Вернер Хайзенберг

Вернер Хайзенберг
Werner Karl Heisenberg
	Вернер Хайзенберг Werner Karl Heisenberg
германски физик
Роден	5 декември 1901 г. Вюрцбург, Германия
Починал	1 февруари 1976 г. (74 г.) Мюнхен, Германия
Погребан	Мюнхен, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет
Работил в	Гьотингенски университет (1924 – 1924); Копенхагенски университет (1926 – 1927); Лайпцигски университет (1927 – 1941); Хумболтов университет на Берлин (1941 – 1941); Университет на Сейнт Андрюс (1955 – 1956); Мюнхенски университет (1958 – 1958)
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Арнолд Зомерфелд
Видни студенти	Феликс Блох
Известен с	Съотношение на неопределеност на Хайзенберг;; квантова механика
Награди	Нобелова награда за физика (1932)
Подпис
	Вернер Хайзенберг в Общомедия

Хайзенберг пренасочва насам. За телевизионния герой вижте Уолтър Уайт.

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Биография

Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

Библиография

Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.

Вижте също

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Вернер Хайзенберг.

Съотношение на неопределеност на Хайзенберг

Външни препратки

((en)) Официален мемориален сайт за Хайзенберг, създаден от сина му Архив на оригинала от 2021-02-01 в Wayback Machine.
((en)) Биография на Вернер Хайзенберг на сайта на Нобеловите награди
((en)) Страница за Хайзенберг на сайта на Американския институт по физика Архив на оригинала от 2011-08-31 в Wayback Machine.
Стенограма от 14 август 1945 г. на лекция на Хайзенберг и дискусия сред германски физици по повод атомната бомба над Хирошима Архив на оригинала от 2014-08-17 в Wayback Machine., встъпителни бележки и превод на Христо Протохристов

Източници

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.