Купа Интертото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Интертото)
Направо към: навигация, търсене
Купа Интертото
Купа Интертото
Спорт футбол
Основан 1961 г.
Брой отбори
(състезатели)
50
Държави всички членки на УЕФА
Съществувал до 2009
Последен победител Португалия Спортинг Брага
Официален уебсайт UEFA Intertoto Cup
Четвъртфинален мач от изданието на турнира през 2005 г., противопоставящ ИФК Гьотеборг и ФФЛ Волфсбург

Купата Интертото на УЕФА е летен футболен европейски клубен турнир.

Учредена е през 1961 г. от австрийския футболен треньор Карл Рапан. Отначало купата е по-популярна с названието Рапан в чест на инициатора на турнира или Лятна купа. От 1967 г. тя се нарича Интеркупа или Интертото. Той е основан, за да подпомогне работата на лотарийните и заложните къщи през лятото, когато всички национални и международни първенства са в почивка. Турнирът се ръководи от изборен организационен комитет и е подчинен на статутните разпореждания за първенствата съгласно изискванията на ФИФА и УЕФА. От 1995 г. турнирът се организира от УЕФА, което го прави много по-атрактивен за малките европейски отбори, тъй като гарантира участие за купата на УЕФА за победителите.

В турнира взимат участие европейски футболни отбори, които не са успели да си осигурят участие в двата най-престижни клубни турнира - Шампионската лига и Купата на УЕФА. Клубовете от всяка страна подават молби за участие до местните федерации, като в края на първенството мястото в турнира Интертото се присъжда на отбора, заел най-висока позиция в крайното класиране. Не е задължително участиникът в турнира Интертото да е заел място веднага след отборите, класирали се за турнирите на Шампионската лига и за Купата на УЕФА.

В различните етапи на турнира за победители са били обявени общо 165 различни отбора.

Етапи на развитие и победители[редактиране | редактиране на кода]

1961-1967[редактиране | редактиране на кода]

От 1961 до 1966 г. отборите играят в групи, като победителите в групите продължават чрез пряка елиминация до финала. Този период на турнира е единственият в историята, в който се излъчва едноличен шампион.

Сезон Победител
1961/62 Нидерландия Аякс Амстердам
1962/63 Чехословакия Словнафт Братислава
1963/64 Чехословакия Словнафт Братислава
1964/65 Полша Полония Битом
1965/66 Германска демократична република Локомотив Лайпциг
1966/67 Германия Айнтрахт Франкфурт

1967-1995[редактиране | редактиране на кода]

От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи — всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи.

