Световно първенство по футбол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Атлас на най-добрите постижения на всички страни-участнички на световни финали, плюс местоположението на страните-домакини от 1930 до 2006 г.

Световното първенство по футбол (известно още като Световната купа на ФИФА, Световната купа, Мундиал (от испански - "световен") и Световните футболни финали) e международно спортно мероприятие, в което се състезават мъжките национални отбори на страните-членки на Международната федерация на футболните асоциации. Това е най-голямото събитие във футбола в глобален мащаб, като зрителският интерес към него е по-голям в сравнение с този на Олимпийските игри[1]. Световните финали са най-гледаното спортно събитие в света, като 1,1 млрд. души гледат финалния мач на световното първенство през 2002 г.[2] От 1930 г. насам финалите се провеждат на всеки четири години, с изключение на 1942 и 1946 г. заради Втората световна война. Те са предшествани от регионални квалификации по групи, които започват приблизително три години преди финалите. В предварителната фаза участват представители на над 130 държави, от които до финалната фаза понастоящем достигат 32 национални отбора (до 1998 г. са 24). Те продължават турнира в избраната страна-домакин в продължение на 4 седмици. Според последните промени в правилника, може да има повече от една страна-домакин на форума. Освен това през 1999 г. ФИФА инициира Световно първенство по футбол за жени, което се провежда по подобна схема.

Първото официално световно първенство на ФИФА се провежда от 7 до 30 юли 1930 г. в Уругвай и в него вземат участие 13 нации: 6 от Южна Америка, 5 от Европа и 2 от Северна Америка. Негов основен инициатор и организатор е президентът на ФИФА Жюл Риме. На финала в Монтевидео Уругвай побеждава Аржентина с 4:2 пред 93 000 души публика и става първият световен шампион.

В историята на 19-те проведени досега световни първенства само осем държави са завоювали световната купа. Бразилия е рекордьор по спечелени световни титли, общо пет. Италия и Германия се нареждат след нея с по 4 спечелени шампионата. Уругвай и Аржентина са с по две титли, а Англия , Франция и Испания са спечелили трофея веднъж. Десет пъти световните финали са се провеждали в Европа и на тях само веднъж неевропейска държава е печелила купата (Бразилия през 1958 г.). На останалите десет световни първенства отборите от Южна Америка са печелили трофея осем пъти, а европейските два - Испания на Световното първенство от 2010 година в ЮАР и Германия през 2014 г. в Бразилия. Само два пъти национален отбор на държава, която не е от Европа или Южна Америка, е достигал полуфиналите: САЩ през 1930 г. и Южна Корея през 2002 г.

Последното световно първенство (двадесето) е проведено в Бразилия от 12 юни до 13 юли 2014 г. Германия става световен шампион за четвърти път в историята си, побеждавайки Аржентина с 1:0 след продължения.

История[редактиране | редактиране на кода]

Международни състезания преди 1930 г.[редактиране | редактиране на кода]

Първият мач между национални отбори е изигран през 1872 г. между Шотландия и Англия. По това време футболът се играе почти изключително само на Британските острови. Когато футболът започва да привлича все повече почитатели, на Олимпийските игри през 1900 и 1904 г. е включен в програмата като демонстрационен спорт, както и на игрите през 1906 г. На Олимпиадата през 1908 г. футболът вече е част от официалната програма на мероприятието. То се планира от Футболната асоциация и право на участие в него имат единствено аматьори. Великобритания, представена от английския национален отбор по футбол за аматьори, печели надпреварата през 1908 и 1912 г.

През 1906 г. ФИФА прави опит да организира международно футболно състезание за национални отбори в Швейцария, което да бъде независимо от програмата на Олимпиадите, но то се проваля.

Тъй като футболът продължава да бъде аматьорски спорт на Олимпийските игри, сър Томас Липтън основава турнира за Купа „Сър Томас Липтън“ в Торино през 1909 г. Този турнир е първенство между отделни клубове от различни държави, всеки от който представлява своята страна. Въпреки, че не участват национални отбори, това състезание се определя понякога като Първата световна купа, и в него се включват най-престижните футболни клубове от Италия, Германия и Швейцария. Първият турнир е спечелен от „Уест Окланд“, английски аматьорски клуб на миньори от графство Дъръм, който е поканен след като Футболната асоциация отказва да се присъедини към спортното събитие. „Уест Окланд“ защитава трофея през 1911 и призът остава завинаги в Уест Окланд.

През 1914 г. ФИФА се съгласява да признае олимпийското състезание като „световно футболно първенство за аматьори“ и поема отговорността да ръководи събитието. Този акт подготвя почвата за междуконтинентално футболно състезание, което се провежда на ОИ '20 и в което участват Египет и 13 европейски отбора. Белгия става златен медалист, а Уругвай печели състезанието през 1924 и 1928 г. ФИФА определя Уругвай за домакин на световното първенство през 1930 г. Поводът е, че Уругвай е вече два пъти олимпийски шампион, а освен това чества стогодишнината от своята независимост.

