Изпотяване

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Пот)
Направо към: навигация, търсене
Капки пот върху човешко лице

Изпотяване, потене или потоотделяне, е процес на отделяне на течности (най-общо наричани пот), секретирани от потните жлези в кожата на бозайниците.[1]

При хората са налични два вида потни жлези – екринни и апокринни, като екринните жлези са разпределени в по-голямата част от тялото.

Изпотяването е основно средство за терморегулация, което се постига с отделянето на големи количества вода от екринните жлези. Максималното потоотделяне при един възрастен човек може да бъде до 2 – 4 литра на час или 10 – 14 литра на ден, но е по-малко при децата преди пубертета.[2][3][4] Изпаряването на потта от повърхността на кожата има охлаждащ ефект, следователно повече пот ще се произвежда в по-горещо време или когато мускулите на тялото се загряват поради натоварване. Животните с по-малко потни жлези, като кучетата, постигат подобни резултати, като регулират температурата, чрез задъхване, при което се ускорява изпаряването на водата от лигавицата на устната кухина и фаринкса.

Потта допринася за телесната миризма, която се отделя при метаболизирането ѝ от различни полезни бактерии по кожата.

Хората имат средно от два до четири милиона потни жлези, но колко пот се освобождава от всяка жлеза се определя от много фактори, като пол, генетика, условия на околната среда, възраст, физическо състояние и тегло. Две от основните причини за скоростта на потоотделянето са физическото състояние и теглото на индивида. Ако дадено лице тежи повече, то скоростта на отделяне на пот ще е вероятно по-голяма, тъй като организмът ще трябва да изразходва повече енергия за да функционира и за да охлади по-голямото количество телесна маса.[5]

Химичен състав на потта[редактиране | редактиране на кода]

Капчици пот, излизащи от екринните жлези

Потта е съставена предимно от вода. Във водата са разтворени различни минерали и микроелементи, млечна киселина и карбамид. Въпреки че съдържанието на минерали варира, някои измерени концентрации са:[6]

От микроелементите, с най-висока концентрация са:[7][8]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en)) Mosher HH. Simultaneous Study of Constituents of Urine and Perspiration. // The Journal of Biological Chemistry 99 (3). 1933. с. 781 – 790.
  2. ((en)) Jessen, C.. Temperature Regulation in Humans and Other Mammals. Berlin, Springer, 2000. ISBN 3-540-41234-4.
  3. ((en)) Mack, G. W.. Body fluid balance during heat stress in humans. // Handbook of Physiology. Section 4: Environmental Physiology. New York, Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-507492-0. с. 187 – 214.
  4. ((en)) Sawka, M. L.. Thermoregulatory responses to acute exercise-heat stress and heat acclimation. // Handbook of Physiology. Section 4: Environmental Physiology. New York, Oxford University Press, 1996. ISBN 0-19-507492-0.
  5. ((en)) Hansen, Julieann. The Science of Sweat. // American College of Sports Medicine. Посетен на 19 September 2013.
  6. ((en)) Montain, S. J. и др. Sweat mineral-element responses during 7 h of exercise-heat stress. // International journal of sport nutrition and exercise metabolism 17 (6). 2007. с. 574 – 582.
  7. ((en))  The excretion of traces of metals in human sweat. // Annals of Clinical and Laboratory Science 8 (4). 1978. с. 270 – 5.
  8. ((en)) Saraymen, Recep и др. Sweat Copper, Zinc, Iron, Magnesium and Chromium Levels in National Wrestler. // İnönü Üniversitesi Tıp Fakültesi Dergisi 11 (1). 2004. с. 7 – 10.