Национален отбор по футбол на България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
България
Flag of Bulgaria.png
Прякор „лъвовете“, „трикольорите“
Асоциация БФС
Конфедерация УЕФА (Европа)
Треньор Flag of Bulgaria.svg Петър Хубчев
Капитан Flag of Bulgaria.svg Ивелин Попов
С най-много мачове Flag of Bulgaria.svg Стилиян Петров (106)
С най-много голове Димитър Бербатов,
Христо Бонев – (48) [1]
Стадион „Васил Левски“
Код на ФИФА BUL
ФИФА позиция 36 (Повишение 2)
(16 октомври 2017) [2],[3]
Най-висока позиция ФИФА 8 (юни 1995) [4]
Най-ниска позиция ФИФА 96 (април-май 2012) [5]
Домакин
Гост
Първи мач
Flag of Austria.svg Австрия 6 – 0 България Flag of Bulgaria.svg
(Виена, Австрия; 21 май, 1924)[6]
Най-голяма победа
Flag of Bulgaria (1946-1948).svg България 10 – 0 Гана Flag of Ghana.svg
(Леон, Мексико; 2 октомври, 1968)[7][8]
Най-голяма загуба
Испания Испания 13 – 0 България Flag of Bulgaria.svg
(Мадрид, Испания; 21 май, 1933)[9]
Световно първенство по футбол
Участия 7 (първо през 1962)
Най-голям успех Bronze medal world centered-2.svg 4 място, 1994
Европейско първенство по футбол
Участия 5 (първо през 1960)
Най-голям успех четвърт-финал, 1968

Националният отбор по футбол представлява България в международните футболни състезания и срещи от 1923 година.

Той се администрира от Българския футболен съюз (БФС), създаден през 1985 година,[10] член на Международната футболна федерация (ФИФА) от 1924 година[11] и на Европейската футболна федерация (УЕФА) от 1954 година [12], като така организацията придобива право да създава национален отбор и го представя за участия в международните футболни турнири. Официалният спортен код на отбора на България е BUL, а тимът също така е познат и с прякорите си „лъвовете“ и „трикольорите“. Традиционните цветове на екипа на отбора са бяло, зелено и червено, същите като тези на националното знаме на страната. България играе домакинските си международни футболни срещи на националния стадион „Васил Левски“ в София.

Българският национален отбор участва общо седем пъти на Световни първенства по футбол.[11] Най-доброто представяне на отбора са спечелените бронзови медали и четвъртото място на Световното първенство през 1994 година в Съединените американски щати. На турнира България отстранява на четвъртфинал действащият тогава световен шампион по футбол Германия, а на полуфинала претърпява загуба от Италия.[13] През тези години националният отбор е съставен от футболисти, играещи в реномирани европейски отбори и участва на три последователни големи форума – финалните турнири на СП 1994, ЕП 1996 и СП 1998.[14] Част от тези футболисти е и носителят на Златната топка на „Франс Футбол“ за футболист номер едно на Европа за 1994 година – Христо Стоичков, който е и голмайстор на Световното първенство в САЩ с шест гола. На Европейски първенства по футбол бъ̀лгарският национа̀лен отбо̀р се класира веднъж пети и два пъти във финалната групова фаза от общо петнадесет квалификационни цикъла, в които играе.[15] Олимпийският футболен отбор на България, взема участие на пет Летни олимпийски игри, в които печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 година в Мелбърн[16] и сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 година в Мексико.[17] В несъществуващият вече международен футболен турнир за Балканската национална купа, България е участвала дванадесет пъти като има спечелени три титли (1931, 1932 и 1976) и завършва два пъти на второ място (1935 и 1936), нареждайки се на втора позиция по тези показатели в историята шампионата.[18]

Най-продължителни са успехите на отбора през периода 1956 – 1976 година. Тогава България се класира сред 16-те най-силни в света и играе на финалните турнири на четири поредни световни първенства (1962, 1966, 1970 и 1974 г.), достига до четвъртфинал и пето място на Европейското първенство по футбол 1968, печели трето и второ място на Олимпийски игри и веднъж Балканската купа – ненадминати рекорди в историята на отбора. Най-високо международно признание от българските национални футболисти по това време имат Георги Аспарухов, Христо Бонев, Иван Колев и Петър Жеков, които отбелязват важни голове в решителни срещи и попадат нееднократно в класацията за Златната топка на „Франс футбол“.[19]

Настоящият старши треньор на отбора е Петър Хубчев.

Георги Аспарухов – Футболист № 1 на България за XX век, през 1969 г.

Класиране в световната ранглиста[редактиране | редактиране на кода]

Най-високата позиция, която Българският национален отбор по футбол е заемал в ранглистата на ФИФА е осма през юни 1995 година, а най-ниската е 94-та през август 2012 година. България заема девета позиция според ELO рейтинг от юни до октомври 1969 г. [20] Към 26 май 2017 година отборът е на 55-то място в ранглистата на ФИФА. [2],[3]

Петър Жеков – носител на „Златната обувка“, 1970 г.
Позициите на България в ранг-листата на ФИФА
год./мес. януари февруари март април май юни юли август септември октомври ноември декември
1993 - - - - - - - 37. 37. 32. 23. 31.
1994 31. 23. 23. 25. 29. 29. 14. 14. 14. 16. 17. 16.
1995 16. 14. 14. 13. 12. 8. 11. 12. 14. 11. 14. 17.
1996 18. 17. 17. 24. 28. 28. 19. 17. 21. 21. 17. 15.
1997 15. 14. 14. 13. 14. 23. 20. 22. 13. 18. 24. 36.
1998 36. 38. 38. 42. 35. 35. 34. 35. 47. 45. 46. 49.
1999 30. 30. 30. 23. 30. 33. 34. 34. 36. 36. 37. 37.
2000 37. 39. 39. 40. 43. 44. 47. 52. 56. 55. 54. 53.
2001 54. 52. 49. 44. 43. 46. 49. 50. 48. 51. 51. 51.
2002 51. 52. 52. 52. 54. 54. 54. 58. 50. 42. 41. 42.
2003 42. 44. 46. 38. 35. 38. 37. 35. 31. 39. 39. 34.
2004 34. 37. 37. 38. 38. 40. 41. 42. 41. 41. 37. 37.
2005 37. 39. 39. 40. 43. 45. 46. 46. 45. 46. 39. 39.
2006 39. 40. 39. 38. 37. 37. 37. 36. 37. 38. 43. 43.
2007 42. 37. 39. 38. 36. 33. 30. 29. 35. 34. 18. 18.
2008 18. 19. 19. 18. 18. 18. 17. 17. 16. 15. 16. 27.
2009 28. 26. 27. 20. 20. 23. 23. 23. 19. 23. 27. 30.
2010 30. 30. 38. 39. 39. 43. 43. 54. 43. 45. 49.
2011 49. 51. 47. 45. 46. 46. 48. 51. 55. 75. 85. 84.
2012 83. 88. 85. 96. 96. 90. 92. 94. 89. 55. 40. 50.
2013 50. 48. 46. 51. 52. 46. 52. 53. 64. 76. 76. 74.
2014 74. 72. 67. 73. 73. 78. 72. 72. 46. 59. 66. 66.
2015 66. 70. 71. 67. 67. 62. 68. 69. 68. 78. 66. 71.
2016 72. 75. 70. 69. 69. 69. 77. 77. 74. 89. 72. 71.
2017 72. 71. 71. 55. 55. 60. 54. 52. 38.
  • най-високо място: 8. (юни 1995)
  • най-ниско място: 96. (април 2012)
  • най-голям възход: +34 места (октомври 2012)
  • най-голям спад: –20 места (октомври 2011)