Първото официално световно първенство[редактиране | редактиране на кода]

На ОИ през 1932 г. в Лос Анджелис не се предвижда футболът да е част от програмата поради недостатъчната популярност на този спорт в САЩ (по това време американският футбол набира все по-голяма популярност в своята родина). ФИФА и Международният олимпийски комитет (МОК) не постигат съгласие относно участието на професионалистите в олимпийския турнир и така футболът е премахнат от програмата на Игрите в Ел Ей. Президентът на ФИФА Жул Риме планира да основе турнир за Световната купа в Уругвай през 1930 г. Футболните асоциации на определени страни са поканени да изпратят свой отбор, но изборът на Уругвай като домакин на събитието означава за европейските отбори дълго и скъпо пътуване през Атлантическия океан. Утежняващ обстоярелствата фактор е и започналата през 1929 г световна икономическа криза. Първенството е пред провал, когато едва около два месеца преди началото му Риме успява да убеди отборите на Белгия, Франция, Румъния и Югославия да участват. Общо 13 страни вземат участие в първото състезание- седем от Южна Америка, четири от Европа и два от Северна Америка. Първите два мача от Световното първенство се играят едновременно и са спечелени от представителните отбори на Франция и САЩ, които съответно побеждават Мексико с (4-1) и Белгия с (3-0). Първият гол в историята на световните първенства е отбелязан от Люсиен Лоран от Франция. На финала Уругвай побеждава Аржентина с 4-2 пред 93 000 души в Монтевидео, и така става първата страна, спечелила Световното първенство.

Разрастване[редактиране | редактиране на кода]

Проблемите пред първите световни първенства са дългите разстояния и предвоенната обстановка. Малко са южноамериканските отбори, които се съгласяват да пътуват до Европа през 1934 и 1938 г. Бразилия е единственият южноамерикански участник присъствал и на двата турнира. Първенствата през 1942 и 1946 са отменени поради Втората световна война и нейните опустошителни последици.

В квалификациите за СП '50 за първи път се включват четирите британски отбора. Британските федерации се оттеглят от ФИФА през 1920 г. поради нежелание да играят срещу страни, с които са воювали през Първата световна война и като протест срещу нарастващото влияние във футбола на небритански държави. През 1946 г. ФИФА ги кани да станат членове на световната федерация и този път те приемат поканата. През 1950 се завръщат световните шампиони от Уругвай, които бойкотират предишните две световни първенства. Уругвай отново печели титлата.

На световните първенства, които се провеждат между 1934 и 1978 г. участващите отбори са 16, освен през 1938 (класиралата се Австрия е анексирана от Германия) и 1950 г., когато Шотландия, Индия и Турция се отказват след като вече са се класирали. Участват почти само отбори от Европа и Латинска Америка, и много малко отбори от Африка, Азия и Океания. В повечето случаи тези отбори са лесно отстранявани от европейските и южноамерикански състави, с изключение на Северна Корея (КНДР), които достигат четвъртфиналите през 1966 г.

На финалите през 1982 г. броят на участниците е увеличен на 24, а през 1998 г. на 32. Така се дава възможност на повече отбори от Африка, Азия и Северна Америка да вземат участие. В последните години тези сравнително нови и неопитни участници постигат впечатляващи успехи: Мароко стига до осминафиналите на СП '86, Камерун става четвъртфиналист през 1990, Саудитска Арабия е на осминафиналите през 1994, Нигерия е осминафиналист през 1994 и 1998, Япония стига до осминафиналите през 2002, Сенегал е четвъртфиналист през 2002; след "завръщането си" на футболната сцена САЩ достигат четвъртфиналите през 2002, Южна Корея са бронзови медалисти през 2002 г., а Австралия и Гана достигат фазата на директните елиминации през 2006 г.

198 нации се включват в надпреварата за класиране за Световното първенство по футбол през 2006 г. Само 3 от общо 207 страни-членки на ФИФА не са играли в квалификациите за световните финали. Това са Коморските острови, Източен Тимор и Бутан, тъй като по време на тегленето на жребия за мачовете от квалификациите Коморските острови и Източен Тимор не са все още членове на ФИФА.

Подобно първенство за жени се организира от ФИФА, като първото се провежда през 1991 г. в Китай.

Купата[редактиране | редактиране на кода]

От 1930 до 1970 г. световният шампион получава купата "Златната Нике". В чест на президента на ФИФА по чиято инициатива е създадено състезанието, през 1946 г. тя е преименувана на „Жул Риме“. През 1970 г. печелейки трофея за трети път, Бразилия получава правото да го задържи завинаги. През нощта на 19-ти срещу 20-ти декември 1983 г. обаче "живата история на световния футбол" е открадната от резиденцията на Бразилската футболна федерация в Рио де Жанейро и никога повече не е открита.[3]

След 1970 г. е изготвен втори трофей, наречен Трофей на Световното първенство на ФИФА. Той не може да стане вечно притежание на нито един отбор, независимо от това колко първенства е печелил. Националният отбор на ФРГ/Германия е печелил този трофей три пъти, а отборите на Аржентина, Италия и Бразилия - по два пъти. Той ще продължава да се връчва на победителите до 2038 г., когато предвиденото пространство за имената на световните шампиони ще се запълни.

Вторият трофей, наричан обикновено "Златен глобус", е висок 38 см и тежи 10,97 кг. Направен е от 18-каратово злато. Основата се състои от два слоя полускъпоценен малахит, а на долната му страна на са гравирани годината и името на всеки победител на Световно първенство след 1974 г. Победителите задържат трофея до началото на следващито световно първенство като се награждават и с позлатено копие.

