Джеймс Франк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Джеймс Франк
James Franck
германски физик

Роден
Починал
21 май 1964 г. (81 г.)
Погребан Хамбург, Федерална република Германия

Националност  Германия
Учил в Хайделбергски университет
Хумболтов университет на Берлин
Награди Нобелова награда за физика (1925)[1][2]
Научна дейност
Област Физика
Работил в Университет „Джонс Хопкинс“
Чикагски университет
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1925)
Джеймс Франк в Общомедия

Джеймс Франк (на немски: James Franck) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1925 година. Основните му експерименти са в областта на квантовата механика и потвърждаване модела на атома на Бор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 август 1882 година в Хамбург, Германия. През 1933 година, след завземането на властта в Германия от нацистите, заминава за САЩ, където работи известно време в университета „Джонс Хопкинс“ в Балтимор, а по-късно в Чикаго.

Участва в проекта Манхатън за създаването на атомната бомба. Известен е най-вече с доклада си до тогавашния министър на отбраната Хенри Стимсън, в който се посочва невъзможността да се запази за дълго монопола върху атомните оръжия и се описва опасността от употребата на тези оръжия без предварителни изпитания в пустинята.

Умира на 21 май 1964 година в Гьотинген, Германия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Physics 1925. // Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]