Национален отбор по футбол на Аржентина
Аржентина | |||
---|---|---|---|
![]() |
|||
Информация | |||
Прякор |
Белите и небесно-сините „Гаучосите“ |
||
Асоциация |
Футболна асоциация на Аржентина Asociación del Fútbol Argentino |
||
Треньор |
![]() |
||
Капитан |
![]() |
||
С най-много мачове |
![]() |
||
С най-много голове |
![]() |
||
Стадион |
Ел Монументал Естадио Алберто Х. Армандо |
||
Код на ФИФА | ARG | ||
ФИФА позиция |
5 (=) (17 май 2018) [2] |
||
Най-висока позиция ФИФА | 1 (юни 2016) | ||
Най-ниска позиция ФИФА | 24 (август 1996) | ||
|
|||
Първи мач![]() ![]() (Монтевидео, Уругвай; 16 май 1901) |
|||
Най-голяма победа![]() ![]() (Монтевидео, Уругвай; 22 януари 1942) |
|||
Най-голяма загуба ![]() ![]() (Мадрид, Испания; 27 март 2018) |
|||
Световно първенство по футбол |
|||
Участия | 16 (първо през 1930) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1978, 1986 | ||
Копа Америка |
|||
Участия | 39 (първо през 1916) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1921, 1925, 1927, 1929, 1937, 1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957, 1959, 1991, 1993 | ||
Купа на Конфедерациите |
|||
Участия | 3(първо през 1992) | ||
Най-голям успех | Шампион – 1992 | ||
Национален отбор по футбол на Аржентина в Общомедия |
Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.
Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 2 пъти е световен шампион (1978, 1986) и 3 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г.).
Аржентина е печелила 14 пъти Копа Америка, а 13 пъти е била финалист.
История[редактиране | редактиране на кода]
Първия си мач отборът на Аржентина играе с Уругвай на 16 май 1901 г. като гост и печели с 3:2 [3]. На 20 юли 1902 г. Аржентина играе първия си официален мач – отново като гост в Монтевидео срещу Уругвай [4][5].
Аржентинският отбор в този мач е в състав: Хосе Бурка Лаофориас („Баракас“), Уилям Лесли („Килмс“), Валтер Бухенън („Алумни“), Едуардо Патрисио Дуган („Белграно“), Карлос Х. Бученан („Алумни“), Ернесто Браун („Алумни“), Едуард О. Морган („Килмс“), Хуан Хосе Мур (капитан) („Алумни“), Хуан О. Андерсън („Ломас“), Карлос Едгар Дикинсън („Белграно“), Хорхе Браун („Алумни“). Аржентина убедително побеждава Уругвай с резултат 6:0. Головете вкарват Дикинсон, Аримало, Морган, Карве Уриосте, Андерсон и Х. Браун. [6] Този мач е първият международен мач, изигран извън британските граници. Трябва да се отбележи, че Аржентина и Уругвай имат и рекорда за броя на изиграните мачове между двете страни. В богатата си история тези два отбора са се срещали повече от 180 пъти. [7]
През 1912 г. Аржентина става член на ФИФА и от 1916 г. е член на КОНМЕБОЛ. Първият успех, който Аржентина постига през 1916 г., е спечелен сребърен медал на първото южноамериканско континентално първенство. Една победа (6:1 срещу Чили) и две равенства (срещу Бразилия и Уругвай) са достатъчни само за втората позиция и сребро, докато златото е спечелено от Уругвай. [8]

Аржентина печели първия златен медал на шампионата на Южна Америка през 1921 г. като домакин в Буенос Айрес, след като има дотогава три сребърни и един бронзов. Аржентинците спечелват първото място с три победи от три мача без допуснат гол [9]. Те завоюват следващия златен медал след четири години, отново като организатори на турнира [10]. През следващата година взимат сребро [11], а първото си злато извън границите си завоюват в Перу [12].

До 1928 година отборът на Аржентина играе само в Южна Америка. Първият мач извън родния континент провежда в Лисабон с отбора на Португалия (0:0).