Формат[редактиране | редактиране на кода]

Квалификации[редактиране | редактиране на кода]

От второто световно първенство, проведено през 1934 г. се организират квалификации, които да определят най-достойните кандидати за световната купа. Те се провеждат в шестте континентални зони на ФИФА (Европа, Южна Америка, Северна и Централна Америка и Карибския регион, Азия, Африка и Океания) и се ръководят от съответните международни футболни конфедерации. Например в Европа квалификациите се провеждат под шапката на УЕФА. За всяко състезание ФИФА предварително определя броя на местата, за които ще се борят страните във всяка зона, като по принцип база за това решение е относителната сила на отборите на всяка конфедерация, но също така и лобирането от страна на конфедерациите.

Квалификационният процес може да започне най-рано три години преди финалната фаза и отнема повече от две години. Форматът на квалификационните турнири се решава от всяка конфедерация. Обикновено се дават едно или две места на победителите от междуконтиненталните плейофи. Например, в квалификациите за Световното първенство през 2006 г. победителят от зона Океания се срещна с класиралия се на 5-то място отбор от зона Южна Америка, за да определят кой от двата отбора ще отиде на финалите. С изключение на 1934 г. домакините на всяко световно първенство се класират автоматично на финалите. До квалификациите за световното първенство през 2006 г. това право се дава и на световния шампион. Бразилия е първият отбор играл квалификационни мачове, за да си осигури място на финалите.

Финали[редактиране | редактиране на кода]

От 1998 г. участват 32 отбора, които се състезават в продължение на 1 месец на стадионите на страната-домакин. Има две фази: групова фаза и фаза на директни елиминации.

В груповата фаза се тегли жребий и се определят осем групи, всяка с по четири отбора. Преди жребия осемте условно "най-добри" отбора (в това число - домакина) се поставят като "водачи на групи", а останалите се разпределят в урни - предимно на континентален принцип. След 1998 г. се налагат ограничения, според които в една група не може да има повече от два състава от Европа, както и повече от един отбор от която и да е конфедерация. Във всяка група всеки играе срещу всеки и по този начин всеки отбор изиграва три мача. Последните два мача в групата се играят по едно и също време, с цел да се минимизира възможността от евентуално договаряне на резултата.

Първите два отбора от всяка група продължават към фазата на директните елиминации, където при равен резултат в редовните 90 минути се стига до две продължения от по 15 минути, като при евентуален равен резултат и след тях - до изпълнение на дузпи. Първоначално се играят осминафинали, в които първият отбор от една група играе срещу втория отбор от друга. Следват четвъртфинали, полуфинали и финал. Двата отбора, които отпаднат на полуфиналите играят мач за третото място.

Класирнето на отборите в груповата фаза се извършва въз основа на спечелените от тях точки. Преди 1994 г. за победа се присъждат две точки, а за равенство - една, след това за победа - три точки, а едната точка за равенство се запазва. В случай на два отбора с равен брой точки, понастоящем обикновено се гледа първо головата разлика, после отбелязаните голове и най-накрая резултата от директния мач между двата отбора. Ако нито един от двата отбора няма предимство се тегли жребий. Тези допълнителни критерии за оценяване биват често променяни от ФИФА.

Избор на домакини[редактиране | редактиране на кода]

Домакините на първите световни първенства (СП) са се определяли на събрания на конгрес на ФИФА. В първите десетилетия от съществуването на световното първенство изборът е предизвиквал много полемики, предвид триседмичния преход с кораб между Южна Америка и Европа — двата гиганта в световния футбол. Например решението Уругвай да бъде домакин на първото световно първенство води до участието на едва четири европейски нации в него. Следващите две световни първенства се провеждат в Европа. Изборът на Франция като домакин на СП '38 отново води до спорове, тъй като на американските отбори е казано, че домакинството ще се дава на разменни начала между двата континента. По тази причина Аржентина и Уругвай бойкотират това първенство.

След СП '58, за да се избегнат потенциалните бойкоти и спорове ФИФА започва да редува домакинството между Европа и Америка. Това продължава до СП '02, което е първото световно първенство, проведено в Азия. Световното първенство през 2010 г. пък се провежда в ЮАР, която е първата африканска държава, поела домакинството на световни финали.

Домакинството на световното първенство през 2014 г. е възложено на Южна Америка през 2003 г., което позволява на десетте членки на КОНМЕБОЛ да кандидатстват за тази привилегия. Повечето страни обаче подкрепят Бразилия и така става ясно, че ако Бразилия е в състояние да организира първенството, то ще се проведе там. Ако това не стане, има предложение за съвместно домакинство на Аржентина и Чили, подобно на Южна Корея и Япония през 2002 г. Колумбия също има желание за световното първенство през 2014 г. В спортно издание от 4 юли 2006 г. се казва, че според президента на ФИФА Сеп Блатер Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на световните финали през 2014 г.[4] На 30 октомври 2007 г. Бразилия официално е определена за домакин на световното първенство по футбол през 2014 г.

