Национален отбор по футбол на Аржентина

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аржентина
Flag of Argentina.svg
Прякор Белите и небесно-сините
„Гаучосите“
Асоциация Футболна асоциация на Аржентина
Asociación del Fútbol Argentino
Конфедерация {{{Конфедерация}}}
Треньор Аржентина Хорхе Сампаоли
Капитан Аржентина Лионел Меси
С най-много мачове Аржентина Хавиер Санети (145)
С най-много голове Аржентина Лионел Меси (58) [1]
Стадион Ел Монументал
Естадио Алберто Х. Армандо
Код на ФИФА ARG
ФИФА позиция 4 (Понижение 1)
(14 септември 2017) [2]
Най-висока позиция ФИФА 1 (юни 2016)
Най-ниска позиция ФИФА 24 (август 1996)
Домакин
Гост
Първи мач
Уругвай Уругвай 2 – 3 Аржентина Аржентина
(Монтевидео, Уругвай; 16 май 1901)
Най-голяма победа
Аржентина Аржентина 12–0 Еквадор Еквадор
(Монтевидео, Уругвай; 22 януари 1942)
Най-голяма загуба
Чехословакия Чехословакия 6–1 Аржентина Аржентина
(Хелсингбори, Швеция; 15 юни 1958)
Уругвай Уругвай 5–0 Аржентина Аржентина
(Гуаякил, Еквадор; 16 декември 1959)
Аржентина Аржентина 0–5 Колумбия Колумбия
(Буенос Айрес, Аржентина;
5 септември 1993)
Боливия Боливия 6–1 Аржентина Аржентина
(Ла Пас, Боливия; 1 април 2009)
Световно първенство по футбол
Участия 16 (първо през 1930)
Най-голям успех Шампион – 1978, 1986
Копа Америка
Участия 39 (първо през 1916)
Най-голям успех Шампион – 1921, 1925, 1927, 1929, 1937, 1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957, 1959, 1991, 1993
Купа на Конфедерациите
Участия 3 (първо през 1992)
Най-голям успех Шампион – 1992

Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.

Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 2 пъти е световен шампион (1978, 1986) и 3 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г..
Аржентина е печелила 14 пъти Копа Америка, а 13 пъти е била финалист.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първия си мач отборът на Аржентина играе с Уругвай на 16 май 1901 г. като гост в Монтевидео и побеждава с 3:2. По друга версия мачът се е състоял на 20 юли 1902 г. и завършва с резултат 6:0 за Аржентина.

Футболистите от отбора на Аржентина преди първия си официален мач, 20 юли 1902 година.
Аржентина на Копа Америка 1916 г. Прави: Рейес, Олазар, Х. Д. Браун, Гуиди, Бадарако, П. Mартинес. Клекнали: Перинети, Уилсън, Марковекчио, Oхако, Хеисингер.

До 1928 година отборът на Аржентина играе само в Южна Америка. Първият мач извън родния континент провежда в Лисабон с отбора на Португалия (0:0).
Аржентина е участвала на 14 световни първенства по футбол, като дебютира още на първото първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там тя играе финал с домакините, който губи с 2:4. По-късно за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично. [3] Треньори са Франсиско Олазар и Хуан Хосе Трамутола, а звездата на отбора е Гилермо Стабиле, който става голмайстор на първенството с 8 гола.

Отборът на Аржентина, световен вицешампион от 1930 г.
Даниел Пасарела, капитан на отбора на домакините, вдига спечелената Световна купа от първенството през 1978 г.
Марио Кемпес, голмайстор и най-добър играч на първенството 1978 г.
Пощенска марка на Парагвай за световното първенство по футбол 1982 г., посветена на отбора на Аржентина.