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият двубой на националния отбор е игран на 21 май 1924 г., във Виена, срещу отбора на Австрия. Отборът на България е в състав:[21]

Преди мача България – ГДР 3:1, 18.10.1956 г. Българският отбор е в бял екип.

ТреньорЛеополд Нич, Австрия

До средата на века за най-голям успех се счита победата с 1:0 над отбора на Унгария с Ференц Пушкаш през 1948 г., когато той е световен фаворит. Голът отбелязва Димитър Миланов. [22]

Периодът 1962 – 1974 г. е един от най-плодотворните за българския футбол. Националният отбор се класира за финалите на 4 поредни световни първенства и отбелязва най-успешното си участие на европейско първенство. На 4-те световни първенства участва в отбора Добромир Жечев. Тези рекорди остават ненадминати. [19]

Първото участие на България на голям международен финален турнир по футбол е на Световното първенство през 1962 в Чили, след като в допълнителен квалификационен мач отстранява бронзовия медалист и трети в света Франция с 1:0 (гол на Димитър Якимов). Българският отбор се класира за финалите сред 16-те най-силни в света, но не успява да премине груповата фаза:

За следващото СП 1966 г. в Англия българският отбор отново играе допълнителен квалификационен мач, този път срещу силния състав на Белгия. На неутрален терен във Флоренция на 29.12.1965 г. той елиминира „червените дяволи“ с 2:1. И двата гола отбелязва голмайсторът на българското първенство Георги Аспарухов. На финалите България попада в най-силната група и загубва трите мача:

  • 0:2 от световния шампион Бразилия с голове на Пеле и Гаринча от преки свободни удари;
  • 0:3 срещу бъдещия бронзов призьор Португалия;
  • 1:3 от традиционно силната Унгария, след като повежда с 1:0 с гол на Аспарухов. [19]

Същата развръзка става и на следващите две световни първенства. В Мексико през 1970 макар че вкарва 5 гола в трите мача и повежда в резултата, българският отбор печели само 1 точка, остава трети в групата и не се класира:

Във ФРГ през 1974 отборът завършва наравно 2 мача и печели 2 точки в групата, но отпада след загуба в последния мач от бъдещия световен вицешампион:

През 1968 г. един от най-добрите български национални отбори в историята достига до четвъртфиналите на европейското първенство по футбол, където отпада след 3:2 и 0:2 срещу бъдещия шампион Италия. Това е най-големият успех на България досега на европейско първенство. Отборът през този период е в състав:

Снимка от мача България – Швеция 0:0, СП 1974

ТреньориРудолф Витлачил, Стефан Божков, Христо Младенов

Българският национален отбор за пръв път успява да премине групите на финален турнир за СП и да се класира за първия етап на директните елиминации в Мексико през 1986 г., въпреки че не спечелва нито един мач в групата:

На осминафинала българският отбор загубва с 0:2 от домакините Мексико. За най-добре представилия се български футболист на турнира е обявен Аян Садъков, който успешно играе срещу звездата на първенството Марадона.

Може би най-важната дата в българския футбол е 17 ноември 1993 г., когато Емил Костадинов вкарва два гола на Франция в Париж и обръща резултата от 0:1 до 2:1 за България. Вторият гол влиза във вратата на Франция 2 секунди преди края на мача, позволявайки на българите да се класират на Световното първенство в САЩ. Под ръководството на треньора Димитър Пенев, на световното българите правят голямо впечатление, след елиминацията на световния шампион Германия с изненадваща победа с 2:1. Огромно количество хора излизат да празнуват тази победа по улиците на всички български градове. Достигайки полуфинала, България играе с Италия. При резултат 2:1 за италианците в 70-а минута френският съдия Киню не отсъжда дузпа при неволна игра с ръка на италианския защитник Алесандро Костакурта в неговото наказателно поле. България е елиминирана. Христо Стоичков е съголмайстор на Световното първенство след вкарването на 6 гола, колкото има и руснакът Олег Саленко. Отборът е в състав: [24]

Христо Стоичков – голмайстор на СП 1994 г. с 6 гола.

ТреньорДимитър Пенев

През 1996 г. отборът се класира за Европейско първенство по футбол за първи път. България не успява да премине груповата фаза на надпреварата. Краят на това успешно футболно поколение е на Световното първенство през 1998, когато българите не успяват да прескочат групите и си тръгват за родината с едно равенство и две загуби. България не се класира за Евро 2000 и за Световното първенство през 2002 г. Отборът достига до Евро 2004 в Португалия, но не може да се похвали с добро представяне, записвайки загуби и в трите си мача.

След неуспешното представяне в Португалия националният отбор е поет от Христо Стоичков. Той води националите на квалификациите за Световното първенство през 2006 г. в Германия. България остава на 3-то място в своята квалификационна група и не успява да се класира за финалите.

Стоичков остава треньор на футболните национали и на квалификациите за европейското първенство през 2008 г. в Швейцария и Австрия.

На 10 април 2007 г. Христо Стоичков подава оставка. Временно за треньор е назначен Станимир Стоилов, който води отбора в мачовете срещу Беларус. От 30 юли 2007 г. за треньор на националния отбор временно е назначен Димитър Пенев. България не успява да се класира за Европейското първенство.

Отборът на България преди мача с Швейцария от квалификациите за Евро 2012, 26.03.2011 г.

От 11 януари 2008 г. за треньор е назначен Пламен Марков, а за квалификациите за Мондиал 2010 е назначен Станимир Стоилов. След неубедителния старт на квалификациите за Евро 2012 Стоилов подава оставка. На 21 септември 2010 г. за старши треньор на отбора е назначен Лотар Матеус. Около година по-късно той се оттегля от поста си (след като отборът не успява да се класира за Евро 2012) и е заменен от Михаил Мадански (като временен вариант). За постоянен треньор е назначен Любослав Пенев. Той успява да съживи и подобри играта, но отборът не успява да се класира за финалите на Световното първенство през 2014 г., а след слабите му изяви в квалификациите за Евро 2012 през есента на 2014 г. Любослав Пенев е освободен. Ивайло Петев е следващият селекционер на Националния отбор по футбол на България, с договор за три години, валиден от 1 януари 2015 г. [25]. През 2016 г. той е сменен от Петър Хубчев.

