Лига Европа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Купата на УЕФА)
Лига Европа
UEFA Europa League
Купата на УЕФА Лига Европа
Вид спортфутбол
Основан1971
Брой отбори32 (групи)
8 клуба се присъединяват след груповата фаза на Шампионска лига
160 (общо)
Държавивсички членки на УЕФА
УебсайтОфициален сайт
Настоящ сезон или издание на турнира Лига Европа 2023/24
Лига Европа в Общомедия

Лига Европа на УЕФА (на английски: UEFA Europa League) е годишно футболно клубно състезание, организирано от Съюза на европейските футболни асоциации УЕФА за отговарящи на условията европейски футболни клубове. Това е второстепенното състезание на европейския клубен футбол, което се нарежда под Шампионската лига и над Конферентната лига на УЕФА, което е състезание от трето ниво.

Предшествениците на турнира са Купата на панаирните градове, Купата на Носителите на Купи, турнирът Интертото и Купата на УЕФА. Лига Европа се смята за втория най-престижен европейски клубен футболен турнир след Шампионската лига.

Отборът на Севиля е рекордьор на турнира с 7 спечелени титли, а най-много мачове и точки има Интер.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първият турнир за Купата на панаирните градове е проведен от 1955 до 1958 година. В него са имали право да участват отбори от градове, в който се провеждат търговски панаири. Градове с повече от един футболен отбор са имали правото или да изберат свой представител или да участват с представителен сборен отбор (като например Лондон XI). Вторият турнир се провежда от 1958 до 1960 година. Оттогава до 1971 г. турнирът се провежда веднъж годишно.

С течение на времето все повече клубни отбори и все по-малко представителни сборни отбори взимат участие. Около средата на 60-те години в турнира могат да взимат участие само клубни отбори, като най-често това са завършилите на второ място в местните първенства. Все още обаче важи правилото за участие на само по един отбор от всеки европейски град.

Връзката с панаирните градове се изгубва през 1971, когато турнирът е поет от УЕФА и е прекръстен на Купа на УЕФА. Тотнъм Хотспър е първият клуб, носител на новата купа. Правилото за участие на по един отбор от всеки град отпада през 1975 след като отборите на Евертън и Ливърпул успяват да си извоюват правото на участие. Евертън подава жалба в УЕФА срещу забраната му да участва, която е одобрена – с което се отменя и правилото.

В турнира традиционно взимат участие отборите, завършили като подгласници на шампионите в местните първенства, но от 1999, след сливането на турнира с Купата на носителите на национални купи участие в турнира задължително взимат и носителите на местните национални купи.

Преди сезон 2009/10, турнирът за Купата на УЕФА се слива с турнира УЕФА Интертото и новия формат носи името УЕФА Лига Европа.

Основната промяна в Лига Европа е, че груповият етап е с 12 групи от по 4 отбора, които играят на принципа „всеки-срещу-всеки“ при разменено домакинство.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация[редактиране | редактиране на кода]

Квалификацията за състезанието се основава на таблицата с коефициентите на УЕФА, като отборите от по-високо класираните държави започват от по-високи кръгове. Но в действителност всяка асоциация има стандартен брой квасиращи се отбори – три клуба, с изключение на страните, класирани от 7-ма до 9-та, които са имали четирима представители през сезон 2009-2015, страните от 52-ро до 53-то място, всяка от които има два клуба, и страната на последното, 54-то място, която заедно с Лихтенщайн делегира по един клуб. Представянето на една от асоциациите с ранг 1-3 в таблицата с коефициентите на УЕФА може да се увеличи до 4 отбора в ситуация, при която и двата победителя в Еврокупите от предишния сезон, представляващи тази асоциация, влизат в Шампионската лига, но не се класират за Еврокупите чрез националните състезания на тази асоциация, което води до промоция на 4-ия отбор от шампионата на тази асоциация до груповия етап на УЕФА Лига Европа от УЕФА Шампионска лига (но за първите 4 държави общата квота не може да надвишава 7 отбори, без да се броят отборите, избрани от класацията за честна игра). По правило класиране за Лига Европа на УЕФА получават клубове, които са заели места във вътрешното първенство след отборите, класирали се за Шампионската лига на УЕФА, и носителите на вътрешни купи. В някои страни носителите на националните купи на лигата получават участие в Лига Европа, например Англия и Франция.

