Купа Интертото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Интертото)
Купа Интертото
Вид спортфутбол
Основан1961
Брой отбори50
Държавивсички членки на УЕФА
Съществувал до2009
Посл. победител Спортинг Брага
УебсайтUEFA Intertoto Cup
Купа Интертото в Общомедия
Четвъртфинален мач от изданието на турнира през 2005 г., противопоставящ ИФК Гьотеборг и ФФЛ Волфсбург

Купата Интертото на УЕФА е летен футболен европейски клубен турнир.

Учредена е през 1961 г. от австрийския футболен треньор Карл Рапан. Отначало купата е по-популярна с названието Рапан в чест на инициатора на турнира или Лятна купа. От 1967 г. тя се нарича Интеркупа или Интертото. Той е основан, за да подпомогне работата на лотарийните и заложните къщи през лятото, когато всички национални и международни първенства са в почивка. Турнирът се ръководи от изборен организационен комитет и е подчинен на статутните разпореждания за първенствата съгласно изискванията на ФИФА и УЕФА. От 1995 г. турнирът се организира от УЕФА, което го прави много по-атрактивен за малките европейски отбори, тъй като гарантира участие за купата на УЕФА за победителите.

В турнира взимат участие европейски футболни отбори, които не са успели да си осигурят участие в двата най-престижни клубни турнира - Шампионската лига и Купата на УЕФА. Клубовете от всяка страна подават молби за участие до местните федерации, като в края на първенството мястото в турнира Интертото се присъжда на отбора, заел най-висока позиция в крайното класиране. Не е задължително участиникът в турнира Интертото да е заел място веднага след отборите, класирали се за турнирите на Шампионската лига и за Купата на УЕФА.

В различните етапи на турнира за победители са били обявени общо 165 различни отбора.

Етапи на развитие и победители[редактиране | редактиране на кода]

1961-1967[редактиране | редактиране на кода]

От 1961 до 1966 г. отборите играят в групи, като победителите в групите продължават чрез пряка елиминация до финала. Този период на турнира е единственият в историята, в който се излъчва едноличен шампион.

Сезон Победител
1961/62 Аякс Амстердам
1962/63 Словнафт Братислава
1963/64 Словнафт Братислава
1964/65 Полония Битом
1965/66 Локомотив Лайпциг
1966/67 Айнтрахт Франкфурт

1967-1995[редактиране | редактиране на кода]

От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи – всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи.