Старши треньори[редактиране | редактиране на кода]

(Националност, име и фамилия, години, мачове)

Най-успешният старши треньор на българския отбор Димитър Пенев
Настоящият старши треньор на отбора Петър Хубчев
Стоян Орманджиев е с най-много мачове и победи като като старши треньор на отбора

Световно първенство през 1994 г.[редактиране | редактиране на кода]

България започва първенството със загуба от Нигерия с 0:3, но след това продължава с победи над Гърция с 4:0, Аржентина с 2:0 и се класира за осминафиналите. Там отстранява Мексико след 1:1 (гол на Христо Стоичков) в редовното време и продълженията, с дузпи и с това се реваншира за загубата от този отбор преди 8 години също на осминафинал. Така за пръв път България се класира за четвъртфинал, където се изправя срещу световния шампион Германия. Българският отбор успява да направи обрат от 0:1 до 2:1 след голове на Стоичков от пряк свободен удар и летящ плонж на Лечков, което предизвиква национални празненства. Това е върхът на тима, който за пръв път се класира за полуфинал на световно първенство. Там след силна игра в началото на мача противникът Италия повежда с 2:0, българите изравняват играта и в края на полувремето Сираков преминава с дрибъл в наказателното поле отбраната, считана за най-добра в света заедно с вратаря и те го повалят. Стоичков реализира неспасяемо дузпата и намалява на 1:2, но през второто полувреме френският съдия Киню не отсъжда още 2 нарушения на италианците в наказателното им поле и българският отбор не достига не само до победата, но дори до равният резултат. Въпреки че е отстранена от участие във финала срещу Бразилия, България достига до мач за третото място, който е без особена мотивация. Макар че отстъпват на Швеция с 0:4 и остават четвърти в света, българските футболисти също получават бронзови медали на Световното първенство. Това е най-големият успех на България в историята на футбола.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класи-
ране
М П Р З Т ГВ ГД
Flag of Uruguay.svg 1930 не участва - - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1934 не се класира - - - - - - - -
Flag of France.svg 1938 не се класира - - - - - - - -
Flag of Brazil.svg 1950 не участва - - - - - - - -
Flag of Switzerland.svg 1954 не се класира - - - - - - - -
Flag of Sweden.svg 1958 не се класира - - - - - - - -
Flag of Chile.svg 1962 Групова фаза 14 3 0 1 2 1 1 7
Flag of England.svg 1966 Групова фаза 15 3 0 0 3 0 1 8
Flag of Mexico.svg 1970 Групова фаза 13 3 0 1 2 1 5 9
Flag of Germany.svg 1974 Групова фаза 12 3 0 2 1 2 2 5
Flag of Argentina.svg 1978 не се класира - - - - - - - -
Flag of Spain.svg 1982 Групова фаза - - - - - - - -
Flag of Mexico.svg 1986 1/8 финал 12 4 0 2 2 2 2 6
Flag of Italy.svg 1990 не се класира - - - - - - - -
Flag of the United States.svg 1994 1/2 финал 4 7 4 0 3 12 13 12
Flag of France.svg 1998 Групова фаза 29 3 0 1 2 1 1 7
Flag of South Korea.svgFlag of Japan.svg 2002 не се класира - - - - - - - -
Flag of Germany.svg 2006 не се класира - - - - - - - -
Flag of South Africa.svg 2010 не се класира - - - - - - - -
Flag of Brazil.svg 2014 не се класира - - - - - - - -
Flag of Russia.svg 2018 не се класира - - - - - - - -
Flag of Qatar.svg 2022 ––– - - - - - - - -
Общо 8/21 26 4 7 15 19 25 54

Европейски първенства[редактиране | редактиране на кода]

Година Резултат Класи-
ране
М П Р З Т ГВ ГД
Flag of France.svg 1960 1/8 финал 9 2 0 1 1 1 1 3
Flag of Spain.svg 1964 1/8 финал 11 2 1 0 1 3 2 3
Flag of Italy.svg 1968 1/4 финал 5 2 1 0 1 3 3 4
Flag of Belgium.svg 1972 не се класира - - - - - - - -
Flag of SFR Yugoslavia.svg 1976 не се класира - - - - - - - -
Flag of Italy.svg 1980 не се класира - - - - - - - -
Flag of France.svg 1984 не се класира - - - - - - - -
Flag of Germany.svg 1988 не се класира - - - - - - - -
Flag of Sweden.svg 1992 не се класира - - - - - - - -
Flag of England.svg 1996 Групова фаза 12 3 1 1 1 4 3 4
Flag of Belgium.svgFlag of the Netherlands.svg 2000 не се класира - - - - - - - -
Flag of Portugal.svg 2004 Групова фаза 16 3 0 0 3 0 1 9
Flag of Switzerland.svgFlag of Austria.svg 2008 не се класира - - - - - - - -
Flag of Poland.svgFlag of Ukraine.svg 2012 не се класира - - - - - - - -
Flag of France.svg 2016 не се класира - - - - - - - -
Flag of Europe.svg 2020 ––– - - - - - - - -
Общо 5/15 - 12 3 2 7 12 10 23

Отчетено е класирането на финалния турнир на световни първенства, а на европейски първенства – от 1/8 финал нагоре. Финалният турнир на европейските първенства от 1960 до 1976 г. включва само 4 отбора, които играят полуфинали, мач за 3-о място и финал. Осминафиналите и четвъртфиналите се играят по двойки при разменено гостуване.