Възможно е да има ситуации, когато един отбор има право да участва в два турнира наведнъж - в УЕФА Шампионска лига и УЕФА Лига Европа, например, когато клубът спечели "златния дубъл" във вътрешното първенство. В такива случаи приоритет се дава на участие в Шампионската лига на УЕФА. Ако клубът спечели националното първенство и купата, тогава от сезон 2015/2016 всички места в Лига Европа на УЕФА се разпределят между отборите, заели места във вътрешното първенство след отборите, класирали се за Шампионската лига на УЕФА.

В последно време клубове, които отпадат в третия квалификационен кръг и плейофния кръг на Шампионската лига на УЕФА, както и завършили на трето място в своите групи, се присъединяват към УЕФА Лига Европа на различни етапи.

Текущ формат[редактиране | редактиране на кода]

От сезон 2009/10 турнирът е преименуван на УЕФА Лига Европа в опит да разшири турнира. Мачовете от Лига Европа на УЕФА се играят в четвъртък през седмиците на мачовете в Шампионската лига и в сряда и четвъртък през седмиците без мачове в Шампионската лига. В зависимост от мястото на мача, той започва в 19:00 или 21:05 ч. европейско време. Форматът на жребия е както следва: [1]

  • В груповия етап има 12 групи от по четири отбора. Всеки клуб играе по три срещи у дома и като гост, а класиралите се на първо и второ място се класират за 1/16-финалите.
  • Десетте отбора, които не успяват да преминат през 4-ия квалификационен кръг (плейоф) на УЕФА Шампионска лига, влизат директно в груповата фаза на Лига Европа. Освен това, считано от сезон 2012/13, носителите на националната купа на първите 6 асоциации според класацията на УЕФА започват от груповата фаза, а от сезон 2015/16 г. – 12, заедно с 4 отбора, по един от всяка от първите четири асоциации, които първи се класират за Лига Европа чрез националното си първенство.
  • Преди груповия етап се провеждат четири квалификационни кръга, като броят на титулярите във всеки от тях се променя от 2009 г. насам, два пъти през 2012 г. и 2015 г., съгласно регламента на УЕФА за турнира за следващия тригодишен цикъл. Четвъртият квалификационен кръг (плейоф) добавя 15 отбора, които не са успели да преминат през 3-тия квалификационен кръг на УЕФА Шампионска лига.
  • Започвайки от сезон 2015/16, 22-мата победители от плейофния кръг преминават към груповия етап.
  • На 1/16-финалите попадат двата най-добри отбора от 12 групи, както и осемте клуба, които завършат трети в съответните групи на Шампионската лига на УЕФА. С директни елиминации 16-те спечелили отбора се класират за 1/8-финалите, след което се провеждат четвъртфиналите и полуфиналите в два мача при разменено гостуване.
  • Финалът се състои от един двубой, който се играе на неутрален стадион в сряда от 20:45 ч. европейско време.

Разпределение от 2021–22 до 2023–24 г.[редактиране | редактиране на кода]

На 21 март 2021 г. УЕФА създава трето европейско състезание за клубните отбори Лига на конференциите, което служи за по-диференцирано разпределяне на отборите според класата им. С него се дава по-голям шанс на отборите с по-нисък ранг да се състезават за престижни клубни отличия. УЕФА регламентира с документ реда за квалификация на отборите между трите турнира: Лига на конференциите, Лига Европа и Шампионска лига. [2] Мнозинството от бившите участници в Лига Европа вече участват единствено в Лигата на конференциите и самата Лига Европа има значително намален формат, който се съсредоточава основно около нейния групов етап. [3] Освен това има предварителен елиминационен кръг преди същинския етап на елиминациите, което позволява на отборите, класирани на трето място в груповия етап на Шампионската лига, да попаднат в Лига Европа, като същевременно се запази самият етап на елиминациите само с общо 16 отбора. [2]