През 1978 г. Аржентина е домакин на 11-то Световно първенство по футбол и на родна земя печели първата си световна титла по футбол. За да играе на финал, трябва да победи в последния мач от полуфиналните групи Перу с повече от 5 гола тъй като има равни показатели с Бразилия. Мачът завършва 6:0 за Аржентина и тя е на финал, а Бразилия отива на мач за трето място. На финала срещу Нидерландия без Кройф домакините водят с 1:0 през половината време на мача. Тоталният натиск на холандците води до гол и удар в страничната греда през последните 10 минути на редовното време. В продълженията аржентинците, подкрепяни от собствената публика, вкарват 2 гола и завоюват купата. Треньор тогава е Сесар Луис Меноти, а звездата на отбора е Марио Кемпес, който отбелязва 2 от трите гола на финала и става голмайстор на първенството.
На откриването на първенството в Испания през 1982 г. в най-посетения мач пред 95500 зрители на стадион Ноу Камп в Барселона, световните шампиони губят от Белгия с 0:1. Следва убедителна победа над Унгария с 4:1 и тук изгрява звездата на Диего Марадона, който вкарва 2 гола. Аржентина остава втора в предварителната група и се класира за втория кръг, но там попада в най-трудната група, губи и двата мача от фаворитите Италия (1:2) и Бразилия (1:3) и отпада от борбата.
На първенството през 1986 г. в Мексико Аржентина печели своята втора световна титла, побеждавайки на финала Германия с 3:2, след като повежда с 2:0, германците за 7 минути изравняват след ъглови удари, но Марадона веднага организира бърза контраатака като с идеален пас от центъра извежда Хорхе Буручага вдясно сам срещу вратаря Шумахер и той вкарва победния гол 7 минути преди края [4]. Отборът е много добре балансиран, играе силно и тактически зряло във всички срещи, а Марадона навлиза във върхова форма в стадия на директните елиминации.

Марадона в мача Аржентина-Англия (2:1), 1986 г.
Марадона с купата, спечелена от Аржентина на СП в Мексико, 1986 г.

Той отбелязва всички голове в началото на второто полувреме в двата мача – на четвъртфинала срещу Англия (2:1) и на полуфинала срещу Белгия (2:0). И трите последни мача на Аржентина (четвъртфинал, полуфинал и финал) се играят на препълнения стадион „Ацтека“ пред рекордните 114 600 зрители. Най-запомнящият се мач е четвъртфиналът между Аржентина и Англия. Марадона открива резултата с гол получил прозвището „Божията ръка“, а вторият му гол е считан от много специалисти и фенове за най-феноменалния гол на световните финали и е обявен за „Гол на ХХ век“. Той става носител на "Златната топка за най-добър играч на първенството.
Треньор на аржентинците, спечелили световната купа, е Карлос Билардо – най-успешният треньор на националния отбор.

Отборът на Аржентина – световен шампион от първенството в Мексико, 1986 г. Прави: Батиста, Кучуфо, Гарé, Пумпиду, Браун, Руджери и Диего Марадона. Клекнали: Буручага, Джусти, Борджи и Валдано.

Почти същият състав достига до финала и 4 години по-късно на шампионата в Италия, но този път Германия взема реванш с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа и за втори път аржентинците остават със сребърните медали от световно първенство по футбол.

На Мондиала в САЩ през 1994 г. Марадона е отново в отбора, отбелязва гол за победата над Нигерия, но положителна допинг-проба след мача го изважда от състава за последния двубой в групата. В него България побеждава световните вицешампиони с 2:0. Те се класират трети в групата и на осминафинала отпадат от Румъния с 2:3. Най-добрият футболист на тима е Фернандо Редондо, който попада сред резервите в идеалния отбор на първенството.
В същия отбор на следващия шампионат във Франция 1998 не е включен аржентинец, макар че Габриел Батистута е втори сред голмайсторите на турнира. Екипът на Аржентина получава гол в предпоследната минута на четвъртфинала с Нидерландия и отпада от борбата.
Световното първенство през 2002 г. e най-неуспешното за Аржентина. След като е сочен за фаворит преди началото, тимът печели само първия мач в групата и отпада като заема 18-то място.

