ФК Ювентус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ФК Ювентус
Прозвище

„Старата госпожа“
([La] Vecchia Signora),

Черно-белите (Bianconeri)
Основан 1 ноември 1897 г.
Стадион Ювентус Стейдиъм
Капацитет 41 507
Собственик Agnelli family
Президент Италия Андреа Аниели
Старши треньор Италия Масимилиано Алегри
Първенство Серия А
2016/17 1-во
Екипи и цветове
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира Ювентус 2017/18
ФК Ювентус в Общомедия

ФК „Ювентус“ (на италиански: Juventus Football Club, Juventus – от латинската дума за „млад“) в Торино, Италия е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. Бианконерите са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион Ювентус Арена в Торино. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са Старата госпожа (la Vecchia Signora), бианконерите и зебрите.

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години (1897–1905)[редактиране | редактиране на кода]

Основан през 1897 г. като Спортен клуб Ювентус от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба, Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към италианското футболно първенство през 1900 г. В този период екипът на отбора е с цветове розово и черно. Първата шампионатна титла печелят през 1905 г. По това време екипът им вече придобива днешния облик – черни и бели ивици, като екипите са вдъхновени от английския отбор Нотс Каунти.

Години на господство (1923 до средата на ХХ век)[редактиране | редактиране на кода]

Сивори, Чарлс и Бониперти: Магичното трио

През 1923 г. собствениците на автомобилния производител Фиат поемат управлението в клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат. С течение на времето, клубът се превръща в символ на италианската култура, поради успехите, някои от които са имали значително влияние в италианското общество, особено през 30-те и 40-те години на 20-ти век. Това е видно в приноса на клуба за националния отбор на Италия, период без прекъсване от втората половина на 1920 г. и признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечеленото Световно първенство по футбол от 1934 г.

Ерата Трапатони (1980–1990)[редактиране | редактиране на кода]

Тази ера през 80-те години на 20-ти век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието Ювентус печели три титли, като общият им брой става 20. Така те добавят втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръщат в първият италиански отбор с две звезди. През 1982 г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983, 1984 и 1985 г., Мишел Платини полувача приза футболист на годината. Така Ювентус става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985 г. Ювентус печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ) като на финала побеждава отбора на Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така Ювентус става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА.

Със спечелването на титлата от 1986 г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминати са Наполи, Милан и Интер. През 1990 г. Ювентус се премества на стадион Деле Алпи.

Ерата на Липи и новият век (1994–2003)[редактиране | редактиране на кода]

Алесандро Дел Пиеро вдига европейската купа в Шампионска лига 1995/96.

През 1994 г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първия си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро Дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждават Аякс след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отбора успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 г., но ги губи от Борусия Дортмунд (с 1:3) и Реал Мадрид (с 0:1). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 г., Суперкупа на УЕФА и Междуконтинентална Купа.

С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед, Давид Трезеге. С тяхна помощ отбора печели Серия А през 2002 и 2003 г. и достига финал в Шампионска лига през 2003 г., като губи от Милан след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).

Скандала „Калчополи“ и упадък на отбора (2006–2011)[редактиране | редактиране на кода]

2006 г. се превръща в ужасяваща за отбора, поради избухването на грандиозен скандал свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единия от които е Ювентус. Отбора бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети двете титли от 2005 и 2006 г. Отбора бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович, Патрик Виейра, Джанлука Дзамброта, Лилиан Тюрам и Фабио Канаваро. За сметка на това, лоялните Алесандро Дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон, Давид Трезеге и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А.

След като прекарва един сезон в Серия Б, Ювентус се завръща в Серия А гладен за успехи. Но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона 2009/10 и 2010/11, отбора се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор имащ шампионски амбиции.

Отново на върха в Серия А (2011–)[редактиране | редактиране на кода]

През 2011 г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да направи отбора шампион и класиране в Шампионска лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новия модерен стадион Ювентус Арена, който е изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват – след оспорвана битка за титлата с Милан, Ювентус вдигна 28-мата (30-та с двете отнети) титла в Серия А, като отбора не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте, отбора подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството – 49.

