Национален отбор по футбол на Аржентина

Аржентина
Прякор(и)	Белите и небесно-сините ; („Албиселесте“), „Гаучосите“
Асоциация	Футболна асоциация на Аржентина; Asociación del Fútbol Argentino
Треньор	Лионел Скалони
Капитан	Лионел Меси
Най-много мачове	Лионел Меси (166)
Най-много голове	Лионел Меси (92)
Стадион	Ел Монументал; Естадио Алберто Х. Армандо
ФИФА код	ARG
Домакин	Гост
Класиране
Текуща	6 (=) ; (27 октомври 2021)
Най-висока	1 ((март 2007 г.,; октомври 2007 – юни 2008 г.,; юли – октомври 2015 г.,; април 2016 – април 2017 г.))
Най-ниска	24 ((август 1996))
Първи мач
	Уругвай 2 – 3 Аржентина ; (Монтевидео, Уругвай; 16 май 1901)
Най-голяма победа
	Аржентина 12 – 0 Еквадор ; (Монтевидео, Уругвай; 22 януари 1942)
Най-голяма загуба
	Чехословакия 6 – 1 Аржентина ; (Хелсингбори, Швеция; 15 юни 1958); Уругвай 5 – 0 Аржентина ; (Гуаякил, Еквадор; 16 декември 1959); Аржентина 0 – 5 Колумбия ; (Буенос Айрес, Аржентина;; 5 септември 1993); Боливия 6 – 1 Аржентина ; (Ла Пас, Боливия; 1 април 2009) Испания 6 – 1 Аржентина ; (Мадрид, Испания; 27 март 2018)
Световно първенство по футбол
Участия	17 (първо през 1930)
Най-голям успех	Шампион – 1978, 1986
Копа Америка
Участия	43 (първо през 1916)
Най-голям успех	Шампион – 1921, 1925, 1927, 1929, 1937, 1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957, 1959, 1991, 1993, 2021
Купа на Конфедерациите
Участия	3 (първо през 1992)
Най-голям успех	Шампион – 1992
	Национален отбор по футбол на Аржентина в Общомедия

Националният отбор по футбол на Аржентина представя своята страна на международните турнири и мачове по футбол. Управлява се от Аржентинската асоциация по футбол – главен ръководещ футболен орган на страната. Асоциацията е член на ФИФА от 1912 година и член на КОНМЕБОЛ от 1916 година.

Отборът на Аржентина е един от най-титулуваните в света: 2 пъти е световен шампион (1978, 1986) и 3 пъти – световен вицешампион (1930, 1990, 2014); 2 пъти е олимпийски шампион (златни медали от олимпиадите в Атина 2004 г., Пекин 2008 г.) и 2 пъти олимпийски вицешампион (сребърни медали от Амстердам 1928 г., Атланта 1996 г.).

Аржентина е държавата с най-големи успехи в континенталното първенство на Америка. Националният отбор е печелил 15 пъти Копа Америка и 15 пъти е бил втори в турнира. И двете постижения са рекорди. Аржентина е спечелила в Копа Америка най-много точки и най-много победи, с чувствителен аванс пред втория Уругвай. Отборът на Аржентина е отбелязал най-много голове, има най-добра голова разлика и най-висока успеваемост в мачовете от първенството с много голяма преднина пред втория отбор Бразилия. Аржентина е настоящият шампион на Южна Америка.

В световната класация на ФИФА Аржентина е била 4 пъти на първо място с обща продължителност 2 години.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първия си мач отборът на Аржентина играе с Уругвай на 16 май 1901 г. като гост и печели с 3:2 ^[3]. На 20 юли 1902 г. Аржентина играе първия си официален мач – отново като гост в Монтевидео срещу Уругвай ^[4]^[5].

