Диелектрик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Диелектрик (изолатор) – вещество, слабо провеждащо или съвсем непровеждащо електрически ток. Плътността на свободните носители на заряд в диелектрика не превишава 108 бр/см3

Към диелектриците се числят въздуха и другите газове, стъклото, различни смоли и пластмаси. Химически чистата вода също е диелектрик.

Диелектриците се използват не само като изолационни материали.

Ред диелектрици проявяват и интересни физични свойства, например пиезокристалите.

Диелектрични загуби[редактиране | редактиране на кода]

Нарастване на загубите според напрежението и честотата

С увеличаване на напрежението диелектричните загуби растат във всички видове диелектрици.

При постоянно напрежение диелектричните загуби зависят от активното съпротивлението на конструкцията.

При неполярните диелектрици диелектричните загуби не зависят от честотата на променливото електрично поле като диелектричните загуби дължащи се на забавени поляризации се проявяват само при променливо електрично поле.

Полиетиленът, полистиролът и тефлонът са вещества с ниски диелектрични загуби.

Поляризация на диелектрика[редактиране | редактиране на кода]

Поляризация на диелектрика е явление, при което под действие на външно електростатично поле в диелектрика възникват електрически диполи, ориентирани изцяло или предимно по посока на полето.

Някои диелектрици се поляризират при деформация, предизвикана от външни сили. Това електро-механично явление се нарича пиезоелектричен ефект, а диелектриците, при които се наблюдава – пиезоелектрици. В най-простия случай поляризацията Р на пиезоелектрика е право пропорционална на големината на приложните сили

P=const.F.

Наблюдава се и обратен пиезоелектричен ефект – когато образец от пиезоелектрик се поставя във външно електрично поле, той се деформира.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]