ФК Ювентус

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
ФК Ювентус
Juventus Football Club 2012-2013 - 30 Sul Campo.jpg
Име на отбор ФК Ювентус
Прозвище Старата госпожа
([La] Vecchia Signora),

Черно-белите (Bianconeri)

Основан 1897
Стадион Ювентус Арена
Капацитет 41000
Президент Андреа Аниели
Старши треньор Антонио Конте
Първенство Серия А
2012/13 Серия А, 1-во
Домакин
Гост

ФК „Ювентус“ (първата дума на италиански, другите 2 на английски Juventus Football Club, Juventus - от латинската дума за „млад“) в Торино, Италия е сред най-старите и успешни отбори не само в Италия, но и в Европа и света. Бианконерите са сред най-титулуваните отбори за всички времена. Основан е на 1 ноември 1897 г. и играе домакинските си срещи на стадион Ювентус Арена в Торино. Отборът играе в черно-бели раирани фланелки и черни или бели гащета. Някои от известните му прякори са Старата госпожа (la Vecchia Signora), бианконерите и зебрите. Раираните екипи са заети от английския отбор Нотс Каунти.

По годишен оборот за финансовата година към сезон 2011/12 Ювентус е на десето място в света и на второ в Италия, след Милан, с оборот от 164,2 млн. британски лири[1]

История[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Основан през 1897 г. като 'Спортен клуб Ювентус' от група млади студенти, като сред тях е и първият президент на клуба, Еудженио Канфари. Клубът се присъединява към италианското футболно първенство през 1900г. В този период екипът на отбора е с цветове розово и черно. Първата шампионатна титла печелят през 1905 година. По това време екипът им вече придобива днешния облик - черни и бели ивици.

Години на господство (до средата на ХХ век)[редактиране | edit source]

През 1923г. собствениците на автомобилния производителФиат поемат управлението в клуба и построяват нов стадион. Това помага за спечелването на втора титла в италианския шампионат.С течение на времето, клубът се превръща в символ на италианската култура, поради успехите, някои от които са имали значително влияние в италианското общество, особено през 30-те и 40-те годинина 20-ти век. Това е видно в приноса на клуба за националния отбор на Италия, период без прекъсване от втората половина 1920 г. и признат като един от най-влиятелните в международния футбол и след решаващата роля в Италия за спечелата Световно първенство по футбол от 1934.

Ерата Трапатони[редактиране | edit source]

Тази ера през 80-те години на 20-ти век е изключително успешна за клуба. Още в началото на десетилетието Ювентус печели три титли, като общият им брой става 20. Така могат да добавят втора звезда върху клубната си емблема, с което се превръщат в първият италиаски отбор с две звезди. През 1982г. Паоло Роси е обявен за футболист на годината, а през 1983,1984 и 1985г., Мишел Платини полувача приза футболист на годината. Така Ювентус става първият клуб, чиито играчи печелят в четири последователни години. През 1985г. Ювентус печели и първата си Шампионска лига (тогава КЕШ) като на финала побеждава отбора на ФК Ливърпул с 1:0. Победният гол е вкаран от Мишел Платини от дузпа. Така Ювентус става първият отбор спечелил всички турнири на УЕФА. Със спечелването на титлата от 1986г. идва краят на тази ера, като в останалата част от десетилетието доминатти са Наполи, Милан и Интер. През 1990г. Ювентус се премества на стадион Деле Алпи.

Ерата на Липи[редактиране | edit source]

През 1994г. начело на отбора застава Марчело Липи. Още през първият си сезон печели Серия А с играчи като Чиро Ферара, Роберто Баджо, Джанлука Виали и младока Алесандро дел Пиеро. През следващия сезон Ювентус е отново на върха на европейската сцена печелейки Шампионска лига за втори път. На финала побеждават Аякс след изпълнение на дузпи (1:1 в редовното време). След идването на играчи като Филипо Индзаги, Зинедин Зидан и Едгар Давидс отбора успява да достигне още два финала на Шампионска лига през 1997 и 1998 година, но ги губи от Борусия Дортмунд (с 3:1) и Реал Мадрид (с 1:0). Същевременно печели Серия А през 1997 и 1998 година, Суперкупа на УЕФА и Междуконтинентална Купа. С отбора подписват играчи като Джанлуиджи Буфон, Павел Недвед, Давид Трезеге. С тяхна помощ отбора печели Серия А през 2002 и 2003 година и достига финал в Шампионска лига през 2003 година, като губи от Милан след изпълнение на дузпи (0:0 в редовното време).

