Фреон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фреон (Freon) е регистрирана търговска марка на The Chemors Company, дъщерна организация на Дюпон (DuPont) която я използва за означаване на редица халогеновъглеродни продукти. Изразът фреон е генерична търговска марка (подобно на аспирин), и с него се означават халогенопроизводните на алканите, които съдържат в молекулите си едновременно флуорни и хлорни атоми:

  • CCl3F (фреон 11);
  • CCl2F2 (фреон 12);

Те са стабилни, незапалими, умерено токсични газове или течности с ниска температура на кипене, които се използват като хладилни агенти и като аерозолни пропеланти (например в дезодорантите). Фреоните включват и хлорофлуоровъглеродите (CFCs), които причиняват изтъняването на озоновия слой.[1] Причина за това е, че в долните слоеве на атмосферата те са инертни, но в стратосферата участват във фотохимични реакции. Хлорните атоми играят ролята на катализатор в разпадането на озона до кислород. Един хлорен атом при престой в стратосферата в продължение на две години може да унищожи 100 000 молекули озон. По-новите хладилни агенти, които обикновено включват флуор вместо хлор, не взаимодействат с озоновия слой, защото свободният флуор е много по-малко реактивен с озона, отколкото свободният хлор.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите хлорофлуоровъглероди (CFC) са синтезирани от белгийският химик Фредерик Шварц през 1890-те. В края на 20-те години на миналия век, екип от изследователи е нает от Чарлс Франклин Кетеринг в Дженерал Мотърс, за да намери заместител на опасните хладилни агенти, които се използвали тогава, като амоняка. Екипът е оглавяван от Томас Мидли, Дж.[3] През 1928 г. те подобряват синтеза на хлорофлуоровъглерод и демонстрират практичността им като хладилни агенти, тяхната стабилност и нетоксичност. Кетеринг патентова хладилна апаратура използваща този газ за подразделението на Дженерал Мотърс – Frigidaire.[4]

През 1930 г. Дженерал Мотърс и Дюпон формират Kinetic Chemicals за производство на фреон. Техният продукт е дихлородифлуорометан и сега се обозначава като Freon-12, R-12 или CFC-12. Номерът след R означава класа на хладилните агенти, разработен е от Дюпон за систематично идентифициране на различните халогенирани въглеводороди, както и хладилни агенти на друга база.

През есента на 1985 г. чрез спътникови наблюдения се открива липсата на озон в района на Южния полюс. В отделни северни райони също е установено временно намаляване на концентрацията на озон. Доказано било, че хлорофлуоровъглеродите са отговорни за намаляването на озоновия слой.[5] Това предизвикало забрана или строго ограничение на повечето хлорофлуоровъглероди, влязло в сила с подписването на Монреалския протокол през август 1987 г. Хлорофлуоровъглероди са заменени в много приложения от новите хидрофлуоровъглеводороди (HFC), като новите фреони също са под строг контрол по Протокола от Киото, тъй като са считани за газове с парников ефект. Затова хидрофлуоровъглеводородите вече не се използват в аерозоли, но досега не са открити подходящи алтернативи за употреба на халогеновъглеродите като хладилни агенти, които да не са запалими или токсични, проблеми, които фреонът първоначално е създаден да избягва.

Безопасност[редактиране | редактиране на кода]

Съгласно информационните листове за безопасност на материалите, CFC и HCFC са безцветни, летливи, токсични течности и газове с леко сладък ефирен мирис. Прекомерната експозиция при концентрация 11% или повече може да предизвика замайване, загуба на концентрация, депресия на централната нервна система и / или сърдечна аритмия. Парите им изместват въздуха и могат да причинят задушаване в затворени пространства.[6] Макар че са незапалими, продуктите от горенето им включват флуороводородна киселина и сродни съединения.[7]


Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ozone Destruction. //
  2. H., Schlesinger, William. Biogeochemistry : an analysis of global change. 3rd. Waltham, Mass., Academic Press, 2013. ISBN 9780123858740. OCLC 827935936.
  3. Sneader W. Chapter 8: Systematic medicine. // Drug discovery: a history. Chichester, England, John Wiley and Sons, 2005. ISBN 978-0-471-89980-8. с. 74–87. Посетен на 2010-09-13.
  4. Bellis, Mary. Freon. // About.com.
  5. Handbook for the Montreal Protocol on Substances that Deplete the Ozone Layer - 7th Edition. // United Nations Environment Programme - Ozone Secretariat, 2007.
  6. Berkeley, University of California. The New Wellness Encyclopedia. Houghton Mifflin Harcourt, 1995-01-01. ISBN 0395733456. с. 528.
  7. DuPont Material Safety Data Sheet. // Connecticut College.