Квалификационен цикъл за СП 2014 (2012 – 2013)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
29 февруари 2012 Flag of Hungary.svg Дьор Контрола  Унгария 1:1 (0:1) Божинов Гол 87'
26 май 2012 Flag of the Netherlands.svg Амстердам Контрола  Нидерландия 2:1 (0:1) Попов Гол 49' (д.), Мицански Гол 90'
29 май 2012 Flag of Austria.svg Залцбург Контрола  Турция 0:2 (0:1)
15 август 2012 Flag of Bulgaria.svg София Контрола  Кипър 1:0 (0:0) Мицански Гол 66'
7 септември 2012 Flag of Bulgaria.svg София СП 2014 Квалификация  Италия 2:2 (1:2) Манолев Гол 30', Г. Миланов Гол 66'
11 септември 2012 Flag of Bulgaria.svg София СП 2014 Квалификация  Армения 1:0 (1:0) Манолев Гол 43'
12 октомври 2012 Flag of Bulgaria.svg София СП 2014 Квалификация  Дания 1:1 (1:1) Рангелов Гол 7'
16 октомври 2012 Flag of the Czech Republic.svg Прага СП 2014 Квалификация  Чехия 0:0
14 ноември 2012 Flag of Bulgaria.svg София Контрола  Украйна 0:1 (0:1)
22 март 2013 Flag of Bulgaria.svg София СП 2014 Квалификация  Малта 6:0 (2:0) Тонев Гол 6'38'68', Попов Гол 47', Гъргоров Гол 55', Иванов Гол 78'
26 март 2013 Flag of Denmark.svg Копенхаген СП 2014 Квалификация  Дания 1:1 (0:0) Манолев Гол 51'
27 май 2013 Flag of Japan.svg Токио Контрола  Япония 2:0 (1:0) Манолев Гол 3', Хасебе Гол 70' (авт.)
4 юни 2013 Flag of Kazakhstan.svg Алмати Контрола  Казахстан 2:1 (0:0) Илиев Гол 55', Иванов Гол 58'
14 август 2013 Flag of Macedonia.svg Скопие Контрола  БЮР Македония 0:2 (0:0)
6 септември 2013 Flag of Italy.svg Палермо СП 2014 Квалификация  Италия 0:1 (0:1)
10 септември 2013 Flag of Malta.svg Та' Кали СП 2014 Квалификация  Малта 2:1 (1:0) Димитров Гол 9', Гъргоров Гол 59'
11 октомври 2013 Flag of Armenia.svg Ереван СП 2014 Квалификация  Армения 1:2 (0:1) Попов Гол 61'
15 октомври 2013 Flag of Bulgaria.svg София СП 2014 Квалификация  Чехия 0:1 (0:0)

Бележка: в скоби е резултатът от първото полувреме

Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Италия 10 6 4 0 19 9 +10 22
 Дания 10 4 4 2 17 12 +5 16
 Чехия 10 4 3 3 13 9 +4 15
 България 10 3 4 3 14 9 +5 13
 Армения 10 4 1 5 12 13 −1 13
 Малта 10 1 0 9 5 28 −23 3
  Flag of Armenia.svg Flag of Bulgaria.svg Flag of Denmark.svg Flag of Italy.svg Flag of Malta.svg Flag of the Czech Republic.svg
Армения  2–1 0–1 1–3 0–1 0–3
България  1–0 1–1 2–2 6–0 0–1
Дания  0–4 1–1 2–2 6–0 0–0
Италия  2–2 1–0 3–1 2–0 2–1
Малта  0–1 1–2 1–2 0–2 1–4
Чехия  1–2 0–0 0–3 0–0 3–1
Легенда
Победителят в групата и най-добрият втори от всички групи се класират директно
Останалите втори от групите играят плейофи

Квалификационен цикъл за ЕП 2016 (2014 – 2015)[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
5 март 2014 Flag of Bulgaria.svg София Контрола  Беларус 2:1 (1:0) Г. Миланов Гол 14', Гаджев Гол 66'
23 май 2014 Flag of Austria.svg Рицинг Контрола  Канада 1:1 (1:1) Гълъбинов Гол 19'
9 септември 2014 Flag of Azerbaijan.svg Баку ЕП 2016 Квалификация  Азербайджан 2:1 (1:0) Мицански Гол 19', В. Христов Гол 87'
10 октомври 2014 Flag of Bulgaria.svg София ЕП 2016 Квалификация  Хърватия 0:1 (0:1)
13 октомври 2014 Flag of Norway.svg Осло ЕП 2016 Квалификация  Норвегия 1:2 (1:1) Бодуров Гол 43'
16 ноември 2014 Flag of Bulgaria.svg София ЕП 2016 Квалификация  Малта 1:1 (1:0) Гълъбинов Гол 6'
28 март 2015 Flag of Bulgaria.svg София ЕП 2016 Квалификация  Италия 2:2 (2:1) Попов Гол 12', Мицански Гол 17'
8 юни 2015 Flag of Turkey.svg Истанбул Контрола  Турция 0:4 (0:0)
12 юни 2015 Flag of Malta.svg Атард ЕП 2016 Квалификация  Малта 1:0 (0:0) Попов Гол 56'
3 септември 2015 Flag of Bulgaria.svg София ЕП 2016 Квалификация  Норвегия 0:1 (0:0)
6 септември 2015 Flag of Italy.svg Палермо ЕП 2016 Квалификация  Италия 0:1 (0:1)
10 октомври 2015 Flag of Croatia.svg Загреб ЕП 2016 Квалификация  Хърватия 0:3 (0:2)
13 октомври 2015 Flag of Bulgaria.svg София ЕП 2016 Квалификация  Азербайджан 2:0 (1:0) Александров Гол 20', Рангелов Гол 56'
Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Италия 10 7 3 0 16 7 +9 24
 Хърватия 10 6 3 1 20 5 +15 20(2)
 Норвегия 10 6 1 3 13 10 +3 19
 България 10 3 2 5 9 12 –3 11
 Азербайджан 10 1 3 6 7 18 –11 6
 Малта 10 0 2 8 3 16 –13 2
  Flag of Azerbaijan.svg Flag of Bulgaria.svg Flag of Italy.svg Flag of Malta.svg Flag of Norway.svg Flag of Croatia.svg
Азербайджан  1:2 1:3 2:0 0:1 0:0
България  2:0 2:2 1:1 0:1 0:1
Италия  2:1 1:0 1:0 2:1 1:1
Малта  2:2 0:1 0:1 0:3 0:1
Норвегия  0:0 2:1 0:2 2:0 2:0
Хърватия  6:0 3:0(2) 1:1(2) 2:0 5:1
2 Хърватия е наказана с отнемане на 1 точка от УЕФА след обвинения за расистко поведение в мача има срещу Италия на стадион Полюд в Сплит. Като допълнение, отборът ще играе следващите си 2 домакински срещи при затворени врати и му е забранено да играе останалите квалификационни срещи на Полюд. Допълнително федерацията е глобена със 100,000 евро. Хърватската федерация оспорва решението, но на назначено изслушване на 17 септември 2015 г. тяхната жалба е отхвърлена.

  Отборът се е класирал   Отборът си е осигурил място в плейофите

Квалификационен цикъл за СП 2018 (2016 – 2017)[редактиране | редактиране на кода]

България е в група „А“ заедно с отборите на Франция, Холандия, Швеция, Беларус и Люксембург. Според регламента победителите от деветте групи се класират за финалния турнир през 2018 година, а осемте най-добри втори играят плейофи.

