ФК Етър (Велико Търново)
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 2023-02-19. |
- Вижте пояснителната страница за други значения на Етър.
ФК Етър Велико Търново | |||
Прозвище | Виолетовите Болярите | ||
---|---|---|---|
Основан | 24 април 1924 г. | ||
Разформирован | 2003 г. | ||
Държава | България | ||
Стадион | Ивайло | ||
Капацитет | 18 000 | ||
Президент | Деян Куздов | ||
Старши треньор | Светослав Петров | ||
Първенство | „А“ футболна група | ||
Уебсайт | fketar.weebly.com | ||
Екипи и цветове | |||
|
ФК „Етър“ е футболен клуб, създаден във Велико Търново на 24 април 1924 г.
История
[редактиране | редактиране на кода]Ранни години
[редактиране | редактиране на кода]ФК „Етър“ е създаден през 1924 г. чрез обединяването на съществувалите дотогава „Младежки спортен клуб“, „Слава“, „Феникс“ и „Виктория“. Името „ЕТЪР“ идва след много горещи спорове – обединеният отбор получава славянското име на река Янтра – „Етър“, което значи „бързотечаща вода“. През 1926 г. клубът за първи път участва в държавното първенство. През периода 1946 – 1957 г. носи имената „Трапезица“, „Ударник“, „Червено знаме“, „Спарта“ и ДНА. Поради строежа на Ивайло от 1954 до 1958 отборът играе на игрище „Спартак“. От 1969 г. отборът играе в А група с две кратки прекъсвания между 1975-79 и 1980-81 г. През 1974 г. Етър играе за купата на УЕФА и е отстранен от Интер.
Международни участия
[редактиране | редактиране на кода]На международното поприще Етър представя България повече от добре – през 1982 г. в Индонезия отборът печели силен турнир. През 1983 г. отборът играе под името Б национален отбор на турнир в Португалия. При първото си участие за Интертото Етър заема първото място в своята група в надпревара с отбори от Швеция, Чехословакия и Германия. Най-големите си успехи отборът постига през годините 1989 – 1991 г., когато печели две трети места (1989 и 1990), два полуфинала за купата на България (1990 и 1991), както и шампионската титла през 1991 г. и последната купа на БФС (бившата купа на Съветската армия). През тези години в отбора играят футболисти като Трифон Иванов (1983 – 1988), Красимир Балъков (1983 – 1990), Илиян Киряков (1984 – 1991), Бончо Генчев (1987 – 1991), Цанко Цветанов (1988 – 1993), Александър Димов, Николай Донев, Емил Димитров. Старши треньор на шампионския отбор е Георги Василев, а помощник-треньор – Стоян Петров.
За КЕШ Етър среща шампиона на Германия Кайзерслаутерн, като малко не достига на отбора да го отстрани. През следващите 2 години отборът заема 4-та позиция. През 1995 г., вече под ръководството на Стоян Петров, отборът става първият носител на Купата на Лигата, а след още 2 играе финал.
Изпадане от А група
[редактиране | редактиране на кода]През 1998 г. Етър изпада в Б група, а през 2000 г. отборът стига до дъното и изпада във В група. От 2003 г. мъжкият отбор на „Етър“ престава да съществува и клубът вече поддържа само детско-юношеска школа. През сезон 2013/2014 г. разполага с два отбора – юноши старша възраст и деца.
Завръщане в елита
[редактиране | редактиране на кода]На 17 юли 2013 г. е създаден СФК „Етър Велико Търново“, който след три години участие в Северозападната В група през 2016 г. завършва първи и влиза в професионалния футбол. „Виолетовите“ стават безапелационен първенец и на Втора лига през сезона 2016/2017 година, като извоюват място в Първа лига. След края на сезон 2017/2018 г. отборът зае 11-о място в класирането на елита с 40 точки-10 победи, 10 равни, 16 загуби в 36 мача. Сезон 2018/2019 г. е повече от успешен и болярите завършват на седмото място с 60 точки, но губят бараж за Лига Европа от Левски на „Герена“ с 0:1. Етър се завръща отново в Първа Лига през сезон 2023/2024 г. Старши треньор на отбора до 30 септември 2023 г. е Емануел Луканов, а на 2 октомври Светослав Петров заменя Луканов на поста старши треньор.
Хронология
[редактиране | редактиране на кода]Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: хронологията да бъде преместена под формата на свързан текст в по-горните раздели. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
- 1919 г. – създава се първият великотърновски футболен клуб – МСК. Две години по-късно той се преименува на СК „Слава“, а през 1922 г. голяма част от основателите на МСК напускат и основават „Феникс“, „Виктория“ и „България“.
