Виталий Гинзбург

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Виталий Гинзбург
руски физик

Роден
Починал
Москва, Русия
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Религия атеизъм[1]
Научна дейност
Област Физика
Образование Московски държавен университет „Ломоносов“
Работил в Физически институт Лебедев
Награди
Nobel prize medal.svg
Нобелова награда за физика (2003)
Виталий Гинзбург в Общомедия

Виталий Лазаревич Гинзбург e руски физик, носител на Нобелова награда за физика за 2003 г. Научните му интереси са в областта на теоретичната физика и астрофизиката.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 4 октомври 1916 г. в Москва, Руска империя. Завършва физическия факултет на Московския държавен университет „Ломоносов“ през 1938, защитава кандидатска (1940) и докторска (1942) дисертации в същия университет. Оттогава работи във физическия институт „Лебедев“ на Руската академия на науките.

Умира на 8 ноември 2009 г. в Москва на 93-годишна възраст.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Сред по-важните му научни приноси са феноменологична теория на свръхпроводимостта, разработена от него и Лев Ландау през 1950, теория на разпространение на електромагнитните вълни в плазма (като йоносферата), теория за произхода на космическите лъчи.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • О науке, о себе и о других. 3-е изд., доп. М.: Физматлит, 2003, 544 с.
  • О физике и астрофизике: статьи и выступления. 2-е изд., перераб. и доп. М.: Наука, 1992, 528 с.
  • Теоретическая физика и астрофизика. Дополнительные главы. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1980, 505 с.
  • Теория распространения радиоволн в ионосфере. М., Гостехиздат, 1949, 358 с.
  • в съавт. с Альперт Я. Л., Фейнберг Е. Л. Распространение радиоволн. М., Гостехиздат, 1953, 884 с.
  • в съавт. с Агранович В. М., Кристаллооптика с учетом пространственной дисперсии и теория экситонов. М.: Наука, 1960, 376 с.
  • в съавт. със Сыроватский С. И. Происхождение космических лучей. М.: Издательство АН СССР, 1963, 385 с.
  • Распространение электромагнитных волн в плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1967, 685 с.
  • в съавт. с Рухадзе А. А. Волны в магнитоактивной плазме. 2-е изд., перераб. М.: Наука, 1975, 254 с.
  • в съавт. с Цытович В. Н. Переходное излучение и переходное рассеяние. М.: Наука, 1984, 360 с.
  • в съавт. с Андрюшин Е. А. Сверхпроводимость. М.: Педагогика, 1990, 112 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. II. Термодинамика и молекулярная физика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 176 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. IV. Оптика. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 272 с.
  • в съавт. с Левин Л. М. и др. Сборник задач по общему курсу физики. В 5 кн. Под ред. Д. В. Сивухина. Кн. V. Атомная физика. Физика ядра и элементарных частиц. 5-е изд. стер. М.: Физматлит, 2006, 184 с.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Vitaly Ginzburg obituary, Публикувано в: Гардиан, Низ с името на автора: Frank Close, Дата на публикуване: 15 ноември 2009 г., Цитат: Ginzburg was a vehement atheist, and strongly opposed the growing role of the Russian Orthodox church in state affairs after the 1991 Soviet collapse..