Отборът на Аржентина на 9.2.2011 г. преди приятелски мач с Португалия – Горен ред: Лукас Биля, Серхио Ромеро, Маркос Рохо, Николас Бурдисо и Есекиел Лавеци. Долен ред: Лионел Меси, Анхел Ди Мария, Хавиер Санети, Естебан Камбиасо Евер Банега и Хавиер Масчерано.

На следващите 3 шампионата аржентинският отбор отпада от този на Германия. През 2006 г. завършва наравно 1:1 срещу домакините на четвъртфинала, но при дузпите отстъпва с 2:4. Роберто Аяла и Ернан Креспо са сред 23-та най-добри играчи на турнира. На следващия Мондиал 2010 в ЮАР срещу същия съперник отново на четвъртфинал губи с 0:4.
Световното първенство през 2014 г. в Бразилия е едно от най-успешните за отбора на „гаучосите“. След минимални победи в първите 5 мача, в оспорвани и равностойни двубои Аржентина завършва наравно 0:0 на полуфинала срещу Нидерландия след продължения и на финала срещу Германия в редовното време на финала. И двата мача са с много високо качество на футбола. Полуфинала Аржентина печели с 4:2 след дузпи, а финала губи с 0:1 след продължения и така завоюва за трети път сребърни медали от световно първенство. Лионел Меси е награден със „Златната топка“ за най-добър играч на първенството, а защитникът Маркос Рохо е избран в идеалния символичен отбор на турнира.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни Първенства[редактиране | редактиране на кода]

Световни първенства Квалификации за световно първенство
Год. Кръг Позиция М П Р * З ВГ ДГ М П Р З ВГ ДГ
Уругвай 1930 Финалист 2ро 5 4 0 1 18 9
Flag of Italy (1861-1946).svg 1934 Първи кръг 9то 1 0 0 1 2 3
Франция 1938 Отказва се
Бразилия 1950
Швейцария 1954
Швеция 1958 Групова фаза 13то 3 1 0 2 5 10 4 3 0 1 10 2
Чили 1962 Групова фаза 10то 3 1 1 1 2 3 2 2 0 0 11 3
Англия 1966 Четвъртфинали 5то 4 2 1 1 4 2 4 3 1 0 9 2
Мексико 1970 Не се класира 4 1 1 2 4 6
Германия 1974 Втора Групова фаза 8мо 6 1 2 3 9 12 4 3 1 0 9 2
Аржентина 1978 ШАМПИОНИ 1во 7 5 1 1 15 4
Испания 1982 Втора Групова фаза 11то 5 2 0 3 8 7
Мексико 1986 ШАМПИОНИ 1во 7 6 1 0 14 5 6 4 1 1 12 6
Италия 1990 Финалисти 2ро 7 2 3 2 5 4
Съединени американски щати 1994 Осминафинали 10то 4 2 0 2 8 6 8 4 2 2 9 10
Франция 1998 Четвъртфинали 6то 5 3 1 1 10 4 16 8 6 2 23 13
Южна Корея Япония 2002 Групова фаза 18то 3 1 1 1 2 2 18 13 4 1 42 15
Германия 2006 Четвъртфинали 6то 5 3 2 0 11 3 18 10 4 4 29 17
Република Южна Африка 2010 Четвъртфинали 5то 5 4 0 1 10 6 18 8 4 6 23 20
Бразилия 2014 Финалисти 2ро 7 5 1 1 8 4 13 7 5 1 25 9
Русия 2018 TBD
Катар 2022
Oбщо 2 титли 16/20 70 37 13 20 123 80 113 66 27 20 184 104

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален разширен състав[редактиране | редактиране на кода]

Актуален разширен състав на Аржентинския национален отбор за приятелските мачове срещу Бразилия Бразилия на 9 юни и Сингапур Сингапур на 13 юни 2017 г.

