Янчо Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янчо Димитров
Лична информация
Роден 11 март 1943 г.
Димитровград, Flag of Bulgaria.svg България
Починал 4 декември 1992 г. (на 49 г.)
, Flag of Bulgaria.svg България
Ръст 177 см
Пост Нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1960 – 1961
1961 – 1968
1968 – 1972
Общо:
България Димитровград
България Берое
България Славия (София)

172
76
248
(–)
(44)
(8)
(52)
Национален отбор
1965 – 1968България България10(3)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Янчо Димитров (11 март 1943 г. – 4 декември 1992 г.)[1] е български футболист, нападател. В кариерата си играе за Димитровград, Берое (Стара Загора) и Славия (София).

Има 10 мача с 3 гола за националния отбор на България.[2] Сребърен медалист от олимпийските игри Мексико'68.

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Димитров започва състезателната си кариера във ФК Димитровград. През 1961 г. преминава в Берое (Стара Загора).[3] Играе за клуба в продължение на 7 сезона. Записва 172 мача и 44 гола в „А“ група. На 9 май 1965 г. дебютира за националния отбор в контрола срещу Турция (4:1) на стадион „Славия“, заменяйки в 66-ата минута Георги Аспарухов.[4]

Със заралии достига до финал за националната купа през сезон 1967/68, който е загубен от Спартак (София) с 3:2 след продължения. В самия мач за трофея на 6 юни 1968 г. обаче не участва, тъй като е наказан заради изгонване в шампионатен мач срещу Локомотив (Пловдив) дни по-рано.

През лятото на 1968 г. Димитров преминава в Славия (София). През есента на същата година е включен от селекционера Георги Берков в състава на България за олимпийските игри Мексико'68. По време на игрите участва в 3 мача, а отборът достига до финал и печели сребърните медали. Остава в Славия до 1972 г. като изиграва 76 мача и вкарва 8 гола в първенството. Записва и 6 мача в Купата на УЕФА.[5] На 1 октомври 1969 г. асистира на Божидар Григоров за гола при равенството 1:1 с Валенсия на Естадио Луис Касанова, след което белите продължават напред в европейския турнир.[6] Бронзов медалист в „А“ група през сезон 1969/70.

Източници[редактиране | редактиране на кода]