Густав Лудвиг Херц

Густав Лудвиг Херц Gustav Ludwig Hertz
	германски физик
	Густав Херц през 1925 г.
Роден	22 юли 1887 г. Хамбург, Германия
Починал	30 октомври 1975 г. (88 г.) Берлин, Германия
Погребан	Хамбург, Федерална република Германия
Националност	Германия
Учил в	Мюнхенски университет; Гьотингенски университет; Хумболтов университет на Берлин
Награди	Национална награда на ГДР; Нобелова награда за физика (1925); Червено знаме на труда (СССР)
Научна дейност
Област	Физика
Учил при	Хайнрих Рубенс ; Макс Планк
Работил в	Берлински университет; Технически университет - Берлин
Награди	Нобелова награда за физика (1925)
	Густав Лудвиг Херц в Общомедия

Густав Лудвиг Херц (на немски: Gustav Ludwig Hertz) е немски физик, носител на Нобелова награда за физика през 1925 г. заедно с Джеймс Франк. Племенник е на Хайнрих Рудолф Херц.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 22 юли 1887 г. в Хамбург, Германия. След като учи в Гьотинген, Мюнхен и Берлин, Херц става главен асистент в Берлинския университет. В периода 1912 – 1913 г. заедно с доцента по това време Джеймс Франк разработват експеримент (днес известен като експеримент на Франк-Херц), който се оказва съществен при потвърждаване теорията на Нилс Бор за дискретните енергетични нива на електроните в атома. За тези си разработки и двамата получават Нобелова награда през 1925 година. През 1928 г. става професор в Техническия университет в Берлин. Тъй като е от еврейски произход, с взимането на властта от нацистите, Густав Херц е уволнен през 1935 г. От 1935 до 1945 г. работи за компанията Сименс.

Специалните части на Червената армия през април 1945 г. го отвеждат в град Сухуми, където се занимава с леки изотопи. Те стават основна технология по-късно при обогатяването на урана и атомната бомба. През 1954 г. се завръща в Лайпциг (тогава ГДР) и става директор на института по физика.

Умира на 30 октомври 1975 г. в Берлин на 88-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

J. Franck and G. Hertz. Über Zusammenstöße zwischen Elektronen und Molekülen des Quecksilberdampfes und die Ionisierungsspannung desselben, Verh. Dtsch. Phys. Ges. 16 457–467 (1914).
Gustav Hertz Über das ultrarote Adsorptionsspektrum der Kohlensäure in seiner Abhängigkeit von Druck und Partialdruck. (дисертация). (Vieweg Braunschweig, 1911)
Gustav Hertz (редактор) Lehrbuch der Kernphysik I-III (Teubner, 1961–1966)
Gustav Hertz (редактор) Grundlagen und Arbeitsmethoden der Kernphysik (Akademie Verlag, 1957)
Gustav Hertz Gustav Hertz in der Entwicklung der modernen Physik (Akademie Verlag, 1967)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ The Nobel Prize in Physics 1925. // Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)
↑ Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

[wikidata-acca09a75c88a1f784a4031347946af6c8754a1f-v3-1] The Nobel Prize in Physics 1925. // Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)

[wikidata-5031be5e51afcef6accf0f56d4642cd1e438a1db-v3-2] Table showing prize amounts. // Нобелова фондация, април 2019 г. Посетен на 31 януари 2021 г. (на английски)

[1]

[2]