Биогориво

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Захарна тръстика, суровина за биоетанол

Биогориво (Биологично гориво, още Екологично гориво или екогориво)се наричат всички видове течни, твърди и газообразни горива, които се произвеждат от биологични суровини.

Те са по-скъпи от т.нар. "изкопаеми горива" (нефт, газ, въглища), но според някои проучвания могат да помогнат за намаляване на емисиите на парникови газове.[1] От друга страна, според публикувано през октомври 2007 г. изследване на нобеловия лауреат Паул Крутцен, емисиите на диазотен оксид (N2O) при използването на гориво от рапица и царевица допринасят повече за глобалното затопляне от емисиите при използване на изкопаеми горива.[2]

Суровини[редактиране | редактиране на кода]

За суровина се използват слънчогледови култури, рапица, захарна тръстика, палмово олио и други. На практика всеки тип органична суровина, богата на въглеводороди и достъпна в големи количества, е пригодна за производството на биогорива – например в Испания се развива проект за използването на портокалови кори за производство.[3] Най-големи добиви (от 7 до 13 пъти по големи от тези на захарна тръстика) се получават от използването на водорасли.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Биобутанол
  • Биодизел – Суровини за производството на биодизела са рапицата и слънчогледа
  • Биоетанол – Произвежда се от захарно цвекло, пшеница и царевица
  • Палмово масло
  • Газ

Производство[редактиране | редактиране на кода]

По света[редактиране | редактиране на кода]

Производството на биогорива се намира в начален стадий – формират се демонстративни проекти, независими предприемачи се обединяват с правителствени организации за стартиране. Бизнесът с биогорива има гарантирани пазари занапред, тъй като ЕС има за цел достигането употребата на 10% от горивата за транспорт до 2020 година. Постановление на правителството на САЩ за Енергийната политика изисква достигане на ниво на потребление на биогорива от 4 милиарда галона през 2006 и 7,5 милиарда от 2012.

Големите нефтени компании като Шел, BP и химически гиганти като DuPont също имат своите демонстративни проекти и се очаква да бъдат много агресивни и бързи в действията си, когато големината на пазарите достигне критичната маса за бизнес от техният мащаб.[4]

Към април 2009 година поради световния недостиг на финансови ресурси след глобалното свиване на финансирането, голяма част от проектите както на големи, така и на малки компании, биват отложени временно или спрени. Другата главна причина е рязкото спадане на цената на нефта и другите въглеводородни суровини, което прави производството на биогорива нерентабилно.

В България[редактиране | редактиране на кода]

В България съществуват няколко производителя на биогорива, а други тепърва започват. Лукойл обяви на 20 април 2007, че започва монтирането на допълнителна производствена линия с използването на биосуровини. [5]

Производство[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват два основни способа за производство на биогориво:

  • Трансестерификация – от различните суровини се извличат растителните масла, които са съставени от триглицериди – три естера на дълговерижни карбоксилни киселини (мастни киселини), свързани с една молекула глицерол. Триглицеридите се смесват с алкохол (етилов или метилов) в присъствие на катализираща основа (калиев или натриев хидроксид), при която мастните киселини се свърват с хидроксилната група на алкохола в моноалкилни естери (биодизел), освобождавайки глицерол като остатъчен продукт.
  • Микробиогорива – производство чрез микроорганизми: бактерии, цианобактерии и микроводорасли. Производственият процес при тях е типичен за биотехнологични процеси, но добивите им са между 40 и 300 пъти по-високи от тези на конвенционалните биогорива.

Предимства и недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

Предимства[редактиране | редактиране на кода]

  • Производството на биогоривата ще допринесе за спадане емисиите на въглероден двуокис и други вредни вещества в атмосферата, допринасящи за глобалното затопляне.
  • Производството на биогоривата ще направи страните вносители на нефт (между които и България) по-независими от ОПЕК.
  • Производството на биогоривата ще въздейства благоприятно на заетостта в аграрните райони.
  • Производството на биогорива от целулозни суровини ще спомогне за залесяването на райони, които са били обезлесени заради използването на аграрни култури.

Недостатъци[редактиране | редактиране на кода]

  • Според някои изследвания отглеждането на култури, пригодни за производството на биогорива, изтощава почвата и водите.
  • Аграрното стопанство е един от най-големите замърсители на атмосферата c азотни съединения, които умножават парниковия ефект.
  • Спорен е въпросът за нетния енергиен баланс на технологиите за отглеждане на биокултури – т.е. дали производствения процес поглъща повече енергия отколкото добива.
  • Засега почти всяко производство на биокултури е субсидирано – т.е. получава се нарушение на пазарното равновесие, от друга страна почти всеки тип земеделство в ЕС и САЩ е субсидирано по един или друг начин.
  • Производството на биокултури повдига цената на земеделските култури, които биха били използвани за суровини в хранително-вкусовата промишленост или животновъдството – процес, който води до цялостно поскъпване на храните, предизвиквайки инфлация в икономиката.
  • Отглеждането на биокултури ще допринесе за тоталното изсичане на горите – процес, който е вече необратим, например в Бразилия и Индонезия
  • Отглеждането на биокултури ще изостри проблема с глада в бедните райони на света.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]