Ювентус преди мачът от Шампионска лига 2012/13 срещу Шахтьор (Донецк).

През сезон 2012/13 Ювентус печели втората си поредна титла и 29-та за клуба под ръководството на Антонио Конте.[1] Под ръководството на Конте Ювентус печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г.

За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които са Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 5 януари 2014 г., след победа над Рома с 3:0, Ювентус изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12 януари 2014 г. рекордът е подобрен след победа над Каляри с 4:1.[2] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу Лацио в Рим.[3] През 2014 г. отбора печели титлата в Италия за трети пореден път, като това е общо 30-то отличие. Така отбора става първият и единствен тим в Серия А с три звезди върху емблемата си.[4] Същия сезон са подобрени четири рекорда в Серия А. Първият е за най-много спечелени мачове в един сезон (33), втория за най-много спечелени домакински мачове в един сезон (19), третия за най-много спечелени точки в един сезон (102). Третия е и европейски рекорд в първенствата от топ 5.[5] Четвъртият е за отбелязани голове в Сериа А в сезон с 20 отбора в първенството – в 37 от общо 38 кръга отборът е отбелязвал гол. Ювентус е безапелационен шампион и през сезоните 2014/15, 2015/16 и 2016/17.

Емблема, цветове, прозвища и фенове[редактиране | редактиране на кода]

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004/05. В момента емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици – две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на града Торино.

От 1903 г. Ювентус играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клуба играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа Джон Савидж има контакти в Англия, от Нотс Каунти пращат първите черно-бели екипи на отбора.

Сред най-известните прозвища на отбора са „Старата госпожа“, „бианконери“ и „зебрите“. „Старата госпожа“ всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава „младеж“. Другата част от прякора „госпожа“ или „дама“ е начин за преданост към клуба.

Ювентус е отбора с най-много фенове в Италия – над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.[6] Ювентус е и сред най-подкрепяните отбори и в света със 180 милиона (43 милиона само в Европа) фена.

Популярни фенове на Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

Съперничество[редактиране | редактиране на кода]

Основните съперници на Ювентус са два – Торино и Интер. Дербито с Торино се нарича Дерби дела Моле и е градското дерби на града. Дербито с Интер се нарича Дербито на Италия, тъй като до 2006 година това бяха двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на Ювентус са Милан, Наполи и Фиорентина.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Настоящ състав[редактиране | редактиране на кода]

към февруари 2017

Пост Играч
1 Италия В Джанлуиджи Буфон Капитан
2 Италия З Матия Де Шильо
3 Италия З Джорджо Киелини
4 Мароко З Мехди Бенатиа
5 Босна и Херцеговина Х Миралем Пянич
6 Германия Х Сами Кедира
7 Колумбия Х Хуан Куадрадо
8 Италия Х Клаудио Маркизио
9 Аржентина Н Гонсало Игуаин
10 Аржентина Н Пауло Дибала
11 Бразилия Х Дъглас Коща
12 Бразилия З Алекс Сандро
14 Франция Х Блез Матюиди
Пост Играч
15 Италия З Андреа Бардзали
16 Италия В Карло Пинсолио
17 Хърватия Н Марио Манджукич
20 Хърватия Х Марко Пяца
22 Гана Х Квадво Асамоа
23 Полша В Войчех Шченсни
24 Италия З Даниеле Ругани
26 Швейцария З Стефан Лихтщайнер
27 Италия Х Стефано Стураро
30 Уругвай Х Родриго Бентанкур
33 Италия Н Федерико Бернардески
34 Италия Н Мойс Кийн

Младежи[редактиране | редактиране на кода]

Младежката организация на „Ювентус“ е сред най-добрите в Италия и Европа, като е спомогнала за кариерите на множество футболисти.

Под ръководството на дългогодишния треньор Винченцо Киаренца Примаверата (отборът до 20 годишна възраст) изживява един от най-успешните си периоди, печелейки турнирите във всички възрастови групи от 2004 до 2006 г.