Футболистите от отбора на Аржентина преди първия си официален мач, 20 юли 1902 година

Аржентинският отбор в този мач е в състав: Хосе Бурка Лаофориас („Баракас“), Уилям Лесли („Килмс“), Валтер Бухенън („Алумни“), Едуардо Патрисио Дуган („Белграно“), Карлос Х. Бученан („Алумни“), Ернесто Браун („Алумни“), Едуард О. Морган („Килмс“), Хуан Хосе Мур (капитан) („Алумни“), Хуан О. Андерсън („Ломас“), Карлос Едгар Дикинсън („Белграно“), Хорхе Браун („Алумни“). Аржентина убедително побеждава Уругвай с резултат 6:0. Головете вкарват Дикинсон, Аримало, Морган, Карве Уриосте, Андерсон и Х. Браун. ^[6] Този мач е първият международен мач, изигран извън британските граници. Трябва да се отбележи, че Аржентина и Уругвай имат и рекорда за броя на изиграните мачове между двете страни. В богатата си история тези два отбора са се срещали повече от 180 пъти. ^[7]
През 1912 г. Аржентина става член на ФИФА и от 1916 г. е член на КОНМЕБОЛ. Първият успех, който Аржентина постига през 1916 г., е спечелен сребърен медал на първото южноамериканско континентално първенство. Една победа (6:1 срещу Чили) и две равенства (срещу Бразилия и Уругвай) са достатъчни само за втората позиция и сребро, докато златото е спечелено от Уругвай. ^[8]

Аржентина – вицешампион на първото официално първенство Копа Америка, 1916 г., преди победата над Мексико с 6:1. Прави: Армандо Рейес, Франциско Олазар, Хуан Доминго Браун, Гуиди, Гердиомо Бадарако, Педро Mартинес. Клекнали: Хуан Перинети, Карлос Уилсън, Алберто Марковекчио (носи шапка), Алберто Oхако, Адолфо Хейсингер

Аржентина печели първия златен медал на шампионата на Южна Америка през 1921 г. като домакин в Буенос Айрес, след като има дотогава три сребърни и един бронзов. Аржентинците спечелват първото място с три победи от три мача без допуснат гол ^[9]. Те завоюват следващия златен медал след четири години, отново като организатори на турнира ^[10]. През следващата година взимат сребро ^[11], а първото си злато извън границите си завоюват в Перу ^[12].

Аржентина – шампион на Южна Америка, 1921 г., преди победата над Мексико с 6:1. Прави: Тесориер, Делавале, Солари, Алфредо Лопес, Бързоти, Цели; Клекнали: Каломино, Либонати, Габино Соса, Ечеверия, Чавин

До 1928 година отборът на Аржентина играе само в Южна Америка. Първият мач извън родния континент провежда в Лисабон с отбора на Португалия (0:0).

Световно първенство[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина е участвала на 16 световни първенства по футбол, като дебютира още на първото първенство, проведено в Уругвай през 1930 г. Там тя играе финал с домакините, който губи с 2:4. По-късно за тази загуба аржентинците обвиняват съдията Лангенус, който според безпристрастните наблюдатели е свирил мача отлично. ^[13] Треньори са Франсиско Олазар и Хуан Хосе Трамутола, а звездата на отбора е Гилермо Стабиле, който става голмайстор на първенството с 8 гола.

Отборът на Аржентина, световен вицешампион от 1930 г., преди мача срещу Мексико. Отзад: Франсиско Олазар (треньор), Карлос Пеучеле, Хосе Дела Торе, Адолфо Зумезу, Фернандо Патерностер, Алберто Чивидини, Родолфо Орландини;
Отпред: Франсис Варало, Гилермо Стабиле, Ангел Босио, Атилио Демария, Карлос Спадаро

Даниел Пасарела, капитан на отбора на домакините, вдига спечелената Световна купа от първенството през 1978 г.

Марио Кемпес, голмайстор и най-добър играч на първенството 1978 г.

