромати.