- 1924 г. – на 24 април ФК „Етър“ (Велико Търново) е създаден след обединяването на СК „Слава“, „Феникс“, „Виктория“, „България“ и други три квартални тима.
- 1925 г. – първо участие в държавното първенство, което се провежда на елиминационен принцип.
- 1930 г. – „Етър“ достига до полуфиналите на първенството.
- 1946 – 1956 г. – отбор с името „Етър“ не съществува, тъй като практиката в този период е да се създават тимове на ведомствен принцип. Така във Велико Търново се появяват „Ударник“, ДНА и „Червено знаме“.
- 1957 г. – ведомственият принцип се премахва и „Етър“ се завръща на футболната карта.
- 1958 г. – на 24 май официално е открит стадион „Ивайло“, където „Етър“ започва да играе мачовете си.
- 1960 г. – „Етър“ достига до полуфинал за Националната купа (тогава купа на Съветската армия), след като на четвъртфиналите отстранява ЦДНА (ЦСКА) след победа в София.
- 1969 г. – Велико Търново вече е част от А група, тъй като „Етър“ завършва на първо място в Северната Б РФГ и се класира в елита. До 1998 г. тимът играе там с две кратки прекъсвания – 1975 – 79 г. и 1980 – 81 г.
- 1974 г. – Етър“ завършва четвърти в шампионата и се класира за евротурнирите. За купата на УЕФА отборът среща италианския „Интер“. В двата мача от есента на 1974 г. „Етър“ завършва 0:0 във Велико Търново и губи 0:3 в Милано.
- 1981 г. – под името Б национален отбор печели купата на град Джакарта, след като побеждава Мексико, Тайланд и домакините от Индонезия и завършва наравно с Южна Корея.
- 1986 г. – трето място за „Етър“ в турнира за Националната купа (тогава купа на НРБ), след като в мача за бронзовите медали побеждава „Сливен“. Първо участие в европейския турнир „Интертото“.
- 1987 г. – при второто си участие в „Интертото“ великотърновци печелят групата си. Те постигат убедителни победи срещу немския „Рот-Вайс“ (Ерфурт), шведския „Норкьопинг“ и чешкия „Руда хвезда“.
- 1988 г. – Печели Българо-Италианската купа побеждавайки на полуфинала „Палермо“ с 1:0 (Илиян Киряков) и на финала „Вилаграция ди Карини“ с 3:2 (Захари Минчев, Емил Димитров и Христо Михайлов). Третия мач е с „Теразини“ 6:2 (Минчев -2, Бончо Генчев, Георги Трендафилов, Мирослав Байчев и Илиян Киряков).
- 1989 г. – трето място в първенството на България и трето участие в „Интертото“.
- 1990 г. – отново бронзови медали от държавния шампионат. Освен това „Етър“ достига полуфинал за купата на НРБ.
- 1991 г. – най-успешната година в историята на великотърновския футбол. „Етър“ триумфира с шампионската титла на страната, а също така печели купата на БФС и играе полуфинал за Националната купа (вече купа на България). „Болярите“ стигат до златните медали в първенството безапелационно, със седем точки повече от допълващите челната тройка ЦСКА и „Славия“. Старши треньор на шампионския тим е Георги Василев, негов помощник – Стоян Петров, а сред футболистите са Бончо Генчев, Илиян Киряков, Красимир Балъков, Трифон Иванов, Цанко Цветанов и др. През есента на 1991 г. „Етър“ среща германския шампион „Кайзерслаутерн“ в турнира за купата на Европейските шампиони. „Виолетовите“ губят в Германия с 0:2, а във Велико Търново водят с 1:0 до последната минута, когато немците вкарват за крайното 1:1.
- 1992 г. – четвърто място в първенството.
- 1993 г. – във втора поредна година „Етър“ заема четвъртата позиция. Освен това стига до полуфинал за купата на България и финал за Балканската купа.
- 1994 г. – на 21 юли на „Ивайло“ тържествено са посрещнати петима бивши футболисти на „Етър“ – Красимир Балъков, Трифон Иванов, Илиян Киряков, Цанко Цветанов и Бончо Генчев. Те са в основата на най-големия успех на националния отбор – четвъртото място на Световното първенство в САЩ.
- 1995 г. – тимът става първият носител на купата на ПФЛ. През същата година играе в „Интертото“.
- 1998 г. – „Етър“ изпада от А група.
- 2000 г. – тимът отпада и от Б група.
Успехи
[редактиране | редактиране на кода]- Шампион (1 път) – 1991 г.
- Полуфиналист (1) – 1930
- Полуфиналист (1) – 1961
- Полуфиналист (2 пъти) – 1990 и 1991 г.