Сезон Победители
1967 Лугано
Фейенорд
Лил
Лирсе
Хановер 96
Заглембе Сосновец
Полония Битом
Гьотеборг
Рух Хожов
Кошице
Копенхаген БК
Фортуна Дюселдорф
1968 Нюрнберг
Аякс Амстердам
Спортинг Лисабон
Фейенорд
Еспаньол
АДО Ден Хааг
Карл-Маркс-Щад
Ханза Росток
Слован Братислава
Кошице
Локомотив Кошице
Одра Ополе
Легия Варшава
Айнтрахт Брауншвайг
1969 Малмьо ФФ
Шомберки Битом
Загленбе Сосновец
Йеднота Жилина
Норшьопинг
Йеднота Тренчин
Фрем Копенхаген
Висла Краков
Одра Ополе
1970 Слован Братислава
Хамбург
Скло Унион Теплице
Маастрихт
Кошице
Айнтрахт Брауншвайг
Славия Прага
Олимпик Марсилия
Йостерш
Висла Краков
Аустрия Залцбург
Баник Острава
Полония Битом
1971 Херта Берлин
Стал Мелец
Сервет
Тринец
Отвидаберис
Айнтрахт Брауншвайг
Аустрия Залцбург
1972 Нитра
ИФК Норшьопинг
Сент Етиен
Славия Прага
Слован Братислава
Айнтрахт Брауншвайг
Хановер 96
Блау Вайс Линц
1973 Хановер 96
Слован Братислава
Херта Берлин
Цюрих
Рибник
Унион Теплице
Фейенорд
Висла Краков
Нитра
Йостерш ИФ
1974 Цюрих
Хамбургер ШФ
Малмьо ФФ
Стандарт Лиеж
Слован Братислава
Спартак Търнава
МСВ Дуисбург
Баник Острава
Кошице
Барейро
1975 Тирол Инсбрук
Блау Вайс Линц
Айнтрахт Брауншвайг
Заглембе Сосновец
Збройовка
Рибник
Отвидаберис ФФ
1. ФК Кайзерслаутерн
Белененсеш
Челик Зеница
1976 Йънг Бойс
Херта Берлин
Унион Теплице
Баник Острава
Збройовка
Спартак Търнава
Интер Братислава
Йостерш ИФ
Юргорден
Войводина Нови Сад
Видзев Лодз
1977 Халмстадс БК
МСВ Дуисбург
Интер Братислава
Славия София
Славия Прага
Фрем Копенхаген
Йеднота Тренчин
Слован Братислава
Йостерш ИФ
Погон Шчечин
1978 МСВ Дуисбург
Славия Прага
Херта Берлин
Айнтрахт Брауншвайг
Малмьо ФФ
Локомотив Кошице
Татран Прешов
Макаби Нетаня
Грац АК
1979 Вердер Бремен
Грасхопер
Айнтрахт Брауншвайг
Бохемианс Прага
Спартак Търнава
Збройовка
Пирин Благоевград
Баник Острава
1980 Стандарт Лиеж
Бохемианс Прага
Макаби Нетаня
Спарта Прага
Пластика Нитра
Халмстадс БК
Малмьо ФФ
ИФК Гьотеборг
Елфсбори
1981 Виенер СК
Стандарт Лиеж
Вердер Бремен
Будучност
Орхус
Моленбек
ИФК Гьотеборг
Щутгартер Кикерс
Унион Хеб
1982 Стандарт Лиеж
Видзев Лодз
Орхус
Лингбю
Адмира Вакер
Бохемианс Прага
ИК Браге
ИФК Гьотеборг
Йостерш ИФ
1983 Твенте
Йънг Бойс
Погон Шчечин
Макаби Нетаня
Слобода Тузла
Бохемианс Прага
ИФК Гьотеборг
Хамарбю ИФ
Видеотон
Витковице
1984 Бохемианс Прага
Орхус
Фортуна Дюселдорф
Стандарт Лиеж
АИК
Малмьо ФФ
Видеотон
Макаби Нетаня
Цюрих
ГКС Катовице
1985 Вердер Бремен
Рот Вайс Ерфурт
ИФК Гьотеборг
АИК
Висмут Ауе
Спарта Прага
Гурник Забже
Макаби Хайфа
Баник Острава
Дожа Уйпещ
МТК
1986 Фортуна Дюселдорф
Унион Берлин
Малмьо ФФ
Рот Вайс Ерфурт
Сигма Оломоуц
Дожа Уйпещ
Брьонбю ИФ
Лингбю
Лех Познан
ИФК Гьотеборг
Славия Прага
Карл Цайс Йена
1987 Карл Цайс Йена
Погон Шчечин
Висмут Ауе
Татабаня
Малмьо ФФ
АИК
Етър Велико Търново
Брьонбю ИФ
1988 Малмьо ФФ
ИФК Гьотеборг
Баник Острава
Виена
Йънг Бойс
1. ФК Кайзерслаутерн
Икаст
Карл Цайс Йена
Грасхопер
Карлсруе
Байер Юрдинген
1989 Люцерн
Болдклубен 1903
Тирол Инсбрук
Грасхопер
Татабаня
Нествед
Йоребру СК
Спарта Прага
Баник Острава
Йоргрюте ИС
1. ФК Кайзерслаутерн
1990 ФК Ньошател Ксамакс
Тирол Инсбрук
Лех Познан
Слован Братислава
Малмьо ФФ
ГАИС
ФК Люцерн
Виена
Кемницер
Байер Юрдинген
Оденсе Болдклуб
1991 ФК Ньошател Ксамакс
Лозана
Аустрия Залцбург
Дукла Банска Бистрица
Грасхопер
Б1903
Байер Юрдинген
Дунайска Стреда
Тирол Инсбрук
Йоребру СК
1992 Копенхаген
Шиофок
Байер Юрдинген
Карлсруе
Рапид Виена
Лингбю
Слован Братислава
Олбор
Славия Прага
Локомотив Горна Оряховица
1993 Рапид Виена
Трелеборис ФФ
ИФК Норшьопинг
Малмьо ФФ
Славия Прага
Цюрих
Йънг Бойс
Динамо Дрезден
1994 Халмстадс БК
Йънг Бойс
АИК
Хамбургер ШФ
Бекешчаба
Слован Братислава
Грасхопер
Аустрия Виена