Отбори, директно включени в този кръг Отбори, продължаващи напред от предишния кръг Отбори, прехвърлени от Шампионската лига
Трети квалификационен кръг Шампиони
(10 отбора)
  • 10 загубили от втория квалификационен кръг на Шампионската лига за шампиони
Нешампиони
(6 отбора)
  • 3 носители на национални купи от асоциациите на 13–15 място
  • 3-ма загубили от втория квалификационен кръг на Шампионската лига за нешампиони
Плейофен кръг
(20 отбора)
  • 6 носители на национални купи от асоциациите на 7–12 място
  • 5 победители от квалификационен кръг за шампиони
  • 3 победители от квалификационен кръг за нешампиони
  • 6 загубили от третия квалификационен кръг на Шампионската лига за шампиони
Групов етап
(32 отбора)
  • Шампион на Лигата на конференциите (започвайки със сезон 2022–23)
  • 6 носители на национални купи от асоциациите на 1–6 място
  • 1 отбор на четвърто място във вътрешната лига от асоциацията на 5 място
  • 4 отбора на пето място във вътрешната лига от асоциациите на 1–4 място
  • 10 победители от плейофния кръг
  • 4 загубили от плейофния кръг на Шампионската лига за шампиони
  • 6 загубили от третия квалификационен кръг на Шампионската лига и плейофния кръг за нешампиони
Предварителен елиминационен кръг
(16 отбора)
  • 8 втори отбора в групите от груповия етап
  • 8 трети отбора от груповия етап на Шампионската лига
Елиминационен етап
(16 отбора)
  • 8 победители в групите от груповия етап
  • 8 победители от предварителния елиминационен кръг

Класиране по титли[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Брой титли Година Финалист
Севиля 7 2006, 2007, 2014, 2015, 2016, 2020, 2023 -
Интер 3 1991, 1994, 1998 1997, 2020
Ювентус 3 1977, 1990, 1993 1995
Ливърпул 3 1973, 1976, 2001 2016
Атлетико (Мадрид) 3 2010, 2012, 2018 -
Борусия (Мьонхенгладбах) 2 1975, 1979 1973, 1980
Тотнъм Хотспър 2 1972, 1984 1974
Реал (Мадрид) 2 1985, 1986 -
Гьотеборг 2 1982, 1987 -
Парма 2 1995, 1999 -
Фейенорд 2 1974, 2002 -
Порто 2 2003, 2011 -
Челси 2 2013, 2019 -
Айнтрахт (Франкфурт) 2 1980, 2022 -
Андерлехт 1 1983 1984
Аякс 1 1992 2017
Манчестър Юнайтед 1 2017 2021
ПСВ Айндховен 1 1978 -
Ипсуич Таун 1 1981 -
Байер (Леверкузен) 1 1988 -
Наполи 1 1989 -
Байерн (Мюнхен) 1 1996 -
Шалке 04 1 1997 -
Галатасарай 1 2000 -
Валенсия 1 2004 -
ЦСКА (Москва) 1 2005 -
Зенит (Санкт Петербург) 1 2008 -
Шахтьор Донецк 1 2009 -
Виляреал 1 2021 -
Бенфика - - 1983, 2013, 2014
Олимпик (Марсилия) - - 1999, 2004, 2018
Атлетик (Билбао) - - 1977, 2012
Борусия (Дортмунд) - - 1993, 2002
Еспаньол - - 1988, 2007
Арсенал - - 2000, 2019
Рейнджърс - - 2008, 2022
Рома - - 1991, 2023

До края на сезон 2021/22 г. 25 отбора имат по 1 загубен финал.