Световно първенство[редактиране | редактиране на кода]
Аржентина е участвала на 16 световни първенства по футбол, като дебютира още на първото първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там тя играе финал с домакините, който губи с 2:4. По-късно за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично. [13] Треньори са Франсиско Олазар и Хуан Хосе Трамутола, а звездата на отбора е Гилермо Стабиле, който става голмайстор на първенството с 8 гола.

Отпред: Франсис Варало, Гилермо Стабиле, Ангел Босио, Атилио Демария, Карлос Спадаро

През 1978 г. Аржентина е домакин на 11-о Световно първенство по футбол и на родна земя печели първата си световна титла по футбол. За да играе на финал, трябва да победи в последния мач от полуфиналните групи Перу с повече от 5 гола тъй като има равни показатели с Бразилия. Мачът завършва 6:0 за Аржентина и тя е на финал, а Бразилия отива на мач за трето място. На финала срещу Нидерландия без Кройф домакините водят с 1:0 през половината време на мача. Тоталният натиск на холандците води до гол и удар в страничната греда през последните 10 минути на редовното време. В продълженията аржентинците, подкрепяни от собствената публика, вкарват 2 гола и завоюват купата. Треньор тогава е Сесар Луис Меноти, а звездата на отбора е Марио Кемпес, който отбелязва 2 от трите гола на финала и става голмайстор на първенството.
На откриването на първенството в Испания през 1982 г. в най-посетения мач пред 95500 зрители на стадион Ноу Камп в Барселона, световните шампиони губят от Белгия с 0:1. Следва убедителна победа над Унгария с 4:1 и тук изгрява звездата на Диего Марадона, който вкарва 2 гола. Аржентина остава втора в предварителната група и се класира за втория кръг, но там попада в най-трудната група, губи и двата мача от фаворитите Италия (1:2) и Бразилия (1:3) и отпада от борбата.
На първенството през 1986 г. в Мексико Аржентина печели своята втора световна титла, побеждавайки на финала Германия с 3:2, след като повежда с 2:0, германците за 7 минути изравняват след ъглови удари, но Марадона веднага организира бърза контраатака като с идеален пас от центъра извежда Хорхе Буручага вдясно сам срещу вратаря Шумахер и той вкарва победния гол 7 минути преди края [14]. Отборът е много добре балансиран, играе силно и тактически зряло във всички срещи, а Марадона навлиза във върхова форма в стадия на директните елиминации. Той отбелязва всички голове в началото на второто полувреме в двата мача –
на четвъртфинала срещу Англия (2:1) и на полуфинала срещу Белгия (2:0). И трите последни мача на Аржентина (четвъртфинал, полуфинал и финал) се играят на препълнения стадион „Ацтека“ пред рекордните 114 600 зрители. Най-запомнящият се мач е четвъртфиналът между Аржентина и Англия. Марадона открива резултата с гол получил прозвището „Божията ръка“, а вторият му гол е обявен за „Гол на ХХ век“. Той става носител на "Златната топка за най-добър играч на първенството.
Треньор на аржентинците, спечелили световната купа, е Карлос Билардо – най-успешният треньор на националния отбор.
Почти същият състав достига до финала и 4 години по-късно на шампионата в Италия, но този път Германия взема реванш с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа и за втори път аржентинците остават със сребърните медали от световно първенство по футбол.
На Мондиала в САЩ през 1994 г. Марадона е отново в отбора, отбелязва гол за победата над Нигерия, но положителна допинг-проба след мача го изважда от състава за последния двубой в групата. В него България побеждава световните вицешампиони с 2:0. Те се класират трети в групата и на осминафинала отпадат от Румъния с 2:3. Най-добрият футболист на тима е Фернандо Редондо, който попада сред резервите в идеалния отбор на първенството.
В същия отбор на следващия шампионат във Франция 1998 не е включен аржентинец, макар че Габриел Батистута е втори сред голмайсторите на турнира. Екипът на Аржентина получава гол в предпоследната минута на четвъртфинала с Нидерландия и отпада от борбата.
Световното първенство през 2002 г. e най-неуспешното за Аржентина. След като е сочен за фаворит преди началото, тимът печели само първия мач в групата и отпада като заема 18-о място.

