Густав Лудвиг Херц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Густав Лудвиг Херц
Gustav Ludwig Hertz
германски физик

Роден
Починал
Националност Флаг на Германия Германия
Научна дейност
Област Физика
Образование Гьотингенски университет
Мюнхенски университет
Берлински университет
Учил при Хайнрих Рубенс
Макс Планк Nobel prize medal.svg
Работил в Берлински университет
Технически университет - Берлин
Награди Nobel prize medal.svg Нобелова награда за физика (1925)
Густав Лудвиг Херц в Общомедия
Nobel prize medal.svg

Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 година заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юли 1887 година в Хамбург, Германия.След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в университета Хумболт в Берлин. В периода 1912 – 1913 заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвърждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Херц е уволнен през 1935. От 1935 до 1945 работи за компанията Сименс.

Специалните части на Червената армия през април 1945 го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на института по физика.

Умира на 30 октомври 1975 година в Берлин на 88-годишна възраст..

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]