Дата Място на срещата Вид на срещата Противник Резултат Голмайстори за България
25 март 2016 Flag of Portugal.svg Лейрия Контрола  Португалия 1:0 (1:0) Марселиньо Гол 19'
29 март 2016 Flag of Macedonia.svg Скопие Контрола  БЮР Македония 2:0 (0:0) Рангелов Гол 66', Тонев Гол 88'
3 юни 2016 Flag of Japan.svg Тойота Кирин Къп  Япония 2:7 (0:4) Александров Гол 59', Чочев Гол 82'
7 юни 2016 Flag of Japan.svg Суита Кирин Къп  Дания 0:4 (0:1)
6 септември 2016 Flag of Bulgaria.svg София Квалификация за СП 2018  Люксембург 4:3 (1:0) Рангелов Гол 16', Марселиньо Гол 65', Попов Гол 79', Тонев Гол 90+2' [26]
7 октомври 2016 Flag of France.svg Сен Дени Квалификация за СП 2018  Франция 1:4 (1:3) Александров Гол 6' (д.) [27]
10 октомври 2016 Flag of Sweden.svg Солна Квалификация за СП 2018  Швеция 0:3 (0:2) [28]
13 ноември 2016 Flag of Bulgaria.svg София Квалификация за СП 2018  Беларус 1:0 (1:0) Попов Гол 10' [29]
25 март 2017 Flag of Bulgaria.svg София Квалификация за СП 2018  Нидерландия 2:0 (2:0) Делев Гол 5'20' [30]
9 юни 2017 Flag of Belarus.svg Минск Квалификация за СП 2018  Беларус 1:2 (0:1) Костадинов Гол 90+1' [31]
31 август 2017 Flag of Bulgaria.svg София Квалификация за СП 2018  Швеция 3:2 (2:2) Манолев Гол 12', Костадинов Гол 33', Чочев Гол 79' [32]
3 септември 2017 Flag of the Netherlands.svg Амстердам Квалификация за СП 2018  Нидерландия 1:3 (0:1) Костадинов Гол 69'
7 октомври 2017 Flag of Bulgaria.svg София Квалификация за СП 2018  Франция 0:1 (0:1)
10 октомври 2017 Flag of Luxembourg.svg Люксембург Квалификация за СП 2018  Люксембург 1:1 (0:1) Чочев Гол 68'
Отбор
п  б  р
М П Р З ВГ ДГ ГР Т
 Франция 10 7 2 1 18 6 +12 23
 Швеция 10 6 1 3 26 9 +17 19
 Нидерландия 10 6 1 3 21 12 +9 19
 България 10 4 1 5 14 19 −5 13
 Люксембург 10 1 3 6 8 26 −18 6
 Беларус 10 1 2 7 6 21 −15 5
  Flag of Belarus.svg Flag of Bulgaria.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of France.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg
Беларус  2–1 1–1 0–0 1–3 0–4
България  1–0 4–3 0–1 2–0 3–2
Люксембург  1–0 1–1 1–3 1–3 0–1
Франция  2–1 4–1 0–0 4–0 2–1
Нидерландия  4–1 3–1 5–0 0–1 2–0
Швеция  4–0 3–0 8–0 2–1 1–1

  Отборът се е класирал   Отборът си е осигурил място в плейофите

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Мача Гола
1 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8
2 Борислав Михайлов 1983 – 1998 102 0
3 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47
4 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16
5 – 6 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20
5 – 6 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2
7 – 8 Христо Стоичков 1986 – 1999 83 37
7 – 8 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1
9 Златко Янков 1989 – 1999 80 4
10 – 12 Димитър Бербатов 1999 – 2010 79 48
10 – 12 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23
10 – 12 Аян Садъков 1983 – 1996 79 9
13 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7
14 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6
15 Иван Колев 1950 – 1966 75 25
16 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2
17 Радослав Здравков 1974 – 1985 71 10

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

Име Период Гола Мача Г/М
1 – 2 Димитър Бербатов 1999 – 2010 48 79 61%
1 – 2 Христо Бонев 1967 – 1979 48 96 50%
3 Христо Стоичков 1987 – 1999 37 83 45%
4 Емил Костадинов 1988 – 1998 26 69 38%
5 – 6 Петър Жеков 1963 – 1972 25 44 57%
5 – 6 Иван Колев 1950 – 1966 25 75 33%
7 – 8 Атанас Михайлов 1967 – 1979 23 45 51%
7 – 8 Наско Сираков 1983 – 1997 23 79 29%
9 – 10 Димитър Миланов 1948 – 1959 20 39 51%
9 – 10 Мартин Петров 1999 – 2011 20 90 22%
11 – 12 Георги Аспарухов 1962 – 1970 19 50 38%
11 – 12 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 19 58 33%
13 Любомир Ангелов 1931 – 1940 18 44 41%
14 – 15 Тодор Диев 1955 – 1965 16 55 29%
14 – 15 Красимир Балъков 1988 – 2003 16 92 17%
16 Асен Панчев 1926 – 1936 15 41 37%
17 Стойчо Младенов 1978 – 1989 15 59 25%

Последната актуализация на данните е от 15 декември 2016 г. [1],[33]

Стилиян Петров е с най-много участия в националния отбор – 106.
Димитър Бербатов изравнява рекорда на Христо Бонев за най-много отбелязани голове за националния отбор (48).
Христо Бонев поставя рекорд за най-много отбелязани голове за националния отбор – 48.[33]

Капитани на България[редактиране | редактиране на кода]

Мача Футболист Период
60 Борислав Михайлов 1983 – 1998
56 Георги Димитров (Джеки) 1978 – 1987
42 Христо Бонев 1967 – 1979
41 Стефан Божков 1946 – 1958

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Списъкът се състои от играчи, включени в състава за квалификационните срещи срещу Франция на 7 октомври 2017 г. и Люксембург на 10 октомври 2017 г.
Мачове и голове обновени последно след срещата с Люксембург, играна на 10 октомври 2017 г.

Ивелин Попов – рекордьор по участия в настоящия състав на националния отбор по футбол на България
Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратари
1 Божидар Митрев 31.3.1987 9 0 Flag of Bulgaria.svg Левски София
13 Пламен Илиев 30.11.1991 6 0 Flag of Romania.svg Астра Гюргево
23 Благой Макенджиев 11.7.1988 0 0 Flag of Bulgaria.svg Пирин Благоевград
Защитници
2 Страхил Попов 31.8.1990 16 0 Flag of Turkey.svg Касъмпаша
3 Петър Занев 18.10.1985 33 0 Flag of Russia.svg Амкар Перм
4 Божидар Чорбаджийски 1.8.1995 4 0 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
5 Николай Бодуров 30.5.1986 38 1 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
14 Антон Недялков 30.4.1993 4 0 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
15 Васил Божиков 2.6.1988 11 0 Flag of Slovakia.svg Слован Братислава
17 Цветомир Панов 17.4.1989 0 0 Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив
Полузащитници
6 Симеон Славчев 25.9.1993 14 0 Flag of Poland.svg Лехия Гданск
7 Георги Костадинов 7.9.1990 7 3 Flag of Israel.svg Макаби Хайфа
8 Тодор Неделев 7.2.1993 14 0 Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив
11 Станислав Манолев 16.12.1985 50 5 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
12 Божидар Краев 23.6.1997 4 0 Flag of Denmark.svg Митюлан
18 Ивайло Чочев 18.2.1993 15 3 Flag of Italy.svg Палермо
20 Мартин Райнов 25.4.1992 2 0 Flag of Bulgaria.svg Берое Стара Загора
21 Кристиян Малинов 30.3.1994 1 0 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
22 Александър Цветков 31.8.1990 2 0 Flag of Bulgaria.svg Черно море Варна
Нападатели
9 Спас Делев 22.9.1989 17 2 Flag of Poland.svg Погон Шчечин
10 Ивелин Попов Капитан 26.10.1987 71 12 Flag of Russia.svg Спартак Москва
16 Андрей Гълъбинов 13.11.1988 10 2 Flag of Italy.svg Дженоа
19 Ивайло Димитров 26.3.1989 2 0 Flag of Bulgaria.svg Славия София