Системата еволюира през годините и сега домакинството се определя чрез гласуване в изпълнителния комитет на ФИФА. За осигуряване на достатъчно време за подготовка на домакините гласуването се извършва 6, а впоследствие 7 и 11 години преди всяко първенство. Самото гласуване е по система на подреждането на най-предпочитаните кандидати.

Домакинството на световното първенство през 2018 г. е възложено на Русия, а през 2022 г. се планира да бъде в Катар.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Година Домакин Финал Мач за третото място
Победител Резултат Подгласник Трето място Резултат Четвърто място
1930
Подробности
Уругвай Уругвай
Уругвай
4–2 Аржентина
Аржентина
САЩ
САЩ
1–0 сл.(1) Югославия
Югославия
1934
Подробности
Италия Italy flag 1861.png
Италия
2–1(1-1)
след прод.
Чехия
Чехословакия
Flag of the German Empire.svg
Германия
3–2 Австрия
Австрия
1938
Подробности
Франция Italy flag 1861.png
Италия
4–2 Унгария
Унгария
Бразилия
Бразилия
4–2 Швеция
Швеция
1950
Подробности
Бразилия Уругвай
Уругвай
2–1(2) Бразилия
Бразилия
Швеция
Швеция
3–1(2) Испания
Испания
1954
Подробности
Швейцария Германия
ФРГ
3–2 Унгария
Унгария
Австрия
Австрия
3–1 Уругвай
Уругвай
1958
Подробности
Швеция Бразилия
Бразилия
5–2 Швеция
Швеция
Франция
Франция
6–3 Германия
ФРГ
1962
Подробности
Чили Бразилия
Бразилия
3–1 Чехия
Чехословакия
Чили
Чили
1–0 Flag of SFR Yugoslavia.svg
Югославия
1966
Подробности
Англия Flag of England.svg
Англия
4–2(2-2)
след прод.
Германия
ФРГ
Португалия
Португалия
2–1 Flag of the Soviet Union.svg
СССР
1970
Подробности
Мексико Бразилия
Бразилия
4–1 Италия
Италия
Германия
ФРГ
1–0 Уругвай
Уругвай
1974
Подробности
ФРГ Германия
ФРГ
2–1 Холандия
Нидерландия
Полша
Полша
1–0 Бразилия
Бразилия
1978
Подробности
Аржентина Аржентина
Аржентина
3–1(1-1)
след прод.
Холандия
Нидерландия
Бразилия
Бразилия
2–1 Италия
Италия
1982
Подробности
Испания Италия
Италия
3–1 Германия
ФРГ
Полша
Полша
3–2 Франция
Франция
1986
Подробности
Мексико Аржентина
Аржентина
3–2 Германия
ФРГ
Франция
Франция
4–2
след прод.
Белгия
Белгия
1990
Подробности
Италия Германия
ФРГ
1–0 Аржентина
Аржентина
Италия
Италия
2–1 Англия
Англия
1994
Подробности
САЩ Бразилия
Бразилия
0–0(0-0)
(3–2)
след дузпи
Италия
Италия
Швеция
Швеция
4–0 България
България
1998
Подробности
Франция Франция
Франция
3–0 Бразилия
Бразилия
Хърватия
Хърватия
2–1 Холандия
Нидерландия
2002
Подробности
Южна Корея
и Япония
Бразилия
Бразилия
2–0 Германия
Германия
Турция
Турция
3–2 Южна Корея
Южна Корея
2006
Подробности
Германия Италия
Италия
1–1(1-1)
(5–3)
след дузпи
Франция
Франция
Германия
Германия
3–1 Португалия
Португалия
2010
Подробности
ЮАР Испания
Испания
1–0(0-0)
след прод.
Холандия
Нидерландия
Германия
Германия
3–2 Уругвай
Уругвай
2014
Подробности
Бразилия Германия
Германия
1–0(0-0)
след прод
Аржентина
Аржентина
Холандия
Нидерландия
3–0 Бразилия
Бразилия
2018
Подробности
Русия
2022
Подробности
Катар
1 През 1930 г. поради отказа на Югославия мач за третото място не се провежда . САЩ и Югославия приключват участието си на полуфиналите.
2 На СП '50 не се провежда официален финален мач. Победителят на първенството е определен във финална група от четири отбора - Уругвай, Бразилия, Швеция и Испания. Решителният мач обаче е между Уругвай и Бразилия, който уругвайците печелят с 2:1 и по този начин постигат най-много точки в групата. По аналогичен начин Швеция изпреварва Испания. Световен шампион става Уругвай, вицешампион — Бразилия, а Швеция завършва на трето място.

