Направо към съдържанието

Паул Крутцен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Паул Крутцен
Paul Crutzen
нидерландски химик
Роден
Починал
28 януари 2021 г. (87 г.)
Учил вСтокхолмски университет
Работил вУтрехтски университет
Джорджия Тек
Стокхолмски университет (1958)[1]
Научна дейност
Областхимия, физика
НаградиНобелова награда за химия (1995)
Семейство
СъпругаТерту Соининен
Деца2
Паул Крутцен в Общомедия

Паул Йозеф Крутцен (на нидерландски: Paul Jozef Crutzen) е нидерландски атмосферен химик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1995 г.[2][3][4] Той е известен с работата си върху изменението на климата и с популяризирането на термина антропоцен, описващ нова епоха, в която дейността на хората оказва драстично влияние върху Земята.

Ранен живот и образование

[редактиране | редактиране на кода]

Роден на 3 декември 1933 г. в Амстердам, Нидерландия. През септември 1940 г. започва училище, но едновременно с това Нацистка Германия нахлува в страната. След множество училищни забавяния и премествания, причинени от войната, Крутцен завършва началното си образование и започва средното си образование през 1946 г., изучавайки френски, немски и английски. Заедно с езиците, той се фокусира върху природните науки. През 1951 г. е приет в техническо училище, където изучава строително инженерство, но образованието му отново е прекъснато, тъй като трябва да служи 21 задължителни месеца в армията на Нидерландия. Завършва през 1954 г., но тъй като не може да си позволи да продължи да учи в университет, започва да проектира къщи и мостове. По време на почивка в Швейцария Круцен се запознава с Терту Сойнинен, която изучава финландска история и литература в Университета в Хелзинки , за която се жени през 1958 г. Те се преместват в Йевле, Швеция, и семейството има две дъщери (Илона – р. 1958 г. и Силвия – р. 1964 г.).[2]

В действителност, Крутцен иска да работи за академичен отдел, а не за строително бюро. Той кандидатства за работа като компютърен програмист в Института по метеорология към Стокхолмския университет, макар да няма опит (както и почти всички хора тогава) с компютрите. Назначават го и младото семейство се премества в Стокхолм, Швеция. Първоначално се интересува от математика, но скоро губи страстта си към нея в полза на атмосферната химия. Докато работи в института, Паул Крутцен учи успоредно с това. Така той се сдобива с докторска степен по метеорология от университета. Изучава и философия, достигайки научната степен „лицензиат“, еквивалентна на „доктор“, както и метеорология.[5]

Научни достижения

[редактиране | редактиране на кода]

Изследванията на Крутцен са главно в областта на атмосферната химия.[6][7] Занимава се задълбочено с изтъняването на озоновия слой. През 1970 г. той заявява, че количествата на емисиите на диазотен оксид (N2O – стабилен и устойчив газ, произвеждан от бактериите в почвата) от земната повърхност могат да влияят на нивата на азотен оксид (NO) в стратосферата. Крутцен показва, че диазотният оксид се задържа достатъчно дълго, за да достигне стратосферата, където се превръща в азотен оксид. Той, също така, отбелязва, че употребата на торове може да доведе до покачване на емисиите на диазотен оксид. От това заключава, че човешката дейност може да засегне стратосферния озонов слой. През 1971 г. конкретно установява (заедно с Харолд Джонстън) тази вероятност за свъхзвуковите самолети; по-нови изследвания оспорват основанията им.[8]

Круцен работи в Европейската космическа агенция в Оксфорд от 1969 до 1971 г.  Той е директор на изследванията в Националния център за атмосферни изследвания (NCAR) в град Боулдър в американския щат Колорадо от 1977 до 1980 г. От 1980 г. започва работа в департамента по атмосферна химия към Института „Макс Планк“ по химия в Майнц, Германия.[9] По-късно работи в Института по океанография Скрипс към Калифорнийския университет, Сан Диего и в Сеулския университет, Южна Корея.[10] Той е и дългогодишен изследовател към Технологичния институт на Джорджия (Georgia Tech) и към департамента по метеорология към Стокхолмския университет.[11] През 1974 г. Круцен получава предварителен проект на научна статия от Франк С. Роуланд , професор по химия в Калифорнийския университет в Ървайн , и Марио Дж. Молина, постдокторант от Мексико. Статията се отнася до възможните разрушителни ефекти на хлорофлуорметаните върху озоновия слой. Круцен незабавно разработва модел на този ефект, който предвижда сериозно изчерпване на озона, ако тези химикали продължат да се използват със сегашната скорост.[12]

Между 1987 и 1990 г. той е член на Комисията по разследване на германския Бундестаг за „Защита на земната атмосфера “. Круцен е бивш редактор на научното списание Journal of Atmospheric Chemistry; член на неговия консултативен комитет до 2009 г. От 1998 до 2000 г. той е член на външната консултативна група за изпълнение на Петата рамкова програма на тема „Глобални промени, климат и биоразнообразие“ в Европейска общност, Брюксел. От 2001 г. Паул Круцен е председател на Консултативния съвет на интерактивното списание с отворен достъп „ Атмосферна химия и физика“ (ACP), а от 1993 до 1999 г. – редактор на списание „Science“.[13]