Национален отбор на България за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

Име Год.в НО Мач. Гол. СП-М/Г/Кл ЕП-М/Г/Кл Ол-М/Г/Кл В ид.отб-СП/ЕП/Ол ФГод.№1,2,3 на Б-я /
СпГ №1,2,3 на Б-я
Ф-ст № 1 – ФИФА / Ф-ст на Б-я за ХХ в. ЗлТ / ЗлОб
Вратари
1 Борислав Михайлов Капитан 1983 – 1998 102 0 1986 – 4/0/15

1994 – 7/0/4 1998 – 0/0/29

1996 – 3/0/11 1 – 1986;
2 – 1983,1984
21 Георги Найденов 1955 – 1966 51 0 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15
1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11
1952 – 0/0/17
1956 – 2/0/3
1960 – 3/0/5
1 – 1959,1961

2 – 1958

31 Симеон Симеонов 1964 – 1974 34 0 1966 – 1/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12
1968 – 1/0/5 1 – 1968
41 Здравко Здравков 1996 – 2004 70 0 1998 – 3/0/29 1996 – 3/0/11
2004 – 3/0/16
Защитници
2 Александър Шаламанов 1963 – 1974 42 1 1966 – 2/0/15
1970 – 3/0/13
1964 – 1/0/11
1968 – 2/0/5
СП 1966 1 – 1963,1966;
3 – 1967
12 Пламен Николов 1978 – 1988 55 0 1 – 1984;
2 – 1982
22 Кирил Ракаров 1953 – 1962 38 1 1962 – 2/0/15 1960 – 2/0/9 1956 – 3/ /3
1960-3/ /5
32 Емил Кременлиев 1993 – 1996 25 0 1994 – 5/0/4 1996 – 1/0/11
42 Радостин Кишишев 1996 – 2009 83 1 1998 – 3/0/29 1996 – 2/0/11
3 Трифон Иванов 1988 – 1998 76 6 1994 – 6/0/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11 1 – 1996;
2 – 1989,1997
13 Георги Димитров 1978 – 1987 77 7 ЗлТ1985-29
23 Кирил Ивков 1968 – 1979 44 1 1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1974,1975
5 Димитър Пенев 1965 – 1974 90 2 1966 – 3/0/15
1970 – 3/0/13
1974 – 3/0/12
1968 – 2/-1/5 1 – 1967,1971 Б-я ХХв-8
15 Петър Хубчев 1984 – 1996 35 0 1994 – 7/0/4 1996 – 2/0/11 2 – 1993
25 Добромир Жечев 1961 – 1974 73 2 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1974 – 0/0/12
1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5
2 – 1970,1973
3 – 1966
35 Николай Илиев 1986 – 1994 54 5 1 – 1987
2 – 1988
4 Цанко Цветанов 1991 – 1996 40 0 1994 – 6/0/4 1996 – 3/0/11
14 Борис Гаганелов 1963 – 1970 А-51
Б-3
Мл-1
Ю-2
0
1
0
0
1966 – 3/0/15
1970 – 1/0/13
1968 – 2/0/5
24 Стефан Аладжов 1969 – 1979 А-30
Б-1
Мл-9
Ю-7
1
0
1
0
1970 – 1/0/13 1 – 1970
34 Илиян Киряков 1988 – 1996 53 5 1994 – 6/0/4 1996 – 1/0/11
Полузащитници
6 Красимир Балъков 1988 – 2003 92 16 1994 – 7/0/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11 СП 1994 1 – 1995
2 – 1996,2002
3 – 1994
Б-я ХХв-5 ЗлТ1994-16
16 Стилиян Петров 1998 – 2011 106 8 2004 – 3/0/16 1 – 2003
2 – 2000,2001,2005,2009
3 – 2002,2006
26 Златко Янков 1989 – 1999 80 4 1994 – 6/0/4
1998 – 2/0/29
1996 – 3/0/11 3 – 1997
10 Христо Бонев 1967 – 1979 96 47 1970 – 3/1/13
1974 – 3/1/12
1968 – 1/0/5 1 – 1969,1972,1973
3 – 1974
Б-я ХХв-3 ЗлТ:1972 – 11;
1973 – 12;
1974 – 15;
1975 – 17
30 Йордан Лечков 1989 – 1998 45 5 1994 – 5/2/4 1996 – 3/0/11 2 – 1994 ЗлТ1994-13
43 Даниел Боримиров 1993 – 2005 69 5 1994 – 4/1/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/0/11
2004 – 1/0/16
28 Ивайло Йорданов 1991 – 2000 50 3 1994 – 5/0/4
1998 – 2/0/29
1996 – 3/0/11 1 – 1998
36 Аян Садъков 1981 – 1991 А-79
Мл-25
Ю-40
9
9
15
1986 – 4/0/15 3 – 1986
Нападатели
7 Емил Костадинов 1988 – 1998 69 26 1994 – 7/0/4
1998 – 3/1/29
1996 – 2/0/11 1 – 1993
3 – 1992,1995
Б-я ХХв-9 ЗлТ1993-8
8 Христо Стоичков 1987 – 1999 83 37 1994 – 7/6/4
1998 – 3/0/29
1996 – 3/3/11 СП 1994/
ЕП 1996
1 – 1989÷1992 и 1994;
2 – 1995;
3 – 1993, 1996 и 2000 /
СпГ:1 – 1994;
3 – 1992
ФИФА1994-1
Б-я ХХв-2
ЗлОб-1990
ЗлТ:1994 – 1;
1992 – 2(СрТ);
1993 – 12;
1991 – 13
9 Георги Аспарухов 1962 – 1970 50 19 1962 – 1/1/15
1966 – 3/1/15
1970 – 3/0/13
1964 – 2/0/11
1968 – 2/0/5
1 – 1965
2 – 1964, 1966 и 1968/
СпГ:1 – 1965
Б-я ХХв-1 ЗлТ:1965 – 8;
1966 – 14;
1968 – 14
11 Димитър Бербатов 1999 – 2010 А-79
Мл3
Ю-2
48
3
2
2004 – 3/0/16 1 – 2002,2004,2005
и 2007÷2010;
2 – 2006,2014;
3 – 1999,2001,2011
ЗлТ2007-30
17 Иван Колев 1950 – 1963 75 25 1962 – 3/0/15
1966 – 2/0/15
1960 – 2/0/9
1964 – 2/0/11
1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
1 – 1956,1962
2 – 1955,1959
Б-я ХХв-7 ЗлТ:1956 – 9;
1958 – 19;
1959 – 13;
1960 – 16
18 Димитър Якимов 1962 – 1973 67 9 1962 – 1/0/15
1966 – 3/0/15
1970 – 2/0/13
1960 – 1/0/9
1964 – 2/1/11
1968 – 2/0/5
1960 – / /5 3 – 1961,1968,1969,1970 Б-я ХХв-4
19 Петър Жеков 1963 – 1972 44 25 1966 – 1/0/15
1970 – 1/0/13
1968 – 1/1/5 1968 – / /2 2 – 1969 ЗлОб-1969
СрОб-1970
БрОб-1973
ЗлТ1969-9
20 Наско Сираков 1983 – 1996 79 23 1986 – 4/1/15
1994 – 7/1/4
1996 – 1/0/11 2 – 1986;
3 – 1987
Б-я ХХв-10
29 Атанас Михайлов 1967 – 1979 А-45
Б-2
Мл-46
Ю-3
23
1
31
1
1974 – 3/0/12 1968 – / /2 1 – 1979;
2 – 1977
37 Мартин Петров 1999 – 2011 90 20 2004 – 3/0/16 1 – 2006
2 – 2007
3 – 2003,2004
38 Димитър Миланов 1948 – 1959 39 20 1952 – / /17
1956 – / /3
33 Динко Дерменджиев 1966 – 1977 58 19 1962 – 2/0/15
1966 – 2/0/15
1970 – 2/1/13
1968 – 2/1/5
39 Любослав Пенев 1987 – 1998 62 14 1998 – 3/0/29 1996 – 3/-1/11 1 – 1988
40 Никола Котков 1961 – 1969 А-26
Б-10
12
8
1966 – 1/0/15 1968 – 1/1/5 1 – 1964;
2 – 1967
Б-я ХХв-6 ЗлТ1967-25
27 Тодор Диев 1955 – 1965 55 16 1962 – 1/0/15 1960 – 1/0/9
1964 – 1/1/11
1952 – / /17
1956 – / /3
1960 – / /5
44 Павел Панов 1971 – 1979 А-44
Б-3
Мл-31
Ю-28
13
1
14
11
1974 – 3/0/12 1969 Ю-1 1 – 1977
2 – 1975
3 – 1976
  • Този раздел се нуждае от допълване на някои данни и завършване. Разширеният състав включва 44 футболисти – по 3 – 4 на всеки пост, подбрани от списъците в предишните раздели според изявите им в националния отбор на България и международни награди. Отчитат се годините, през които футболистът е играл в националния отбор (НО), изиграните мачове и отбелязаните голове в А-отбора, а също и тези в Б-, Младежкия (Мл) и Юношеския (Ю) национален отбор; годините, мачовете (М), головете (Г) и класирането (Кл) на финали на Световно първенство (СП), Европейско първенство (ЕП) и Олимпийски игри (Ол); включване в идеалния отбор на СП, ЕП, Ол; избирането за Футболист № 1, 2, 3 на годината в България (ФГод на Б-я) / Спортист № 1, 2, 3 на годината в България (СпГ на Б-я) ; футболист № 1 на ФИФА / призьор в класацията (1 – 10 място) за Най-добър футболист на България за XX век (Б-я ХХв); награди „Златна топка/“Златна обувка".

