Георги Денев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Денев
Georgi Denev 1974.jpg
Лична информация
Прякор Комитата, Кучето
Роден Георги Николов Денев
18 април 1950 г. (1950-04-18) (70 г.)
Ловеч, Flag of Bulgaria (1948-1967).svg НР България
Пост Крило
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1965 – 1968
1968 – 1969
1969 – 1979
1979 – 1981
1981 – 1983
Flag of Bulgaria (1948-1967).svg Кърпачев (Ловеч)
Flag of Bulgaria (1967-1971).svg Спартак (Плевен)
Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg ЦСКА (София)
Flag of Greece.svg Етникос (Пирея)
Flag of Cyprus.svg Арис (Лимасол)

28
227
42
47
(–)
(7)
(68)
(18)
(16)
Национален отбор
1967 – 1969
1970 – 1972
1970 – 1978
Flag of Bulgaria (1967-1971).svg България (юн.)
Flag of Bulgaria (1967-1971).svg България (мл.)
Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България
23
19
49
(11)
(6)
(10)
Треньор
1990 – 1991
1992 – 1993
1995 – 1996
Flag of Bulgaria.svg Слънчев бряг
Flag of Cyprus.svg Арис (Лимасол)
Flag of Bulgaria.svg Ловеч
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Георги Денев в Общомедия

Георги Денев (роден на 18 април 1950 г.), известен с прякорите си Кучето и Комитата, е легендарен български футболист, крило и нападател. Основната част от кариерата му е свързана с ЦСКА (София). Освен това е играл за Кърпачев (Ловеч), Спартак (Плевен), гръцкият Етникос (Пирея) и кипърският Арис (Лимасол).

Между 1970 г. и 1979 г. изиграва 49 мача и бележи 10 гола за националния отбор на България.[1] Участва на Световното първенство в Германия'74.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родом от Ловеч, Денев заиграва за първия състав на местния клуб Кърпачев още на 15-годишна възраст. Три сезона е част от отбора, който участва в Северната „Б“ група.

През 1968 г. е привлечен в елитния Спартак (Плевен), с чийто екип дебютира в „А“ група. Утвърждава се бързо като основен футболист и през сезон 1968/69 записва 28 мача и бележи 7 гола в първенството.

Заради силните си изяви през 1969 г. Денев преминава в гранда ЦСКА (София), където играе в продължение на 10 години. Отличава се с техника, дрибъл, хъс и неизчерпаема енергия. Смятан за един от най-добрите футболисти през 70-те години на ХХ век в България.[2] С ЦСКА става 5 пъти шампион на страната и 3 пъти носител на националната купа. Изиграва общо 227 мача за отбора в „А“ група и бележи 68 гола.

В евротурнирите Денев записва за ЦСКА 22 мача с 3 гола – 16 мача с 3 гола в Купата на европейските шампиони и 6 мача в КНК.[3] С отбора достига до четвъртфинал в КЕШ през сезон 1973/74. На 20 март 1974 г. бележи победния гол за победата с 2:1 срещу германския шампион Байерн Мюнхен.[4] В много източници се твърди, че в най-силните му години Денев е желан от европейските грандове Реал Мадрид и Байерн, но до трансфер не се стига, заради тогавашната забрана футболистите да преминават в клубове извън страната.[5]

След края на сезон 1978/79 в ЦСКА се отказват от услугите на Денев, въпреки че е едва на 29-годишна възраст.[6] Разочарован от това, той отива във вечния враг Левски (София). Там тренира един месец с отбора, но не записва официален мач. Тогавашният ръководител на „сините“ Иван Славков – Батето урежда заминаването му за Гърция, където облича екипа на местния Етникос (Пирея). Денев играе два сезона за Етникос, след което още два в кипърския Арис (Лимасол) и слага край на кариерата си на 33-годишна възраст през 1983 г.

Денев завършва ВИФ „Георги Димитров“. През сезон 1990/91 е старши треньор на Слънчев бряг (Несебър) в „Б“ група. През 1992/93 води кипърския Арис (Лимасол), а през 1995 г. е назначен за наставник на Ловеч. Под негово ръководство обаче отборът изпада от „А“ група през сезон 1995/96.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]