Летни олимпийски игри 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Летни олимпийски игри 1968
лого на олимпиадата
Град домакинМексико Сити, Мексико
Страни взели участие112
Спортисти взели участие5530 (4750 мъже, 780 жени)
Състезания172 в 20 спорта
Откриване12 октомври, 1968
Закриване27 октомври, 1968
Открити отГуставо Диаз Ордаз
Клетва на спортиститеПабло Гаридо
Внасяне на олимпийския огънНорма Енрикета Базилио
Олимпийски стадионОлимпико Университарио
Летни олимпийски игри 1968 в Общомедия

Деветнадесетите летни олимпийски игри се провеждат в Мексико Сити, Мексико от 12 октомври до 27 октомври 1968 г. Другите градове, кандидатирали се за домакини, са Детройт, Буенос Айрес и Лион.

Олимпийските игри, организирани в Мексико, фигурират в историята с два запомнящи се момента. Първо, с изключителните постижения, регистрирани от лекоатлетите, благодарение на надморската височина, на която се намира столицата на ацтеките. Второ, с равенството между чернокожи и бели, което се опитват да афишират в американския олимпийски отбор.

Десет дни преди церемонията по откриването, студенти протестират срещу политическия режим в страната. Те изпълват до краен предел площад „Трес културас“, в столичния район Тлателолко. Демонстрациите завършват по трагичен начин с над 300 загинали вследствие на намесата на военни подразделения, които имат за цел да разпръснат протестиращите. МОК се опитва да обърне гръб на проблема и на 12 юни дава начало на провеждането на олимпийските игри. Това са единствените игри, проведени в Латинска Америка

Голямата надморската височина на града (2240 м) се оказва голямо препятствие пред повечето атлети. Те се климатизират трудно към ниските нива на кислород. От друга страна това е предпоставка за рекорди в експлозивните дисциплини, поради по-ниското атмосферно налягане и въздушно съпротивление. [1]

За първи път в Мексико жена носи факела с олимпийския огън на последния пост на щафетата. Това е атлетката Норма Енрике Базилио.

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Боб Биймън поставя нов световен рекорд на дълъг скок (8,90), който е подобрен едва през 1991 г. от Майк Пауъл. Рекордът обаче е най-старият олимпийски рекорд, който все още не е подобрен. [1]

Световният рекорд в тройния скок е подобрен общо 5 пъти от трима различни атлети. [1]

На тези олимпийски игри олимпийският рекорд на 100 метра за първи път слиза под 10 секунди, а на 200 метра – под 20 секунди. [1]

Важни моменти[редактиране | редактиране на кода]

  • Поздрав „Черната сила“: На церемонията по награждаване на 200 метра гладко бягане чернокожите американци Тони Смит (злато) и Джон Карлос (бронз) се появяват с високи черни чорапи и черни ръкавици. Тъй като имат само един чифт ръкавици, преди награждаването си ги поделят и шампионът Томи Смит държи дясната си ръка вдигната, а Джон Карлос – лявата, със свит юмрук по време на химна на САЩ. Двамата са част от политическото движение в защита на афроамериканците „Черната сила“ (Black Power). МОК наказва и двамата с доживотна забрана за участие на олимпиада. Проявата им е подкрепена и от вицешампиона Питър Норман (Австралия), който излиза на награждаването със значка за подкрепа на човешките права на чернокожите в САЩ (Olympic project for human rights). Той не е наказан от МОК, но търпи репресии от страна на австралийските власти, което го принуждава да се оттегли от леката атлетика и да се занимава с австралийски футбол като аматьор.
  • За пръв път Източна и Западна Германия се състезават като отделни отбори.
  • Американецът Ал Оертер печели петия си пореден медал в хвърлянето на диск.
  • Американецът Дик Фосбъри печели състезанието в скока на височина, като прескача летвата с гърба си обърнат към нея. Оттогава всички състезатели в тази дисциплина използват тази техника.
  • Гимнастичката Вера Чешлавска от Чехословакия печели 4 златни медала.
  • Американският плувец Деби Майер печели 3 златни медала на 200, 400 и 800 метра свободен стил.
  • Въведен е допинг контрола. Шведският петобоец Ханс-Гунар Лилиенвал е дисквалифициран заради употреба на алкохол.
  • Джон Стефан Аквари от Танзания става световноизвестен като финишира последен на маратона заради тежка травма.
  • Това са първите от общо три олимпиади, на които участва бъдещия президент на МОК – Жак Рох. Той се състезава във ветроходството.

Медали[редактиране | редактиране на кода]

Място Държава Злато Сребро Бронз Общо
1 Flag of the United States.svg САЩ 45 28 34 107
2 Flag of the Soviet Union.svg СССР 29 32 30 91
3 Flag of Japan.svg Япония 11 7 7 25
4 Flag of Hungary.svg Унгария 10 10 12 32
5 Flag of East Germany.svg ГДР 9 9 7 25
6 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 7 3 5 15
7 Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия 7 2 4 13
8 Flag of Germany.svg Германия 5 11 10 26
9 Flag of Australia (converted).svg Австралия 5 7 5 17
10 Flag of the United Kingdom.svg Великобритания 5 5 3 13
18 България България 2 4 3 9

България на олимпийските игри[редактиране | редактиране на кода]

Боян Радев става първият българин дублирал олимпийската си титла. Шампион става още един борец – Петър Киров. Вицешампиони са футболният тим и борците Еньо Тодоров, Еньо Вълчев и Осман Дуралиев. Бронз печелят боксьорите Иван Михайлов и Георги Станков, както и борецът Продан Гарджев.

На финала на футболния турнир отборът на Унгария побеждава този на България с 4:1.

Olympic rings without rims.svg Злато Сребро Бронз Общо
Flag of Bulgaria (1971–1990).svg България 2 4 3 9

Med 1.png Злато[редактиране | редактиране на кода]

Med 2.png Сребро[редактиране | редактиране на кода]

Med 3.png Бронз[редактиране | редактиране на кода]

Олимпийски спортове[редактиране | редактиране на кода]

Демонстративни спортове[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Beamon still a step ahead of the rest, статия в BBC Sport от 2 февруари 2012 г.