ССК Наполи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ССК Наполи
S.S.C. Napoli logo.svg
Емблема на футболния клуб
Прозвище „Небесно-сините“, „малките магаренца“
Основан 1 август 1926 г.
Стадион Стадио Сан Паоло
Капацитет 60 240
Собственик Filmauro S.r.l.
Президент Италия Аурелио Де Лорентис
Старши треньор Италия Маурицио Сари
Първенство Серия А
2016/17 3-то
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Трети екип
ССК Наполи в Общомедия

ССК Наполи (на италиански: Società Sportiva Calcio Napoli, Сочиета Спортива Калчо Наполи) е италиански футболен клуб от Неапол, административния регион Кампания, основан през 1904 г. През по-голямата част от историята си Наполи играе в най-горната дивизия на италианския футбол.

Наполи играе със сини фланелки и бели шорти. Печели Серия А два пъти - през 1986/87 и 1989/90. Три пъти печели Купата на Италия, а от европейските турнири - Купата на УЕФА през 1988/89. Исторически погледното, Наполи е деветият най-успешен италиански отбор и най-успелият от Южна Италия.

Клубът претърпява няколко промени от основаването си през 1904 г. Такова например е сливането с отбора на Интернационале Наполи през 1922 г. Най-скорошната промяна е от 2004 г., когато клубът банкрутира, но е основан наново от филмовия продуцент Аурелио Де Лорентис, който през 2006 г. връща изначалното име - Сочиета Спортива Калчо Наполи.

Някои от най-известните имена, обличали фланелката на Наполи са: Диего Марадона, Джанфранко Дзола, Фабио Канаваро, Единсон Кавани и Гонсало Игуаин.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото (1904–1926)[редактиране | редактиране на кода]

Клубът е основан като Футболен и крикет клуб на Неапол през 1904 г. от английския моряк Уилям Потс и неговия другар Хектор М. Байрон. Неаполитанци като Конфорти, Катерина и Амедео Салси също взимат участие, а Салси е и първият президент на клуба. Първоначалният екип е бил съставен от раирана фланелка с небесносин и тъмносин цвят и черни гащета. През 1906 г. името е съкратено на Футболен клуб на Неапол.

Отначало, италианският шампионат е сведен до участието само на отбори от севера, затова южните отбори е трябвало да се съревновават с моряци или в различни турнири. Чуждестранният дял на клуба се откъсва през 1912 г., за да сформира Интернационале Наполи, във времето на дебюта на двата отбора в италианския шампионат през сезон 1912/13. Въпреки ревностното си съперничество в Кампания, двата отбора нямат особени успехи извън региона и това налага сливането им няколко години след Първата световна война като Футболен клуб Интернационале-Наполи, известен и като ФБК Интернаполи.

AC Наполи (1926–1960)[редактиране | редактиране на кода]

Наполи се мести на новия Стадио Сан Паоло през 1959 г.

Под президентството на Джорджо Аскарели клубът променя името си на Асочационе Калчо Наполи (Associazione Calcio Napoli) на 23 август 1926 г. Въпреки слабото начало, Наполи започва да се подобрява. Благодарение и на родения в Парагвай талантлив нападател Атила Салустро, отбелязал 107 гола в 259 мача.

Наполи влиза е Серия А под ръководството на английския треньор Уилям Гарбът. По време на шестгодишната си всеотдайна работа отборът е драматично променен, като често завършва в горната част на таблицата, като например двете 3-ти места през 1932/33 и 1933/34. До Втората световна война Наполи запада, спасявайки се от изпадане през 1939/40 благодарение на головата си разлика.

Наполи губи оспорвана битка за оставане в Серия А в края на 1942-ра година и изпада в Серия Б. Отборът се премества от стадион „Джорджо Аскарели“ на стадион „Артуро Колана“ и до края на войната играе в Серия Б. След подновяването на шампионата Наполи се връща отново в Серия А, но изпада отново след 2 сезона. В началото на 50-те години отборът отново се завръща във висшия ешелон. Въпреки непостоянните си изяви, наред с върхове и падения, през 1962 г. Наполи печели Купата на Италия на финала срещу СПАЛ. Четвъртото им изпадане през следващия сезон обаче прекратява празненствата.

1960–1990[редактиране | редактиране на кода]

След като променя името си на Società Sportiva Calcio Napoli („Сочиета спортива калчо Наполи“ - „Спортно футболно дружество Наполи“) на 25 юни 1964 г., отборът постепенно започва да се издига и отново печели промоция в елита и под ръководството на бившия играч Бруно Песаола печелят Копа деле Алпи. През сезона 1967/68 Наполи са близо до скудетото, но остават втори след Милан. Едни от по-известните играчи от този период са Дино Дзоф, Жозе Алтафини, Омар Сивори и местният защитник Антонио Юлиано. Със своите 394 мача за Наполи, Юлиано чупи рекорда по участия, като остава ненадминат и до днес.