Организацията съща така е известна с приноса си към представителния и младежките национални формации на Италия, като едни от най-известните играчи произлезли от школата са Джампиеро Бониперти, Роберто Бетега, Паоло Роси, а в момента двама представители на школата в националния отбор са Клаудио Маркизио и Доменико Кришито.

Като множество английски отбори и холандския Аякс, Ювентус е в близко сътрудничество с няколко сателитни отбора и футболни училища извън Италия (в САЩ, Канада, Гърция, Швейцария, Саудитска Арабия и Австралия).

Мениджъри[редактиране | редактиране на кода]

Хронологичен списък на мениджърите, водили отбора
Период Име Спечелени състезания
1923-1926 Унгария Йену Кароли
1926-1928 Унгария Йожеф Виола Italy-Serie-A-Cup.png
1928-1930 Шотландия Уилям Ейткен
1930-1935 Италия Карло Каркано Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png Italy-Serie-A-Cup.png
1935 Италия Карло Бигато Italy-Serie-A-Cup.png
1935-1939 Италия Вирджинио Розета Coppa Italia (Italy Cup).svg
1939-1941 Италия Умберто Калигарис
1941 Италия Федерико Мунерати
1941-1942 Италия Джовани Ферари Coppa Italia (Italy Cup).svg
1942-1946 Италия Феличе Борел
1946-1948 Италия Ренато Чезарини
1948-1949 Шотландия Уилям Чалмърс
1949-1951 Англия Джеси Карвър Italy-Serie-A-Cup.png
1951-1953 Унгария Гьорг Шароши
1953-1955 Италия Алдо Оливиери
1955-1957 Италия Сандро Пупо
1957-1959 Югославия Любиша Брочич Italy-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1959-1961 Италия Ренато Чезарини Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1961-1962 Италия Карло Парола
1962-1964 Бразилия Пауло Лима Амарал
1964-1969 Парагвай Ериберто Ерера Italy-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1969-1970 Аржентина Луис Карниля
1970-1971 Италия Армандо Пичи
1971-1974 Чехия Честмир Вицпалек Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.png
1974-1976 Италия Карло Парола Italy-Serie-A-Cup.png
1976-1986 Италия Джовани Трапатони Coppacampioni.pngUEFA Cup (adjusted).pngCoppacoppe.pngIntercontinental Cup (1997).svgUEFA - Super Cup.png Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svg
1986-1988 Италия Рино Марчези
1988-1990 Италия Дино Дзоф UEFA Cup (adjusted).pngCoppa Italia (Italy Cup).svg
1990-1991 Италия Луиджи Маифреди
1991-1994 Италия Джовани Трапатони
1994-1999 Италия Марчело Липи Coppacampioni.pngUEFA Cup (adjusted).pngIntercontinental Cup (1997).svgUEFA - Super Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
1999-2001 Италия Карло Анчелоти
2001-2004 Италия Марчело Липи Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
2004-2006 Италия Фабио Капело
2006-2007 Франция Дидие Дешам Coppa Ali della Vittoria.png
2007-2009 Италия Клаудио Раниери
2009-2010 Италия Чиро Ферара
2010 Италия Алберто Дзакерони
2010-2011 Италия Луиджи Дел Нери
2011-2014 Италия Антонио Конте Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.pngSupercoppaitaliana.png
2014- Италия Масимилиано Алегри Italy-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngItaly-Serie-A-Cup.pngCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svgCoppa Italia (Italy Cup).svgSupercoppaitaliana.png

Легенда:

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Ювентус е най-успешният отбор на 20-ти век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири, със 56 официални отличия. В Италия Ювентус е отборът с най-много титли на Серия А (30), както и с най-много спечелени състезания – общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири.

Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 32 пъти, но титлите от 2005 и 2006 г. бяха отнети заради скандала с уредени мачове.

Ювентус подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба, като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства. Същият този сезон отборът завършва с само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.

