Пари Сен Жермен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Пари Сен Жермен
Paris Saint-Germain F.C.png
Герб на футболния клуб
Прозвище ПСЖ, Пари СЖ,
червено-сините, парижаните
Основан 12 август 1970
Стадион Парк де Пренс
Капацитет 48,712
Президент Flag of Qatar.svg Насер Ал-Келаифи
Старши треньор Flag of France.svg Лоран Блан
Първенство Лига 1
2014/2015 1-во Шампион
Уебсайт http://www.psg.fr/
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Пари Сен Жермен в Общомедия

ФК Пари Сен Жермен (на френски: Paris Saint-Germain F.C., кратки форми ПСЖ или Пари СЖ) е професионален футболен отбор, базиран в Париж, Франция. Клубът е основан на 12 август 1970 г. в следствие от сливането на Пари ФК и Стад Сен-Жермен. "ПСЖ" е неизменен участник във френската Лига 1 от 1974 г. насам и е единственият френски отбор, който след своето влизане в елита никога не е изпадал. "Парижани" са и актуален рекордьор по продължителни сезони в Лига 1 със своите 39 участия.

Въпреки своята сравнително кратка история, "Пари Сен Жермен" е сред най-титулуваните отбори в страната. Клубът е пет пъти шампион на Франция през 1986, 1994, 2013, 2014 и 2015 г., 9 пъти носител на Купата на Франция, има в актива си и 5 Купи на лигата и 5 Суперкупи на страната. "ПСЖ" е вторият френски отбор, печелил европейски клубен трофей - Купа на носителите на купи през 1996 г. "Пари Сен Жермен" е единственият френски футболен отбор, избиран за клуб на годината в класацията на "Международната федерация по футболна история и статистика" IFFHS през 1994 г. и номер едно в годишната ранглиста на УЕФА през 1998 г. В периода 1993-1997 г. "ПСЖ" достига 5 поредни полуфинала в европейските клубни турнири, включително два финала през 1996 и 1997 г.

"ПСЖ" играе своите домакински мачове на "Парк де Пренс" от 1974 г. насам и тренира в "Кан де Лож", наследен от "Стад Сен-Жермен", намиращ се в Сен Жермен ан Ле. На емблемата на клуба са изобразени името на столицата и Айфеловата кула, която е в червено с бели контури, а под нея в бяло e изписано името Сен Жермен. Емблемата вдъхновява прочутия френски дизайнер и бивш собственик на "ПСЖ" Даниел Ещер, да създаде през 1973 г. "историческия" екип на "парижани": синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. Девизът на клуба е "Ici c'est Paris!". "Пари Сен Жермен" е един от най-популярните футболни клубове във Франция заедно със своя голям съперник Олимпик Марсилия. Дербито между двата клуба е най-значимият мач във френското първенство и е популярно под името "Льо Класик".

От лятото на 2011 г., "Пари Сен Жермен" е собственост на Qatar Investment Authority, суверен инвестиционен фонд на емира на Катар. За президент на клуба е назначен Насер Ал-Келаифи, а на поста спортен директор е привлечен бившия футболист на "парижани", Леонардо.

История[редактиране | редактиране на кода]

1970-1972: От обединение към развод[редактиране | редактиране на кода]

В края на 60-те години на 20 век се заражда идеята за възраждане на парижкия футбол, който по това време е останал без нито един свой представител в професионалния футбол, а последните значими успехи на местните клубове датират от преди Втората световна война. След проведено проучване от страна на федералния съвет на Френската федерация по футбол, 66 хиляди души дават положителен отговор на въпроса за създаването на нов, голям парижки футболен отбор. Така през 1969 г. е създаден Пари ФК, който съществува само формално през настоящия сезон, без да притежава отбор, треньор, стадион и право на участие във френския футбол, а неговото финансиране е осигурено от проведена кампания за събиране на средства, в която се включват стотици дарители, включително и множество известни личности. Намиращ се в идентично положение няколко седмици преди започването на новия сезон през 1970 г., новосформираният парижки клуб усилено търси варианти за участие в професионалния футбол, след като малко преди това Френската футболна федерация отхвърля възможността да започне директно в Първа дивизия , а единственият клуб в елита, намиращ се в близост – СК Седан Арден отказва да се обедини с него. Времето притиска ръководителите на Пари ФК, които поглеждат към Втора дивизия, където току що Стад Сен-Жермен е спечелил промоция. Обединението между двата клуба е осъществено на 10 юни 1970 г., с което се създава Пари Сен Жермен, а за рождена дата на клуба е приета 12 август 1970 г. Първият мач на новия парижки отбор е приятелска среща срещу Кевии, която се провежда на 1 август 1970 година. "ПСЖ" започва новият сезон във френската втора дивизия, където печели своята група и след като надделява над първенците на останалите две групи - Монако и Лил, е обявен за шампион на Втора дивизия и печели промоция за елита. Съществен принос за успеха има и привлеченият преди началото на сезона от Олимпик Марсилия капитан на френския национален отбор по футбол - Жан Джоркаеф (баща на известния бивш френски футболист Юри Джоркаеф).