Финали за Лига Европа[редактиране | редактиране на кода]

Година Победител Финалист Резултат Стадион
Купа на УЕФА
1971/72 Тотнъм Хотспър Улвърхамптън Уондърърс 2:1 и 1:1
1972/73 Ливърпул Борусия Мьонхенгладбах 3:0 и 0:2
1973/74 Фейенорд Тотнъм Хотспър 2:0 и 2:2
1974/75 Борусия Мьонхенгладбах Твенте 0:0 и 5:1
1975/76 Ливърпул Клуб Брюж 3:2 и 1:1
1976/77 Ювентус Испания Атлетик Билбао 1:0 и 1:2
1977/78 ПСВ Айндховен Бастия 3:0 и 0:0
1978/79 Борусия Мьонхенгладбах Цървена Звезда Белград 1:0 и 1:1
1979/80 Айнтрахт Франкфурт Борусия Мьонхенгладбах 1:0 и 2:3
1980/81 Ипсуич Таун АЗ'67 Алкмар 3:0 и 2:4
1981/82 Гьотеборг Хамбург 1:0 и 3:0
1982/83 Андерлехт Бенфика Лисабон 1:0 и 1:1
1983/84 Тотнъм Хотспър Андерлехт 1:1 и 1:1 (4:3 Д)
1984/85 Реал Мадрид Видеотон 3:0 и 0:1
1985/86 Реал Мадрид Кьолн 5:1 и 0:2
1986/87 Гьотеборг Дънди Юнайтед 1:0 и 1:1
1987/88 Байер Леверкузен Еспаньол 3:0 и 0:3 (3:2 Д)
1988/89 Наполи Щутгарт 3:3 и 2:1
1989/90 Ювентус Фиорентина 3:1 и 0:0
1990/91 Интер Рома 0:1 и 2:0
1991/92 Аякс Амстердам Торино 0:0 и 2:2
1992/93 Ювентус Борусия Дортмунд 3:0 и 3:1
1993/94 Интер Аустрия Залцбург 1:0 и 1:0
1994/95 Парма Ювентус 1:0 и 1:1
1995/96 Байерн Мюнхен Бордо 2:0 и 3:1
1996/97 Шалке 04 Интер 1:0 и 0:1 (4:1 Д)
1997/98 Интер Лацио 3:0 Парк де Пренс, Париж
1998/99 Парма Олимпик Марсилия 3:0 Лужники, Москва
1999/00 Галатасарай Арсенал 0:0 (4:1 Д) Паркен, Копенхаген
2000/01 Ливърпул Депортиво Алавес 5:4 ПР Вестфаленщадион, Дортмунд
2001/02 Фейенорд Борусия Дортмунд 3:2 Де Куйп, Амстердам
2002/03 Порто Селтик 3:2 ПР Естадио Олимпико, Севиля
2003/04 Валенсия Олимпик Марсилия 2:0 Улеви, Гьотеборг
2004/05 ЦСКА Москва Спортинг Лисабон 3:1 Ещадио Жозе Алваладе, Лисабон
2005/06 Севиля Мидълзбро 4:0 Филипс Стадион, Айндховен
2006/07 Севиля Еспаньол 2:2 (3:1 Д) Хемпдън Парк, Глазгоу
2007/08 Зенит Санкт Петербург Глазгоу Рейнджърс 2:0 Сити ъф Манчестър, Манчестър
2008/09 Шахтьор Донецк Вердер Бремен 2:1 ПР Шукрю Сарачоглу, Истанбул
Лига Европа
2009/10 Атлетико Мадрид Фулъм 2:1 ПР ХШХ Нордбанк Арена, Хамбург
2010/11 Порто Спортинг Брага 1:0 Авива Стейдиъм, Дъблин
2011/12 Атлетико Мадрид Атлетик Билбао 3:0 Национален стадион, Букурещ
2012/13 Челси Бенфика Лисабон 2:1 Амстердам АренА, Амстердам
2013/14 Севиля Бенфика Лисабон 0:0 (4:2 Д) Ювентус Арена, Торино
2014/15 Севиля Днипро Днипропетровск 3:2 Национален стадион, Варшава
2015/16 Севиля Ливърпул 3:1 Санкт Якоб Парк, Базел
2016/17 Манчестър Юнайтед Аякс Амстердам 2:0 Френдс Арена, Солна
2017/18 Атлетико Мадрид Олимпик Марсилия 3:0 Парк Олимпик Лионе, Лион
2018/19 Челси Арсенал 4:1 Олимпийски стадион, Баку
2019/20 Севиля Интер 3:2 Райненергищадион, Кьолн
2020/21 Виляреал Манчестър Юнайтед 1:1 (11:10 Д) ПГЕ Арена Гданск, Гданск
2021/22 Айнтрахт Франкфурт Глазгоу Рейнджърс 1:1 (5:4 Д) Естадио Рамон Санчес Писхуан, Севиля
2022/23 Севиля Рома 1:1 (4:1 Д) Пушкаш Арена, Будапеща
2023/24 Авива Стейдиъм, Дъблин
2024/25 Сан Мамес, Билбао

