Вилхелм Вин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вилхелм Вин
Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien
германски физик

Роден
Починал
30 август 1928 г. (64 г.)
ПогребанМюнхен, Федерална република Германия

Националност Германия
Учил вГьотингенски университет
Мюнхенски университет
Хумболтов университет на Берлин
НаградиНобелова награда за физика (1911)[1][2]
Научна дейност
ОбластФизика
Работил вБерлински университет
Гисенски университет
Вюрцбургски университет
Мюнхенски университет
Известен сизвеждане на закона за топлинното излъчване
НаградиNobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1911)
Семейство
СъпругаЛуизе Мелер
Вилхелм Вин в Общомедия

Вилхелм Вин (на немски: Wilhelm Carl Werner Otto Fritz Franz Wien) е германски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1911 година. Известен е с извеждане на закона за топлинното излъчване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 януари 1864 година във Фишхаузен, Източна Прусия. Извършва изследвания в областта на хидродинамиката, термодинамиката, катодните лъчи и оптиката. Приемник на Вилхелм Рьонтген. Преподавател е в Берлинския университет, университета в Гисен, Вюрцбург и Мюнхен. На негово име е кръстен един от кратерите на Марс.

Умира на 30 август 1928 година в Мюнхен.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Eine neue Beziehung der Strahlung schwarzer Körper zum zweiten Hauptsatz der Wärmetheorie“. In: Annalen der Physik und Chemie. Neue Folge. Band 49, 1893, S. 633–641.
  • „Temperatur und Entropie der Strahlung“. In: Annalen der Physik und Chemie. Neue Folge. Band 52, 1894, S. 132–165.
  • „Ueber die Energievertheilung im Emissionsspectrum eines schwarzen Körpers“. In: Annalen der Physik und Chemie. Neue Folge. Band 58, 1896, S. 612–669.
  • „Ueber die Fragen, welche die translatorische Bewegung des Lichtäthers betreffen“. In: Annalen der Physik. Band 301, Nr. 3, 1898, S. I–XVIII.
  • „Ueber die Möglichkeit einer elektromagnetischen Begründung der Mechanik“. In: Annalen der Physik. Band 310, Nr. 7, 1900, S. 501–513, doi:10.1002/andp.19013100703 (auf Wikisource).
  • „Über die Differentialgleichungen der Elektrodynamik für bewegte Körper“. In: Annalen der Physik. Band 318, Nr. 4, 1904, S. 641–662, 663–668.
  • „Erwiderung auf die Kritik des Hrn. M. Abraham“. In: Annalen der Physik. Band 319, Nr. 8, 1904, S. 635–637.
  • „Zur Elektronentheorie“. In: Physikalische Zeitschrift. Band 5, Nr. 14, 1904, S. 393–395.
  • Aus dem Leben und Wirken eines Physikers. 1930 (посмъртно публикувана автобиография).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The Nobel Prize in Physics 1911. // Посетен на 3 август 2015 г.. (на английски)
  2. а б Table showing prize amounts. // април 2019 г.. Посетен на 4 февруари 2021 г.. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]