Олимпик Лион

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Олимпик Лион
Олимпик Лион
200px
Емблема на футболния клуб
Прозвище "Хлапетата", "Лион", "ОЛ"
Основан 1950
Стадион Стад Жерлан
Капацитет 40,500
Президент Франция Жан-Мишел Олас
Старши треньор Франция Бруно Женесио
Първенство Лига 1
2014/15 2-ро
Спонсор Bet-Click
Екипировка Adidas
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Олимпик Лион в Общомедия

Олимпик Лион (на френски: Olympique Lyonnais, правилно Олимпѝк Лионѐ) е френски футболен клуб от град Лион. Основан е на 3 август 1950 г. През периода 2002-2008 печели Лига 1 последователно седем пъти, нещо което друг френски отбор не е постигал. В историята си имат спечелени седем пъти Суперкупата на Франция, четири пъти Купата на Франция, три пъти спечелена Лига 2 и седем участия в групите на Шампионската лига. Лион е сред съоснователите на Асоциацията на европейските клубове.

История[редактиране | редактиране на кода]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

През 1899 е сформиран Лион Олимпик Юниверситер (Lyon Olympique Universitaire), спортен клуб, участващ в множество спортни дисциплини. Разногласия през 1950 между футболното и ръгби отделение на Лион Олимпик Университе довеждат до отделянето на футболната секция и създаването на футболен клуб Олимпик Лион. Още като отделение на Лион Олимпик Юниверситер отборът има успехи, като през 1910 г. печелят Френския шампионат и два пъти Лига 2 - през 1951 и 1954. Прекарват известен период в лутане между Лига 1 и Лига 2. През 60-те и 70-те печелят три пъти Купата на Франция - през `64, `67 и `73, както и Суперкупата на Франция през 1973 г.

Жан-Мишел Олас и европейски амбиции[редактиране | редактиране на кода]

Жан-Мишел Олас поема контрол над клуба през 1987. Ола инвестира в отбора с цел да превърне Лион във фактор в Лига 1 и на европейската сцена, за срок от не повече от петнадесет години. През 1989, с треньор Раймон Доменек, Лион печели Лига 2 за трети път. През следващия сезон завършват осми, далеч от изпадане обратно в Лига 2. В третия сезон на Доменек достига 5-то място, с което си осигуряват място в Купата на УЕФА.

Доменек решава да напусне след сезон 1992/1993. Олас назначава бившия френски национал Жан Тигана за треньор. Той превръща Лион в постоянен претендент за титлата в Лига 1 с помощта на играчи като Абеди Пеле, Мануел Аморос и Ален Кавелиа. След сериозен медиен натиск, Тигана напуска през 1995 година. Лион е поет от Ги Стефан, а след това от известния бивш играч на Лион Бернар Лакомб, като най-големият му успех са третите места през 1999 и 2000 г.

Успех след успех[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XXI век Лион доминира в Лига 1. След като завършват втори през 2001, печелят последователно седем пъти Лига 1. В Шампионската лига достигат до полуфинал.

През 2000 г. Жак Сантини е назначен за треньор на "Хлапетата", като той полага основите на успеха на Лион във Франция. Въпреки успехите, той не успява да спечели доверието на феновете и през 2002 напуска. За мениджър е назаначен Пол Льо Гуен, който извежда отбора до три последователни титли в шампионата. За всеобаща изненада, той подава оставка през 2005. За негов заместник е избран Жерар Улие. Той продължава успешната домашна серия, на не постига желания международен успех и е заменен през 2007 от Ален Перин. Под негово ръководство Лион печели първият си дубъл – Лига 1 и Купата на Франция.

Поддръжници и съперничества[редактиране | редактиране на кода]

Феновете на Лион (Bad Gones – поелите по лош път) имат репутация в Лига 1 и Европа. Отборът има дерби с Сент Етиен. По-ожесточени двубои има с водещите отбори от Франция, като Олимпик Марсилия, АС Монако и ПСЖ.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Вратари
1 Франция Реми Веркутр
16 Португалия Антони Лопес
30 Франция Матийо Горжлен
Защитници
3 Камерун Анри Бедимо
5 Сърбия Милан Бишевац
13 Португалия Мигел Лопес
14 Франция Муабаду Дабо
15 Франция Муабаду-Наби Сар
23 Франция Самюел Юмтити
Халфове
6 Франция Геида Фофана
7 Франция Клеман Грьоние
8 Франция Йоан Гуркюф
11 Франция Рашид Гезал
12 Франция Жордан Фери
17 Франция Стед Малбранк
20 Франция Гаел Даник
21 Франция Максим Гоналон (капитан)
22 Мали Сиди Коне
28 Франция Арнолд Мвюемба
29 Франция Фарес Балули
31 Франция Набил Фекир
Нападатели
10 Франция Александър Лаказет
18 Франция Бафетимби Гомис
19 Франция Джими Бриан
25 Франция Ясин Бензия


Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]