Тенденцията за доброто представяне на Наполи в шампионата продължава до 1970-те, с две 3-ти места през 1970/71 и 1973/74. Под ръководството на треньора Луис Виничио отборът се класира в ранните издания на турнира за Купата на УЕФА. През 1974/75 достигат до Трети кръг (1/8 финал), елиминирайки Порто. През същия сезон Наполи завършва втори в Серия А, само 2 точки зад шампиона Ювентус.

Побеждавайки Саутхемптън на финала за Англо-италианската купа, Наполи добива право за участие за КНК през сезон 1976/77, където достигат до полуфинал. Клубът печели втората си купа на Италия през 1975/76, елиминирайки Милан и Фиорентина по пътя си, за да победи убедително съперника си Верона с 4:0 на финала. Дори до началото на 1980-те отборът се представя достойно, завършва на 3-то място през 1980/81, но до 1983 г. затъва и се налага да се бори за оставането си.

Феновете на Наполи празнуват първото Скудето, май 1987 г.

Наполи чупят световния рекорд за трансфер със своите 6.9 милиона паунда за Диего Марадона от Барселона. На представянето му на стадиона има 65 000 зрители. Отборът постепенно се възстановява с Чиро Ферара, Салваторе Бани и Фернандо Де Наполи в редиците си. Възходът е постпенен, през 1985/86 завършват на 3-то място, но доброто тепърва предстои. Сезон 1986/87 е най-епохалното събитие в историята на Наполи - печелят дубъл, завършвайки на 3 точки пред втория и побеждавайки Аталанта с 4:0 на финала за купата на Италия. Поради факта, че отбор от Южна Италия не е печелил скудетото преди това, Диего Марадона се превръща в икона за Неаполитанците.

През следващия сезон Наполи няма успех в евротурнирите, а също така завършва на 2-ро място в Серия А. През 1988/89 Наполи участва в турнира за Купата на УЕФА и печели първия си важен евротрофей. Ювентус и Байерн Мюнхен са елиминирани по пътя към финала, където Наполи побеждава немския Щутгарт с 5:4 общ резултат (2:1 в първия мач и 3:3 в ревашна).

Наполи добавя втората си титла през 1989/90, побеждавайки Милан с 2 точки в надпреварата. Интересен е и фактът, че Наполи получават служебно две точки в Бергамо, когато фен на Аталанта уцелва в главата с монета футболиста на Наполи Алемао.

Спад (1991–2008)[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки четвъртото място през сезон 1991/92, Наполи постепенно запада и финансово, и на терена. Играчи като Джанфранко Дзола, Даниел Фонсека и Карека напускат тима през 1994 г. Въпреки това, през 1994/95 Наполи се класира за купата на УЕФА, където достига до 3-ти кръг (1/8 финал), а през 1996/97 играе финал за купата на Италия, но губи с 1:3 от Виченца. Формата на отбора се влошава и през 1997/98 Наполи изпада в Серия Б, спечелвайки едва 2 победи през целия сезон.

През 1999/2000 отборът се връща отново в Серия А, но след оспорвана битка за оставане, изпада отново. След това изпуска шанса отново да се класира в елита, и Наполи запада все повече. През август 2004 г. клубът обявява фалит. За да осигури футбола в града, филмовият продуцент Аурелио Де Лорентис възстановява клуба под името Napoli Soccer („Наполи Сокър“), понеже не им е позволено да използват старото си название. Италианската футболна федерация поставя Наполи в Серия С1, където изпускат да се класират в горната дивизия, губейки плейоф от местните си врагове Авелино с 1:2.

Въпреки факта, че играят в толкова ниска дивизия, те имат по-висока средна посещаемост от повечето отбори в Серия А, чупейки рекорда за посещаемост в Серия Ц с 51 000 души на мач. През следващия сезон си осигуряват участие в Серия Б и Де Лорентис възстановява историята на клуба, връщайки името Società Sportiva Calcio Napoli през май 2006 г. Само след още един сезон в Серия Б, те се връщат отново в елита в последния ден, заедно с приятелите си от спящия гигант Дженоа. Сезон 2007/08 отбелязва първото завръщане на Наполи в Серия А от изпадането през 2001 г.

Възраждане (2009–2017)[редактиране | редактиране на кода]

След поемамето на треньорската позиция от Валтер Мадзари през 2009 г., отбора се превръща отново фактор в Серия А. Той налага в отбора атакуващ тип игра и това дава много добри резултати. През сезон 2010/11 Наполи се бори до последите кръгове за титлата заедно с отборите на Милан и Интер. В крайна сметка финишират на 3-то място, което им дава право на участие в груповата фаза на Шампионска лига. През следващия сезон 2011/12 успяват да достигнат до осминафиналната фаза в Шампионска лига, елиминирайки в груповата фаза отборите на Виляреал и мултимилионния Манчестър Сити. На осминафинала са отстранени от отбора на Челси. В Италия се класират на 5-то място в Серия А, но успяват да спечелят турнира за Купата на Италия, побеждавайки Ювентус с 2:0. В сезон 2012/13 отбора на Наполи отново е основен претендент за титлата в Серия А, но в крайна сметка завършва на второ място след Ювентус, с което отново се класира в груповата фаза на Шампионска лига. В края на сезона Валтер Мадзари напуска отбора на Наполи.