Още след първия сезон в елита и въпреки първоначалните успехи, кметството на Париж, отказва да поддържа клуб, който е базиран извън територията на града, гледайки на "ПСЖ", като на "отбор от предградията". Именно по тяхно желание клубът е разделен на две през 1972 г. - Пари ФК, който продължава участието си в Първа дивизия с професионалните играчи на тима и "Пари Сен Жермен", който е изпратен в Трета дивизия с аматьорската формация на бившия клуб. Накратко обединението между двата клуба продължава едва две години.

1973-1978: Първи стъпки[редактиране | редактиране на кода]

Възползвайки се от отказа за участие на Кевии поради финансови причини, "ПСЖ" печели промоция за Втора дивизия през 1973 г. Президент на клуба по това време е известният парижки моден дизайнер Даниел Ещер, който има основна заслуга за възхода в първите години на "парижани". Под негово ръководство през сезон 1973/1974 "Пари Сен Жермен" успява да завоюва място в елита на Франция след инфарктен бараж срещу Валансиен, спечелен с общ резултат 4:2, по време на който легендата на френския футбол Жюст Фонтен, заемащ поста технически директор на клуба, получава сърдечен удар от напрежението. Така "ПСЖ" успява да си възвърне своя професионален статут, който му е отнет преди две години, а по ирония на съдбата по същото време Пари ФК изпада във Втора дивизия. По това време от играчите на тима могат да бъдат отличени Жан-Пиер Долиани, Мустафа Далеб, Франсоа М'Пеле, а от треньорите Велибор Вашович и Жан-Мишел Ларке. Самият Даниел Ещер създава дизайна на т.нар. "исторически" екип на клуба от столицата – синьо с червена вертикална линия в средата, оградена от тънки бели ивици. През 1975 г. е открита Футболната академия на "ПСЖ", а през същата година е възобновен предсезонният, приятелски турнир с домакин "Пари Сен Жермен" - "Турнир на Париж". През 1978 г. Даниел Ещер е принуден да напусне своя пост след скандал с двойно счетоводство в парижкия клуб.

1978-1991: Ерата Борели[редактиране | редактиране на кода]

През 1978 г. Франсис Борели поема контрол над "ПСЖ", заемайки овакантения президентски пост, където ще остане в следващите 13 сезона за да запише завинаги името си в историята на клуба. Под негово ръководство "парижани" успяват да спечелят своите първи значими трофеи и да заемат място сред най-добрите отбори в страната. През 1982 г. "ПСЖ" достига до паметен финал за Купата на Франция, спечелен след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време и 6:5 при дузпите) срещу Сент Етиен, воден от Мишел Платини в последния му мач с екипа на "зелените". През следващия сезон, едва 12 години след създаването си, "Пари Сен Жермен" дебютира и на Европейската сцена в турнира за КНК, където отстранява последователно Локомотив (София) и Суонзи за да срещне на 1/4 финала белгийския Ватеншайд. В първия мач пред 49575 зрители на Парк де Пренс (ненадминат рекорд по посещаемост за ПСЖ на този стадион) "парижани" побеждават с 2:0, но на реванша на белгийска земя те отстъпват с 0:3 след продължения и напускат турнира.

През сезон 1982/83 "ПСЖ" завършва на трето място в първенството, а също така защитава спечелената година по-рано Купа на Франция, побеждавайки на финала бъдещия шампион на Франция Нант. В последвалото евроучастие "ПСЖ" отпада нещастно на 1/8 финал за КНК от Ювентус на Мишел Платини след 2:2 като домакин и 0:0 на реванша в Торино. Следващият сезон 1984/85 е катастрофален за "парижани". Столичният клуб завършва на 13-то място във френското първенство, губи на финала за Купата на Франция от Монако и отпада безславно във втория кръг за Купата на УЕФА от унгарския Видеотон. От следващия сезон отборът е воден от Жерар Улие, който още в първата си година начело на клуба успява да го изведе до неговата историческа първа шампионска титла на Франция през сезон 1985/86. По това време в състава на "парижани" блестят футболисти като Жоел Батс, Доминик Рощо, Луис Фернандез, Доминик Батне и невероятният Сафет Сушич, с които в състава си тимът от френската столица остава непобедим в 26 поредни мача за първенство.

