Направо към съдържанието

Вернер Хайзенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Хайзенберг пренасочва насам. За телевизионния герой вижте Уолтър Уайт.

Вернер Хайзенберг
Werner Karl Heisenberg
германски физик

Роден
Починал
1 февруари 1976 г. (74 г.)
Мюнхен, Германия
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вМюнхенски университет
Работил вГьотингенски университет (1924 – 1924)
Копенхагенски университет (1926 – 1927)
Лайпцигски университет (1927 – 1941)
Хумболтов университет на Берлин (1941 – 1941)
Университет на Сейнт Андрюс (1955 – 1956)
Мюнхенски университет (1958 – 1958)
Научна дейност
ОбластФизика
Учил приАрнолд Зомерфелд
Видни студентиФеликс Блох
Известен сСъотношение на неопределеност на Хайзенберг;
квантова механика
Награди Нобелова награда за физика (1932)
Подпис
Вернер Хайзенберг в Общомедия

Вернер Карл Хайзенберг (на немски: Werner Karl Heisenberg) е германски физик, един от основоположниците на квантовата механика, носител на Нобелова награда за физика за 1932 година.

Хайзенберг (1926)

Роден е на 5 декември 1901 година във Вюрцбург, Германия, в семейството на професора по византийска история Август Хайзенберг. В младостта си Вернер Хайзенберг е скаут. Следва физика в Мюнхенски университет при Арнолд Зомерфелд. Завършва университета за минимално разрешеното време – три години, защитавайки дисертация на тема „Върху стабилността и турбулентността на течни потоци“. През 1924 г. става асистент на Макс Борн в Гьотинген. Работи в Копенхаген и с Нилс Бор, с когото го свързва сърдечно приятелство. В следващите години, съвместно с Макс Борн и Паскуал Йордан създава основите на квантовата механика. През 1927 г., на 26 години, става професор в Университета в Лайпциг.

За създаването на квантовата механика през 1932 г. Хайзенберг получава Нобелова награда за физика. По време на Втората световна война обаче остава в Третия райх, за разлика от много свои колеги, които емигрират. От 1942 до 1945 г. ръководи Института по физика (Общество на Кайзер Вилхелм) в Далем и преподава като професор в Хумболтовия университет в Берлин, където участва в проект за създаване на германска атомна бомба. След войната съюзниците го интернират в Англия от 1945 до 1946 г., след което се завръща в Германия и става директор на Института по физика (Общество Макс Планк) в Мюнхен.

Жени се през 1936 г. за Елисавета Шумахер. Имат седем деца, а един от синовете му – Мартин Хайзенберг, става професор по генетика.

Умира на 1 февруари 1976 година в Мюнхен на 74-годишна възраст.

  • Die physikalischen Prinzipien der Quantentheorie. Stuttgart: Hirzel, 1930.
  • Wandlungen in den Grundlagen der Naturwissenschaft. Stuttgart: Hirzel, 1935.
  • Die Physik der Atomkerne. Braumschweig: Vieweg & Sohn, 1943.
  • Physics and philosophy. New York: Harper & Row, 1958.
  • Introduction to the unified field theory of elementary particles. London: Wiley & Sons, 1966.
  • Der Teil und das Ganze: Gespräche im Umkreis der Atomphysik. München: Piper, 1969.
  • Schritte über Grenzen. München: Piper, 1971.
Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гейзенберг, Вернер Карл“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​