Статистика[редактиране | редактиране на кода]

Отбор Спечелили титлата Второ място Трето място Четвърто място Завършили в топ 4
Бразилия 5 (1958, 1962, 1970, 1994, 2002) 2 (1950*, 1998) 2 (1938, 1978) 2 (1974, 2014*) 11
Германия^ 4 (1954, 1974*, 1990, 2014) 4 (1966, 1982, 1986, 2002) 4 (1934, 1970, 2006*, 2010) 1 (1958) 13
Италия 4 (1934*, 1938, 1982, 2006) 2 (1970, 1994) 1 (1990*) 1 (1978) 8
Аржентина 2 (1978*, 1986) 3 (1930, 1990, 2014) 5
Уругвай 2 (1930*, 1950) 3 (1954, 1970, 2010) 5
Франция 1 (1998*) 1 (2006) 2 (1958, 1986) 1 (1982) 5
Англия 1 (1966*) 1 (1990) 2
Испания 1 (2010) 1 (1950) 2
Нидерландия 3 (1974, 1978, 2010) 1 (2014) 1 (1998) 5
Чехословакия# 2 (1934, 1962) 2
Унгария 2 (1938, 1954) 2
Швеция 1 (1958*) 2 (1950, 1994) 1 (1938) 4
Полша 2 (1974, 1982) 2
Австрия 1 (1954) 1 (1934) 2
Португалия 1 (1966) 1 (2006) 2
САЩ 1 (1930) 1
Чили 1 (1962*) 1
Хърватия 1 (1998) 1
Турция 1 (2002) 1
Югославия# 2 (1930, 1962) 2
СССР# 1 (1966) 1
Белгия 1 (1986) 1
България 1 (1994) 1
Република Корея 1 (2002*) 1

* = домакин
^ = включва резултати, представляващи Западна Германия между 1954 г. и 1990 г.
# = държави, които се разделят на две или повече независими държави

Присъстващи[редактиране | редактиране на кода]

Година и Домакин Общо присъстващи Mачове Присъстващи средно на мач
Flag of Uruguay.svg 1930 590,549 18 32,808
Flag of Italy.svg 1934 363,000 17 21,353
Flag of France.svg 1938 375,700 18 20,872
Flag of Brazil.svg 1950 1,045,246 22 47,511
Flag of Switzerland.svg 1954 768,607 26 29,562
Flag of Sweden.svg 1958 819,810 35 23,423
Flag of Chile.svg 1962 893,172 32 27,912
Flag of England.svg 1966 1,563,135 32 48,848
Flag of Mexico.svg 1970 1,603,975 32 50,124
Flag of Germany.svg 1974 1,865,753 38 49,099
Flag of Argentina.svg 1978 1,545,791 38 40,679
Flag of Spain.svg 1982 2,109,723 52 40,572
Flag of Mexico.svg 1986 2,394,031 52 46,039
Flag of Italy.svg 1990 2,516,215 52 48,389
Flag of the United States.svg 1994 3,587,538 52 68,991
Flag of France.svg 1998 2,785,100 64 43,517
Flag of South Korea.svg Flag of Japan.svg 2002 2,705,197 64 42,269
Flag of Germany.svg 2006 3,359,439 64 52,491
Flag of South Africa.svg 2010 3,178,856 64 49,670
Flag of Brazil.svg 2014 3,429,873 64 53,592

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

В края на всяко световно първенство се дават награди за лични и отборни постижения, освен медалите. Понастоящем съществуват шест награди:

  • Златна обувка, за най-много голове. Връчва се за първи път през 1930 г.
  • Златна топка, за най-добър футболист. Връчва се за първи път през 1982 г.
  • Награда „Яшин“, за най-добър вратар. Връчва се за първи път през 1994 г.
  • Награда на ФИФА за феърплей, за отбора с най-малък брой нарушения. Връчва се за първи път през 1978 г.
  • Награда за най-зрелищен отбор, за отбора, който е представлявал най-голяма атракция за публиката. Определя се чрез гласуване на публиката и се връчва за първи път през 1994 г.
  • Награда за най-добър млад футболист, за най-добър футболист на възраст до 21 г. до началото на календарната година. Връчва се за първи път през 2006 г

Страни участнички на световните първенства[редактиране | редактиране на кода]

Европа: Италия, Германия (в т. ч. като ФРГ), Франция, Англия, Холандия, Швеция, Португалия, Испания, Шотландия, Ейре, Северна Ирландия, Уелс, Норвегия, Белгия, Дания, ГДР, Полша, Чехия (в т. ч. като Чехословакия), Унгария, Швейцария, Австрия, Словения, Хърватия, Сърбия (в т. ч. като Югославия и като Сърбия и Черна гора), Румъния, България, Гърция, Турция, Израел, Русия, Украйна,Словакия,Босна

Южна Америка: Бразилия, Аржентина, Парагвай, Уругвай, Колумбия, Боливия, Чили, Еквадор, Перу.

Северна Америка: САЩ, Мексико, Канада, Коста Рика, Хаити, Куба, Ямайка, Хондурас, Тринидад и Тобаго, Салвадор.

Азия: Южна Корея, Япония, Иран, Саудитска Арабия, Китай, Северна Корея, Ирак, Кувейт, Холандска източна Индия (дн. Индонезия), Обединени Арабски Емирства.

Африка: Мароко, Египет, Тунис, Камерун, Сенегал, ЮАР, Того, Заир (дн. ДР Конго), Ангола, Кот'д Ивоар, Алжир, Гана, Нигерия.

Океания: Австралия, Нова Зеландия.