През 1978 г. Аржентина е домакин на 11-о Световно първенство по футбол и на родна земя печели първата си световна титла по футбол. За да играе на финал, трябва да победи в последния мач от полуфиналните групи Перу с повече от 5 гола тъй като има равни показатели с Бразилия. Мачът завършва 6:0 за Аржентина и тя е на финал, а Бразилия отива на мач за трето място. На финала срещу Нидерландия без Кройф домакините водят с 1:0 през половината време на мача. Тоталният натиск на холандците води до гол и удар в страничната греда през последните 10 минути на редовното време. В продълженията аржентинците, подкрепяни от собствената публика, вкарват 2 гола и завоюват купата. Треньор тогава е Сесар Луис Меноти, а звездата на отбора е Марио Кемпес, който отбелязва 2 от трите гола на финала и става голмайстор на първенството.
На откриването на първенството в Испания през 1982 г. в най-посетения мач пред 95500 зрители на стадион Ноу Камп в Барселона, световните шампиони губят от Белгия с 0:1. Следва убедителна победа над Унгария с 4:1 и тук изгрява звездата на Диего Марадона, който вкарва 2 гола. Аржентина остава втора в предварителната група и се класира за втория кръг, но там попада в най-трудната група, губи и двата мача от фаворитите Италия (1:2) и Бразилия (1:3) и отпада от борбата.
На първенството през 1986 г. в Мексико Аржентина печели своята втора световна титла, побеждавайки на финала Германия с 3:2, след като повежда с 2:0, германците за 7 минути изравняват след ъглови удари, но Марадона веднага организира бърза контраатака като с идеален пас от центъра извежда Хорхе Буручага вдясно сам срещу вратаря Шумахер и той вкарва победния гол 7 минути преди края ^[14]. Отборът е много добре балансиран, играе силно и тактически зряло във всички срещи, а Марадона навлиза във върхова форма в стадия на директните елиминации. Той отбелязва всички голове в началото на второто полувреме в двата мача – на четвъртфинала срещу Англия (2:1) и на полуфинала срещу Белгия (2:0).

Марадона преодолява половината английски отбор и вкарва най-хубавия гол в цялата история в мача Аржентина – Англия 2:1, 1986 г.

Марадона с купата, спечелена от Аржентина на СП в Мексико, 1986 г.

И трите последни мача на Аржентина (четвъртфинал, полуфинал и финал) се играят на препълнения стадион „Ацтека“ пред рекордните 114 600 зрители. Най-запомнящият се мач е четвъртфиналът между Аржентина и Англия. Марадона открива резултата с гол получил прозвището „Божията ръка“, а вторият му гол е обявен за „Гол на ХХ век“. Той става носител на "Златната топка за най-добър играч на първенството.
Треньор на аржентинците, спечелили световната купа, е Карлос Билардо – най-успешният треньор на националния отбор.

Отборът на Аржентина – световен шампион от първенството в Мексико, 1986 г. Прави: Батиста, Кучуфо, Гарé, Пумпиду, Браун, Руджери и Диего Марадона. Клекнали: Буручага, Джусти, Борджи и Валдано

Почти същият състав достига до финала и 4 години по-късно на шампионата в Италия, но този път Германия взема реванш с 1:0 след гол от несъществуваща дузпа и за втори път аржентинците остават със сребърните медали от световно първенство по футбол.

На Мондиала в САЩ през 1994 г. Марадона е отново в отбора, отбелязва гол за победата над Нигерия, но положителна допинг-проба след мача го изважда от състава за последния двубой в групата. В него България побеждава световните вицешампиони с 2:0. Те се класират трети в групата и на осминафинала отпадат от Румъния с 2:3. Най-добрият футболист на тима е Фернандо Редондо, който попада сред резервите в идеалния отбор на първенството.
В същия отбор на следващия шампионат във Франция 1998 не е включен аржентинец, макар че Габриел Батистута е втори сред голмайсторите на турнира. Екипът на Аржентина получава гол в предпоследната минута на четвъртфинала с Нидерландия и отпада от борбата.
Световното първенство през 2002 г. e най-неуспешното за Аржентина. След като е сочен за фаворит преди началото, тимът печели само първия мач в групата и отпада като заема 18-о място.

Отборът на Аржентина на 9.2.2011 г. преди приятелски мач с Португалия – Горен ред: Лукас Биля, Серхио Ромеро, Маркос Рохо, Николас Бурдисо и Есекиел Лавеци. Долен ред: Лионел Меси, Анхел Ди Мария, Хавиер Санети, Естебан Камбиасо Евер Банега и Хавиер Масчерано