На следващите 3 шампионата аржентинският отбор отпада от този на Германия. През 2006 г. завършва наравно 1:1 срещу домакините на четвъртфинала, но при дузпите отстъпва с 2:4. Роберто Аяла и Ернан Креспо са сред 23-та най-добри играчи на турнира. На следващия Мондиал 2010 в ЮАР срещу същия съперник отново на четвъртфинал губи с 0:4.
Световното първенство през 2014 г. в Бразилия е едно от най-успешните за отбора на „гаучосите“. След минимални победи в първите 5 мача, в оспорвани и равностойни двубои Аржентина завършва наравно 0:0 на полуфинала срещу Нидерландия след продължения и на финала срещу Германия в редовното време на финала. И двата мача са с много високо качество на футбола. Полуфинала Аржентина печели с 4:2 след дузпи, а финала губи с 0:1 след продължения и така завоюва за трети път сребърни медали от световно първенство. Лионел Меси е награден със „Златната топка“ за най-добър играч на първенството, а защитникът Маркос Рохо е избран в идеалния символичен отбор на турнира.
Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]
Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]
Финални турнири за Световно първенства | Квалификации за световно първенство | ||||||||||||||
---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
Год. | Кръг | Позиция | М | П | Р * | З | ВГ | ДГ | М | П | Р | З | ВГ | ДГ | |
![]() |
Финалист | 2-ро | 5 | 4 | 0 | 1 | 18 | 9 | – | – | – | – | – | – | |
![]() |
Първи кръг | 9-о | 1 | 0 | 0 | 1 | 2 | 3 | – | – | – | – | – | – | |
![]() |
Отказва се | ||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||
![]() |
Групова фаза | 13-о | 3 | 1 | 0 | 2 | 5 | 10 | 4 | 3 | 0 | 1 | 10 | 2 | |
![]() |
Групова фаза | 10-о | 3 | 1 | 1 | 1 | 2 | 3 | 2 | 2 | 0 | 0 | 11 | 3 | |
![]() |
Четвъртфинали | 5-о | 4 | 2 | 1 | 1 | 4 | 2 | 4 | 3 | 1 | 0 | 9 | 2 | |
![]() |
Не се класира | 4 | 1 | 1 | 2 | 4 | 6 | ||||||||
![]() |
Втора Групова фаза | 8-о | 6 | 1 | 2 | 3 | 9 | 12 | 4 | 3 | 1 | 0 | 9 | 2 | |
![]() |
ШАМПИОНИ | 1-во | 7 | 5 | 1 | 1 | 15 | 4 | – | – | – | – | – | – | |
![]() |
Втора Групова фаза | 11-о | 5 | 2 | 0 | 3 | 8 | 7 | – | – | – | – | – | – | |
![]() |
ШАМПИОНИ | 1-во | 7 | 6 | 1 | 0 | 14 | 5 | 6 | 4 | 1 | 1 | 12 | 6 | |
![]() |
Финалисти | 2-ро | 7 | 2 | 3 | 2 | 5 | 4 | – | – | – | – | – | – | |
![]() |
Осминафинали | 10-о | 4 | 2 | 0 | 2 | 8 | 6 | 8 | 4 | 2 | 2 | 9 | 10 | |
![]() |
Четвъртфинали | 6-о | 5 | 3 | 1 | 1 | 10 | 4 | 16 | 8 | 6 | 2 | 23 | 13 | |
![]() ![]() |
Групова фаза | 18-о | 3 | 1 | 1 | 1 | 2 | 2 | 18 | 13 | 4 | 1 | 42 | 15 | |
![]() |
Четвъртфинали | 6-о | 5 | 3 | 2 | 0 | 11 | 3 | 18 | 10 | 4 | 4 | 29 | 17 | |
![]() |
Четвъртфинали | 5-о | 5 | 4 | 0 | 1 | 10 | 6 | 18 | 8 | 4 | 6 | 23 | 20 | |
![]() |
Финалисти | 2-ро | 7 | 5 | 1 | 1 | 8 | 4 | 13 | 7 | 5 | 1 | 25 | 9 | |
![]() |
TBD | ||||||||||||||
![]() |
|||||||||||||||
Oбщо | 2 титли | 16/20 | 70 | 37 | 13 | 20 | 123 | 80 | 113 | 66 | 27 | 20 | 184 | 104 |
Купата на Америка[редактиране | редактиране на кода]
До 2016 г. включително отборът на Аржентина участва в 41 от 45-те турнира за Купата на Америка, като от 175 мача има 112 победи, 32 мача наравно и 31 загуби. Не участва в Перу през 1939 г., в Бразилия през 1949 г., в Перу през 1953 г. и в Колумбия през 2001 г. Аржентина е на първо място по броя на спечелените точки (120) и техния относителен дял спрямо максимално възможния (70,19 %), броя на спечелените мачове (120), отношение победи/загуби (3,87), вкарани голове (455) и голова разлика (+282). Отборът е на втори след Уругвай по броя на: спечелените титли (14/15), участията (41/43) и изиграните мачове (189/197).
