Абдус Салам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Абдус Салам
عبد السلام
пакистански физик

Роден
Починал
21 ноември 1996 г. (70 г.)
Националност Флаг на Пакистан Пакистан
Научна дейност
Област Физика
Образование Колеж „Сейнт Джон“
Работил в Кеймбриджки университет
Импириъл Колидж, Лондон
Принстънски университет
Видни студенти Уолтър Гилбърт Nobel prize medal.svg
Известен с теорията за електрослабото взаимодействие
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1979)
Подпис AbdusSalamBlackpenAutograph.png
Абдус Салам в Общомедия

Абдус Салам (на урду: عبد السلام) е изтъкнат пакистански физик, носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. Известен е с теорията за електрослабото взаимодействие, обединение на теориите за електромагнитното и слабото ядрено взаимодействие.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 януари 1926 година в Джанг, Пенджаб (тогава Британска Индия, днес Пакистан). На 14-годишна възраст получава най-високия резултат на приемния изпит в Университета на Пенджаб и става бакалавър по математика през 1944. Продължава с магистратура и през 1946 г. получава стипендия за колежа Сейнт Джон в Кеймбридж, където се представя като най-добър студент по математика и по физика за 1949 г. Получава наградата „Смитс“ на Кеймбриджкия университет за най-впечатляващо постижение на докторант. Получава докторска степен по теоретична физика в Лабораторията Кавендиш с работа върху квантовата електродинамика. При публикуването на докторската му дисертация през 1951 г. ученият вече се е сдобил със солидна международна репутация.

След няколко години в Пакистан, където става член на Академията на науките, се завръща в Кеймбридж през 1954 като професор по математика. От 1957 е професор в Импириъл Колидж, Лондон, и става един от основателите на катедрата по теоретична физика. Както в Кеймбридж, така и в Импириъл Колидж, под негово ръководство работят редица талантливи студенти, много от тях пакистанци. През 1959 г., на 33 години, става един от най-младите членове на Британското кралско научно дружество. През същата година работи в Принстън и се среща с Робърт Опенхаймер, с когото обсъждат теоретични въпроси на електродинамиката. Между 1960 и 1974 е съветник на президента на Пакистан по научните въпроси и има заслуга за поставянето на основите на космическата и ядрените програми на страната[1] .

През 1964 г. Абдус Салам основава и оглавява Международния център по теоретична физика край Триест (на английски: International Centre for Theoretical Physics, ICTP), който днес носи неговото име.

През 1974 г. напуска Пакистан в знак на протест срещу конституционна промяна, която обявява ахмадите за немюсюлмани<ref name="BBC">. В страната се надига религиозен екстремизъм, подкрепян от влиятелни военни среди и се създава силно настроение срещу ахмадите. В течение на десетилетия името на Салам дори не се споменава в учебниците[1].

Салам е първият пакистанец и първият мюсюлманин, получил Нобелова награда в научна област. Абдус Салам, Стивън Уайнбърг и Шелдън Глашоу достигат едновременно до теорията за електрослабото взаимодействие, за което си поделят Нобеловата награда за физика през 1979. Теорията им се потвърждава от експериментите, проведени в Super Proton Synchrotron в CERN, най-вече с откриването на W и Z бозоните.

Умира на 21 ноември 1996 г. в Оксфорд на 70-годишна възраст.

Абдус Салам получава признание в Пакистан едва десетилетия по-късно, когато през 2016 министър-председателят Наваз Шариф одобрява план за наименуването на факултет към Университета Quaid-e-Azam (на английски: Quaid-e-Azam University, QAU) на Център по физика „Абдус Салам“.[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((en))  Why has this Nobel winner been ignored for 30 years?. // BBC. Посетен на 8 декември 2016.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]