На следващите 3 шампионата аржентинският отбор отпада от този на Германия. През 2006 г. завършва наравно 1:1 срещу домакините на четвъртфинала, но при дузпите отстъпва с 2:4. Роберто Аяла и Ернан Креспо са сред 23-та най-добри играчи на турнира. На следващия Мондиал 2010 в ЮАР срещу същия съперник отново на четвъртфинал губи с 0:4.
Световното първенство през 2014 г. в Бразилия е едно от най-успешните за отбора на „гаучосите“. След минимални победи в първите 5 мача, в оспорвани и равностойни двубои Аржентина завършва наравно 0:0 на полуфинала срещу Нидерландия след продължения и на финала срещу Германия в редовното време на финала. И двата мача са с много високо качество на футбола. Полуфинала Аржентина печели с 4:2 след дузпи, а финала губи с 0:1 след продължения и така завоюва за трети път сребърни медали от световно първенство. Лионел Меси е награден със „Златната топка“ за най-добър играч на първенството, а защитникът Маркос Рохо е избран в идеалния символичен отбор на турнира.

На шампионата в Русия през 2018 г. Аржентина достига до осминафинала, където отпада с 3:4 от бъдещия шампион Франция.

В първата среща от финалния турнир на СП през 2022 г. в Катар отборът изненадващо губи от Саудитска Арабия с 1:2.

Представяне на големите форуми[редактиране | редактиране на кода]

Световни първенства[редактиране | редактиране на кода]

Финални турнири за Световно първенства									Квалификации за световно първенство
Год.	Кръг	Позиция	М	П	Р *	З	ВГ	ДГ	М	П	Р	З	ВГ	ДГ
1930	Финал	2	5	4	0	1	18	9	–	–	–	–	–	–
1934	Групова фаза	9	1	0	0	1	2	3	–	–	–	–	–	–
1938	Отказва се								Отказва се
1950
1954
1958	Групова фаза	13	3	1	0	2	5	10	4	3	0	1	10	2
1962	Групова фаза	10	3	1	1	1	2	3	2	2	0	0	11	3
1966	1/4 финал	5	4	2	1	1	4	2	4	3	1	0	9	2
1970	Не се класира								4	1	1	2	4	6
1974	Групова фаза	8	6	1	2	3	9	12	4	3	1	0	9	2
1978	Шампион	1	7	5	1	1	15	4	–	–	–	–	–	–
1982	Групова фаза	11	5	2	0	3	8	7	–	–	–	–	–	–
1986	Шампион	1	7	6	1	0	14	5	6	4	1	1	12	6
1990	Финал	2	7	2	3	2	5	4	–	–	–	–	–	–
1994	1/8 финал	10	4	2	0	2	8	6	8	4	2	2	9	10
1998	1/4 финал	6	5	3	1	1	10	4	16	8	6	2	23	13
2002	Групова фаза	18	3	1	1	1	2	2	18	13	4	1	42	15
2006	1/4 финал	6	5	3	2	0	11	3	18	10	4	4	29	17
2010	1/4 финал	5	5	4	0	1	10	6	18	8	4	6	23	20
2014	Финал	2	7	5	1	1	8	4	13	7	5	1	25	9
2018	1/8 финал	16	4	1	1	2	6	9	18	7	7	4	19	16
2022	TBD								TBD
Oбщо	2, 2	17/20	81	43	15	23	137	93	136	75	36	25	235	127

Купата на Америка[редактиране | редактиране на кода]

До 2021 г. включително отборът на Аржентина участва в 43 от 47-те турнира за Купата на Америка, като от 187 мача има 120 победи, 35 мача наравно и 33 загуби. Не участва в Перу през 1939 г., в Бразилия през 1949 г., в Перу през 1953 г. и в Колумбия през 2001 г. Аржентина е на първо място по броя на спечелените точки (147) и техния относителен дял спрямо максимално възможния (70,4 %), броя на спечелените мачове (120), отношение победи/загуби (3,63), вкарани голове (473) и голова разлика (+291). Отборът е първи (заедно с Уругвай) по броя на спечелените титли (15/15), първи (заедно с Уругвай) по броя на спечелените сребърни медали (15) и втори след Уругвай по броя на участията (43/45) и изиграните мачове (201/206).

През 2021 г. Аржентина спечелва Купата на Америка след като побеждава на финала домакина Бразилия с 1:0 с гол на Анхел ди Мария. Това е първата спечелена купа с отбора на регионални и световни първенства за капитана Лионел Меси.