Отбор на световните първенства по футбол[редактиране | редактиране на кода]

Различни медии по света говорят за т. нар. "Отбор на световните първенства по футбол". Това е импровизирана единадесеторка от играчи, които според най-престижните издания в света съставляват "Отбора на мечтите" в цялата история на световните първенства по футбол. Този символичен отбор може да не съвпада с "Отбора за всички времена", за който се отчитат и изявите на клубно равнище и национално равнище на континентални първенства. Сред критериите за подбора са: участия и постижения на световните първенства по футбол, футболни качества, спортно дълголетие, лоялност и почтеност на терена и др. Така единадесетте в идеалния отбор на всички световни първенства по футбол са:

  • Лев Яшин (СССР) - ФИФА учредява наградата „Лев Яшин“ за най-добър вратар на СП; според анкета на ФИФА от 2000 г. е в отбора на XX век и е определен за вратар на века; 3 СП (1958, 1962 и 1966); вратар № 1 на СП 1958; единственият вратар, който става носител на "Златната топка" на списание "Франс футбол" (1963); спасява около 150 дузпи — рекорд за професионален вратар; Сребърен Олимпийски орден (1986).
  • Франко Барези (Италия) - 4 СП (1982, 1986, 1990 и 1994); 1 титла (1982), 1 сребърен медал (1994) и 1 бронзов медал (1990); "Златна топка" на "Франс футбол" за заслуги (1996); избран за Футболист № 1 на Италия за ХХ век.
  • Франц Бекенбауер (Германия) - 3 СП (1966, 1970, 1974); 1 титла (1974), 1 сребърен медал (1966), 1 бронзов медал (1970); 3 пъти в идеалния отбор на СП. Като треньор - 1 титла (1990), 1 сребърен медал (1986).
  • Паоло Малдини (Италия) - 4 СП (1990, 1994, 1998 и 2002); 1 сребърен медал (1994), 1 бронзов медал (1990); в идеалния отбор на СП 1994.
  • Зинедин Зидан (Франция) - 3 СП (1998, 2002 и 2006); 1 титла (1998), 1 сребърен медал (2006); награда на ФИФА за най-добър играч на СП 2006; „Златна топка“ на "Франс футбол" (1998); в анкетата на ФИФА за най-добър футболист на годината: Футболист № 1 на Света (1998, 2000, 2003), Футболист № 2 на Света (1996), 2004; Най-добрият европейски футболист за последните 50 години — UEFA Golden Jubilee Poll (2004); Спортист на века (2010).
  • Диего Марадона (Аржентина) - 4 СП (1982, 1986, 1990 и 1994); 1 титла (1986), 1 сребърен медал (1990); 4 пъти в идеалния отбор на СП; През 1999 г. е обявен за втори футболист в света за всички времена по спечелени версии на награди "Златна топка": за най-добър футболист на СП 1986, за най-добър футболист на годината - Аржентинска футболна асоциация /АФА/ (1979, 1980, 1981), за най-добър футболист (1981), за най-добър футболист на Европа от „Франс Футбол“ (1986), почетна "Златна топка" от „Франс Футбол“ (1995); "Сребърна обувка" от ФИФА за 2 място сред голмайсторите на СП 1986; "Бронзова топка" от СП 1990; «Брилянтова» и «Платинова» премия "Комекс" (1990); автор на най-красивия гол в историята на футбола (1999); в символичния идеален отбор на Южна Америка за всички времена (1999); златен медал за най-добър аржентински футболист за всички времена по версия на АФА (1993); най-добър спортист на Аржентина за XX век по версия на спортните журналисти (1999); най-добър спортист на XX век по версия на Clarín (1999); Играч на столетието по версия на ФИФА (2000); в отборо на ФИФА за всички времена (2002); член на алеята на славата в Монте-Карло (премия Golden Foot, 2003) [5]
  • Роналдо (Бразилия) - 4 СП, 2 титли (1994 и 2002), 1 сребърен медал (1998), голмайстор № 2 на всички СП - 15 гола, обявен за един от най-добрите единайсет футболисти за всички времена от „Франс футбол“ през 2007 г.
  • Христо Стоичков (България) - 2 СП (1994 и 1998), 1 бронзов медал от 4-то място (1994), "Златна обувка" за голмайстор на СП 1994, "Златна топка" от „Франс Футбол“ (1994); "Бронзова топка" от СП 1994; в идеалния отбор на СП 1994; "Златна обувка" за голмайстор на Европа (1990); "Сребърна топка" от „Франс Футбол“ (1993).
  • Гаринча (Бразилия) - 3 СП (1958, 1962 и 1966), 2 титли (1958 и 1962),
  • Пеле (Бразилия) - 3 СП, 3 титли (1958, 1962 и 1970), най-добър футболист за всички времена,
  • Герд Мюлер (Германия) - 2 СП , 1 титла (1974), 1 бронзов медал (1970); "Златна обувка" за голмайстор на СП 1970; "Златна топка" от „Франс Футбол“ (1970); 2 пъти "Златна обувка" за голмайстор на Европа (1970, 1972); в идеалния отбор на СП 1970 и 1974; "Сребърна топка" от „Франс Футбол“ (1972).