Национални успехи[редактиране | редактиране на кода]

1905, 1926, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1950, 1952, 1958,
1960, 1961, 1967, 1972, 1973, 1975, 1977, 1978, 1981, 1982,
1984, 1986, 1995, 1997, 1998, 2002, 2003, 2012, 2013, 2014,
2015, 2016, 2017

1938, 1942, 1959, 1960, 1965, 1979, 1983, 1990, 1995, 2015, 2016, 2017

1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013, 2015

Международни успехи[редактиране | редактиране на кода]

1973, 1983, 1997, 1998, 2003, 2015, 2017

Носители на Златна топка[редактиране | редактиране на кода]

Клубна статистика и рекорди[редактиране | редактиране на кода]

Клубни рекорди в Серия А[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-много последователно спечелени титли (6) - 2011/12 - 2016/17
  • Най-много спечелени точки в един сезон (102) - 2013/14
  • Най-много победи в един сезон (33) - 2013/14
  • Най-много победи като домакин в един сезон (19) - 2013/14
  • Най-малко равенства в един сезон (3) - 2013/14
  • Най-много равенства в един сезон (17) - 1955/56
  • Най-малко загуби в един сезон (0) - 2011/12
  • Най-много загуби в един сезон (15) - 1961/62, 2009/10
  • Най-много отбелязани голове в един сезон (103) - 1950/51
  • Най-малко отбелязани голове в един сезон (28) - 1938/39 (30 мача)
  • Най-малко допуснати голове в един сезон (14) - 1981/82 (30 мача)
  • Най-много допуснати голове в един сезон (56) - 1961/62 (34 мача)
  • Най-продължителна серия от победи (15) - 2015/16
  • Най-продължителна серия от победи от началото на сезона (9) - 2005/06
  • Най-продължителна серия от победи като домакин (33) - 2015/16 - 2016/17
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба (49) - 2010/11 - 2012/13
  • Най-продължителна серия от мачове без зaгуба като домакин (71) - 1932 - 1936
  • Най-продължителна серия от мачове без загуба в един сезон (38) - 2011/12
  • Най-продължителна серия от мачове без победа (13) - 1955/56; 1961/62


Del Piero.jpg

Алесандро дел Пиеро е рекордьор на Ювентус по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу Палермо той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за Ювентус за най-много изиграни мачове в Серия А – 478.

Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за Ювентус с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола.

През сезон 1933 – 34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирцер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон – 35 гола в 26 срещи през сезон 1925 – 26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960 – 61 срещу Интер.

Най-голямата победа на Ювентус е 15 – 0 срещу Ченто. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926 – 27. Най-голямата загуба на клуба е с 0 – 8 от Торино през 1913 г.

Продажбата на Зинедин Зидан в Реал Мадрид през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда.

Ювентус държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА (65,3 млн. евро).[7]

Топ 10 най-скъпи трансфери[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 трансфери
Име Година Позиция Идващ от Транферна сума (€)
1 Аржентина Гонсало Игуаин 2016 Нападател Наполи 90 000 000
2 Италия Джанлуиджи Буфон 2001 Вратар Парма 58 880 000
3 Франция Лилиям Тюран 2001 Защитник Парма 41 500 000
4 Чехия Павел Недвед 2001 Полузащитник Лацио 41 200 000
5 Аржентина Пауло Дибала 2015 Нападател Палермо 32 000 000
6 Босна и Херцеговина Миралем Пянич 2016 Полузащитник Рома 32 000 000
7 Бразилия Емерсон 2004 Полузащитник Рома 28 000 000
8 Бразилия Диего 2009 Полузащитник Вердер Бремен 27 000 000
9 Италия Марко ди Вайо 2002 Нападател Парма 26 000 000
10 Бразилия Алекс Сандро 2015 Защитник Порто 26 000 000

Стадиони[редактиране | редактиране на кода]

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) Ювентус приема гостуващите отбори на стадионите Parco del Valentino и Parco Cittadella. След това отборът се премества на Piazza d'Armi Stadium, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г., годината на първото спечелено Скудето, и 1906 г., когато мачовете се играят на Corso Re Umberto.

От 1909 до 1922 Ювентус играе своите домакинства на Corso Camp Sebastopoli преди да се премести на Corso Camp Marsiglia, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новия стадион Stadio Mussolini, открит за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на Stadio Comunale Vittorio Pozzo. На него Ювентус приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Stadio delle Alpi, построен за Световното първенство по футбол през 1990 г. В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Renzo Barbera в Палермо, Dino Manuzzi в Чезена и Stadio Giuseppe Meazza в Милано.