Година	Класиране – място	Мачове	Победи	Равни	Загуби	Вкарани голове	Допуснати голове
1916	2	3	2	1	0	6	1
1917	2	3	2	0	1	5	3
1919	3	3	2	1	0	7	7
1920	2	3	1	2	0	4	2
1921	1	3	3	0	0	5	0
1922	4	4	2	0	2	6	3
1923	2	3	2	0	1	6	6
1924	2	3	1	2	0	2	0
1925	1	4	3	1	0	11	4
1926	2	4	2	1	1	14	3
1927	1	3	3	0	0	15	4
1929	1	3	3	0	0	9	1
1935	2	3	2	0	1	8	5
1937	1	5	4	0	1	12	5
1941	1	4	4	0	0	10	2
1942	2	6	5	0	1	21	6
1945	1	6	5	1	0	22	5
1946	1	5	5	0	0	17	3
1947	1	7	6	1	0	28	4
1955	1	5	4	1	0	18	6
1956	3	5	3	0	2	5	3
1957	1	6	5	0	1	25	6
1959	1	6	5	1	0	19	5
1959	2	4	2	1	1	9	9
1963	3	6	3	1	2	15	10
1967	2	5	4	0	1	12	3
1975	5	4	2	0	2	17	4
1979	5	4	1	1	2	7	6
1983	5	4	1	3	0	5	4
1987	4	4	1	1	2	5	4
1989	3	7	2	3	2	2	4
1991	1	7	6	1	0	16	6
1993	1	6	4	2	0	6	4
1995	1/4 финал	4	2	0	2	8	6
1997	1/4 финал	4	1	2	1	4	3
1999	1/4 финал	4	2	0	2	6	6
2004	2	6	4	0	2	16	6
2007	2	6	4	0	2	16	6
2011	1/4 финал	4	1	3	0	5	2
2015	2	6	3	3	0	10	3
2016	2	6	5	1	0	18	2
2019	3	6	3	1	2	7	6
2021	1	6	5	2	0	12	3

Известни футболисти[редактиране | редактиране на кода]

Състав[редактиране | редактиране на кода]

2018 г.[редактиране | редактиране на кода]

Разширен състав на Аржентина за приятелските мачове срещу Гватемала на 8 септември 2018 г. и срещу Колумбия на 12 септември 2018 г.
*Мачовете и головете са обновени след срещата с Колумбия.*
№	Име	Позиция	Дата на раждане	Мачове	Голове	Отбор
1	Серхио Ромеро	вратар	22 февруари 1987 г.	94	0	Манчестър Юнайтед
12	Франко Армани	вратар	16 октомври 1986 г.	3	0	Ривър Плейт
23	Херонимо Рули	вратар	20 май 1992 г.	1	0	Реал Сосиедад


3	Николас Таляфико	защитник	31 август 1992 г.	10	0	Аякс
4	Фабрисио Бустос	защитник	28 април 1996 г.	3	0	Индепендиенте
6	Херман Песела	защитник	27 юни 1991 г.	4	0	Фиорентина
8	Маркос Акуня	защитник	28 октомври 1991 г.	12	0	Спортинг
13	Рамиро Фунес Мори	защитник	5 март 1991 г.	21	1	Виляреал
17	Уолтър Канеман	защитник	14 март 1991 г.	1	0	Гремио
18	Ренсо Саравиа	защитник	16 юни 1993 г.	1	0	Расинг
28	Алън Франко	защитник	11 октомври 1996 г.	1	0	Индепендиенте
30	Леонел Ди Пласидо	защитник	28 януари 1994 г.	0	0	Ланус


5	Леандро Паредес	полузащитник	29 юни 1994 г.	5	1	Зенит
7	Гонсало Мартинес	полузащитник	13 юни1993 г.	2	1	Ривър Плейт
14	Максимилиано Меса	полузащитник	15 януари 1992 г.	7	0	Индепендиенте
15	Сантиаго Аскасибар	полузащитник	25 февруари 1997 г.	1	0	Щутгарт
16	Родриго Баталя	полузащитник	12 юли 1991 г.	1	0	Спортинг
20	Джовани Ло Селсо	полузащитник	9 април 1996 г.	7	1	Реал Бетис
24	Франко Серви	полузащитник	26 май 1994 г.	2	0	Бенфика
25	Франко Васкес	полузащитник	22 февруари 1989 г.	1	0	Севиля
26	Матиас Варгас	полузащитник	8 май 1997 г.	1	0	Велес Сарсфийлд
29	Есекел Паласиос	полузащитник	5 октомври 1998 г.	2	0	Ривър Плейт