Година | Класиране – място | Мачове | Победи | Равни | Загуби | Вкарани голове | Допуснати голове |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1916 | 2 | 3 | 2 | 1 | 0 | 6 | 1 |
1917 | 2 | 3 | 2 | 0 | 1 | 5 | 3 |
1919 | 3 | 3 | 2 | 1 | 0 | 7 | 7 |
1920 | 2 | 3 | 1 | 2 | 0 | 4 | 2 |
1921 | 1 | 3 | 3 | 0 | 0 | 5 | 0 |
1922 | 4 | 4 | 2 | 0 | 2 | 6 | 3 |
1923 | 2 | 3 | 2 | 0 | 1 | 6 | 6 |
1924 | 2 | 3 | 1 | 2 | 0 | 2 | 0 |
1925 | 1 | 4 | 3 | 1 | 0 | 11 | 4 |
1926 | 2 | 4 | 2 | 1 | 1 | 14 | 3 |
1927 | 1 | 3 | 3 | 0 | 0 | 15 | 4 |
1929 | 1 | 3 | 3 | 0 | 0 | 9 | 1 |
1935 | 2 | 3 | 2 | 0 | 1 | 8 | 5 |
1937 | 1 | 5 | 4 | 0 | 1 | 12 | 5 |
1941 | 1 | 4 | 4 | 0 | 0 | 10 | 2 |
1942 | 2 | 6 | 5 | 0 | 1 | 21 | 6 |
1945 | 1 | 6 | 5 | 1 | 0 | 22 | 5 |
1946 | 1 | 5 | 5 | 0 | 0 | 17 | 3 |
1947 | 1 | 7 | 6 | 1 | 0 | 28 | 4 |
1955 | 1 | 5 | 4 | 1 | 0 | 18 | 6 |
1956 | 3 | 5 | 3 | 0 | 2 | 5 | 3 |
1957 | 1 | 6 | 5 | 0 | 1 | 25 | 6 |
1959 | 1 | 6 | 5 | 1 | 0 | 19 | 5 |
1959 | 2 | 4 | 2 | 1 | 1 | 9 | 9 |
1963 | 3 | 6 | 3 | 1 | 2 | 15 | 10 |
1967 | 2 | 5 | 4 | 0 | 1 | 12 | 3 |
1975 | 5 | 4 | 2 | 0 | 2 | 17 | 4 |
1979 | 5 | 4 | 1 | 1 | 2 | 7 | 6 |
1983 | 5 | 4 | 1 | 3 | 0 | 5 | 4 |
1987 | 4 | 4 | 1 | 1 | 2 | 5 | 4 |
1989 | 3 | 7 | 2 | 3 | 2 | 2 | 4 |
1991 | 1 | 7 | 6 | 1 | 0 | 16 | 6 |
1993 | 1 | 6 | 4 | 2 | 0 | 6 | 4 |
1995 | 1/4 финал | 4 | 2 | 0 | 2 | 8 | 6 |
1997 | 1/4 финал | 4 | 1 | 2 | 1 | 4 | 3 |
1999 | 1/4 финал | 4 | 2 | 0 | 2 | 6 | 6 |
2004 | 2 | 6 | 4 | 0 | 2 | 16 | 6 |
2007 | 2 | 6 | 4 | 0 | 2 | 16 | 6 |
2011 | 1/4 финал | 4 | 1 | 3 | 0 | 5 | 2 |
2015 | 2 | 6 | 3 | 3 | 0 | 10 | 3 |
2016 | 2 | 6 | 5 | 1 | 0 | 18 | 2 |
Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]
- Абел Балбо 1988 – 1998
- Алехандро Сабеля 1983
- Алфио Базиле 1968 – 1973
- Алфредо Ди Стефано 1947
- Амадео Карисо 1954 – 1964
- Андрес д'Алесандро 2003 – 2011
- Антонио Анджелило 1955 – 1957
- Анхел Ди Мария 2008–
- Ариел Ортега 1993 – 2010
- Габриел Батистута 1991 – 2002
- Габриел Милито 2000 – 2011
- Габриел Хайнце 2003 – 2010
- Гилермо Стабиле 1924 – 1934
- Гонсало Игуаин 2009–
- Даниел Бертони 1974 – 1982
- Даниел Пасарела 1976 – 1986
- Диего Марадона 1977 – 1994
- Диего Милито 2003–
- Диего Пласенте 1997 – 2005
