Филипо Индзаги

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Flag of Italy.svg Филипо Индзаги
Filippo Inzaghi.jpg
Лична информация
Прякор Пипо
СуперПипо
Роден 9 август 1973 г. (46 г.)
Пиаченца, Flag of Italy.svg Италия
Ръст 181 см
Пост нападател
Юношески отбори
1985–1991Flag of Italy.svg Пиаченца
Професионални отбори¹
ГодиниОтборМГ
1991–1995
1992–1993
1993–1994
1995–1996
1996–1997
1997–2001
2001–2012
Общо:
Flag of Italy.svg Пиаченца
Flag of Italy.svg Албинолефе *
Flag of Italy.svg Верона *
Flag of Italy.svg Парма
Flag of Italy.svg Аталанта
Flag of Italy.svg Ювентус
Flag of Italy.svg Милан
39
21
36
15
33
120
202
466
(15)
(13)
(13)
(2)
(24)
(57)
(73)
(197)
Национален отбор
1993–1996
1997–2007
Flag of Italy.svg Италия до 21 г.
Италия Италия
14
57
(3)
(25)
Треньор
2013–2014
2014–2015
2016–2018
2018–2019
Flag of Italy.svg Милан (Примавера)
Flag of Italy.svg Милан
Flag of Italy.svg Венеция
Flag of Italy.svg Болоня
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Филипо Индзаги в Общомедия

Филипо Индзаги (на италиански: Filippo Inzaghi) е бивш италиански футболист, нападател, и бивш треньор на Милан. Индзаги е печелил два пъти Шампионската лига с екипа на Милан и Световното първенство с Италия през 2006 г. [1] Той е първият футболист, разписал се във всички международни турнири, след като отбелязва два гола на финала на Световното клубно първенство през 2007 г.

Филипо Индзаги е един от най-резултатните футболисти в Европейските турнири с 70 гола. Индзаги е и най-резултатният футболист на Милан в Европейските турнири с 43 гола. Той е рекордьор и по най-много отбелязани хетрика в италианската Серия А – 10.

Индзаги е смятан за един от най-добрите голмайстори в Европа. Отличното му пласиране и тактическа грамотност му помагат да отбележи много голове, особено в решителни мачове. Той е петият най-резултатен италански футболист с 313 гола, отбелязани в официални мачове.

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Индзаги се насочва към футбола под натиска на майка си Марина. Заедно с по-малкия си брат Симоне Индзаги редовно чупят прозорци или нанасят други щети с коженото кълбо. До 13-та си година често застава на вратата, после се преквалифицира като нападател. Негови идоли в онези години са холандецът Марко ван Бастен и германецът Карл-Хайнц Румениге.

Индзаги започва кариерата си в Пиаченца през 1991 г. на 18-годишна възраст. През сезон 1992 - 1993 е изпратен под наем в Албинолефе. В новия си тим играе един сезон, след което е преотстъпен на Верона, където вкарва 14 гола в 37 мача. След края на сезон 1993 - 1994 Пипо се завръща в Пиаченца. Повторната му поява при „Червено-белите“ е белязана с много голове и превръщането му в един от основните играчи на отбора.

Парма[редактиране | редактиране на кода]

Добрите игри на Индзаги за Пиаченца довеждат до много изгодна оферта от Парма през 1995 г. В новия си отбор Индзаги изпълнява в повечето случаи ролята на резерва на Христо Стоичков и Джанфранко Дзола, а по-късно на Ернан Креспо и Енрико Киеза. Освен това е сполетян от контузия, която го изважда за дълго извън от строя. Едва в края на сезона започва да намира място в основния състав, но това не пречи да поиска да бъде продаден в Аталанта.

Аталанта[редактиране | редактиране на кода]

В отбора от Бергамо Индзаги става голмайстор №1 на Серия А с 24 гола в 33 мача през сезон 1996 - 1997, а тифозите му лепват прякора Супер Пипо. Този сезон кара големите отбори да забележат младия голмайстор, осигурява и дебют на Индзаги за националния отбор на Италия. Освен това той е обявен за млад футболист на Серия А за 1997 г. изпреварвайки изгряващата звездата на Рома Франческо Тоти.

Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

Силният сезон за Аталанта осигурява трансфер на Индзаги в Ювентус. Вестта за трансфера си при „Старата госпожа“ получава по мобилния телефон на колегата си Кристиан Панучи, когато е във Франция. За трансфера си Пипо коментира „Отивам в най-добрия отбор в света. Какво още мога да искам?“. С тима на бианконерите играе заедно с Кристиан Виери и Алесандро Дел Пиеро в атака, а по-късно и с Давид Трезеге. Индзаги е основен реализатор за Ювентус по време на престия си в Торино, играещ на върха на атаката. За Индзаги медиите на Апенините твърдят, че „Дори и да му завържат очите пак ще е постоянна заплаха за противниковите вратари.“. Печели Серия А през 1998 г., играе финал на Шампионската лига срещу Реал Мадрид през същата година. През 1999 г. Ювентус стига до полуфинал в Шампионската лига, където отпада от Манчестър Юнайтед, въпреки двата гола вкарани от Пипо на Деле Алпи. През следващите два сезона Ювентус не успява да спечели значими трофеи, въпреки наличието на множество звезди от световна класа.

Милан[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 2001 г. Индзаги преминава в Милан за 37 милиона евро и се превръща в един от най-скъпите трансфери на отбора. Заедно с украинския нападател на „Червено-черните“ Андрий Шевченко Индзаги формира страховит тандем, водещ атаката на Милан до продажбата на Шевченко през 2006 г.

Росонерите привличат редица звездни футболисти като Алесандро Неста, Кларънс Сеедорф, Ривалдо и Руи Коща и успехите не закъсняват. Милан печели Шампионската лига през 2003 г., като Индзаги вкарва 12 гола в 16 мача, следват трофеите за Купата на Италия и Суперкупата на Европа през същата година, като Индзаги отбелязва 30 гола в 49 мача през сезон 2002 - 2003.

През следващия сезон Индзаги печели и Серия А, но получава серия от тежки контузии, поради които отсъства от терените през по-голямата част от 2004 г. и 2005 г. Тези контузии идват в най-добрите години на Индзаги и не му позволяват да играе в множество решителни мачове като финала на Шампионската лига през 2005 г., пропуска и Европейското първенство през 2004 г., в чиито квалификации е голмайстор за Италия. Неговото отсъствие налага привличането на Ернан Креспо под наем за сезон 2004 - 2005 и трансфера на Алберто Джилардино през лятото на 2005 г.

Индзаги се завръща през сезон 2005 - 2006 в титулярния състав на Милан. Там той си партнира с Андрий Шевченко и с новото попълнение в отбора Алберто Джилардино.

През сезон 2006 - 2007 Индзаги отново блести на международната сцена, отбелязвайки решителни голове в Шампионската лига, с които Милан печели турнира. На финала в Атина срещу Ливърпул Индзаги вкарва 2 гола и става играч на мача.

Индзаги е титуляр в Милан и през следващите 3 сезона, докато не получава нова тежка контузия на 10 ноември 2010 г. срещу Палермо, която прекратява сезона за него. Въпреки, че една такава контузия би могла да сложи край на кариерата за 37-годишния нападател, той се завръща в игра през сезон 2011 - 2012, който се оказва последен в кариерата му на професионален футболист.

Индзаги се разписва в последния си мач за Милан срещу Новара на 13 май 2012 г. и се сбогува емоционално с тифозите на Сан Сиро. Големият брой решителни голове, отбелязани срещу европейските грандове превръщат Индзаги в един от най-големите любимци на тифозите и го нареждат сред легендарните футболисти на Милан.

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Филипо Индзаги става европейски шампион за младежи през 1994 г. Дебютира за мъжкия отбор на 8 юни 1997 г. в приятелска среща срещу Бразилия. На следващата година е част от отбора на Италия за Световното първенство във Франция през 1998 г. Индзаги не е титуляр за Скуадра Адзура и играе само в два от петте мача на Италия, тъй като за място в стартовия състав се борят още Алесандро Дел Пиеро, Роберто Баджо, Енрико Киеза и Кристиан Виери.