9	Мауро Икарди	нападател	19 февруари 1993 г.	5	0	Интер
11	Анхел Кореа	нападател	9 март 1995 г.	8	1	Атлетико Мадрид
19	Джовани Симеоне	нападател	5 юли 1995 г.	2	1	Фиорентина
21	Пауло Дибала	нападател	15 ноември 1993 г.	14	0	Ювентус
22	Кристиан Павон	нападател	21 янууари 1996 г.	11	0	Бока Хуниорс

Състав за СП 2022 г.[редактиране | редактиране на кода]

В отбора на Аржентина за Световното първенство по футбол през 2022 г. участват следните 26 играчи: ^[15]

Вратари

1 – Франко Армани (Ривер Плейт)
12 – Херонимо Рули (Виляреал)
23 – Емилиано Мартинес (Астон Вилла)

Защитници

2 – Хуан Фойт (Виляреал)
3 – Николас Талиафико (Олимпик Лион)
4 – Гонсало Монтиел (Севиля)
6 – Херман Пезела (Реал Бетис)
8 – Маркос Акуня (Севиля)
13 – Кристиан Ромеро (Тотнъм)
19 – Николас Отаменди (Бенфика)
25 – Лисандро Мартинес (Манчестер Юнайтед)
26 – Науел Молина (Атлетико Мадрид)

Полузащитници

5 – Леандро Паредес (Ювентус)
7 – Родриго де Паул (Атлетико Мадрид)
14 – Eсекиeл Паласиос (Байер 04 Леверкузен)
16 – Тияго Алмада (Атланта Юнайтед)
17 – Алехандро Гомес (Севиля)
18 – Гидо Родригес (Реал Бетис)
20 – Алексис Макалистър (Брайтън енд Хоув Албион)
24 – Ендо Фернандес (Бенфика)

Нападатели

9 – Хулиан Алварес (Манчестър Сити)
10 – Лионел Меси (Пари Сен-Жермен)
11 – Анхел Ди Мария (Ювентус)
15 – Анхел Кореа (Атлетико Мадрид)
21 – Пауло Дибала (Рома)
22 – Лаутаро Мартинес (Интер Милано)

Идеален отбор за всички времена[редактиране | редактиране на кода]

1 – Амадео Карисо;
2 – Хавиер Санети; 3 – Роберто Аяла; 5 – Даниел Пасарела; 4 – Оскар Руджери;
8 – Ариел Ортега; 6 – Хавиер Масчерано; 10 – Диего Марадона;
7 – Алфредо ди Стефано; 9 – Лионел Меси; 11 – Габриел Батистута.

Почетни листи[редактиране | редактиране на кода]

До 22 ноември 2022 година

Футболисти с най-много участия[редактиране | редактиране на кода]

#	Име	Период	Мача	Гола
1	Лионел Меси ^[1]	2005 –	166	92
2	Хавиер Масчерано	2003 – 2018	147	3
3	Хавиер Санети	1994 – 2011	145	5
4	Анхел Ди Мария ^[16]	2008 –	125	27
5	Роберто Аяла	1994 – 2007	115	7
6	Серхио Агуеро	2006 – 2021	110	49
7	Диего Симеоне	1988 – 2002	106	11
8	Оскар Руджери	1983 – 1994	97	7
9	Серхио Ромеро	2009 –	96	–69
10	Николас Отаменди	2009 –	93	4
11	Диего Марадона	1977 – 1994	91	34
12	Ариел Ортега	1993 – 2010	87	17
13	Габриел Батистута	1991 – 2002	78	56
14	Карлос Тевес	2004 – 2015	76	13
15	Хуан Пабло Сорин	1995 – 2006	76	12

Голмайстори[редактиране | редактиране на кода]