1995-2005[редактиране | редактиране на кода]

След като турнират започва да се организира от УЕФА, той вече гарантира две или три места в турнира за Купата на УЕФА на победителите. До 1999 г. турнирът има групова фаза, след която победителите се излъчват чрез пряка елиминация. След това победителите се излъчват само чрез пряка елиминация.

Сезон Победители
1995 Страсбург Бордо
1996 Карлсруе Генгам Силкебор ИФ
1997 Олимпик Лион СК Бастия АЖ Оксер
1998 Болоня Валенсия Вердер Бремен
1999 Ювентус Уест Хям Юнайтед Монпелие
2000 Селта Виго Удинезе ФФБ Щутгарт
2001 Пари Сен Жермен Троа Астън Вила
2002 Малага ФК Фулъм ФФБ Щутгарт
2003 Виляреал Перуджа Шалке 04
2004 Лил Шалке 04 Виляреал
2005 Ланс Олимпик Марсилия Хамбургер ШФ

2006-2008[редактиране | редактиране на кода]

От сезон 2006 турнирът е изцяло преструктуриран. Премахва се груповата фаза и целият турнир се провежда по принципа на пряката елиминация между отборите. Въвежда се и разпределение на отборите по коефициента на държавите (отборите от държавите с най-нисък коефициент започват от първи кръг, а представителите на държави с най-висок коефициент – от последния трети кръг).

От 2006 г. се определя и едноличен победител в турнира и на него се връчва специално избработена купа. За носител на Купата Интертото се определя клубът, продължил най-дълго своето участие в турнира за купата на УЕФА. Първият носител на новия трофей е отборът на Нюкасъл Юнайтед, достигайки до 1/8-финал за турнира за Купата на УЕФА през сезон 2006-07. Следващите сезони 2007-08 и 2008-09 купата е връчена съответно на отборите на Хамбургер ШФ и Спортинг Брага, които отново достигат до 1/8-финал в турнирите за купата на УЕФА.

През декември 2007 г., непосредствено след избирането на Мишел Платини за президент на УЕФА, е приета промяна в организацията на европейските клубни турнири, според която турнирът за Купа Интертото се „влива“ в турнира Лига Европа (заменящ турнира за Купата на УЕФА). Отборите, които до този момент са участвали в турнира за Купата Интертото, директно ще се класират за квалификациите за Лига Европа, които са разширени до 4 предварителни кръга.

Сезон Победители
2006 АЖ Оксер
Кайсериспор
НК Марибор
Етникос
Грасхопер
Олимпик Марсилия
Рийд
Нюкасъл Юнайтед
Твенте
Оденсе Болдклуб
Херта Берлин
2007 Сампдория
Атлетико Мадрид
Оцелул
Ланс
Рапид Виена
Хамбургер ШФ
Олбор Фодболд
Блекбърн Роувърс
Хамарбю ИФ
Тобол
Лейрия
2008 Астън Вила
Депортиво Ла Коруня
Елфсбори
Грасхопер
Наполи
Рен
Русенборг БК
Спортинг Брага
Щурм Грац
ФФБ Щутгарт
Васлуй

Забележка: В почернен шрифт са отборите, обявени за носители на Купата Интертото.

С най-много победи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]