Ервин Шрьодингер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ервин Шрьодингер
Schrodinger.jpg
Роден 12 август 1887
Виена, Австрия
Починал 4 януари 1961
Виена, Австрия
Националност австриец
Професия физик
Алма матер Виенски университет
Известни студенти Лайнъс Полинг Nobel prize medal.svg Nobel prize medal.svg
Известен с Уравнение на Шрьодингер,
Котка на Шрьодингер
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1933)
Nobel prize medal.svg

Ервин Рудолф Йозеф Александър Шрьодингер (на немски: Erwin Rudolf Josef Alexander Schrödinger) е австрийски физик, има голям принос за развитието на квантовата механика, по-специално с уравнението на Шрьодингер, за което е удостоен с Нобелова награда за физика през 1933 г., която поделя с Пол Дирак. Счита се за един от основателите на квантовата и вълновата механика. Професор е в едни от най-реномираните университети. Известен е още с мисловния експеримент котка на Шрьодингер. Публикува около 100 статии на научнопопулярна и философска тематика. Увлича се по античната философия - предимно китайска, индийска и гръцка.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Шрьодингер е роден във Виена, Австрия през 1887 година. Майка му е от смесен австрийско-английски произход и той научава немски и английски език като родни, защото и двата се говорят в семейството му равностойно. През 1898 година започва да посещава класическа гимназия. След нейното завършване, между 1906 и 1910 година учи във Виенския университета и се занимава с експериментална работа.[1] Особено му е интересна термодинамиката с вероятностната интерпретация, дадена от Болцман. За докторската си дисертация Ервин Шрьодингер избира темата „Електрическа проводимост на повърхността на изолатори във влажен въздух“. През 1911 г. той става асистент на Екснер. По това време е силно повлиян от Артур Шопенхауер[2] и проявява дълбок интерес към философията, теорията на цветовете и източните религии. През 1914 година става доцент. Първите му публикации датират от 1910 година на различни теми свързани с диелектриците, кинетичната теория на магнетизма, атмосферното електричество, интерференцията и други.

Първата световна война и след нея[редактиране | edit source]

Ервин Шрьодингер през 1933 година

През 1914 г. се хабилитира. Между 1914 и 1918 г. участва в Първата световна война с австрийската артилерия. Той има късмет, изпратен е на югозападния фронт, където е сравнително спокойно и може да продължи да се занимава с физика. Там той дори успява да се запознае с теорията на относителността на Айнщайн. На 6 април 1920 г. се жени за Анемари Бертел и същата година става професор.

През 1921 година се мести в университета в Цюрих. Щрьодингер страда от туберкулоза и през 1920-те на няколко пъти лежи в санаториум. Именно там той открива своето вълново уравнение.[3] През 1926 година публикува статията „Quantisierung als Eigenwertproblem“ в Annalen der Physik, която се занимава с проблемите на вълновата механика. В нея той извлича своето прочуто уравнение за независими от времето системи, което сега носи името уравнение на Шрьодингер и доказва, че е валидно за атоми като този на водорода. Статията буквално прави революция в квантовата механика и се разглежда като едно от най-големите достижения на физиката и химията на 20-ти век. Той публикува втора статия на същата тема само 4 седмици по-късно.

През 1927 година, той наследява позицията на Макс Планк в университета Фридрих Вилхелм в Берлин.

Нобеловата награда и след нея[редактиране | edit source]

През 1933 година той решава , че не може да живее в страна, в която се преследват евреите, и то като национална политика. Главата на катедрата по физика в Оксфордски университет посещава Германия през пролетта на 1933 г. за да се опита да уреди позиции за някои млади физици от еврейски произход в Англия. С учудване той научава, че самият Ервин желае да напусне Германия. Последният моли като асистент да му бъде назначен Артур Марх. Причината за това е, че по това време Шрьодингер е влюбен в жената на Марх, Хилде. Макар да е женен по това време, и той, и жена му имат любовници и не го крият един от друг. Много от учените, които напускат Германия, прекарват лятото е италианската провинция Болзано. Именно тук Хилде забременява от Ервин.