- Диего Симеоне 1988 – 2002
- Ектор Енрике 1986 – 1989
- Ектор Зелада 1986
- Ектор Язалде 1970 – 1974
- Ерминио Масантонио 1935 – 1942
- Ернан Креспо 1995 – 2007
- Естебан Камбиасо 2000 – 2011
- Карлос Билардо 1959
- Карлос Тапия 1983 – 1986
- Карлос Тевес 2004–
- Клаудио Борхи 1983 – 1986
- Клаудио Каниджа 1987 – 2002
- Клаудио Лопес 1995 – 2003
- Леополдо Луке 1975 – 1981
- Лионел Меси 2005–
- Луис Ислас 1984 – 1994
- Луис Монти 1924 – 1931
- Луис Артиме 1961 – 1967
- Макси Родригес 2003–
- Марио Кемпес 1973 – 1982
- Марсело Тробиани 1974 – 1986
- Мартин Палермо 1997 – 2011
- Матиас Алмейда 1996 – 2003
- Нестор Клаусен 1983 – 1988
- Нери Пумпидо 1983 – 1990
- Омар Корбата 1956 – 1962
- Омар Сивори 1956 – 1957
- Оскар Гаре 1983 – 1988
- Оскар Руджери 1983 – 1994
- Педро Паскули 1984 – 1987
- Педро Тролио 1987 – 1990
- Рамон Диас 1979 – 1982
- Рене Хоусеман 1973 – 1979
- Рикардо Бочини 1977 – 1986
- Рикардо Виля 1956 – 1957
- Рикардо Джусти 1986
- Роберто Аяла 1994 – 2007
- Роберто Перфумо 1964 – 1974
- Роберто Сенсини 1987 – 2003
- Сезар Луис Меноти 1963
- Серхио Агуеро 2006–
- Серхио Батиста 1985 – 1990
- Серхио Гойкоечеа 1988 – 1994
- Серхио Алмирон 1985 – 1986
- Силвио Мардзолини 1961 – 1970
- Убалдо Фильол 1974 – 1985
- Умберто Маскио 1956 – 1957
- Фернандо Редондо 1992 – 1999
- Хавиер Масчерано 2003 – 2018
- Хавиер Савиола 2000 – 2007
- Хавиер Санети 1994 – 2011
- Херардо Мартино 1991
- Херминио Масантонио 1935 – 1942
- Хорхе Буручага 1983 – 1990
- Хорхе Валдано 1975 – 1990
- Хосе Браун 1983 – 1989
- Хосе Кучуфо 1986 – 1989
- Хосе Морено 1936 – 1950
- Хосе Мария Минеля 1933 – 1941
- Хосе Санфилипо 1956 – 1962
- Хосе Чамот 1994 – 2002
- Хуан Пабло Сорин 1995 – 2006
- Хуан Рамон Роча 1975 – 1980
- Хуан Роман Рикелме 1997 – 2008
- Хуан Себастиан Верон 1996 – 2010
- Хулио Олартикоечея 1982 – 1990
Състав[редактиране | редактиране на кода]
Актуален разширен състав[редактиране | редактиране на кода]
Идеален отбор за всички времена[редактиране | редактиране на кода]
1 – Амадео Карисо;
2 – Хавиер Санети; 3 – Роберто Аяла; 5 – Даниел Пасарела; 4 – Оскар Руджери;
8 – Ариел Ортега; 6 – Хавиер Масчерано; 10 – Диего Марадона;
7 – Алфредо ди Стефано; 9 – Лионел Меси; 11 – Габриел Батистута.
Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]
- До 22 март 2019 година
Футболисти с най-много участия[редактиране | редактиране на кода]
![]() Хавиер Санети е рекордьор по участия в националния отбор – 145 мача ![]() Хавиер Масчерано, двукратен олимпийски шампион от Атина 2004 г. и Пекин 2008 г., има най-много мачове за отбора от действащите футболисти
|
Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]
![]() Лионел Меси, капитан на отбора и рекордьор по отбелязани голове за националния отбор в историята с 58 гола, в мач срещу Бразилия на Олимпийските игри 2008 г. в Пекин, където Аржентина става шампион ![]() Габриел Батистута е втори сред голмайсторите за отбора на Аржентина с 56 гола |
Треньори[редактиране | редактиране на кода]






Треньор | Период |
---|---|
![]() ![]() |
1927 – 1928 |
![]() |
1929 |
![]() Хуан Хосе Трамутола ![]() |
1929 – 1930 |
![]() |
1930 – 1939 |
![]() |
1939 – 1940, 1940 – 1958, 1959 – 1960 |
![]() |
1960 – 1963 |
![]() |
1964 – 1965, 1965 – 1966, 1968 |
![]() |
1965 – 1972 |
![]() |
1972 – 1973 |
![]() |
1973 – 1974 |
![]() |
1974 – 1975 |
![]() |
1975 |
![]() ![]() |
1976 – 1979 |
![]() |
1979 |
![]() |
1980 – 1982 |
![]() ![]() ![]() |
1983 – 1990 |
![]() |
1991 – 1993 |
![]() |
1993 |
![]() |
1994 |
![]() |
1994 – 1998 |
![]() |
1998 |
![]() ![]() |
1998 – 2004 |
![]() |
2004 – 2006 |
![]() ![]() |
2006 – 2008 |
![]() |
2008 – 2010 |
![]() |
2010 – 2011 |
![]() ![]() |
2011 – 2014 |
![]() |
2014 – 2016 |
![]() |
2016 – 2017 |
![]() |
2017– |

България – Аржентина[редактиране | редактиране на кода]
Дата | Място | Събитие | Отбор | Резултат | Отбор | ФИФА |
---|---|---|---|---|---|---|
30.05.1962 | ![]() |
СВ П-ВО | ![]() |
1:0 | ![]() |
ДА |
29.30.1978 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
3:1 | ![]() |
ДА |
25.04.1979 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
2:1 | ![]() |
ДА |
09.10.1980 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
2:0 | ![]() |
ДА |
05.05.1982 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
2:1 | ![]() |
ДА |
10.06.1986 | ![]() |
СВ П-ВО | ![]() |
2:0 | ![]() |
ДА |
30.06.1994 | ![]() |
СВ П-ВО | ![]() |
0:2 | ![]() |
ДА |
14.02.1995 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
4:1 | ![]() |
ДА |
10.03.1998 | ![]() |
Приятелски | ![]() |
2:0 | ![]() |
ДА |
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Messi, Lionel – National Football Teams, Last update: May 19, 2017 8:05:48 PM, Посетен на 29 май 2018 г.
- ↑ FIFA World Ranking, 17 май 2018, Посетен на 1 юни 2018 г.
- ↑ Deportes – Futbol Uruguayo I, eluruguayo.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Argentina – Uruguay Matches 1902 – 2009, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Argentina national football team – ARCHIVE, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ "Uruguay 0 – 6 Argentina" on Fútbol Nostalgia
- ↑ Argentina – Uruguay headtohead records, fifa.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Southamerican Championship 1916, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Southamerican Championship 1921, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Southamerican Championship 1925, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Southamerican Championship 1926, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Southamerican Championship 1927, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
- ↑ Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г
- ↑ 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.
|