Треньор: Марио Загало (Бразилия) - 2 титли като футболист (1958 и 1962), 1 титла като треньор (1970),

Рекорди[редактиране | редактиране на кода]

  • Отборът на Бразилия е единственият участвал във финалите на всички първенства и същевременно има най-много титли - 5
  • Пеле (Бразилия) е единственият футболист трикратен световен шампион - през 1958, 1962 и 1970 г.
  • Виторио Поцо (Италия) е единственият треньор двукратен световен шампион - през 1934 и 1938 г.
  • Марио Загало (Бразилия) - 1958 и 1962/1970 г. и Франц Бекенбауер (ФРГ, дн. Германия) 1974/1990 г. са световни шампиони и като играч и като треньор
  • Най-млад футболист световен шампион - Пеле (Бразилия) на 17 години през 1958 г.
  • Най-възрастен играч световен шампион - Дино Дзоф (Италия) на 40 години и 3 месеца през 1982 г.
  • Най-много участия на световни първенства за един футболист: Антонио Карбахал (Мексико) - 1950-1966, и Лотар Матеус (ФРГ/Германия) - 1982-1998, всеки по пет първенства.
  • Най-много мачове на финали на световни първенства за един футболист: Лотар Матеус (ФРГ/Германия)- 25
  • Най-възрастен футболист участвал на световно първенство - Фарид Мондрагон (Колумбия) на 43 години и 3 дни в мача Япония — Колумбия, на СП '2014
  • Най-млад футболист на световни финали: Норман Уайтсайд (Северна Ирландия) на възраст 17 години и 41 дни в мача Северна Ирландия — Югославия на СП '82
  • Най-много последователни победи на един отбор на световни финали: 11 - на Бразилия, в периода 2002 (7) — 2006 (4)
  • Най-много последователни победи за един футболен треньор на световни финали: 12 на Луиш Фелипе Сколари (Бразилия) - 7 с Бразилия и 5 с Португалия
  • Най-изразителни победи: Унгария – Южна Корея 9-0 - 1954 г., Югославия – Заир 9-0 - 1974 г., Унгария – Салвадор 10-1 - 1982 г.
  • Най-много отбелязани голове на световни първенства - Мирослав Клозе (Германия) – 16
  • Най-много отбелязани голове в едно първенство: Жюст Фонтен (Франция) - 13 гола на СП '58
  • Най-много отбелязани голове от един играч в един мач на световни финали: Олег Саленко (Русия) - 5 гола в мача Русия – Камерун на СП '94
  • Най-възрастен футболист, отбелязал гол на световно първенство: Роже Мила (Камерун) на 42 години и 39 дни (точната възраст е спорна), в мача Камерун — Русия, на СП '94
  • Най-млад футболист, отбелязал гол на световни финали: Пеле (Бразилия) когато е на 17 години и 239 дни, в мача между Бразилия и Уелс на СП '58
  • Най-бързо отбелязан гол - Хакан Шюкюр (Турция) в мача Турция - Южна Корея през 2002 г. - в 10-тата секунда
  • Валтер Дзенга (Италия) не допуска гол във вратата си в продължение на 517 минути през 1990 г.
  • Най-много голове, отбелязани в мач от квалификациите: Австралия - Американски Самоа 31-0, 2002 г.
  • Най-бърз гол на квалификации: Давид Гуалтиери, в 8-ата секунда за Сан Марино срещу Англия, на квалификации за СП '94
  • Най-много картони (жълти и червени) показани в един мач: 16 жълти и 4 червени, в мача Португалия — Холандия, на СП '06. Рефер на мача е Валентин Иванов (Русия) Това е и мачът, на който са показани най-много червени картона — 4 (наказателните картони са въведени на световното първенство през 1970 г.)
  • Най-много червени картони на световни финали: 28 за 64 мача, на СП '06 (наказателните картони са въведени на световното първенство през 1970 г.)
  • Най-бързо показан червен картон - от Жоел Киню (Франция) на мача Шотландия - Уругвай на СП'86 в Мексико - в 56-тата секунда на Батиста (Уругвай)
  • За България:
  • Четвърто място на световното първенство в САЩ 1994 г., участия на първенствата в Чили '62, Англия '66, Мексико '70, ФРГ '74, Мексико '86, Франция '98
  • Христо Стоичков поделя голмайсторското място на Световното първенство в САЩ през 1994 г. с Олег Саленко – по 6 гола

Първата десетка от най-изненадващите резултати от мачове на Мондиали[редактиране | редактиране на кода]

1. Flag of the United States.svg САЩ - Flag of England.svg Англия 1:0 през 1950 г.

Когато новината за резултата от този мач достига по телеграфа до редакциите на някои вестници в Англия, издателите сметнали, че това е печатна грешка и вместо 0:1 отпечатват 10:1. Англия, макар и с легендарни имена като Били Райт, Том Фини и Мортенсън в състава си (Стенли Матюс заради контузия пропуска мача), предоверила се на класическата по онова време схема WM не успява да се справи с "бетона" на американските аматьори (някои от които бивши европейски професионалисти).

2. Flag of North Korea.svg КНДР - Flag of Italy.svg Италия 1:0 през 1966 г.

При първото си участие на Световно първенство, Северна Корея смайва света с победата си над Италия и отстраняването им от понататъшно участие в турнира. Все пак италианците, заради контузия на Булгарели играят от 30-тата минута нататък с човек по-малко (смените по това време все още не са позволени). При завръщането си у дома, на летището в Генуа италианците са атакувани с яйца и развалени домати от разярените си фенове.