Победители в турнира[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртфинален мач през 2007 г. между бъдещия шампион Севиля и Тотнъм Хотспър
Играчите на ФК Севиля празнуват шампионската титла през 2015 г. Испанският клуб е най-успешният в състезанието с 6 титли.

Испания – общо 14 пъти

  • Севиля – 7 пъти: 2006; 2007; 2014; 2015; 2016; 2020; 2023 (рекордьор)
  • Атлетико Мадрид – 3 пъти: 2010; 2012; 2018
  • Реал Мадрид – 2 пъти: 1985; 1986
  • Валенсия – 1 път: 2004
  • Виляреал – 1 път: 2021

Италия – общо 9 пъти

  • Ювентус – 3 пъти: 1977; 1990; 1993
  • Интер – 3 пъти: 1991; 1994; 1998
  • Парма – 2 пъти: 1995; 1999
  • Наполи – 1 път: 1989

Англия – общо 9 пъти

  • Ливърпул – 3 пъти: 1973; 1976; 2001
  • Тотнъм – 2 пъти: 1972; 1984
  • Челси – 2 пъти: 2013; 2019
  • Ипсуич – 1 път: 1981
  • Манчестър Юнайтед – 1 път: 2017

Германия – общо 7 пъти

  • Борусия Мьонхенгладбах – 2 пъти: 1975; 1979
  • Айнтрахт Франкфурт – 2 пъти: 1980; 2022
  • Байер Леверкузен – 1 път: 1988
  • Байерн Мюнхен – 1 път: 1996
  • Шалке 04 – 1 път: 1997

Нидерландия – общо 4 пъти

  • Фейенорд – 2 пъти: 1974; 2002
  • ПСВ Айндховен – 1 път: 1978
  • Аякс – 1 път: 1992

Русия – общо 2 пъти

  • ЦСКА Москва – 1 път: 2005
  • Зенит Санкт Петербург – 1 път: 2008

Швеция – общо 2 пъти

  • ИФК Гьотеборг – 2 пъти: 1982; 1987

Португалия – общо 2 пъти

  • Порто – 2 пъти: 2003; 2011

Белгия – общо 1 път

  • Андерлехт – 1 път: 1983

Турция – общо 1 път

  • Галатасарай – 1 път: 2000

Украйна – общо 1 път

  • Шахтьор Донецк – 1 път: 2009

Парична награда[редактиране | редактиране на кода]

Подобно на Шампионската лига на УЕФА, наградите, получени от клубовете, са разделени на фиксирани плащания въз основа на участие и резултати и променливи суми, които зависят от стойността на телевизионните предавания на техните мачове. [4]

За сезон 2020/21 участниците в Лига Европа получаldj следните парични награди: [5]

  • Участие в предварителния кръг: 220 000 евро
  • Участие в 1-ви квалификационен кръг: 240 000 €
  • Участие във 2-ри квалификационен кръг: 260 000 €
  • Участие в 3-ти квалификационен кръг: 280 000 €
  • Участие в 4-ти квалификационен кръг: 300 000 € (само за елиминирани клубове)
  • Участие в груповия кръг: 3 630 000 €
  • Победа в групов кръг: 630 000 €
  • Равенство в групов кръг: 210 000 €
  • Първо място в групата: 1 100 000 €
  • Второ място в групата: 550 000 €
  • 1/16 финали: 500 000 евро
  • 1/8 финали: 1 200 000 евро
  • 1/4 финали: 1 800 000 евро
  • 1/2 финали: 2 800 000 евро
  • Финалист: 4 600 000 евро
  • Победител: 8 600 000 евро