Идеален отбор на България за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. сайтът Webcafe.bg провежда анкета сред читателите, които определят чрез гласуване следния идеален отбор на България за всички времена:[35]

Име Рождена дата Мач. Гол. Клуб
Вратар
1 Борислав Михайлов Капитан 12.02.1963 102 0 Flag of Bulgaria.svg Левски София, Flag of Portugal.svg Белененсеш, Flag of France.svg Мюлуз, Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив, Flag of England.svg Рединг, Flag of Bulgaria.svg Славия София
Защитници
2 Александър Шаламанов 04.09.1941 42 0 Flag of Bulgaria.svg Славия София
3 Трифон Иванов 27.07.1965 76 6 Flag of Bulgaria.svg Етър Велико Търново, Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София, Flag of Spain.svg Бетис, Flag of Switzerland.svg Ньошател Ксамакс, Flag of Austria.svg Рапид Виена, Flag of Austria.svg Аустрия Виена
4 Цанко Цветанов 06.01.1970 40 0 Flag of Bulgaria.svg Етър Велико Търново, Flag of Bulgaria.svg Левски София, Flag of Germany.svg Валдхоф Манхайм, Flag of Scotland.svg Абърдийн
5 Димитър Пенев 12.07.1945 90 2 Flag of Bulgaria.svg Локомотив София, Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
Полузащитници
6 Стилиян Петров 05.07.1979 106 8 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София, Flag of Scotland.svg Селтик, Flag of England.svg Астън Вила
8 Красимир Балъков 29.03.1966 92 16 Flag of Bulgaria.svg Етър Велико Търново, Flag of Portugal.svg Спортинг Лисабон, Flag of Germany.svg Щутгарт
10 Димитър Якимов 12.08.1941 67 9 Flag of Bulgaria.svg Септември София, Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София
Нападатели
7 Емил Костадинов 12.08.1967 70 27 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София, Flag of Portugal.svg Порто, Flag of Spain.svg Депортиво Ла Коруня, Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен, Flag of Turkey.svg Фенербахче, Flag of Mexico.svg УАНЛ Тигрес
9 Георги Аспарухов 04.05.1943 49 19 Flag of Bulgaria.svg Ботев Пловдив, Flag of Bulgaria.svg Левски София
11 Христо Стоичков 08.02.1966 83 37 Flag of Bulgaria.svg ЦСКА София, Flag of Spain.svg Барселона, Flag of Italy.svg Парма, Flag of Japan.svg Кашива Рейсол