Име позиция Дата на раждане мачове голове Отбор
1 Аржентина Серхио Ромеро вратар 22 февруари 1987 г. 88 0 Англия Манчестър Юнайтед
12 Аржентина Нахуел Гузман вратар 10 февруари 1986 г. 6 0 Мексико УАНЛ
23 Аржентина Херонимо Рули вратар 20 май 1992 г. 0 0 Испания Реал Сосиедад
2 Аржентина Габриел Меркадо защитник 18 март 1987 г. 15 3 Испания Севиля
4 Аржентина Джонатан Майдана защитник 29 юли 1985 г. 4 0 Аржентина Ривър Плейт
14 Аржентина Федерико Фаcио защитник 17 март 1987 г. 4 1 Италия Рома
15 Аржентина Емануел Мамана защитник 10 февруари 1996 г. 3 0 Франция Лион
16 Аржентина Хосе Луис Гомес защитник 10 септември 1993 г. 1 0 Аржентина Ланус
17 Аржентина Николас Отаменди защитник 12 февруари 1988 г. 45 3 Англия Манчестър Сити
25 Аржентина Николас Талиафико защитник 31 август 1992 г. 1 0 Аржентина Индепендиенте
5 Аржентина Леандро Паредес полузащитник 29 юни 1994 г. 1 1 Италия Рома
6 Грешка в Lua: not enough memory. Лукас Билия полузащитник 30 януари 1986 г. 50 1 Грешка в Lua: not enough memory. Милан
8 Грешка в Lua: not enough memory. Маркос Акуня полузащитник 28 октомври 1991 г. 3 0 Грешка в Lua: not enough memory. Расинг
11 Грешка в Lua: not enough memory. Анхел Ди Мария Капитан 2ри' полузащитник 14 февруари 1988 г. 85 19 Грешка в Lua: not enough memory. Пари Сен Жермен
13 Грешка в Lua: not enough memory. Игнасио Фернандес полузащитник 12 януари 1990 г. 1 0 Грешка в Lua: not enough memory. Ривър Плейт
19 Грешка в Lua: not enough memory. Евер Банега полузащитник 29 юни 1988 г. 54 4 Грешка в Lua: not enough memory. Интер
20 Грешка в Lua: not enough memory. Мануел Лансини полузащитник 15 февруари 1993 г. 2 0 Грешка в Lua: not enough memory. Уест Хям
22 Грешка в Lua: not enough memory. Едуардо Салвио полузащитник 13 юли 1990 г. 5 0 Грешка в Lua: not enough memory. Бенфика
24 Грешка в Lua: not enough memory. Хоакин Кореа полузащитник 13 август 1994 г. 2 1 Грешка в Lua: not enough memory. Севиля
26 Грешка в Lua: not enough memory. Алехандро Гомес полузащитник 15 февруари 1988 г. 1 1 Грешка в Lua: not enough memory. Аталанта
27 Грешка в Lua: not enough memory. Гуидо Родригес полузащитник 12 април 1994 г. 1 0 Грешка в Lua: not enough memory. Тихуана
7 Грешка в Lua: not enough memory. Лукас Аларио нападател 8 октомври1992 г. 3 1 Грешка в Lua: not enough memory. Ривър Плейт
9 Грешка в Lua: not enough memory. Гонсало Игуаин нападател 10 декември 1987 г. 70 31 Грешка в Lua: not enough memory. Ювентус
10 Грешка в Lua: not enough memory. Лионел Меси Капитан нападател 24 юни 1987 г. 118 58 Грешка в Lua: not enough memory. Барселона
18 Грешка в Lua: not enough memory. Мауро Икарди нападател 19 февруари 1993 г. 1 0 Грешка в Lua: not enough memory. Интер
21 Грешка в Lua: not enough memory. Пауло Дибала нападател 15 ноември 1993 г. 7 0 Грешка в Lua: not enough memory. Ювентус

Идеален отбор за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

1 – Амадео Карисо;
2 – Хавиер Санети; 3 – Роберто Аяла; 5 – Даниел Пасарела; 4 – Оскар Руджери;
8 – Ариел Ортега; 6 – Хавиер Масчерано; 10 – Диего Марадона;
7 – Алфредо ди Стефано; 9 – Лионел Меси; 11 – Габриел Батистута.

