Атанас Михайлов (футболист)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Михайлов.

Атанас Михайлов
Atanas Mihaylov.jpg
Лична информация
Прякор Начко, Моначко
Роден Атанас Михайлов Христов
5 юли 1949 г.
София, България България
Починал 1 октомври 2006 г. (57 г.)
София, Flag of Bulgaria.svg България
Пост нападател
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1964 – 1968
1971 – 1981
1969 – 1971

1981 – 1982
България Локомотив (София)

България ЖСК Славия
Общо в „А“ група:
Flag of Cyprus.svg Неа Саламина
301

47
348
(136)

(12)
(148)
Национален отбор
1967 – 1970
1967 – 1979
България България (младежи)
България България
45
46
(23)
(31)
Треньор
Flag of Bulgaria.svg Локомотив (София)
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Медали
Олимпийски игри
Сребърен медал Мексико 1968 футбол

Атанас Михайлов Христов (по прякор Начко) е български футболист, нападател, една от легендите на Локомотив (София). На 10-годишна възраст облича за първи път фланелката на Локомотив (София). Дебютира за представителния отбор на клуба на 15-годишна възраст. Играл е за Локомотив (София) (1964/пр.-1968, 1971 – 1981), ЖСК Славия (1969 – 1971) и Неа Саламина (Кипър) (1981 – 1982). Рекордьор по участия и голове в „Локомотив“ (София). Има 348 мача и 148 гола в „А“ група (301 мача и 136 гола за Локомотив и 47 мача с 12 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на България през 1964 и 1978 г. с Локомотив.

Има 45 мача и 23 гола за „А“ националния отбор (1967 – 1979), 2 мача с 1 гол за „Б“ националния, 46 мача с 31 гола за младежкия национален отбор (до 23 г.), за който е рекордьор по отбелязани голове и 3 мача с 1 гол за юношеския национален отбор (до 17 г.). Участва на СП-1974 в Германия (в 3 мача). Сребърен олимпийски медалист от Мексико 1968 – обявен за най-добър играч на турнира. Включен е в националния отбор за Световното първенство през 1970 г. в Мексико, но го пропуска поради контузия. През пролетта на 1971 г. Начко подава молба за преминаване в ЦСКА. За радост на „червено-черните“ запалянковци отговорните фактори не му разрешават. Три месеца по-късно Локомотив (Сф) е възстановен.

Атанас Михайлов е четвъртфиналист в турнира за купата на УЕФА 1979/80, двукратен финалист в турнира за купата на страната (1975, 1977). „Футболист № 1 на България“ за 1979 г. В евротурнирите има 21 мача и 9 гола (8 мача с 1 гол за Локомотив в КЕШ, 2 мача с 1 гол за Локомотив в КНК и 6 мача с 6 гола и 5 мача с 1 гол за ЖСК Славия в турнира за купата на УЕФА). Значителни са мачовете му за Купата на УЕФА през 1979/80 г., когато той отбелязва 5 гола в двата мача (4:2, 1:2) с Монако и получава прякора „Моначко“. Вестник „Корс Матен“ го нарича „Пушкаш на Балканите“, а след срещата в Монте Карло французите дават фантастичните за времето 1,3 млн. долара, за да го привлекат в отбора си. Начко, обаче, остава верен на червено-черния екип на Локомотив. На мача с Динамо (Киев) в София Атанас Михайлов изпълнява свободен удар срещу стена от 9 динамовци, а десетият полеви играч е на вратата, в помощ на вратаря Романски. С изкусен фалц Михайлов изпраща топката по единствения път към мрежата, без да е направил нито една тренировка в двете седмици преди реванша. Победният гол срещу Динамо (Киев) класира отбора на четвъртфинал в турнира през пролетта на 1980 година.

Силен физически, бърз и резултатен нападател. Изключителен техник с поглед върху играта и спортсменско поведение на терена. Майстор на паса, головия удар, свободни удари и голове направо от ъглов удар. Дългогодишен лидер на „железничарите“. Приключва кариерата си в „Неа Саламина“ (Кипър), впоследствие треньор и селекционер в любимия „Локомотив“.

В началото на 2006 г. здравословното му състояние внезапно се влошава. Вдига високо кръвно налягане заради нефункциониращ бъбрек. На 21 февруари е опериран и бъбрекът му е отстранен заради тумор. Провежда химиотерапия. Умира от рак на 1 октомври 2006 г. в 5 ч. сутринта.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Награди
Предходна година
Румен Горанов
Футболист №1 на България
1979
Следваща година
Андрей Желязков