Диелектрик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Диелектрик (изолатор) — вещество, слабо провеждащо или съвсем непровеждащо електрически ток. Плътността на свободните носители на заряд в диелектрика не превишава 108 бр/см3

Към диелектриците се числят въздуха и другите газове, стъклото, различни смоли и пластмаси. Химически чистата вода също е диелектрик.

Диелектриците се използват не само като изолационни материали.

Ред диелектрици проявяват и интересни физични свойства, например пиезокристалите.

Диелектрични загуби[редактиране | edit source]

С увеличаване на напрежението диелектричните загуби растат във всички видове диелектрици.

При постоянно напрежение диелектричните загуби зависят от съпротивлението на конструкцията.

При неполярните диелектрици диелектричните загуби не зависят от честотата на променливото електрично поле като диелектричните загуби дължащи се на забавени поляризации се проявяват само при променливо електрично поле.

Полиетиленът, полистиролът и тефлонът са вещества с ниски диелектрични загуби.

Поляризация на диелектрика[редактиране | edit source]

Поляризация на диелектрика е явление, при което под действие на външно електростатично поле в диелектрика възникват електрически диполи, ориентирани изцяло или предимно по посока на полето. Явлението се наблюдава например когато върху обла повърхност се постави дървена пръчка. Наелектризирайте линия и я приближете към пръчката. Пръчката тръгва към линията, защото се наблюдава явлението поляризация на диелектрика [1].

Някои диелектрици се поляризират при деформация, предизвикана от външни сили. Това електро-механично явление се нарича пиезоелектричен ефект, а диелектриците, при които се наблюдава - пиезоелектрици. В най-простия случай поляризацията Р на пиезоелектрика е право пропорционална на големината на приложните сили

P=const.F.

Наблюдава се и обратен пиезоелектричен ефект - когато образец от пиезоелектрик се поставя във външно електрично поле, той се деформира.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Забавни опити по физика, Драгия Иванов, изд. Просвета


Вижте също[редактиране | edit source]