На 4 ноември 1933 година жена му и Хилде пристигат в Оксфорд. Малко след това Ервин Шрьодингер разбира, че е спечелил Нобеловата награда за физика за работата си по вълновото уравнение и вълновата механика по принцип.

През 1934 година е поканен да преподава в университета в Принстън и дори му се предлага постоянно място. Но в крайна сметка отказва. Една от възможните причини е, че не се гледа с добро око на неговото двуженство и съвместното отглеждане на детето му от жена му и любовницата му. Това не се примема много добре и в Оксфорд, но въпреки това неговата дъщеря се ражда там на 30 май 1934 година.[4] Той се опитва да вземе позиция в университета в Единбург, но визата му се забавя и като резултат през 1936 година той започва работа в университета в Грац. По същото това време той е в непрекъсната кореспонденция със своя добър приятел Алберт Айнщайн и предлага мисловния експеримент котка на Шрьодингер

Късни години[редактиране | edit source]

Бюст на Шрьодингер в университета във Виена

През 1939 г. по покана на министър-председателя на Ирландия Шрьодингер възглавява специално създадения за него институт в Дъблин, където работи в областта на гравитацията, теорията на мезоните, термодинамиката, нелинейната електродинамика и прави опити да създаде единна теория на полето. Той е не само велик физик-теоретик, но и човек с необикновено и оригинално мислене. Владее шест езика, чете в оригинал древните философи, интересува се от изкуство. През 1944 година написва оригиналното изследване „Какво е животът от гледна точка на физиката?“ През 1948 година чете лекции в Лондон по гръцка философия, които залягат в основата на книгата му „Природата и гърците“, излязла от печат през 1954 година. През 1949 година излиза и сборник с негова поезия. Той остава в Дъблин до пенсионирането си през 1955 година. През 1956 година се завръща във Виена, където умира на 4 януари 1961 година, на 73 години, от туберкулоза. Неговата вдовица умира на 3 октомври 1965 година.

Основни произведения[редактиране | edit source]

На немски:

  • Abhandlungen zur Wellenmechanik (1927)
  • Vier vorlesungen über wellenmechanik (1928)
  • Zwei Vorträge zur Kritik der naturwissenschaftlichen Erkenntnis (1932)

На английски:

  • Space-Time Structure (1950)

На руски:

  • «Что такое жизнь с точки зрения физики»? (1946)
  • «Разум и материя» (1959)

Библиография[редактиране | edit source]

Шрьодингер на банкнота от 1000 шилинга
  • Nature and the Greeks and Science and Humanism Cambridge University Press (1996) ISBN 0-521-57550-8.
  • The interpretation of Quantum Mechanics Ox Bow Press (1995) ISBN 1-881987-09-4.
  • Statistical Thermodynamics Dover Publications (1989) ISBN 0-486-66101-6.
  • Collected papers Friedr. Vieweg & Sohn (1984) ISBN 3-7001-0573-8.
  • My View of the World Ox Bow Press (1983) ISBN 0-918024-30-7.
  • Expanding Universes Cambridge University Press (1956).
  • Space-Time Structure Cambridge University Press (1950) ISBN 0-521-31520-4.
  • What is Life? Macmillan (1946).
  • What is Life? & Mind and Matter Cambridge University Press (1974) ISBN 0-521-09397-X.
  • A Life of Erwin Schrödinger, Walter J. Moore, Cambridge University Press, Canto Edition (2003) ISBN 0-521-46934-1.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Karl Grandin, ed.. Erwin Schrödinger Biography. // Les Prix Nobel. The Nobel Foundation, 1933. Посетен на 2008-07-29.
  2. A Life of Erwin Schrödinger, Chapter 4
  3. ''Schrödinger'' by Walter J. Moore: Christmas at Arosa. Books.google.co.uk, 1926-01-09. ISBN 9780521437677. Посетен на 2010-03-13.
  4. Schrödinger: Life and Thought by Walter John Moore, Cambridge University Press 1992 ISBN 0-521-43767-9, discusses Schrödinger's unconventional relationships, including his affair with Hildegunde March, in chapters seven and eight, "Berlin" and "Exile in Oxford".