През 1988 г. за старши треньор на "ПСЖ" е назначен Томислав Ивич, като под негово ръководство "парижани" завършват на второ място в първенството на 3 точки от набиращия вече скорост Олимпик Марсилия на Бернар Тапи. В последвалото участие в турнира за Купата на УЕФА "ПСЖ" отново е спрян на 1/16 финал от италианския гранд Ювентус. През тези години все по-осезаемо се усеща изчерпването на политиката на управление на клуба от страна на Франсис Борели. "Парижани" така и не успяват да постигнат два поредни силни сезона в своето представяне, а финансовото състояние на клуба непрекъснато се влошава. Все пак "Пари Сен Жермен" успява да се противопостави на офанзивата от страна на френския магнат Жан-Люк Лагардер, който в периода 1984-1989 г. безуспешно се опитва да направи своя клуб Матра Расинг най-популярен във френската столица, инвестирайки огромни средства за да привлече редица звездни за времето си футболисти, между които Пиер Литбарски, Енцо Франческоли, а също така и любимеца на парижката публика Луис Фернандез.

1991-2011: Златни години и упадък[редактиране | редактиране на кода]

Най-успешният период в историята на клуба настъпва през 90-те години, когато са спечелени 9 трофея. С финансовата подкреапа на френската телевизия Канал Плюс, "ПСЖ" достига и до полуфиналите в пет последователни европейски клубни турнира. Губи в надпреварите за Купата на УЕФА през 1993 г.,КНК през 1994 г. и Шампионската лига през 1995 г. На поредицата от неуспехи е сложен край през 1996 г., когато отбора вдига най-престижния си приз, благодарение на който добива континентална слава, побеждавайки Рапид Виена с 1:0 на финала за КНК. Победата срещу австрийците е последвана от напускането на треньора Луис Фернандез и атакуващия полузащитник Юри Джоркаеф. Въпреки това, "Пари Сен Жермен" отново достига финал за КНК през 1997 г., но губи от Барселона и предизвиква началото на големи промени в състава, ръководството и треньорския щаб на клуба по заповед на собствениците от Канал Плюс.

Новият век не започва никак добре за "ПСЖ", а кризата в клуба се задълбочава с всяка изминала година. Отбора редува силни и слаби сезони, като се люлее от място в средата на таблицата до място в зоните за турнирите на УЕФА, където обаче представянето е по-скоро незабелижимо. През сезон 2004/05 и 2005/06 отборът катастрофира на 9-а позиция в елита. Утешителна награда за "парижани" през тези години е Купата на Франция, която е спечелена през 2004 и 2006 година. Трудностите обаче продължават. В следващите няколко сезона се стига до парадокса "ПСЖ" да се бори до последните кръгове в шампионата за мястото си в елита. Все пак това не пречи да се завоюва Купата на лигата през 2008г. под ръководството на бившата звезда на клуба от златните години в средата на 90-те Пол льо Гуен. През сезон 2009/2010 е спечелена още една Купа на Франция, макар че отбора завършва първенството на незавидното 13 място.

През юни 2006 година, "ПСЖ" е купен от консорциум, състоящ се от американската инвестиционна компания Colony Capital, френската фирма със сходни интереси Butler Capital Partners и американското дружество Morgan Stanley. През 2009-а Colony Capital изкупува акциите на Morgan Stanley и така става собственик на 95% от акциите на клуба. В последствие обаче, компанията започва да изпитва финансови проблеми по издръжката на тима.

През сезон 2010/2011г. "парижани" успяват да си стъпят на краката и дори се включват в борбата за титлата, но завършват на 4-то място. "Червено-сините" достигат и финал за Купата на Франция, който губят от шампиона Лил.

2011: Ново начало и нови успехи[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 година започва нова ера в развитието на "Пари Сен Жермен". Клубът е закупен от катарския фонд "Qatar Investment Authority", който превръща "парижани" в един от най-богатите отбори в света. За президент на "червено-сините" е назначен Насер Ал-Хелайфи, а на поста спортен директор е привлечен бившия футболист на тима, Леонардо. През първия трансферен прозорец са закупени футболисти за повече от 85 милиона евро, включително Хавиер Пасторе, за когото са платени 42 милиона. В края на 2011г., за треньор на тима е обявен легендарния италиански специалист и добър приятел на Леонардо - Карло Анчелоти. Той започва да гради отбор, съставен от множество големи имена, като Тиаго Мота, Блез Матюиди, Жереми Менез, Максуел и др. Въпреки огромните инвестиции, "ПСЖ" завършва сезона на разочароващото второ място, само на три точки от първенеца Монпелие.