- Купа на европейските шампиони
- 1/16-финалист (1 път) – 1992 г.
- Българо-Италианска купа
Участия в ЕКТ
[редактиране | редактиране на кода]Купа на УЕФА, Шампионска лига и Интертото
Сезон | Турнир | Етап | Страна | Отбор | Домакин | Гост | Резултат |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1971 | Балканска купа | Група А | Црвенка | 1:1 | 2:4 | 3-то място | |
Беса (Кавая) | 2:0 | 1:2 | |||||
1974 – 75 | Купа на УЕФА | 1 кръг | Интер (Милано) | 0:0 | 0:3 | 0:3 | |
1987 | Интертото | група 7 | Руда Хвезда (Хеб) | 5:2 | 2:3 | 1-во място | |
Норкьопинг | 3:1 | 0:1 | |||||
Рот Вайс (Ерфурт) | 3:0 | 0:0 | |||||
1989 | Интертото | Група 3 | Белинзона | 0:0 | 1:1 | 3-то място | |
Тирол (Инсбрук) | 2:1 | 0:4 | |||||
Изо-Вац | 0:0 | 0:1 | |||||
1990-91 | Балканска купа | 1/4 финал | Офи Крит | 0:0 | 1:2 | 1:2 | |
1991-92 | КЕШ | 1 кръг | Кайзерслаутерн | 1:1 | 0:2 | 1:3 | |
1992-93 | Балканска купа | 1/4 финал | Кършияка (Измир) | 5:1 | 1:4 | 6:5 | |
1/2 финал | Дачия Унирея (Браила) | 2:1 | 0:0 | 2:1 | |||
Финал | Едесайкос (Едеса) | 1:0 | 1:3 | 2:3 | |||
1995 | Интертото | група 9 | Чеахлул (Пятра Нямц) | – | 0:2 | 5-то място | |
Боби (Бърно) | 3:2 | - | |||||
Грьонинген | – | 0:3 | |||||
Беверен | 1:2 | – |
Почетни листи в Първа лига и А РФГ
[редактиране | редактиране на кода]Място | Име | Мачове |
---|---|---|
1 | Георги Георгиев | 290 |
2 | Стефан Лъхчиев | 199 |
3 | Цветомир Първанов | 196 |
4 | Емил Димитров | 190 |
5 | Христо Михайлов | 179 |
6 | Георги Василев | 175 |
7 | Захари Минчев | 171 |
8 | Стефан Грозданов | 166 |
9 | Георги Цингов | 162 |
10 | Стефан Чакъров | 158 |
Място | Име | Голове |
---|---|---|
1 | Димитър Цеков | 60 |
2 | Митко Аргиров | 57 |
3 | Георги Цингов | 38 |
4 | Ивелин Младенов | 37 |
5 | Красимир Балъков | 35 |
6 | Бончо Генчев | 31 |
7 | Георги Луканов | 29 |
8 | Игор Кислов | 25 |
9 | Никола Велков | 23 |
10 | Кънчо Йорданов | 23 |
11 | Радия Дойчев | 23 |
- Данните са до 15 януари 2019.
Известни футболисти на ФК „Етър“
[редактиране | редактиране на кода]- Красимир Балъков
- Трифон Иванов
- Цанко Цветанов
- Кирил Ивков
- Бончо Генчев
- Илиян Киряков
- Здравко Здравков
- Пламен Гетов
- Стефан Величков
- Георги Василев
- Стефан Чакъров
- Стефан Грозданов
- Стоян Коцев
- Стефан Павлов
- Мартин Станков
- Сашо Ангелов
- Тодор Колев
- Димитър Цеков
- Ангел Червенков
- Георги Георгиев
- Игор Кислов
- Валентин Игнатов
- Георги Попиванов
- Иван Близнаков
- Мирослав Миронов
- Стефан Лъхчиев
- Калоян Чакъров
- Йордан Петков
- Румен Иванов
- Николай Донев
- Калин Банков
- Кънчо Йорданов
- Симеон Терзийски
Великотърновски футболисти играли за националния отбор
[редактиране | редактиране на кода]- Красимир Балъков – 92 мача/16 гола (1988 – 2003)
- Трифон Иванов – 76 мача/6 гола (1988 – 1998)
- Илиян Киряков – 53 мача/5 гола (1988 – 1996)
- Цанко Цветанов – 40 мача (1991 – 1996)
- Бончо Генчев – 12 мача (1990 – 1996)
- Йордан Петков – 6 мача (2001 – 2003)
- Калоян Чакъров – 2 мача
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]- ФК Етър (Велико Търново) през сезоните
- ФК Етър (Велико Търново) - Купа на България
- ФК Етър (Велико Търново) - международните мачове