Пипо вкарва три гола в квалификациите за Евро 2000. На Европейските финали през 2000 г. в Холандия и Белгия Индзаги вкарва два гола и печели сребърен медал след драматично загубен финал срещу Франция.

В квалификациите за Световното първенство в Япония и Корея през 2002 г. Индзаги е голмайстор със 7 гола. Взима участие във всички срещи на „Скуадра Адзура“ на Световното първенство в Япония и Корея, където Италия отпада от Южна Корея.

Индзаги е голмайстор и в квалификациите за Евро 2004 с 5 гола в 5 мача, но пропуска първенството в Португалия поради контузия.

Участник е и на Световното първенство в Германия през 2006 г., където вкарва един гол срещу Чехия, а Италия печели златните медали.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

След края на сезон 2011-12 Индзаги става треньор на младежкия отбор на Милан. През юни 2014 г. е назначен за старши треньор на отбора. [1]

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Клубна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Клуб Сезон Шампионат Купа на Италия Европейски
турнири
1
Други
турнири2
Общо
Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове Мачове Голове
Пиаченца 1991-92 2 0 1 0 3 0
Албинолефе 1992-93 21 13 0 0 21 13
Верона 1993-94 36 13 1 1 37 14
Пиаченца 1994-95 37 15 4 2 41 17
Парма 1995-96 15 2 1 0 6 2 22 4
Аталанта 1996-97 33 24 1 1 34 25
Ювентус 1997-98 31 18 4 1 10 6 1 2 46 27
1998-99 28 13 1 0 10 6 33 13 42 20
1999-00 33 15 2 1 8 10 43 27
2000-01 28 11 0 0 6 5 34 16
Общо 120 57 7 2 34 27 4 3 165 89
Милан 2001-02 20 10 1 2 7 4 28 16
2002-03 30 17 3 1 16 12 49 30
2003-04 14 3 3 2 9 2 2 0 28 7
2004-05 11 0 2 0 2 1 15 1
2005-06 23 12 2 1 6 4 31 17
2006-07 20 2 5 3 12 6 37 11
2007-08 21 11 0 0 6 5 2 2 29 18
2008-09 26 13 0 0 6 3 32 16
2009-10 24 2 2 1 7 2 33 5
2010-11 6 2 0 0 3 2 9 4
2011-12 7 1 2 0 0 0 9 1
Общо 202 73 20 10 74 41 4 2 300 126
Общо за кариерата 466 197 35 16 114 70 8 5 623 288

1Европейските турнири включват Шампионска лига, Купа на УЕФА и Суперкупа на Европа
2Други турнири включват Суперкупа на Италия, Междуконтинентална купа и Световно клубно първенство
3Включват се 2 мача и 1 гол през сезон 1998-99 в плейофи за участие в турнира за Купата на УЕФА

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

Италия
Година Мачове Голове
1997 3 0
1998 6 3
1999 8 3
2000 11 5
2001 8 4
2002 8 0
2003 4 6
2004 0 0
2005 0 0
2006 5 2
2007 4 2
Общо 57 25

Голове с Националния отбор[редактиране | редактиране на кода]

Голов коефициент[редактиране | редактиране на кода]

Общо за кариерата
Отбор Мачове Голове Голове на мач
Клубни отбори 623 288 0,46
Италия 057 025 0,44
Общо 680 313 0,46

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Пиаченца[редактиране | редактиране на кода]

Ювентус[редактиране | редактиране на кода]

Милан[редактиране | редактиране на кода]

Национален отбор[редактиране | редактиране на кода]

  • Европейско първенство за младежи – 1 (1994)

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

  • Млад играч на годината в Серия А1 (1997)

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Най-много отбелязани хеттрика в Серия А10
  • Най-много голове за Милан в международните турнири – 43

Ордени[редактиране | редактиране на кода]

  • Ufficiale OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република четвърта степен (офицер): 2006
  • Cavaliere OMRI BAR.svg Носител на Орден за заслуги към Италианската Република пета степен (рицар): 2000

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б AC Milan: Filippo Inzaghi replaces Clarence Seedorf. // bbc.com/sport. „Би Би Си“, 10 юни 2014. Посетен на 10 юни 2014. (на английски)