В подготовката за новия шампионат, столичани отделят 100 милиона евро. Към състава се присъединяват голямата звезда на Милан и световния футбол Златан Ибрахимович, както и основният бранител на "росонерите" Тиаго Силва. Грандиозната селекция е допълнена от Марко Верати, Езекиел Лавеци и Грегъри Ван дер Вил. През новия сезон "парижани" триумфират със своята трета шампионска титла в историята, а в Шампионската лига достигат до престижен четвъртина финал, където са отстранени от Барселона (2:2 и 1:1) по правилото за гол на чужд терен.

През лятото на 2013 година мега трансферите продължават и на "Парк де Пренс" е привлечен Единсон Кавани от Наполи за сума, която гравитира около 64 милиона евро. Междувременно, Карло Анчелоти напуска в посока Реал Мадрид, а на негово място е назначен бившия национален селекционер на Франция Лоран Блан. С негова помощ "Пари Сен Жермен" печели Суперкупата на Франция, Купата на Лигата и става Шампион за четвърти път с рекордните за френския футбол 89 точки. "Парижани" впечатляват и в Шампионската лига, където достигат 1/4 финалите за втора поредна година. "ПСЖ" е отстранен по идентичен начин след две равенства по правилото за гол на чужд терен от Челси.

На подготовката за сезон 2014/2015, "Пари Сен Жермен" закупува услугите на бразилската звезда Давид Луиз от Челси за сумата от 50 милиона паунда. Успехите не закъсняват и отбора постига нов грандиозен рекорд: възпитаниците на Лоран Блан успяват да спечелят всичките четири трофея на домашно ниво в рамките на една година, което е абсолютен прецедент в историята на френския футбол. "Червено-сините" жънат успехи и в Европа, достигайки трети пореден 1/4 финал, като по пътя отстраняват Челси, насред Лондон, след попадение на Давид Луиз и инфарктен гол на Тиаго Силва в края на първото продължение.

На 5 август 2015 г. световните медии гръмват с новината, че Анхел Ди Мария е преминал успешно медицински тестове, като играч на "Пари Сен Жермен". На следващия ден, аржентинската звезда подписва официално договор за 4 години с клуба от френската столица за сумата от 44 милиона паунда.

Стадион[редактиране | редактиране на кода]

"Парк де Пренс" се намира в югозападната част на Париж и е дом на "Пари Сен Жермен" от 1974 г. насам. Преди това клубът играе своите срещи на "Стад Жорж Льофевр", намиращ се в настоящия тренировъчен център на парижани, носещ името "Кан де Лож". Историята на "Парк де Пренс" започва през 1897 г., когато на това място първоначално е построен "Стад-велодром дю Парк де Пренс", по-късно обновен през 1932 г., преди да бъде срутен и на негово място да бъде построено сегашното съоръжение през 1972 г. "ПСЖ" изиграва своя първи мач тук на 10 ноември 1973 г. в мач от френската втора дивизия срещу Ред Стар. През годините клубът използва съвместно стадиона и с други парижки отбори, като Пари ФК и Матра Расинг. В момента "Парк де Пренс" разполага с 48 712 седящи места и е собственост на град Париж.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Пост Играч
1 Flag of France.svg В Никола Душез
2 Flag of Brazil.svg З Тиаго Силва (капитан)
3 Flag of France.svg З Преснел Кимпембе
4 Flag of France.svg Х Бенжамен Стамбули
5 Flag of Brazil.svg З Маркиньос
6 Flag of Italy.svg Х Марко Верати
7 Flag of Brazil.svg Х Лукаш Моура
8 Flag of Italy.svg Х Тиаго Мота
9 Flag of Uruguay.svg Н Единсон Кавани
10 Flag of Sweden.svg Н Златан Ибрахимович (втори капитан)
11 Flag of Argentina.svg Х Анхел ди Мария
14 Flag of France.svg Х Блез Матюиди
15 Flag of France.svg Н Жан-Кристоф Беабек
16 Flag of Germany.svg В Кевин Трап
Пост Играч
17 Flag of Brazil.svg З Максуел
19 Flag of Côte d'Ivoire.svg З Серж Орие
20 Flag of France.svg З Левин Курзава
22 Flag of Argentina.svg Н Езекиел Лавеци
23 Flag of the Netherlands.svg З Грегори ван дер Вил
25 Flag of France.svg Х Адриен Рабио
27 Flag of Argentina.svg Х Хавиер Пасторе
29 Flag of France.svg Н Жан-Кевин Агустин
30 Flag of Italy.svg В Салваторе Сиригу
31 Flag of France.svg З Юсуф Сабали
32 Flag of Brazil.svg З Давид Луис
34 Flag of France.svg З Преснел Кимпембе
35 Flag of France.svg Н Ервен Онженда

Известни бивши футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Външни Препратки[редактиране | редактиране на кода]