3. Flag of Algeria.svg Алжир - Flag of Germany.svg ФРГ 2:1 през 1982 г.

Залозите за спечелване на световната титла от Алжир са 1: 1000, а за Германия - 1:3. Преди този мач германците са със само четири загубени мача за последните четири години, настоящ европейски и бивш световен щампион. Техният треньор Юп Дервал заявява след мача: "Аз все още не мога да повярвам какво се случи! Това е отвъд моите представи!". На следващия ден той получава като "подарък" ЖП-билет втора класа до родното си място в Германия. Принос за тази сензация имат и над тридесетградусовите температури в Испания по това време.

4. Flag of Cameroon.svg Камерун - Flag of Argentina.svg Аржентина 1:0 през 1990 г.

Камерун завършва този мач с девет човека, успявайки да удържи до края преднината си срещу настоящия световен шампион. Доброто представяне на африканските отбори на предишните две световни първенства правят тази изненада не толкова сензационна.

5. Flag of East Germany.svg ГДР - Flag of Germany.svg ФРГ 1:0 през 1974 г.

Това е единственият в историята мач между двата тима. Източногерманците побеждават с гол на Шпарвасер, но въпреки това ФРГ продължават и спечелват световната титла. Много от коментаторите отдават загубата на ФРГ на тактически съображения - по този начин в четвъртфиналната група е избегнат най-опасния конкурент Холандия.

6. Flag of Spain.svg Испания - Flag of Denmark.svg Дания 5:1 през 1986 г.

Датчаните са спечелили до този момент всичките си срещи от първия кръг на турнира, включително разгромяваща победа над южноамериканския шампион Уругвай с 6:1 и победа над ФРГ с 2:0. Те дори повеждат в резултата, но след това груба грешка в защитата им довежда до изравняване и в крайна сметка обръща всичко с главата надолу – Емилио Бутрагеньо отбелязва четири от петте гола за Испания в този чудноват мач. Повечето специалисти считат като причина прекалено силовата игра на датския отбор - трудно съвместима с тежките климатични условия в Мексико.

7. Flag of Bulgaria.svg България - Flag of Germany.svg Германия 2:1 през 1994 г.

Германия, достигнала до финала в предишните три световни първенста, излиза като фаворит в този 1/4-финален мач. Лотар Матеус открива резултата за германците след спорна дузпа, но два бързи гола от страна на България решават всичко.

8. Flag of Northern Ireland.svg Северна Ирландия - Flag of Spain.svg Испания 1:0 през 1982 г.

Малцина си представят (най-вече прекият потърпевш - Югославия), че ирландците ще спечелят мача срещу страната – домакин на първенството, особено при положение че играят голяма част от срещата с човек по-малко. Отбелязаният в 47-мата минута гол се оказва решаващ за мача и за продължаването им във втората фаза на турнира.

9. Flag of Cuba.svg Куба - Flag of Romania.svg Румъния 2:1 през 1938 г.

Това е сензационен за времето си резултат. Куба се класира за световното първенство след серия от служебни победи и най-вече отказването на Мексико. Румъния заедно с Франция и Бразилия до този момент е единственият отбор участвал и на трите световни първенства. След 3:3 в първия мач, при преиграването две груби грешки на румънската защита довеждат до 1:2. Кубинците още в следващия кръг ще бъдат разгромени от Швеция с 0:8.

10. Flag of Germany.svg ФРГ - Flag of Hungary.svg Унгария 3:2 през 1954 г.

Във финалния мач на световното първенство през 1954 г. се срещат непобедимият в последните четири години отбор на Унгария и този на все още невъзстановената от Втората световна война Германия (националната дивизия, по-известна като Бундеслига все още не съществува). В унгарския отбор личат имената на "господин футбол" - Пушкаш (ненапълно възстановен от контузия), Грошич, Цибор, Хидегкути и др. В груповата фаза маджарите побеждават ФРГ с 8:3 (германците играят с шест резерви) и когато в осмата минута на финала резултатът е 2:0 всички очакват това да се повтори. Само след още десет минути обаче той е вече 2:2, а все повече усилващият се дъжд дава предимство на силовата игра на немския състав пред унгарската техника и комбинативност. На страната на ФРГ е и късметът - три топката се отбива от гредите на вратата им, за да спечелят накрая първата световна титла в историята си. Мачът и до ден днешен е известен като "Чудото в Берн", а този отбор на Унгария остава един от най-силните тимове, които не успяват да триумфират с титлата (заедно с Бразилия'82 и Холандия'74).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.fifa.com/fifa/pub/newsletter/fifanews.6-97.html Изявление на Сеп Блатер в информационен бюлетин на ФИФА от 1997 г.
  2. http://www.fifa.com/en/marketing/newmedia/index/0,3509,10,00.html Телевизионно отразяване на световното първенство през 2002 г.
  3. Милко Стефанов, Димитър Попдимитров, Димитър Пищийски, Футбол 85, изд. СО Спортни имоти и прояви при ЦС на БСФС, София 1985 г.
  4. http://soccernet.espn.go.com/news/story?id=373231&cc=5739 Блатер: Бразилия ще бъде почти със сигурност домакин на СП '14
  5. Кто из великолепной десятки оставит свой след на набережной Монте-Карло?. // Спорт-Экспресс, 24 июня 2003. Архив на оригинала от 2011-02-01. Посетен на 2010-04-09.
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.