През август 2006 г. бианконерите се завръщат да играят на Stadio Comunale. Стадионът е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името Stadio Olimpico. От 2011 г. Ювентус провежда домакинствата си на Juventus Stadium („Ювентус Арена“). Новото съоръжение е построено на мястото на Stadio delle Alpi. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17-та мин. Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на „Ювентус Арена“.

Известни играчи[редактиране | редактиране на кода]

Класиране по години[редактиране | редактиране на кода]

Серия А[редактиране | редактиране на кода]

Класиране в Серия А
Сезон Позиция Точки
1898 Не участва -
1899 Не участва -
1900 Рунд 1 4
1901 Полуфинал -
1902 Първа група 5
1903 Подгласник -
1904 Подгласник -
1905 Шампион 9
1906 Подгланик 5
1907 Квалификация -
1908 Квалификация -
1909 Рунд 1 -
1909 – 10 3-то 18
1910 – 11 9-то 10
1911 – 12 8-мо 9
1912 – 13 Квалификация 3
1913 – 14 Квалификация 10
1914 – 15 Полуфинал -
1919 – 20 Последен рунд -
1920 – 21 Група А 15
1921 – 22 Не участва -
1922 – 23 Група В 25
1923 – 24 Група А 26
1924 – 25 Група В 32
1925 – 26 Шампион -
1926 – 27 3-то 11
1927 – 28 4-то 16
1928 – 29 Група В 41
1929 – 30 3-то 45
1930 – 31 Шампион 55
1931 – 32 Шампион 54
1932 – 33 Шампион 54
1933 – 34 Шампион 53
1934 – 35 Шампион 44
1935 – 36 5-то 35
1936 – 37 5-то 35
1937 – 38 Подгласник 39
1938 – 39 8-мо 29
1939 – 40 3-то 36
1940 – 41 5-то 32
1941 – 42 6-то 32
1942 – 43 3-то 37
1946 – 47 Подгласник 53
1947 – 48 3-то 49
1948 – 49 4-то 44
1949 – 50 Шампион 62
1950 – 51 3-то 54
1951 – 52 Шампион 60
1952 – 53 Подгласник 45
1953 – 54 Подгласник 50
1954 – 55 7-мо 37
1955 – 56 9-то 33
1956 – 57 9-то 33
1957 – 58 Шампион 51
1958 – 59 4-то 42
1959 – 60 Шампион 55
1960 – 61 Шампион 49
1961 – 62 12-то 29
1962 – 63 Подгласник 45
1963 – 64 5-то 38
1964 – 65 5-то 41
1965 – 66 5-то 42
1966 – 67 Шампион 49
1967 – 68 3-то 36
1968 – 69 5-то 35
1969 – 70 3-то 38
1970 – 71 4-то 35
1971 – 72 Шампион 43
1972 – 73 Шампион 45
1973 – 74 Подгласник 41
1974 – 75 Шампион 43
1975 – 76 Подгласник 43
1976 – 77 Шампион 51
1977 – 78 Шампион 44
1978 – 79 3-то 37
1979 – 80 Подгласник 38
1980 – 81 Шампион 44
1981 – 82 Шампион 42
1982 – 83 Подгласник 39
1983 – 84 Шампион 43
1984 – 85 5-то 36
1985 – 86 Шампион 45
1986 – 87 Подгласник 39
1987 – 88 6-то 31
1988 – 89 4-то 43
1989 – 90 4-то 44
1990 – 91 7-мо 37
1991 – 92 Подгласник 48
1992 – 93 4-то 39
1993 – 94 Подгласник 47
1994 – 95 Шампион 73
1995 – 96 Подгласник 65
1996 – 97 Шампион 65
1997 – 98 Шампион 74
1998 – 99 7-мо 54
1999 – 00 Подгласник 71
2000 – 01 Подласник 73
2001 – 02 Шампион 71
2002 – 03 Шампион 72
2003 – 04 3-то 69
2004 – 05 Шампион (отнета титла) 86
2005 – 06 Шампион (отнета титла) 91
2006 – 07 Не участва -
2007 – 08 3-то 72
2008 – 09 Подгласник 74
2009 – 10 7-мо 55
2010 – 11 7-мо 58
2011 – 12 Шампион 84
2012 – 13 Шампион 87
2013 – 14 Шампион 102
2014 – 15 Шампион 87
2015 – 16 Шампион 91
2016 – 17 Шампион 91

