Густав Лудвиг Херц
Густав Лудвиг Херц Gustav Ludwig Hertz | |
---|---|
германски физик | |
![]() Густав Херц през 1925 г. | |
Роден | |
Починал | 30 октомври 1975 г.
Берлин, Германия |
Погребан | Хамбург, Федерална република Германия |
Националност | ![]() |
Учил в | Мюнхенски университет Гьотингенски университет Хумболтов университет на Берлин |
Награди | Национална награда на ГДР Нобелова награда за физика (1925)[1][2] Червено знаме на труда (СССР) |
Научна дейност | |
Област | Физика |
Учил при | Хайнрих Рубенс Макс Планк ![]() |
Работил в | Берлински университет Технически университет - Берлин |
Награди | ![]() |
Густав Лудвиг Херц в Общомедия |
Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г. заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 22 юли 1887 г. в Хамбург, Германия. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в Берлинския университет. В периода 1912 – 1913 г. заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвърждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Херц е уволнен през 1935 г. От 1935 до 1945 г. работи за компанията Сименс.
Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на института по физика.
Умира на 30 октомври 1975 г. в Берлин на 88-годишна възраст.
Публикации[редактиране | редактиране на кода]
- J. Franck and G. Hertz. Über Zusammenstöße zwischen Elektronen und Molekülen des Quecksilberdampfes und die Ionisierungsspannung desselben, Verh. Dtsch. Phys. Ges. 16 457–467 (1914).
- Gustav Hertz Über das ultrarote Adsorptionsspektrum der Kohlensäure in seiner Abhängigkeit von Druck und Partialdruck. (дисертация). (Vieweg Braunschweig, 1911)
- Gustav Hertz (редактор) Lehrbuch der Kernphysik I-III (Teubner, 1961–1966)
- Gustav Hertz (редактор) Grundlagen und Arbeitsmethoden der Kernphysik (Akademie Verlag, 1957)
- Gustav Hertz Gustav Hertz in der Entwicklung der modernen Physik (Akademie Verlag, 1967)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ The Nobel Prize in Physics 1925. // Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)
- ↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- ((en)) Густав Лудвиг Херц на сайта на Нобеловите награди
- ((de)) Биография на сайта на Техническия университет в Берлин
|
|
- Германски физици
- Възпитаници на Хумболтовия университет
- Преподаватели в Хумболтовия университет
- Мюнхенски университет
- Преподаватели в Лайпцигския университет
- Членове на Унгарската академия на науките
- Академици на РАН
- Носители на Нобелова награда за физика
- Германски нобелови лауреати
- Доктор хонорис кауза на Лайпцигския университет
- Родени в Хамбург
- Починали в Берлин