#	Име	Период	Гола	Мача	Гола %
1	Лионел Меси ^[1]	2005 –	92	166	0,554
2	Габриел Батистута	1991 – 2002	56	78	0,718
3	Серхио Агуеро	2006 – 2021	49	110	0,445
4	Ернан Креспо	1995 – 2007	35	64	0,555
5	Диего Марадона	1977 – 1994	34	91	0,374
6	Гонсало Игуаин	2009 – 2018	31	75	0,41
7	Анхел Ди Мария ^[16]	2008 –	27	125	0,216
8	Луис Артиме	1961 – 1967	24	25	0,960
9	Даниел Пасарела	1976 – 1986	23	70	0,328
10	Хосе Санфилипо	1956 – 1962	22	29	0,759
	Леополдо Луке	1975 – 1981	22	45	0,488
12	Херминио Масантонио	1935 – 1942	21	19	1,105
13	Марио Кемпес	1973 – 1982	20	43	0,465

Отбелязаните с удебелен шрифт продължават да играят.

Лионел Меси, капитан на националния отбор и рекордьор по броя на участията със 166 мача и по отбелязани голове за отбора в историята с 92 гола, в мач срещу Бразилия на Олимпийските игри 2008 г. в Пекин, където Аржентина става шампион

Хавиер Масчерано, двукратен олимпийски шампион от Атина 2004 г. и Пекин 2008 г., е втори по броя на участията в отбора със 147 мача

Габриел Батистута е втори сред голмайсторите за отбора на Аржентина с 56 гола

Треньори[редактиране | редактиране на кода]

Отборът на Аржентина шампион на Южна Америка през 1929 г. Прави: Франсиско Олазар (старши треньор), Хуан Еваристо, Aнхел Босио, Oскар Tарио, Aдолфо Зумелзу, Фернандо Патерностер, Рудолфо Oрландини, Хуан Хосе Трамутола (треньор и технически директор). Клекнали: Карлос Пеуселе, Aнтонио Риварола, Mануел Ферейра, Mануел Сеоан, Mарио Eваристо

Гилермо Стабиле е ръководил отбора на Аржентина, спечелил Копа Америка (КА) шест пъти: 1941, 1945, 1946, 1947, 1955, 1957.

Хосе Мария Минеля е тренирал 2 аржентинци, носители на „Златна топка“ и печели Купата на нациите (1964).

Омар Сивори извежда отбора до финалите на СП 1974, но малко преди първенството е уволнен. „Златна топка“ като футболист – 1961.

Сезар Луис Меноти, треньор на отбора-световен шампион от 1978 г.

Карлос Билардо, треньор на отбора-световен шампион от 1986 г. и вицешампион от 1990 г.

Марсело Биелса на първата пресконференция след спечелването на златните медали от Олимпиадата в Атина 2004 г.

Алфио Базиле – треньор на аржентинския отбор, спечелил златни медали от Олимпиадата в Пекин 2008 г., Копа Америка 1991 и 1993, Купа на конфедерациите 1992 и Купа Артемио Франки 1993 г.

Диего Марадона, треньор на отбора от 2008 до 2010 г., през 2009 г.

Алехандро Сабея, треньор на отбора-световен вицешампион от 2014 г.

Треньор	Период
Хосе Лаго Милян 2 ОлИ, 1 КА	1927 – 1928
Франсиско Олазар 1 КА	1929
Франсиско Олазар / Хуан Хосе Трамутола 2 СП	1929 – 1930
...	1930 – 1939
Гилермо Стабиле 6 1 КА	1939 – 1940, 1940 – 1958, 1959 – 1960
...	1960 – 1963
Хосе Мария Минеля	1964 – 1965, 1965 – 1966, 1968
...	1965 – 1972
Омар Сивори	1972 – 1973
...	1973 – 1974
Сезар Луис Меноти	1974 – 1975
Мигел Антонио Хуарес	1975
Сезар Луис Меноти 1 СП	1976 – 1979
Федерико Саки	1979
Сезар Луис Меноти	1980 – 1982
Карлос Билардо 1 ,2 СП	1983 – 1990
Алфио Базиле 2 1 КА, 1 ККф	1991 – 1993
Рейналдо Мерло	1993
Алфио Базиле	1994
Даниел Пасарела	1994 – 1998
Клаудио Алехандро Вивас	1998
Марсело Биелса 1 ОлИ	1998 – 2004
Хосе Пекерман	2004 – 2006
Алфио Базиле 1 ОлИ	2006 – 2008
Диего Марадона	2008 – 2010
Серхио Батиста	2010 – 2011
Алехандро Сабея 2 СП	2011 – 2014
Херардо Мартино	2014 – 2016
Едгардо Бауса	2016 – 2017
Хорхе Сампаоли	2017 – 2018
Лионел Скалони	2018–