Ранг в европейските турнири[редактиране | редактиране на кода]

Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
1961 - Испания Реал Мадрид
1962 #30 Испания Реал Мадрид
1963 #35 Испания Реал Мадрид
1964 #25 Испания ФК Барселона
1965 #16 Португалия Бенфика
1966 #12 Португалия Бенфика
1967 #15 Испания Реал Сарагоса
1968 #09 Испания Реал Мадрид
1969 #06 Португалия Бенфика
1970 #07 Англия Лийдс Юнайтед
1971 #02 Англия Лийдс Юнайтед
1972 #04 Англия Лийдс Юнайтед
1973 #03 Нидерландия Аякс
1974 #05 Нидерландия Аякс
1975 #05 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1976 #10 Германия Байерн Мюнхен
1977 #10 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1978 #08 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1979 #08 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1980 #09 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1981 #05 Испания ФК Барселона
1982 #19 Испания ФК Барселона
1983 #17 Испания ФК Барселона
1984 #06 Англия ФК Ливърпул
1985 #05 Англия ФК Ливърпул
1986 #01 Италия Ювентус
1987 #01 Италия Ювентус
1988 #01 Италия Ювентус
1989 #02 Германия Байерн Мюнхен
1990 #02 Германия Байерн Мюнхен
1991 #01 Италия Ювентус
1992 #07 Испания Реал Мадрид
1993 #03 Испания Реал Мадрид
1994 #03 Испания Реал Мадрид
1995 #05 Испания Реал Мадрид
1996 #10 Нидерландия Аякс
1997 #01 Италия Ювентус
1998 #02 Франция ПСЖ
1999 #01 Италия Ювентус
2000 #01 Италия Ювентус
2001 #07 Испания Реал Мадрид
2002 #07 Испания Реал Мадрид
2003 #08 Испания Реал Мадрид
2004 #11 Испания Реал Мадрид
2005 #12 Испания Реал Мадрид
2006 #05 Италия Милан
2007 #12 Италия Милан
2008 #23 Англия ФК Челси
2009 #24 Испания ФК Барселона
2010 #27 Испания ФК Барселона
2011 #43 Англия Манчестър Юнайтед
2012 #43 Испания ФК Барселона
2013 #20 Испания ФК Барселона
2014 #16 Испания Реал Мадрид
2015 #14 Испания Реал Мадрид
2016 #09 Испания Реал Мадрид
2017 #05 Испания Реал Мадрид

Българи в Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

  • България Валери Божинов (нападател) – В. Божинов е първият български футболист в отбора на Ювентус. Той се присъединява към отбора през сезон 2006 – 07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
  • България Марио Кирев (вратар) – М. Кирев подписва с клуба през януари 2009 г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.

Ювентус срещу български отбори[редактиране | редактиране на кода]

Сезон Турнир Домакин Резултат Гост
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1960 – 61 КЕШ: Предв. кръг (реванш) ЦСКА (София) 4:1 Ювентус
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг Ювентус 1:1 Локомотив Пловдив
1964 – 65 КПГ: 3-ти кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:1 Ювентус *
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг Ювентус 3:1 Локомотив Пловдив
1969 – 70 КПГ: 1-ви кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:2 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг ЦСКА (София) 2:1 Ювентус
1975 – 76 КЕШ: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг ЦСКА (София) 0:3 Ювентус
1994 – 95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 5:1 ЦСКА (София)
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг Левски (София) 1:3 Ювентус
1999 – 00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг (реванш) Ювентус 1:1 Левски София

Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Футбол“         Портал „Футбол          Портал „Италия“         Портал „Италия