Скандала "Калчополи" и упадък на отбора[редактиране | edit source]

2006 година се превръща ужасяваща за отбора поради избухването на грандиозен скандал свързан с уреждане на мачове в италианския футбол. В резултат на това 5 отбора биват наказани, единия от които е Ювентус. Отбора бива изпратен за първи път в историята си в Серия Б, като са му отнети две титли от 2005 и 2006 година. Отбора бива напуснат от някои от звездите си като Златан Ибрахимович и Фабио Канаваро. За сметка на това, лоялните Алесандро дел Пиеро, Павел Недвед, Джанлуиджи Буфон и Мауро Каморанези остават, за да върнат отбора в Серия А. След като прекарва един сезон в Серия Б, Ювентус се завръща в Серия А гладен за успехи. Но те така и не идват. Следва серия от треньорски рокади, но успехите все още ги няма. Така два поредни сезона 2009-10 и 2010-11 отбора се класира на седмо място, нещо съвсем нетипично за отбор имащ шампионски амбиции.

Възродителен период[редактиране | edit source]

През 2011г. Антонио Конте подписва с отбора на Ювентус. Задачата му е да направи отбора шампион и класиране в Шампионска лига. Биват привлечени играчи като Андреа Пирло, Артуро Видал и Мирко Вучинич. Същата година е открит и новия модерен стадион Ювентус Арена, който изцяло собственост на клуба. Конте налага схема 3-5-2 и резултатите идват - след оспорвана битка за титлата с Милан, Ювентус вдигна 28-мата (30-тата с двете отнети) титла в Серия А, като отбора не допуска нито една загуба през сезона. Под ръководството на Конте, отбора подобрява личният си рекорд за брой мачове без загуба в първенството - 49. През сезон 2012/13 Ювентус печели втората си поредна титла и 29-та за клуба под ръководството на Антонио Конте.[2] Под ръководството на Конте Ювентус печели и Суперкупата на Италия през 2012 г. и 2013 г. За сезон 2013/2014 са привлечени няколко ключови играчи, сред които са Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. На 05 януари 2014 г., след победа над Рома с 3:0, Ювентус изравнява клубния рекорд за най-много последователни победи, който е от 1932 г. На 12.01.2014 г. рекордът е подобрен след победа над Каляри с 1:4.[3] Победната серия продължава 12 мача, като е прекъсната след равенство (1:1) срещу Лацио в Рим.[4]

Емблема, цветове, прозвища и фенове[редактиране | edit source]

Емблемата на клуба е претърпяла различни промени. Последната такава е през сезон 2004-05. В момента емблемата на отбора е черно-бял елипсовиден щит като тези на италианските духовници. Той е разделен на пет вертикални ивици - две бели и три черни. В горната част е изписано името на отбора на бял фон, а в долната е изобразен нападащ бик върху черен стар френски щит. Върху щита има и черна корона. Нападащият бик е символ на града Торино. От 1903 година Ювентус играят с раирани черно-бели екипи. Преди това клуба играе с розови ризи и черни вратовръзки, само защото са били изпратени грешни ризи. Тъй като един от членовете на екипа Джон Савидж има контакти в Англия, от Нотс Каунти пращат първите черно-бели екипи на отбора. Сред най-известните прозвища на отбора са Старата госпожа, бианконери и зебрите. Старата госпожа всъщност е игра на думи. Juventus от латински означава "младеж". Другата част от прякора госпожа или дама е начин за преданост към клуба. Ювентус е отбора с най-много фенове в Италия - над 12 милиона, което прави 30% от общите италиански футболни фенове.[5] Ювентус е и сред най-подкрепяните отбори и в света със 180 милиона (43 милиона само в Европа) фена.

Популярни фенове на Ювентус[редактиране | edit source]

Съперничество[редактиране | edit source]

Основните съперници на Ювентус са два - Торино и Интер. Дербито с Торино се нарича Дерби дела Моле и е градското дерби на града. Дербито с Интер се нарича Дербито на Италия, тъй като до 2006 година това бяха двата отбора, които не са играли в по-долна дивизия. Други конкуренти на Ювентус са Милан, Наполи и Фиорентина.

