Парников газ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Парникови газове)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парниковият ефект от слънчевата радиация върху земната повърхност, причинен от парниковите газовеs

Парниковите газове са газовете в атмосферата, които абсорбират и излъчват радиация в инфрачервения спектър. Този процес стои в основата на парниковия ефект. Основните парникови газове в атмосферата на Земята са: водна пара, въглероден двуокис, метан, диазотен оксид и озон. Парниковите газове влияят силно на температурата на Земята и без тях земната повърхност би била около 33°C по-студена отколкото сега.

Парников ефект[редактиране | редактиране на кода]

Atmospheric Transmission.png

Природни източници и човешки източници[редактиране | редактиране на кода]

Човешката дейност след индустриалната революция през 1750 г., значително увеличава нивото на парникови газове в земната атмосфера. В доклада от 2007 г. на Междуправителствения панел по климатични промени се отбелязва, че "промените в атмосферната концентрация на парниковите газове и аерозолите, в земната повърхност и в слънчевата радиация изменят енергийния баланс на климатичната система" и се прави заключението, че "увеличаването на концентрацията на парниковите газове, в резултат на човешка дейност, е най-вероятната причина за нарастването на глобалната средна температура след средата на 20 век."

Ролята на водните пари[редактиране | редактиране на кода]

Повишена водна пара в Боулдър, Колорадо

Водните пари са естествен парников газ, който е отговорен за 36% - 66% от парниковия ефект.[1] Концентрациите на водните пари нарастват и падат в различни области, но човешката дейност не влияе пряко на тяхната концентрация, освен на местно ниво, като например напоявани площи.

По-топлия въздух може да съдържа повече водни пари. Последните метеорологични модели прогнозират, че увеличаването на концентрациите на горещите водни пари значително ще увеличи парниковия ефект от антропогенните емисии. В действителност, водната пара дава положителна обратна връзка за активността на други газове, като въглероден диоксид.[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. realclimate.org. Water vapour: feedback or forcing?
  2. Held, Isaac M. & Soden, Brian J. (2006), "Robust Responses of the Hydrological Cycle to Global Warming", Journal of Climate 19(21): 5686–5699