Сезон Победители
1967 Швейцария Лугано
Нидерландия Фейенорд
Франция Лил
Белгия Лирсе
Германия Хановер 96
Полша Заглембе Сосновец
Полша Полония Битом
Швеция Гьотеборг
Полша Рух Хожов
Чехословакия Кошице
Дания Копенхаген БК
Германия Фортуна Дюселдорф
1968 Германия Нюрнберг
Нидерландия Аякс Амстердам
Португалия Спортинг Лисабон
Нидерландия Фейенорд
Испания Еспаньол
Нидерландия АДО Ден Хааг
Германска демократична република Карл-Маркс-Щад
Германска демократична република Ханза Росток
Чехословакия Слован Братислава
Чехословакия Кошице
Чехословакия Локомотив Кошице
Полша Одра Ополе
Полша Легия Варшава
Германия Айнтрахт Брауншвайг
1969 Швеция Малмьо ФФ
Полша Шомберки Битом
Полша Загленбе Сосновец
Чехословакия Йеднота Жилина
Швеция Норшьопинг
Чехословакия Йеднота Тренчин
Дания Фрем Копенхаген
Полша Висла Краков
Полша Одра Ополе
1970 Чехословакия Слован Братислава
Германия Хамбург
Чехословакия Скло Унион Теплице
Нидерландия Маастрихт
Чехословакия Кошице
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Чехословакия Славия Прага
Франция Олимпик Марсилия
Швеция Йостерш
Полша Висла Краков
Австрия Аустрия Залцбург
Чехословакия Баник Острава
Полша Полония Битом
1971 Германия Херта Берлин
Полша Стал Мелец
Швейцария Сервет
Чехословакия Тринец
Швеция Отвидаберис
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Австрия Аустрия Залцбург
1972 Чехословакия Нитра
Швеция ИФК Норшьопинг
Франция Сент Етиен
Чехословакия Славия Прага
Чехословакия Слован Братислава
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Германия Хановер 96
Австрия Блау Вайс Линц
1973 Германия Хановер 96
Чехословакия Слован Братислава
Германия Херта Берлин
Швейцария Цюрих
Полша Рибник
Чехословакия Унион Теплице
Нидерландия Фейенорд
Полша Висла Краков
Чехословакия Нитра
Швеция Йостерш ИФ
1974 Швейцария Цюрих
Германия Хамбургер ШФ
Швеция Малмьо ФФ
Белгия Стандарт Лиеж
Чехословакия Слован Братислава
Чехословакия Спартак Търнава
Германия МСВ Дуисбург
Чехословакия Баник Острава
Чехословакия Кошице
Португалия Барейро
1975 Австрия Тирол Инсбрук
Австрия Блау Вайс Линц
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Полша Заглембе Сосновец
Чехословакия Збройовка
Полша Рибник
Швеция Отвидаберис ФФ
Германия 1. ФК Кайзерслаутерн
Португалия Белененсеш
Югославия Челик Зеница
1976 Швейцария Йънг Бойс
Германия Херта Берлин
Чехословакия Унион Теплице
Чехословакия Баник Острава
Чехословакия Збройовка
Чехословакия Спартак Търнава
Чехословакия Интер Братислава
Швеция Йостерш ИФ
Швеция Юргорден
Югославия Войводина Нови Сад
Полша Видзев Лодз
1977 Швеция Халмстадс БК
Германия МСВ Дуисбург
Чехословакия Интер Братислава
България Славия София
Чехословакия Славия Прага
Дания Фрем Копенхаген
Чехословакия Йеднота Тренчин
Чехословакия Слован Братислава
Швеция Йостерш ИФ
Полша Погон Шчечин
1978 Германия МСВ Дуисбург
Чехословакия Славия Прага
Германия Херта Берлин
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Швеция Малмьо ФФ
Чехословакия Локомотив Кошице
Чехословакия Татран Прешов
Израел Макаби Нетаня
Австрия Грац АК
1979 Германия Вердер Бремен
Швейцария Грасхопер
Германия Айнтрахт Брауншвайг
Чехословакия Бохемианс Прага
Чехословакия Спартак Търнава
Чехословакия Збройовка
България Пирин Благоевград
Чехословакия Баник Острава
1980 Белгия Стандарт Лиеж
Чехословакия Бохемианс Прага
Израел Макаби Нетаня
Чехословакия Спарта Прага
Чехословакия Пластика Нитра
Швеция Халмстадс БК
Швеция Малмьо ФФ
Швеция ИФК Гьотеборг
Швеция Елфсбори
1981 Австрия Виенер СК
Белгия Стандарт Лиеж
Германия Вердер Бремен
Югославия Будучност
Дания Орхус
Белгия Моленбек
Швеция ИФК Гьотеборг
Германия Щутгартер Кикерс
Чехословакия Унион Хеб
1982 Белгия Стандарт Лиеж
Полша Видзев Лодз
Дания Орхус
Дания Лингбю
Австрия Адмира Вакер
Чехословакия Бохемианс Прага
Швеция ИК Браге
Швеция ИФК Гьотеборг
Швеция Йостерш ИФ
1983 Нидерландия Твенте
Швейцария Йънг Бойс
Полша Погон Шчечин
Израел Макаби Нетаня
Югославия Слобода Тузла
Чехословакия Бохемианс Прага
Швеция ИФК Гьотеборг
Швеция Хамарбю ИФ
Унгария Видеотон
Чехословакия Витковице
1984 Чехословакия Бохемианс Прага
Дания Орхус
Германия Фортуна Дюселдорф
Белгия Стандарт Лиеж
Швеция АИК
Швеция Малмьо ФФ
Унгария Видеотон
Израел Макаби Нетаня
Швейцария Цюрих
Полша ГКС Катовице
1985 Германия Вердер Бремен
Германия Рот Вайс Ерфурт
Швеция ИФК Гьотеборг
Швеция АИК
Германска демократична република Висмут Ауе
Чехословакия Спарта Прага
Полша Гурник Забже
Израел Макаби Хайфа
Чехословакия Баник Острава
Унгария Дожа Уйпещ
Унгария МТК
1986 Германия Фортуна Дюселдорф
Германска демократична република Унион Берлин
Швеция Малмьо ФФ
Германия Рот Вайс Ерфурт
Чехословакия Сигма Оломоуц
Унгария Дожа Уйпещ
Дания Брьонбю ИФ
Дания Лингбю
Полша Лех Познан
Швеция ИФК Гьотеборг
Чехословакия Славия Прага
Германска демократична република Карл Цайс Йена
1987 Германска демократична република Карл Цайс Йена
Полша Погон Шчечин
Германска демократична република Висмут Ауе
Унгария Татабаня
Швеция Малмьо ФФ
Швеция АИК
България Етър Велико Търново
Дания Брьонбю ИФ
1988 Швеция Малмьо ФФ
Швеция ИФК Гьотеборг
Чехословакия Баник Острава
Австрия Виена
Швейцария Йънг Бойс
Германия 1. ФК Кайзерслаутерн
Дания Икаст
Германска демократична република Карл Цайс Йена
Швейцария Грасхопер
Германия Карлсруе
Германия Байер Юрдинген
1989 Швейцария Люцерн
Дания Болдклубен 1903
Австрия Тирол Инсбрук
Швейцария Грасхопер
Унгария Татабаня
Дания Нествед
Швеция Йоребру СК
Чехословакия Спарта Прага
Чехословакия Баник Острава
Швеция Йоргрюте ИС
Германия 1. ФК Кайзерслаутерн
1990 Швейцария ФК Ньошател Ксамакс
Австрия Тирол Инсбрук
Полша Лех Познан
Чехословакия Слован Братислава
Швеция Малмьо ФФ
Швеция ГАИС
Швейцария ФК Люцерн
Австрия Виена
Германска демократична република Кемницер
Германия Байер Юрдинген
Дания Оденсе Болдклуб
1991 Швейцария ФК Ньошател Ксамакс
Швейцария Лозана
Австрия Аустрия Залцбург
Чехословакия Дукла Банска Бистрица
Швейцария Грасхопер
Дания Б1903
Германия Байер Юрдинген
Чехословакия Дунайска Стреда
Австрия Тирол Инсбрук
Швеция Йоребру СК
1992 Дания Копенхаген
Унгария Шиофок
Германия Байер Юрдинген
Германия Карлсруе
Австрия Рапид Виена
Дания Лингбю
Чехословакия Слован Братислава
Дания Олбор
Чехословакия Славия Прага
България Локомотив Горна Оряховица
1993 Австрия Рапид Виена
Швеция Трелеборис ФФ
Швеция ИФК Норшьопинг
Швеция Малмьо ФФ
Чехия Славия Прага
Швейцария Цюрих
Швейцария Йънг Бойс
Германия Динамо Дрезден
1994 Швеция Халмстадс БК
Швейцария Йънг Бойс
Швеция АИК
Германия Хамбургер ШФ
Унгария Бекешчаба
Словакия Слован Братислава
Швейцария Грасхопер
Австрия Аустрия Виена