През 1995 г. Паул Крутцен е награден с Нобелова награда за химия за изследванията си върху изтъняването на озоновия слой, споделяйки я с Шерууд Роуланд и Марио Молина. Той вярва, че политическите опити за ограничаване на парниковите газове от човешката дейност са толкова жалки, че е необходим радикален план. През 2006 г. Круцен предлага намаляване на слънчевата радиация чрез инжектиране на серен диоксид в стратосферата, като по този начин забави изменението на климата. Оттогава идеята е многократно обсъждана в контекста на геоинженерството, но в края на краищата е отхвърлена от мнозинството експерти поради прекомерните рискове.[14]

През 2000 г. Паул Крутцен и Юджийн Стормер предлагат термина антропоцен за текущата геоложка епоха, целейки да наблегнат върху централната роля на човешкия вид в днешните геология и екология.[15] Антропоценът е и една от главните области на интерес за Крутцен.[16][17] Плод на проучванията му върху евентуалните последици от глобална ядрена война е понятието „ядрена зима“.[18] През 2003 г. Крутцен става един от 22-мата нобелови лауреата, които се подписват под Хуманисткия манифест (Humanism and Its Aspirations (с подзаглавие: Humanist Manifesto III, a successor to the Humanist Manifesto of 1933)).[19] Паул Крутцен е съподписал и писмо от над 70 Нобелови лауреати до Законодателното събрание на Луизиана, призоваващо за отмяна на Закона за научното образование на Луизиана (Louisiana Science Education Act от 2008 г.), допускащ преподаването на креационизма и други антинаучни теории в щата.

От 2006 г. е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество. През януари 2008 г. Крутцен публикува откритието си, че изпускането на диазотен оксид при производството на биогориво влошава повече глобалното затопляне, отколкото изкопаемите горива.[20]

Умира на 28 януари 2021 г.[5]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nobelprijswinnaar scheikunde Paul Crutzen overleden // Посетен на 3 февруари 2021 г. (на нидерландски)
  2. 1 2 Autobiography from nobelprize.org
  3. ↑ CV from nobelprize.org
  4. ↑ An Interview – Paul Crutzen talks to Harry Kroto Freeview video by the Vega Science Trust.
  5. 1 2 Nobel Prize in Chemistry 1995
  6. ↑ Ramanathan, V. и др. Aerosols, Climate, and the Hydrological Cycle // Science 294 (5549). 2001. DOI:10.1126/science.1064034. с. 2119 – 2124.
  7. ↑ Ramanathan, V. и др. Indian Ocean Experiment: An integrated analysis of the climate forcing and effects of the great Indo-Asian haze // Journal of Geophysical Research 106 (D22). 2001. DOI:10.1029/2001JD900133. с. 28, 371 – 28, 398. Архивиран от оригинала на 9 август 2017.
  8. ↑ 24 Will commercial supersonic aircraft damage the ozone layer?
  9. ↑ Atmospheric Chemistry: Start Page // Atmosphere.mpg.de. Архивиран от оригинала на 8 ноември 2008. Посетен на 27 октомври 2008.
  10. ↑ Choi, Naeun. Nobel Prize Winner Paul Crutzen Appointed as SNU Professor // Useoul.edu, 10 ноември 2008. Архивиран от оригинала на 8 март 2016. Посетен на 26 декември 2008.
  11. ↑ Keisel, Greg. Nobel Prize winner at Tech // The Technique. 17 ноември 1995. Архивиран от оригинала. Посетен на 22 май 2007.
  12. ↑ Paul J. Crutzen: The engineer and the ozone hole
  13. ↑ CV Paul Crutzen
  14. ↑ Albedo Enhancement by Stratospheric Sulfur Injections: A Contribution to Resolve a Policy Dilemma?
  15. ↑ Zalasiewicz, Jan; et al. (febrero de 2008). «Are we now living in the Anthropocene?». GSA Today 18 (2): 4-8
  16. ↑ Zalasiewicz, Jan и др. The New World of the Anthropocene1 // Environmental Science & Technology 44 (7). 2010. DOI:10.1021/es903118j. с. 2228 – 2231.
  17. ↑ Steffen, W. и др. The Anthropocene: conceptual and historical perspectives // Philosophical Transactions of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences 369 (1938). 2011. DOI:10.1098/rsta.2010.0327. с. 842 – 867.
  18. ↑ Paul J. Crutzen., Birks J.: The atmosphere after a nuclear war: Twilight at noon. In: Ambio. 11, 1982, S. 114–25.
  19. ↑ Notable Signers // Humanism and Its Aspirations. American Humanist Association. Архивиран от оригинала на 5 октомври 2012. Посетен на 1 октомври 2012.
  20. ↑ Crutzen, P. J. и др. N2O release from agro-biofuel production negates global warming reduction by replacing fossil fuels // Atmos. Chem. Phys. 8 (2). 2008. DOI:10.5194/acp-8-389-2008. с. 389 – 395.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Паул_Крутцен&oldid=12889841“.