През сезон 2021/22 за участие в груповия етап на Лига Европа наградата е 3 630 000 €. За победа в мач от групата се дават 630 000 евро, а за равен мач 210 000 €. Освен това победител в група печели 1 100 000 €, а вторият отбор 550 000 €. Достигането до елиминационния етап води до допълнителни бонуси: 500 000 € за шестнадесетинафинал, 1 200 000 € за осминафинал, 1 800 000 € за четвъртфинал и 2 800 000 € за полуфинал. Загубилите финалисти получават 4 600 000 €, а шампионите получават 8 600 000 €. [6]

Топ 50 класиране за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

Информацията е актуална към 7.11.2020 г.

Купата на Лига Европа на УЕФА
Топ 50
Позиция Отбор Мачове Точки
1 Интер 218 372
2 Ювентус 162 325
3 Валенсия 184 325
4 Спортинг Лисабон 196 319
5 Рома 166 292
6 Андерлехт 160 265
7 Севиля 137 261
8 Тотнъм Хотспър 137 260
9 Барселона 148 259
10 Аякс Амстердам 147 253
11 Ливърпул 138 250
12 Атлетико Мадрид 130 238
13 Кьолн 135 235
14 Атлетик Билбао 147 235
15 Бенфика Лисабон 149 232
16 Хамбургер 128 229
17 Щутгарт 130 221
18 Бордо 140 221
19 ПСВ Айндховен 138 220
20 Лацио 133 218
21 Клуб Брюж 156 215
22 Борисия Мьонхенгладбах 104 202
23 Наполи 127 201
24 Виляреал 109 201
25 Фейенорд 130 200
26 Спартак Москва 112 198
27 Айнтрахт Франкфурт 112 192
28 Фиорентина 116 189
29 АЗ Алкмар 111 183
30 Нюкасъл Юнайтед 92 180
31 Байер Леверкузен 106 179
32 Динамо Загреб 138 178
33 Шалке 04 98 176
34 Порто 106 175
35 Лийдс Юнайтед 99 171
36 Милан 100 171
37 ФК Зенит 97 170
38 Ред Бул Залцбург 104 169
39 Арсенал 89 165
40 Глазгоу Рейнджърс 107 161
41 Динамо Киев 108 158
42 Парма 83 157
43 Цървена звезда 114 157
44 Вердер Бремен 97 156
45 Олимпик Лион 88 155
46 Стандарт Лиеж 119 155
47 Славия Прага 113 155
48 Байерн Мюнхен 82 154
49 Базел 111 153
50 Твенте 102 147

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Формат турнира // UEFA, 10.07.2011. Архивиран от оригинала на 2012-03-19. Посетен на 10.07.2011. (на руски)
  2. а б UEFA Executive Committee approves new club competition // Union of European Football Associations, 2 December 2018.
  3. UEL2 Access List 2021–24 // Union of European Football Associations, 2 December 2018. Архивиран от оригинала на 3 December 2018. Посетен на 2 December 2018.
  4. com/MultimediaFiles/Download/publications/uefa/uefamedia/83/97/47/839747_download.pdf uefadirect 7/09 стр.7
  5. UEFA.com. Схема распределения доходов в еврокубках 2020/21 | Об УЕФА // 2020-10-07. Архивиран от оригинала на 2021-07-29. Посетен на 2021-07-29. (на руски)
  6. Distribution to clubs from the 2021/22 UEFA Champions League, UEFA Europa League and UEFA Europa Conference League and the 2021 UEFA Super Cup Payments for the qualifying phases Solidarity payments for non-participating clubs // Union of European Football Associations, 20 May 2021.