След Валтер Мадзари, отбора е поет от Рафаел Бенитес. Още в първия си сезон в клуба, той печели Купата на Италия срещу отбора на Фиорентина.

Единсон Кавани, който е продаден за рекордна за Наполи сума, в мач от Лига Европа срещу АИК през 2012 г.

Парите от продажбата на Единсон Кавани (£57 млн.) са използвани за закупуването на трима играчи от Реал Мадрид - Гонсало Игуаин, Раул Албиол и Хосе Мария Кайехон - както и други играчи като Дрис Мертенс и Пепе Рейна. На 22 декември 2014 г. Наполи печели Суперкупата на Италия, побеждавайки отбора на Ювентус с 6:5 след изпълнение на дузпи. Те завършват сезона, като печелят Копа Италия 2014 с победа 3:1 срещу Фиорентина с два гола на Лоренцо Инсиние и Мертенс, както и се класират за Шампионската лига, завършвайки на 3-то място в Серия А. Според Международната федерация по футболна история и статистика (IFFHS), Наполи е класиран на трето място в света през 2015 г., въпреки че не е успял да се класира за групите на Шампионска лига 2014/15.

На 1 декември 2015 г. в сезон 2015/16 домакинската победа с 2:1 над лидера Интер, изпраща Наполи на върха на Серия А за първи път от 25 години.

На 10 януари 2016 г. след победа с 5:1 срещу Фрозиноне, Наполи е лидер след първата половина на сезон 2015/16 за първи път от сезон 1989/90, благодарение и на победата на Сасуоло с 1:0 срещу Интер на „Джузепе Меаца“.

През сезон 2016/17 Наполи изпуска второто място едва в последния кръг, след като Рома обръща Дженоа.

Емблеми[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди и статистика[редактиране | редактиране на кода]

  • Антонио Юлиано държи рекорда на Наполи за най-много участия със свoите 502 мача за 16 години - от 1962 до 1978 г. Юлиано държи и рекорда за най-много мачове в шампионата - 394.
  • Най-много голове за Наполи в шампионата има Атила Салустро - 118.
  • В Серия А единственият футболист на Наполи, ставал голмайстор на шампионата е Диего Марадона през 1987/88 с 15 гола.
  • Първият официален мач на Наполи е в 16-ия футболен шампионат на Италия срещу Интернационале Наполи, който Наполи печели с 2:1.
  • Най-голямата победа в Серия А е срещу Про Патрия с 8:1 през 1955/56.
  • Най-голямата загуба на Наполи в Серия А е срещу Торино през 1927/28 - с 0:11.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Национални купи[редактиране | редактиране на кода]

Серия А

Купа на Италия

  • Coccarda Coppa Italia.svg Носител - 5 пъти: 1961/62, 1975/76, 1986/87, 2011/12, 2013/14

Суперкупа на Италия

  • Supercoppaitaliana.png Носител - 2 пъти: 1990, 2014

Серия Б

  • Победител: 1949/50

Серия Ц1

  • Победител: 2005/06

Евротурнири[редактиране | редактиране на кода]

Купа на УЕФА:

  • UEFA Cup (adjusted).png Носител: 1988/89

Купа на носителите на купи

  • 1/2-финал: 1976/77
  • 1/4-финал: 1962/63

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

Последна актуализация: 13 септември 2017

Вратари
01 Бразилия Рафаел Кабрал
22 Италия Луиджи Сепе
25 Испания Хосе Мануел Рейна
Защитници
06 Португалия Марио Руй (наем)
11 Италия Кристиан Маджо
21 Румъния Влад Кирикеш
23 Албания Елсеид Хисай
26 Сенегал Калиду Кулибали
31 Алжир Фаузи Гулам
33 Испания Раул Албиол
62 Италия Лоренцо Тонели
Халфове
05 Бразилия Алан Лурейро
08 Италия Жоржиньо
15 Италия Емануеле Джакерини
17 Словакия Марек Хамшик Капитан
19 Сърбия Никола Максимович
20 Полша Пьотър Зелински
30 Хърватия Марко Рог
37 Алжир Адам Унас
42 Гвинея Амаду Диавара
Нападатели
07 Испания Хосе Мария Кайехон
14 Белгия Дрис Мертенс
18 Бразилия Леандриньо
24 Италия Лоренцо Инсине
27 Италия Алесио Зербин
99 Полша Аркадюш Милик



Отеглени номера на фланелките в Наполи:
10 – Аржентина Диего Марадона, втори нападател, 1984–1991. Номерът е изваден от употреба през лятото на 2000 г.

Бивши треньори[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Италия“         Портал „Италия