Герхард Херцберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герхард Херцберг
Gerhard Herzberg

Роден
Герхард Хайнрих Фридрих Ото Юлиус Херцберг
Починал

Образование Гьотингенски университет
Научна дейност
Област физикохимия
Образование Дармщатски технически университет
Гьотингенски университет
Работил в Карлтънски университет
Саскачевански университет
Чикагски университет
Награди Нобелова награда за химия (1971)
Кралски медал (1971)
Герхард Херцберг в Общомедия

Герхард Херцберг (на немски: Gerhard Herzberg) е германско-канадски физик и физикохимик, лауреат на Нобелова награда за химия от 1971 г. за „приноса му към разбирането на електронната структура и геометрия на молекулите, в частност на свободните радикали“.[1] Работата на Херцберг засяга основно атомната и молекулярната спектроскопия. Той използва тези техники за определяне структурите на двуатомни и многоатомни молекули, включително свободни радикали, които иначе са трудни за изследване по друг начин. Освен това, той прави химически анализи на небесни тела. Служи като канцлер на Карлтънския университет в Отава, Канада от 1973 до 1980 г.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Херцберг е роден на 25 декември 1904 г. в Хамбург, Германия. Той е дете на Албин Херцберг и Ела Бибер.[2] Има по-голям брат, роден през януари 1904 г.[3] Херцберг е записан в предучилищна подготовка сравнително късно, след като се разболява от дребна шарка.[3] Семейство Херберг са атеисти, но публично крият този факт.[3] Бащата на Герхард почива през 1914 г., на 43-годишна възраст, след като страда от тежък оток и усложнения след по-ранен сърдечен проблем.

Първоначално Херцберг обмисля да започне кариера в астрономията, но кандидатстването му в Хамбургската обсерватория е отхвърлена, а той е посъветван да не се насочва към тази област без частна финансова поддръжка.[4] След като завършва средното си образование в гимназия във Франкфурт, Херцберг продължава да учи в Дармщатския технически университет с помощта на частна стипендия.[4][5][6] През 1928 г. завършва докторантура.[4] До 1930 г. работи по следдипломната си квалификация в Гьотингенския университет и Бристолския университет под менторството на Джеймс Франк и Макс Борн. През 1930 г. започва работа като лектор и асистент по физика в Дармщатския технически университет.

През 1935 г. на Херцберг се налага да напусне Нацистка Германия като бежанец, тъй като жена му (Луис Йотингер, ж. 1929 г.) е еврейка,[7] и затова започва работа като гост-преподавател в Саскачеванския университет в Канада.[8] В периода 1936 – 1945 г. работи като професор по физика пак там, а през 1945 – 1948 г. работи като преподавател по спектроскопия в Чикагския университет. От 1948 г. е директор на отдела по чиста физика към Националния изследователски съвет на Канада.

През 1951 г. е избран за член на Британското кралско научно дружество,[9] а през 1969 г. е награден с награда Уилард Гибс.

През 1971 г. е награден с Нобелова награда за химия, като в същата година е отличен и с Кралски медал от Британското кралско научно дружество.[9] В периода 1973 – 1980 г. служи като канцлер на Карлтънския университет в Отава. През 1981 г. става един от основателите на Световния културен съвет.[10]

През 1992 г. се подписва под Предупреждението на учените към човечеството.[11]

Умира на 3 март 1999 г., на 94-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. The Nobel Prize in Chemistry 1971. // Nobel Media. Посетен на 31 декември 2010.
  2. Gerhard Herzberg: The Person. // GCS Research Society. Посетен на 1 януари 2011.
  3. а б в Stoicheff, Boris. Gerhard Herzberg : an illustrious life in science. Ottawa, NRC Press, 2002. ISBN 9780660187570. с. 7.
  4. а б в GERHARD HERZBERG. // GCS Research Society. Посетен на 7 февруари 2015.
  5. Naransinham, N.A. and Ahmad, S.A.. Gerhard Herzberg – An obituary. // Indian Institute of Science, 1999. Посетен на 21 февруари 2016.
  6. Gerhard Herzberg. // Gelehrtenschule des Johanneums. Посетен на 21 февруари 2016.
  7. science.ca : Gerhard Herzberg
  8. Gerhard Herzberg – Biographical
  9. а б Record at the Royal Society's archive
  10. About Us. // World Cultural Council. Посетен на 8 ноември 2016.
  11. World Scientists' Warning To Humanity. // stanford.edu, 18 ноември 1992. Посетен на 26 юни 2019.