1995-2005[редактиране | редактиране на кода]

След като турнират започва да се организира от УЕФА, той вече гарантира две или три места в турнира за Купата на УЕФА на победителите. До 1999 г. турнирът има групова фаза, след която победителите се излъчват чрез пряка елиминация. След това победителите се излъчват само чрез пряка елиминация.

Сезон Победители
1995 Франция Страсбург Франция Бордо
1996 Германия Карлсруе Франция Генгам Дания Силкебор ИФ
1997 Франция Олимпик Лион Франция СК Бастия Франция АЖ Оксер
1998 Италия Болоня Испания Валенсия Германия Вердер Бремен
1999 Италия Ювентус Англия Уест Хям Юнайтед Франция Монпелие
2000 Испания Селта Виго Италия Удинезе Германия ФФБ Щутгарт
2001 Франция Пари Сен Жермен Франция Троа Англия Астън Вила
2002 Испания Малага Англия ФК Фулъм Германия ФФБ Щутгарт
2003 Испания Виляреал Италия Перуджа Германия Шалке 04
2004 Франция Лил Германия Шалке 04 Испания Виляреал
2005 Франция Ланс Франция Олимпик Марсилия Германия Хамбургер ШФ

2006-2008[редактиране | редактиране на кода]

От сезон 2006 турнирът е изцяло преструктуриран. Премахва се груповата фаза и целят турнир се провежда по принципа на пряката елиминация между отборите. Въвежда се и разпределение на отборите по коефициента на държавите (отборите от държавите с най-нисък коефициент започват от първи кръг, а представителите на държави с най-висок коефициент — от последния трети кръг).

От 2006 г. се определя и едноличен победител в турнира и на него се връчва специално избработена купа. За носител на Купата Интертото се определя клубът, продължил най-дълго своето участие в турнира за купата на УЕФА. Първият носител на новия трофей е отборът на Нюкасъл Юнайтед, достигайки до 1/8-финал за турнира за Купата на УЕФА през сезон 2006-07. Следващите сезони 2007-08 и 2008-09 купата е връчена съответно на отборите на Хамбургер ШФ и Спортинг Брага, които отново достигат до 1/8-финал в турнирите за купата на УЕФА.

През декември 2007 г., непосредствено след избирането на Мишел Платини за президент на УЕФА, е приета промяна в организацията на европейските клубни турнири, според която турнирът за Купа Интертото се „влива“ в турнира Лига Европа (заменящ турнира за Купата на УЕФА). Отборите, които до този момент са участвали в турнира за Купата Интертото, директно ще се класират за квалификациите за Лига Европа, които са разширени до 4 предварителни кръга.

Сезон Победители
2006 Франция АЖ Оксер
Турция Кайсериспор
Словения НК Марибор
Кипър Етникос
Швейцария Грасхопер
Франция Олимпик Марсилия
Австрия Рийд
Англия Нюкасъл Юнайтед
Нидерландия Твенте
Дания Оденсе Болдклуб
Германия Херта Берлин
2007 Италия Сампдория
Испания Атлетико Мадрид
Румъния Оцелул
Франция Ланс
Австрия Рапид Виена
Германия Хамбургер ШФ
Дания Олбор Фодболд
Англия Блекбърн Роувърс
Швеция Хамарбю ИФ
Казахстан Тобол
Португалия Лейрия
2008 Англия Астън Вила
Испания Депортиво Ла Коруня
Швеция Елфсбори
Швейцария Грасхопер
Италия Наполи
Франция Рен
Норвегия Русенборг БК
Португалия Спортинг Брага
Австрия Щурм Грац
Германия ФФБ Щутгарт
Румъния Васлуй

Забележка: В почернен шрифт са отборите, обявени за носители на Купата Интертото.

С най-много победи[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.