Лионел Скалони – треньор на Аржентина от 2018 г.

България – Аржентина[редактиране | редактиране на кода]

Дата	Място	Събитие	Отбор	Резултат	Отбор	ФИФА
30.05.1962	Ранкагуа	Световно п-во	Аржентина	1:0	България	Да
29.30.1978	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	3:1	България	Да
25.04.1979	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:1	България	Да
09.10.1980	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:0	България	Да
05.05.1982	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:1	България	Да
10.06.1986	Мексико сити	Световно п-во	Аржентина	2:0	България	Да
30.06.1994	Далас	Световно п-во	Аржентина	0:2	България	Да
14.02.1995	Мендоса	Приятелски	Аржентина	4:1	България	Да
10.03.1998	Буенос Айрес	Приятелски	Аржентина	2:0	България	Да

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Аржентински футболисти

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ ^а ^б ^в Messi, Lionel – National Football Teams, Посетен на 22 ноември 2022 г.
↑ FIFA World Ranking, 21 октомври 2021, посетен на 12 ноември 2021 г.
↑ Deportes – Futbol Uruguayo I, eluruguayo.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Argentina – Uruguay Matches 1902 – 2009, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Argentina national football team – ARCHIVE, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ "Uruguay 0 – 6 Argentina" on Fútbol Nostalgia
↑ Argentina – Uruguay headtohead records, fifa.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Southamerican Championship 1916, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Southamerican Championship 1921, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Southamerican Championship 1925, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Southamerican Championship 1926, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Southamerican Championship 1927, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.
↑ Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г
↑ 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.
↑ Шаблон:Internetquelle
↑ ^а ^б General Information about the player Ángel Di María, National football teams.

[Messi,_Lionel_–_NFT-1] а ^б ^в Messi, Lionel – National Football Teams, Посетен на 22 ноември 2022 г.

[FIFA_World_Ranking-2] FIFA World Ranking, 21 октомври 2021, посетен на 12 ноември 2021 г.

[Deportes_-_Futbol_Uruguayo_I,_eluruguayo.com-3] Deportes – Futbol Uruguayo I, eluruguayo.com; проверено на 2.2.2014.

[Argentina_-_Uruguay_Matches_1902-2009,_rsssf.com-4] Argentina – Uruguay Matches 1902 – 2009, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[Argentina_national_football_team_-_ARCHIVE,_rsssf.com-5] Argentina national football team – ARCHIVE, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[6] "Uruguay 0 – 6 Argentina" on Fútbol Nostalgia

[Argentina_-_Uruguay_headtohead_records,_fifa.com-7] Argentina – Uruguay headtohead records, fifa.com; проверено на 2.2.2014.

[Southamerican_Championship_1916,_rsssf.com-8] Southamerican Championship 1916, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[Southamerican_Championship_1921,_rsssf.com-9] Southamerican Championship 1921, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[Southamerican_Championship_1925,_rsssf.com-10] Southamerican Championship 1925, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[Southamerican_Championship_1926,_rsssf.com-11] Southamerican Championship 1926, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[Southamerican_Championship_1927,_rsssf.com-12] Southamerican Championship 1927, rsssf.com; проверено на 2.2.2014.

[:0-13] Александър Ясников, Димитър Джаров, Асен Виденов – „От Уругвай '30 до Мексико '86“, Медицина и физкултура, София – 1989 г

[14] 10 метра изоставане – Ханс-Петер Бригел, с видеозапис.

[15] Шаблон:Internetquelle

[Анхел_Ди_Мария-16] а ^б General Information about the player Ángel Di María, National football teams.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

[15]

[16]