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

Футболисти с най-много участия[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Мача Гола
1 Хавиер Санети 1994–2011 145 5
2 Хавиер Масчерано 2003– 127 3
3 Лионел Меси [1] 2005– 117 58
4 Роберто Аяла 1994–2007 115 7
5 Диего Симеоне 1988–2002 106 11
6 Оскар Руджери 1983–1994 97 7
7 Диего Марадона 1977–1994 91 34
8 Ариел Ортега 1993–2010 87 17
9 Габриел Батистута 1991–2002 78 56
10 Карлос Тевес 2004– 76 13
11 Хуан Пабло Сорин 1995–2006 76 12
Хавиер Санети е рекордьор по участия в националния отбор – 145 мача.
Хавиер Масчерано, двукратен олимпийски шампион от Атина 2004 г. и Пекин 2008 г., има най-много мачове за отбора от действащите футболисти.

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

# Име Период Гола Мача Гола %
1 Лионел Меси [1] 2005- 58 117 0.496
2 Габриел Батистута 1991–2002 56 78 0.718
3 Ернан Креспо 1995–2007 35 64 0.555
4 Диего Марадона 1977–1994 34 91 0.374
5 Серхио Агуеро 2006– 32 70 0.457
6 Гонсало Игуаин 2009– 25 55 0.454
7 Луис Артиме 1961–1967 24 25 0.960
8 Даниел Пасарела 1976–1986 23 70 0.328
9 Хосе Санфилипо 1956–1962 22 29 0.759
10 Леополдо Луке 1975–1981 22 45 0.488
11 Херминио Масантонио 1935–1942 21 19 1.105
12 Марио Кемпес 1973–1982 20 43 0.465
Лионел Меси, капитан на отбора и рекордьор по отбелязани голове за националния отбор в историята с 58 гола, в мач срещу Бразилия на Олимпийските игри 2008 г. в Пекин, където Аржентина става шампион.
Габриел Батистута е втори сред голмайсторите за отбора на Аржентина с 56 гола.

