Райнхард Генцел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Райнхард Генцел
Reinhard Genzel

Роден
24 март 1952 г. (70 г.)

ЕтносГерманци
Учил вФрайбургски университет
Бонски университет
НаградиНагради Балзан (2003)
Нобелова награда за физика (2020)[1][2]
Научна дейност
Областастрофизика
Работил вИнститут Макс Планк за извънземна физика
Калифорнийски университет – Бъркли
НаградиНобелова награда за физика (2020)
Райнхард Генцел в Общомедия

Райнхард Генцел (на немски: Reinhard Genzel) е германски астрофизик, съосновател на Института Макс Планк за извънземна физика и носител на Нобелова награда за физика от 2020 г. за приноса си към откриването на свръхмасивно компактно тяло в центъра на Млечния път.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генцел е роден на 24 март 1952 г. в Бад Хомбург, тогава в Западна Германия. Той е син на Ева-Мария Генцел и Лудвиг Генцел, който е преподавател по физика на твърдото тяло. Райнхард Генцел записва да учи физика във Фрайбургския университет, а после и в Бонския университет, където завършва докторантурата си през 1978 г.[5] След това работи в Харвард-Смитсоновия център за астрофизика в Кеймбридж, Масачузетс. Впоследствие е назначен за доцент, а по-късно и за професор в департамента по физика към Калифорнийския университет – Бъркли. През 1985 г. е избран за член на Американското физическо общество. През 1986 г. напуска Бъркли, за да стане директор на Института Макс Планк за извънземна физика в Гархинг бай Мюнхен, както и член на дружеството Макс Планк.[6] Води лекции и в Мюнхенския университет, където е почетен професор от 1988 г.[5] От 1998 г. е чуждестранен член на Френската академия на науките, а от 2000 г. – на Националната академия на науките на САЩ. През 2008 г. получава награда Шао, след като доказва, че в центъра на Млечния път се намира свръхмасивна черна дупка. Впоследствие става член на комисията за подбор на наградата.[7] От 2012 г. е чуждестранен член на Британското кралско научно дружество.[8]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Райнхард Генцел работи в главно в сферата на инфрачервената и субмилиметровата астрономия. Той и научната му група са активни в разработката на наземни и космически инструменти за астрономията. Те следят движението на звездите в центъра на Млечния път и около Стрелец А* и доказват, че се обектите се въртят в орбита около много масивен обект, за който днес се знае, че представлява черна дупка.[9] Генцел работи и в сферата на образуването и еволюцията на галактиките.[6]

През юли 2018 г. екипът на Генцел докладва, че звездата S2 около Стрелец А* се движи със 7650 km/s или 2,55% от скоростта на светлината към перицентъра си през май 2018 г., на около 120 астрономически единици от Стрелец А*. Това им позволява да измерят червеното отместване, предсказано от общата теория на относителността при релативистични скорости, с което добиват допълнителни доказателства в подкрепа на теорията си.[10][11]

През 2020 г., заедно с Андреа Гез и Роджър Пенроуз, Генцел е удостоен с Нобелова награда за физика за приноса им към откриването на свръхмасивно компактно тяло в центъра на галактиката ни.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б www.nobelprize.org.
  2. а б 2020 Nobel Prize in Physics awarded for research with ESO telescopes on Milky Way's supermassive black hole. // Европейска южна обсерватория. 6 октомври 2020 г.. Посетен на 6 октомври 2020 г.. (на английски)
  3. Press release: The Nobel Prize in Physics 2020. // Nobel Foundation. Посетен на 6 октомври 2020.
  4. Nobel Prize in Physics Awarded to 3 Scientists for Work on Black Holes – The prize was awarded half to Roger Penrose for showing how black holes could form and half to Reinhard Genzel and Andrea Ghez for discovering a supermassive object at the Milky Way's center.. // The New York Times. 6 октомври 2020. Посетен на 6 октомври 2020.
  5. а б Curriculum-vitae Архив на оригинала от 2009-10-05 в Wayback Machine.
  6. а б Reinhard Genzel (E). // Посетен на 6 октомври 2020.
  7. Selection Committees 2020 – 2021. // Посетен на 6 октомври 2020.
  8. Professor Reinhard Genzel ForMemRS
  9. Eckart, A. и др. Observations of stellar proper motions near the Galactic Centre. // Nature 383 (6599). 1996. DOI:10.1038/383415a0. с. 415.
  10. Abuter, R. и др. Detection of the gravitational redshift in the orbit of the star S2 near the Galactic centre massive black hole. // Astronomy & Astrophysics 615. 2018. DOI:10.1051/0004-6361/201833718. с. L15. Архивиран от оригинала на 6 October 2020. Посетен на 6 октомври 2020.
  11. Star spotted speeding near black hole at centre of Milky Way – Chile’s Very Large Telescope tracks S2 star as it reaches mind-boggling speeds by supermassive black hole, The Guardian, 26 юли 2017