Виктор Франц Хес

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Виктор Франц Хес
Victor Franz Hess
американски физик

Роден
Починал
17 декември 1964 г. (81 г.)
Националност Флаг на Австрия Австрия, Флаг на САЩ САЩ
Научна дейност
Област Физика
Известен с откриването на космическите лъчи
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1936)
Виктор Франц Хес в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Виктор Франц Хес (на немски: Victor Franz Hess) е американски физик от австрийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1936 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 24 юни 1883 година в Щайермарк, Австрия. Противник на нацистите, напуска Австрия и се установява в Америка, като получава американско гражданство през 1944 година. Става известен с откриването на космическите лъчи.

Умира на 17 декември 1964 година в Ню Йорк на 81-годишна възраст.

Научни постижения[редактиране | редактиране на кода]

Хес в момент от изследванията с балон (център)

Между 1911 и 1913 година Хес се заема с изследвания, които му донасят по-късно Нобелова награда за физика. Преди това, в продължение на доста години след откриването на радиоактивността (1896), учените са озадачени от наличието на радиация в атмосферата и навсякъде, където провеждат експеримент – дори във водата на дълбоки езера или във високи планини. В процеса на търсене на този нов източник на лъчение се правят експерименти чрез измерване с електроскоп дали радиацията намалява с височината над земната повърхност, включително и някои измервания от Айфеловата кула. Те показват известно отслабване на лъчението с увеличаване на височината, но не и очакваното, ако източникът се намира на земната повърхност. Наблюденията са разширени до по-големи височини чрез издигане с балони. При изкачване на височина 4500 м в някои случаи се наблюдава леко намаляване, но в други случаи йонизацията остава практически непроменена. Най-изненадваща бива невъзможността да се елиминира изцяло влиянието на тези лъчи, независимо от поставянето на различни прегради, като дебели оловни плочи. Това е необяснимо, ако лъчението се отделя от радиоактивни вещества в земната кора или в атмосферата, така че учените са принудени да предположат, че съществува друг неизвестен ни източник на лъчи с изключително голяма проникваща способност.[1]

Хес подхожда към решаването на тази загадка като най-напред увеличава точността на измерващите инструменти, а след това лично прави измервания с балон, за да изследва детайлно отслабването на лъчите при преминаване през плътен слой въздух. През 1911 г. и 1912 г. Хес прави няколко издигания с балон на височини до 5300 m. Неговите систематични измервания денем и нощем показват, че до 1000 m йонизацията намалява, но след това значително се увеличава, като на 5000 m лъчението е с два пъти по-висок интензитет отколкото на земната повърхност. Последователи на Хес след това издигат балони без хора със записващи устройства и те показват, че на височина 9300 m радиацията е с около 40 пъти по-висок интензитет, отколкото на земната повърхност. Заключението на Хес е, че съществува изключително проникващо лъчение от Космоса, което влиза в земната атмосфера. Хес прави много чувствителни измервания на лъчите и установява, че в дадено място те варират с дневното въртене на Земята, макар и с малко, само 0,1%. Междувременно, Комптън показва теоретично, че това изменение може да се дължи на движение на Слънцето и Земята в пространството. Като част от галактиката, слънчевата система участва във въртенето на галактиката, което придава на земята скорост от 300 km/s. Поради движението на Земята се наблюдава явно увеличение на космичното лъчение от страната, към която се движи земята и явно намаляване от другата страна. Комптън определя този ефект количествено и така се стига до заключението, че космичното лъчение даже не идва от нашата Галактика, а от много далечни звездни системи.[1]

Резултатите от работата на Хес са публикувани в „Physikalische Zeitschrift“ и показват, че нивото на радиация намалява до височина от около 1 km, но след това значително нараства, като на 5 km е два пъти по-голямо от това на морското равнище.[2]

Откритието на Хес е потвърдено по-късно от Робърт Миликан през 1925 г., който нарича тази проникваща радиация „космически лъчи“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Нобелова награда по физика за 1936. // Посетен на 21 ноември 2012. сп. Светът на физиката, 3/2012, стр 273
  2. ((en)) V. F. Hess. Über Beobachtungen der durchdringenden Strahlung bei sieben Freiballonfahrten. // Physikalische Zeitschrift 13. 1912. с. 1084 – 1091.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]