Състав[редактиране | edit source]

Настоящ състав[редактиране | edit source]

към 31 януари 2014

Пост Играч
1 Flag of Italy.svg В Джанлуиджи Буфон
3 Flag of Italy.svg З Джорджо Киелини
4 Flag of Uruguay.svg З Мартин Касерес
5 Flag of Italy.svg З Анджело Огбона
6 Flag of France.svg Х Пол Погба
7 Flag of Italy.svg Х Симоне Пепе
8 Flag of Italy.svg Х Клаудио Маркизио
9 Flag of Montenegro.svg Н Мирко Вучинич
10 Flag of Argentina.svg Н Карлос Тевес
12 Flag of Italy.svg Н Себастиан Джовинко
13 Flag of Italy.svg З Федерико Пелузо
14 Flag of Spain.svg Н Фернандо Йоренте
Пост Играч
15 Flag of Italy.svg З Андреа Бардзали
17 Flag of Italy.svg Н Пабло Освалдо (под наем от Саутхямптън)
19 Flag of Italy.svg З Леонардо Бонучи
20 Flag of Italy.svg Х Симоне Падоин
21 Flag of Italy.svg Х Андреа Пирло
22 Flag of Ghana.svg Х Квадво Асамоа
23 Flag of Chile.svg Х Артуро Видал
26 Flag of Switzerland.svg З Стефан Лихтщайнер
27 Flag of Italy.svg Н Фабио Куалярела
30 Flag of Italy.svg В Марко Сторари
33 Flag of Chile.svg Х Маурисио Исла
34 Flag of Brazil.svg В Рубиньо

Резервен отбор[редактиране | edit source]

 

Играчи под наем[редактиране | edit source]

 

Съсобственост[редактиране | edit source]

 

Младежи[редактиране | edit source]

Младежката организация на „Ювентус“ е сред най-добрите в Италия и Европа, като е спомогнала за кариерите на множество футболисти.

Под ръководството на дългогодишния треньор Винченцо Киаренца Примаверата (отборът до 20 годишна възраст) изживява един от най-успешните си периоди, печелейки турнирите във всички възрастови групи от 2004 до 2006 г.

Организацията съща така е известна с приноса си към представителния и младежките национални формации на Италия, като едни от най-известните играчи произлезли от школата са Джампиеро Бониперти, Роберто Бетега, Паоло Роси, а в момента двама представители на школата в националния отбор са Клаудио Маркизио и Доменико Кришито.

Като множество английски отбори и холандския Аякс, Ювентус е в близко сътрудничество с няколко сателитни отбора и футболни училища извън Италия (в САЩ, Канада, Гърция, Швейцария, Саудитска Арабия и Австралия).

Успехи[редактиране | edit source]

Ювентус е най-успешният отбор на 20-ти век (според Международната федерация по футоблна история и статискика) и най-успешният отбор в Италия с най-много отличия във всички турнири, със 55 официални отличия. В Италия Ювентус е отборът с най-много титли на Серия А (29), както и с най-много спечелени състезания - общо 40, и е вторият най-успешен италиански отбор в европейските турнири. Клубът е първият в света отбор спечелил всички официални международни турнири и първият отбор спечелил трите големи шампионата на УЕФА. Ювентус е печелил италианската Серия А 31 пъти, но титлите от 2005 и 2006г. бяха отнети заради скандала с уредени мачове. Ювентус подобрява своя рекорд по брой мачове без загуба , като през сезон 2011/2012 завършва без загуба с 23 победи и 15 равенства.Същият този сезон отборът завършва с само 19 допуснати гола и е признат за отбора с най-добра защита в света за сезона.

