Германска демократична република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Германска демократична република
Deutsche Demokratische Republik
 
1949 — 1990  
Знаме Герб
Национален девиз
Proletarier aller Länder, vereinigt Euch!
(Пролетарии от всички страни, съединявайте се!)
Национален химн

Местоположение на Германска демократична република

ГДР на картата на Европа
Континент Европа
Столица Източен Берлин
Официален език немски
Религия атеизъм
Форма на управление федерална марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1949 – 1952)
унитарна марксистко-ленинистка еднопартийна социалистическа държава (1952 – ноември 1989)
унитарна парламентарна република (ноември 1989 – октомври 1990)
Държавен глава
  Председател на Държавния съвет
   - Манфред Герлах
  Председател на Народната палата
   - Сабине Бергман-Пол
История
 - Основаване
1949
 - Народно въстание
1953
 - Построяване на Берлинската стена
1961
 - Договор с ФРГ
1972
 - Падане на Берлинската стена
1989
 - Обединение с ФРГ
1990
Площ
108 333 km²
Население  
 - Преброяване 16 028 000
Валута Източногерманска марка
редактиране

Герма̀нската демократѝчна репу̀блика (съкратено ГДР), неофициално наричана Ѝзточна Герма̀ния, е социалистическа държава, основана на 7 октомври 1949 г. в съветската окупационна зона на следвоенна Германия и в източния (съветски) сектор на Берлин. ГДР просъществува до 3 октомври 1990 г., когато се присъединява към Федерална република Германия (ФРГ).

История[редактиране | редактиране на кода]

Образуването на ГДР е резултат от Студената война и противопоставянето между Запада и СССР. През 1949 г., пет месеца след образуването на Федерална република Германия на териториите на трите западни окупационни зони, е провъзгласено създаването на ГДР. За президент е избран Вилхелм Пик, сформирано е временно правителство начело с Ото Гротевол и Валтер Улбрихт.

Още от самото образуване на държавата пълна политическа хегемония в нея получава управляващата 4-партийна коалиция начело с Германската единна социалистическа партия (ГЕСП), създадена (1946) чрез обединяването на комунистическата и социалдемократическата партия. ГДР става преден пост в противопоставянето на капиталистическия Запад, след като влиза в социалистическия блок – в неговите Съвет за икономическа взаимопомощ (1950) и Организация на Варшавския договор (1955).

Други по-важни дати:

  • 1960 г. – създаден е Държавен съвет с председател В. Улбрихт;
  • 1968 г. – приета е нова конституция;
  • 1971 г. – подписано е 4-странно споразумение (между окупационните сили СССР, САЩ, Великобритания и Франция) за Западен Берлин;
  • 1972 г. – подписан е двустранен договор с ФРГ;
  • 1973 г. – влиза в ООН едновременно с ФРГ.

Държавно и административно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от останалите комунистически държави в Източна Европа, в ГДР е налице многопартийна система. Това се дължи на Потсдамското споразумение от 1945 г., според което СССР е задължен да подкрепи демократична форма на управление в своята окупационна зона. Въпреки това политическото пространство е доминирано от Единната социалистическа партия на Германия. Другите четири основни партии са:

Тези партии, както и редица масови сдружения (например Свободна германска младеж, Обединение на свободните германски профсъюзи и Народна солидарност) са включени в т.нар. Национален фронт на демократична Германия.

Парламентът на ГДР се нарича фолкскамер, който е еднокамарен и има 400 депутати. Това е законодателният орган на страната, който назначава членове в Държавния съвет, Министерския съвет и Националния съвет по отбраната.

Административно деление[редактиране | редактиране на кода]

ГДР е образувана в съветската окупационна зона, в която влизат 5 исторически германски провинции: Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония, Саксония-Анхалт и Тюрингия. През 1952 г. страната официално е разделена на 15 окръга:

Самостоятелна административна единица е Източен Берлин.

Въоръжени сили[редактиране | редактиране на кода]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата показва населението на ГДР между 1950 и 1990 г. [1]

Година Население Гъстота
1950 18 388 000 171
1960 17 188 000 159
1970 17 068 000 158
1980 16 740 000 155
1990 16 028 000 148

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Външна политика[редактиране | редактиране на кода]

До 1954 г. гражданите на Германската демократична република нямат право да пътуват за почивка в чужбина. След това получават правото да пътуват до Полша и Чехословакия, а с разрешително за пътуване и до Унгария, Румъния, България и Съветския съюз. [2]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

През 1950 г. ГДР получава правото да се състезава в международни състезания по шахмат. Федерацията по лека атлетика на ФРГ дава две от седемте си места в международната асоциация на лекоатлетическите федерации на ГДР. През 1952 г. Източногерманският олимпийски комитет се опитва да бъде признат от Международния олимпийски комитет, но германците не се явяват на срещата и източногерманските спортисти не получават правото да участват на игрите. През 1955 г. комитетът е признат при условие Източна и Западна Германия да участват с общ отбор. [3]

Знаме на обединения германски отбор за олимпийските игри от 1960 до 1964 г., както и на двата отбора през 1968 г.

Към 1956 г. спортисти от ГДР са приети в 26 международни спортни федерации. Три дни след построяването на Берлинската стена ФРГ прекратява спортните връзки с ГДР. Западногермански спортисти бойкотират международни състезания в ГДР. На световното първенство по хокей на лед през 1961 г. западногерманският отбор не излиза на леда за мача срещу отбора на ГДР, за да не трябва отдава уважение към емблемата на отбора на ГДР. Отборите се срещат на световното първенство по хокей на лед през 1963 г., където ФРГ печели, а спортистите от ГДР обръщат гръб на знамето на ФРГ по време на награждаването.

През 1962 г. всички държави от НАТО забраняват участието на спортисти от ГДР в първенства, провеждащи се в тях. Някои международни федерации, например по вдигане на тежести, тенис на маса и бокс, преместват международните първенства в страни извън НАТО, което води до нарушаване на бойкота от страна на страните от НАТО. При награждаването на източногермански спортисти в бойкотиращи страни биват изпълнявани различни мелодии, например общогерманският химн на БетовенОда на радостта“. ГДР и ФРГ известно време имат общи отбори по тенис на маса, академично гребане, хандбал и лека атлетика.

Към 1966 г. ГДР е призната от всички 48 международни спортни федерации.[3] През 1966 г. на световното първенство по биатлон в Гармиш-Партенкирхен източногерманските атлети са дисквалифицирани заради излизането си в екипи със сърп и чук в противоречие с предварителните договорки.[4] На зимните олимпийските игри в Гренобъл и на летните в Мексико Сити през 1968 г. за първи път има отделни олимпийски отбори на ГДР и ФРГ. [3]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Nefjodov V. V. SED a kultura NDR. Historicka monografie. Hradec Kralove, 2009.
  • Нефёдов В. В. СЕПГ и культура ГДР. Историческая монография. Градец-Кралове, 2009.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Statistisches Jahrbuch 2012 Statistisches Jahrbuch. Deutschland und Internationales. Wiesbaden, Statistisches Bundesamt, 2012. ISBN 978-3-8246-0990-1. с. 26. Посетен на 20 януари 2013.
  2. ((de)) Kuntz, Michael. FKK und FDGB. // www.sueddeutsche.de. Süddeutsche Zeitung Digitale Medien GmbH, 13 август 2015. Посетен на 14 август 2015.
  3. а б в DDR-ANERKENNUNG, Pannen nach Plan, Der Spiegel, 3-ти октомври 1966 г.
  4. OLYMPIA / MÜNCHEN. Sie haben uns, Der Spiegel, 2-ри май 1966 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]