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Аржентина шампион на Южна Америка през 1929 г.. Прави: Франсиско Олазар (старши треньор), Хуан Еваристо, Aнхел Босио, Oскаr Tарио, Aдолфо Зумелзу, Фернандо Патерностер, Рудолфо Oрландини, Хуан Хосе Трамутола (треньор и технически директор). Клекнали: Карлос Пеуселе, Aнтонио Риварола, Mануел Ферейра, Mануел Сеоан, Mарио Eваристо.
Гилермо Стабиле – най-дълго време треньор на отбора (20 години, 127 мача), първият от осемте треньори с повече от 100 мача.
Хосе Мария Минеля е тренирал 2 аржентинци, носители на „Златна топка“ и печели Купата на нациите (1964).
Омар Сивори извежда отбора до финалите на СП 1974, но малко преди първенството е уволнен. „Златна топка“ като футболист – 1961.
Марсело Биелса на първата пресконференция след спечелването на златните медали от Олимпиадата в Атина 2004 г.
Алфио Базиле – треньор на аржентинския отбор, спечелил златни медали от Олимпиадата в Пекин 2008 г., Копа Америка 1991 и 1993, Купа на конфедерациите 1992 и Купа Артемио Франки 1993.
Диего Марадона, треньор на отбора от 2008 до 2010 г., през 2009.
Треньор Период
Грешка в Lua: not enough memory. Хосе Лаго Милян 2 ОлИ 1927–1928
Грешка в Lua: not enough memory. Франсиско Олазар 1929
Грешка в Lua: not enough memory. Франсиско Олазар /
Хуан Хосе Трамутола
2 СП
1929–1930
Грешка в Lua: not enough memory. ... 1930–1939
Грешка в Lua: not enough memory. Гилермо Стабиле 1939–1940,
1940–1958,
1959–1960
Грешка в Lua: not enough memory. ... 1960–1963
Грешка в Lua: not enough memory. Хосе Мария Минеля 1964–1965,
1965–1966,
1968
Грешка в Lua: not enough memory. ... 1965–1972
Грешка в Lua: not enough memory. Омар Сивори 1972–1973
Грешка в Lua: not enough memory. ... 1973–1974
Грешка в Lua: not enough memory. Сезар Луис Меноти 1974–1975
Грешка в Lua: not enough memory. Мигел Антонио Хуарес 1975
Грешка в Lua: not enough memory. Сезар Луис Меноти 1 СП 1976–1979
Грешка в Lua: not enough memory. Федерико Саки 1979
Грешка в Lua: not enough memory. Сезар Луис Меноти 1980–1982
Грешка в Lua: not enough memory. Карлос Билардо 1,2 СП 1983–1990
Грешка в Lua: not enough memory. Алфио Базиле 1991–1993
Грешка в Lua: not enough memory. Рейналдо Мерло 1993
Грешка в Lua: not enough memory. Алфио Базиле 1994
Грешка в Lua: not enough memory. Даниел Пасарела 1994–1998
Грешка в Lua: not enough memory. Клаудио Алехандро Вивас 1998
Грешка в Lua: not enough memory. Марсело Биелса 1 ОлИ 1998–2004
Грешка в Lua: not enough memory. Хосе Пекерман 2004–2006
Грешка в Lua: not enough memory. Алфио Базиле 1 ОлИ 2006–2008
Грешка в Lua: not enough memory. Диего Марадона 2008–2010
Грешка в Lua: not enough memory. Серхио Батиста 2010–2011
Грешка в Lua: not enough memory. Алехандро Сабея 2 СП 2011–2014
Грешка в Lua: not enough memory. Херардо Мартино 2014–2016
Грешка в Lua: not enough memory. Едгардо Бауса 2016–2017
Грешка в Lua: not enough memory. Хорхе Сампаоли 2017–
Хорхе Сампаоли – треньор на Аржентина от 2017 г.


България – Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

Дата Място Събитие Отбор Резултат Отбор ФИФА
30.05.1962 Грешка в Lua: not enough memory. Ранкагуа СВ П-ВО Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 1:0 Flag of Bulgaria (1946-1948).svg България ДА
29.30.1978 Грешка в Lua: not enough memory. Буенос Айрес Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 3:1 Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България ДА
25.04.1979 Грешка в Lua: not enough memory. Буенос Айрес Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 2:1 Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България ДА
09.10.1980 Грешка в Lua: not enough memory. Буенос Айрес Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 2:0 Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България ДА
05.05.1982 Грешка в Lua: not enough memory. Буенос Айрес Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 2:1 Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България ДА
10.06.1986 Грешка в Lua: not enough memory. Мексико сити СВ П-ВО Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 2:0 Flag of Bulgaria (1971 – 1990).svg България ДА
30.06.1994 Грешка в Lua: not enough memory. Далас СВ П-ВО Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 0:2 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
14.02.1995 Грешка в Lua: not enough memory. Мендоса Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 4:1 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА
10.03.1998 Грешка в Lua: not enough memory. Буенос Айрес Приятелски Грешка в Lua: not enough memory. Аржентина 2:0 Грешка в Lua: not enough memory. България ДА

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Messi, Lionel - National Football Teams, Last update: May 19, 2017 8:05:48 PM, Посетен на 26 май 2017 г.
  2. FIFA World Ranking, 14 септември 2017, Посетен на 14 септември 2017 г.
  3. Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г
  4. 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.