Национални успехи[редактиране | edit source]

1905, 1926, 1931, 1932, 1933, 1934, 1935, 1950, 1952, 1958,
1960, 1961, 1967, 1972, 1973, 1975, 1977, 1978, 1981, 1982,
1984, 1986, 1995, 1997, 1998, 2002, 2003, 2012, 2013

1938, 1942, 1959, 1960, 1965, 1979, 1983, 1990, 1995

1995, 1997, 2002, 2003, 2012, 2013

2007

Международни успехи[редактиране | edit source]

1985, 1996

1973, 1983, 1997, 1998, 2003

  • Носител на КНК (1):

1984

1977, 1990, 1993

1995

1984, 1996

1985, 1996

1973

1999

Носители на Златна топка[редактиране | edit source]

Клубна статистика и рекорди[редактиране | edit source]

Алесандро дел Пиеро е рекордьор на Ювентус по отношение на най-много участия в официални срещи (705 във всички турнири). На 6 март 2008 срещу Палермо той изпреварва предишния рекордьор Гаетано Ширеа. Дел Пиеро също така държи рекорда за Ювентус за най-много изиграни мачове в Серия А - 478. Алесандро дел Пиеро е и голмайстор за Ювентус с цели 278 гола във всички турнири. На второ място е Джампиеро Бониперти, които има 182 гола. През сезон 1933-34 Феличе Пласидо Борел II ° отбелязва 31 гола в 34 срещи в Серия А. Ференц Хирцер е рекордьор за отбелязани най-много голове за един сезон - 35 гола в 26 срещи през сезон 1925-26. Омар Сивори е футболистът, реализирал най-много голове в един мач – 6. Рекордът е поставен през сезон 1960-61 срещу Интер. Най-голямата победа на Ювентус е 15-0 срещу Ченто. Тя е във втория кръг на Купата на Италия през сезон 1926-27. Най-голямата загуба на клуба е с 0-8 от Торино през 1913 г. Продажбата на Зинедин Зидан в Реал Мадрид през 2001 г. е най-скъпият трансфер на клуба, като сумата от около 46 млн. паунда е световен рекорд до 2009 г., когато испанският отбор закупува Кристиано Роналдо за сумата от 84 млн. паунда. Ювентус държи рекорда и за най-висока получена сума от УЕФА(65.3млн евро).[6]

Стадиони[редактиране | edit source]

През първите две години от създаването си (1897 г. и 1898 г.) Ювентус приема гостуващите отбори на стадионите Parco del Valentino и Parco Cittadella. След това отборът се премества на Piazza d'Armi Stadium, където провежда домакинските си срещи до 1908 г. Изключение правят 1905 г., годината на първото спечелено Скудето, и 1906 г., когато мачовете се играят на Corso Re Umberto.

От 1909 до 1922 Ювентус играе своите домакинства на Corso Camp Sebastopoli преди да се премести на Corso Camp Marsiglia, където остава до 1933 г. На този стадион отборът става четири пъти шампион на Италия. В края на 1933 г. торинският гранд започва да играе домакинските си мачове на новия стадион Stadio Mussolini, открит за Световното първенство по футбол през 1934 г. След Втората световна война стадионът е преименуван на Stadio Comunale Vittorio Pozzo. На него Ювентус приема гостуващите отбори в продължение на 57 години. Стадионът продължава да се ползва за тренировъчна база до юли 2003 г.

От 1990 г. до сезон 2005/06 торинци провеждат домакинските си мачове на Stadio delle Alpi, построен за Световното първенство по футбол през 1990 г. В много редки случаи отборът домакинства на стадиони като Renzo Barbera в Палермо, Dino Manuzzi в Чезена и Stadio Giuseppe Meazza в Милано.

През август 2006 г. бианконерите се завръщат да играят на Stadio Comunale. Стадионът е обновен за Зимните олимпийски игри в Торино и вече носи името Stadio Olimpico. От 2011 г. Ювентус провежда домакинствата си на Juventus Stadium („Ювентус Арена“). Новото съоръжение е построено на мястото на Stadio delle Alpi. То е с капацитет от 41 000 зрители, а в изграждането му са вложени 120 млн. евро. На 11 септември 2011 г. се изиграва първият мач на новия стадион между „Ювентус“ и „Парма“. В 17-та мин. Стефан Лихтщайнер вкарва първия гол, отбелязан на „Ювентус Арена“.