Натурализирани футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Футболист Мача Гола Период
Flag of the Soviet Union.svg СССР Фридрих Клюд 1 0 1927
Flag of the Czech Republic.svg Чехословакия Карел Буркерт 1 ? 1934
Flag of Italy.svg Италия Амедео Клева 2 ? 1948 – 1950
Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия Драголюб Симонович 1 0 1998
Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия Предраг Пажин 32 0 2000 – 2004
Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия Зоран Янкович 22 2 2002 – 2007
Flag of FR Yugoslavia.svg Югославия Златомир Загорчич 19 0 1998 – 2004
Flag of Brazil.svg Бразилия Тиаго Силва 1 0 2006
Flag of Croatia.svg Хърватия Игор Томашич 16 0 2006 – 2009
Flag of Brazil.svg Бразилия Лусио Вагнер 10 0 2006 – 2009
Flag of Brazil.svg Бразилия Маркиньос 4 0 2011 – 2014
Flag of Serbia.svg Сърбия Иван Чворович 1 0 2012 – 2014
Flag of Brazil.svg Бразилия Марселиньо 1 1 2016 –

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Bulgaria – Record International Players
  2. а б FIFA World ranking, посетен на 16 октомври 2017.
  3. а б World Football Elo Ratings, посетен на 16 октомври 2017.
  4. ((en))  FIFA Ranking. // FIFA Ranking from 13 June 1995. football24.info. Посетен на 2016-06-25.
  5. ((en))  FIFA Ranking. // FIFA Ranking from 11 April – 9 May 2012. football24.info. Посетен на 2016-06-25.
  6. ((bg))  Българският футбол чества исторически годишнини на фона на нерадостна реалност. // БНР. Посетен на 17 декември 2014.
  7. ((bg))  Гана Футбол. // sporta.bg. Посетен на 17 декември 2014.
  8. ((bg))  46 години от най-голямата победа на националния отбор. // blitz.bg. Посетен на 17 декември 2014.
  9. ((bg))  БФС – Първите ръководители. // БФС. Посетен на 17 декември 2014.
  10. ((bg))  Национален отбор. // За БФС – История. bfunion.bg. Посетен на 2015-06-13. Българският футболен съюз е асоциация на футболните клубове в България. Основан е на 27 юни 1985 в София.
  11. а б ((en))  Bulgaria Bulgarian Football Union. // Associations. fifa.com. Посетен на 2015-06-13.
  12. ((en))  Bulgarian Football Union. // Member associations > Bulgaria. uefa.com. Посетен на 2015-06-13.
  13. ((en))  1994 FIFA World Cup USA – Bulgaria. // Teams – Bulgaria – Matches. fifa.com. Посетен на 2015-06-13.
  14. ((bg)) ДРУМЧЕВ, ФИЛИП. „От скрина“: Земетръсните месеци в българския футбол. // От скрина. sportal.bg, 2014-10-28. Посетен на 2015-06-20. На 10 септември 1997 г. България се класира за седми път на световни футболни финали. Победата над Русия с 1:0 пред пълните трибуни в София праща националите на първенството във Франция.
  15. ((en))  Bulgaria team profile. // UEFA.com > Teams & players > Teams > Team > Bulgaria > Profile. uefa.com. Посетен на 2016-06-25.
  16. ((en))  Olympic Football Tournament Melbourne 1956. // Overview. Посетен на 2015-06-13. Bulgaria, won their first Olympic football medal, blanking India in the third-place match, 3 – 0, as Todor Diev scored twice.
  17. ((en))  Olympic Football Tournament Mexico City 1968. // Overview. fifa.com. Посетен на 2015-06-13. Bulgaria, who gained the semi-finals only after a coin toss, scored first, but the Hungarians took control with two goals by Ivan Menczel and Antal Dunai within a minute late in the first half. The game quickly deteriorated as referee Diego DeLeo red-carded Bulgarian forward Tzevan Dimitrov for rough play. Atanas Christov kicked the ball at DeLeo and was also ejected. Kiril Ivkov was thrown out and Bulgaria were forced to play with eight players as fans again threw cushions onto the field in what turned into a 4 – 1 Hungarian triumph.
  18. ((en))  Balkan Cup (for Nations). // Palmares. rsssf.com. Посетен на 2015-06-13.
  19. а б в г д FIFA World Cup™ All Time Statistics
  20. World Football Elo Ratings: Bulgaria, посетен на 26 май 2017 г.
  21. Български национален отбор по футбол – история (официален уебсайт; посетен на: 12.09.2012 г.)
  22. Топ 10: Големите футболисти, които не станаха „Футболист на годината“ – Станил Йотов, sportcafe/bg-futbol, 09.01.2017, 08:45 ч. (обновена на 11.01.2017, 17:16 ч.).
  23. 1962 FIFA World Cup Chile – Groups, Group 4.
  24. Снимка на отбора 1994 г.
  25. Единодушно приеха Петев за нов селекционер на България, 17 декември 2014
  26. НА ЖИВО: България – Люксембург, Топспорт, 06.09.2016.
  27. Франция – България 4:1, Video Clip, 7 октомври 2016.
  28. Швеция – България 3:0 /репортаж/, gong.bg, 11 октомври 2016.
  29. България – Беларус 1:0 /репортаж/, gong.bg, 13 ноември 2016.
  30. България – Холандия 2:0, sportal.bg.
  31. Беларус – България 2:1 /репортаж/, gong.bg, 9 юни 2017.
  32. България – Швеция 3:2 /репортаж/, gong.bg, 31 август 2017.
  33. а б Hristo Bonev – Goals in International Matches
  34. ((bg))  Novsport.com – Стилиян Петров се отказа от футбола. // Novsport.com. Посетен на 11 май 2013.
  35. Идеалният отбор на България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

България
Национален отбор по футбол на България
п  б  р
България

Мъжки национален отбор • Младежки национален отбор • Женски национален отбор

Участие на Световни първенства по футбол

19301934193819501954195819621966197019741978198219861990
199419982002200620102014

Участие на Европейски първенства по футбол

19601964196819721976198019841988199219962000200420082012

Участие на Летни олимпийски игри (футболен турнир)

19241952195619601968

Участие на Балканската национална купа

1929/311931193219331934/35193519361946194719481973/761977/80

Първенство: Flag of Bulgaria.svg Купа:
Първа професионална футболна лига
Държавно първенство (1924-45)
Национална футболна дивизия (1938-40)
Републиканско първенство (1946-48)
Висша футболна лига (2000-03)

Втора професионална футболна лига (западна - източна)
Трета аматьорска футболна лига
Областни аматьорски футболни групи
Елитна юношеска група
Армейско първенство
Женско първенство
Дублираща футболна група (2008-2010)

Национален отбор
Младежки нац.отбор
Женски нац.отбор
БФС
ПФЛ
АФЛ
Футболист № 1
Футболист на футболистите
Голмайстор на България
Купа на България
Царска купа (1924-44)
Купа на Съветската армия (1946-90)
Купа на НРБ (1981-90)

Суперкупа на България
Купа на АФЛ
Купа на БФС (1990-91)
Купа на ПФЛ (1994-97)