Известни играчи[редактиране | edit source]

   

Ранг в европейските турнири[редактиране | edit source]

Ранг на Ювентус през годините
Година Ранг Лидер
1961 - Испания Реал Мадрид
1962 #30 Испания Реал Мадрид
1963 #35 Испания Реал Мадрид
1964 #25 Испания ФК Барселона
1965 #16 Португалия Бенфика
1966 #12 Португалия Бенфика
1967 #15 Испания Реал Сарагоса
1968 #09 Испания Реал Мадрид
1969 #06 Португалия Бенфика
1970 #07 Англия Лийдс Юнайтед
1971 #02 Англия Лийдс Юнайтед
1972 #04 Англия Лийдс Юнайтед
1973 #03 Холандия Аякс
1974 #05 Холандия Аякс
1975 #05 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1976 #10 Германия Байерн Мюнхен
1977 #10 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1978 #08 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1979 #08 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1980 #09 Германия Борусия Мьонхенгладбах
1981 #05 Испания ФК Барселона
1982 #19 Испания ФК Барселона
1983 #17 Испания ФК Барселона
1984 #06 Англия ФК Ливърпул
1985 #05 Англия ФК Ливърпул
1986 #01 Италия Ювентус
1987 #01 Италия Ювентус
1988 #01 Италия Ювентус
1989 #02 Германия Байерн Мюнхен
1990 #02 Германия Байерн Мюнхен
1991 #01 Италия Ювентус
1992 #07 Испания Реал Мадрид
1993 #03 Испания Реал Мадрид
1994 #03 Испания Реал Мадрид
1995 #05 Испания Реал Мадрид
1996 #10 Холандия Аякс
1997 #01 Италия Ювентус
1998 #02 Франция ПСЖ
1999 #01 Италия Ювентус
2000 #01 Италия Ювентус
2001 #07 Испания Реал Мадрид
2002 #07 Испания Реал Мадрид
2003 #08 Испания Реал Мадрид
2004 #11 Испания Реал Мадрид
2005 #12 Испания Реал Мадрид
2006 #05 Италия Милан
2007 #12 Италия Милан
2008 #23 Англия ФК Челси
2009 #24 Испания ФК Барселона
2010 #27 Испания ФК Барселона
2011 #43 Англия Манчестър Юнайтед
2012 #43 Испания ФК Барселона
2013 #20 Испания ФК Барселона

Българи в Ювентус[редактиране | edit source]

  • България Валери Божинов (нападател) - В. Божинов е първият български футболист в отбора на Ювентус. Той се присъединява към отбора през сезон 2006-07 под наем от отбора на Фиорентина. Там той записва 18 мача и 5 отбелязани гола.
  • България Марио Кирев (вратар) - М. Кирев подписва с клуба през януари 2009г. Там той така и не записва изигран мач, като само е попадал няколко пъти в групата. Пред избора, дали да е трети вратар или да бъде даден под наем в друг отбор, той избира втората опция. Затова е и даван под наем на други отбори.

Ювентус срещу български отбори[редактиране | edit source]

Сезон Турнир Домакин Резултат Гост
1960-61 КЕШ: Предв. кръг Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1960-61 КЕШ: Предв. кръг (реванш) ЦСКА (София) 4:1 Ювентус
1964-65 КПГ: 3-ти кръг Ювентус 1:1 Локомотив Пловдив
1964-65 КПГ: 3-ти кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:1 Ювентус *
1969-70 КПГ: 1-ви кръг Ювентус 3:1 Локомотив Пловдив
1969-70 КПГ: 1-ви кръг (реванш) Локомотив Пловдив 1:2 Ювентус
1975-76 КЕШ: 1-ви кръг ЦСКА (София) 2:1 Ювентус
1975-76 КЕШ: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 2:0 ЦСКА (София)
1994-95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг ЦСКА (София) 0:3 Ювентус
1994-95 Купа на УЕФА: 1-ви кръг (реванш) Ювентус 5:1 ЦСКА (София)
1999-00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг Левски (София) 1:3 Ювентус
1999-00 Купа на УЕФА: 2-ри кръг (реванш) Ювентус 1:1 Левски София

Забележка: * означава, че Ювентус е продължил в следващата фаза след продължения.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Manchester United third in football rich list behind Real Madrid & Barcelona. // goal.com. Goal.com, 24 януари 2012. Посетен на 28 януари 2013.
  2. Ювентус спечели титлата на Италия за 29-ти път!
  3. Juve triumph in Cagliari
  4. Juve share the spoils with Lazio
  5. с най-много фенове в Италия
  6. [1]