Марсело Биелса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Аржентина Марсело Биелса
Marcelo Bielsa.jpg
Лична информация
Прякор Лудия
„El loco“
„Madman“
Роден Марсело Алберто
Биелса Калдера

21 юли 1955 г. (62 г.)
Росарио, Аржентина Аржентина
Пост защитник
Професионални отбори¹
Години Отбор М Г
1977–1978
1978–1979
1979–1980
Аржентина Нюелс Олд Бойс
Аржентина Институто
Аржентина Атлетико Архентино
25

(0)

Треньор
1980–1986
1986–1990
1990–1992
1992–1994
1995–1996
1997–1998
1998
1998–2004
2007–2011
2011–2013
2014–2015
2016
Аржентина Нюелс Олд Бойс (помощник)
Аржентина Нюелс Олд Бойс (юноши)
Аржентина Нюелс Олд Бойс
Мексико Атлас де Гуадалахара
Мексико Клуб Америка
Аржентина Велес Сарсфийлд
Испания Еспаньол
Аржентина Аржентина
Чили Чили
Испания Атлетик Билбао
Франция Олимпик Марсилия
Италия Лацио
1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
Марсело Биелса в Общомедия

Марсело Алберто Биелса Калдера (на испански: Marcelo Alberto Bielsa Caldera), наричан още „Лудия“ (на испански: Loco Bielsa, на английски: Madman Bielsa) е бивш аржентински футболист и бивш треньор на Атлетик Билбао.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от своето семейство, които са фенове на Росарио Сентрал, Биелса от малък симпатизира на вечния съперник Нюелс Олд Бойс. Дете в семейство на адвокати и политици, Марсело решава да скъса с традицията, като посвещава живота си на спорта и футбола. По-големият му брат Рафаел е политик и депутат в аржентинския парламент, а сестра му Мария Еухения е бивш вицегубернатор на провинция Санта Фе.[1]

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Марсело Биелса през 2009

Футболната кариера на Биелса започва в Нюелс Олд Бойс, играе на поста защитник. Прекратява кариерата си едва на 25-годишна възраст, но продължава като треньор в отбора и го води в началото на 1990-те години. Извежда го последователно до две титли в Апертура и Клаусура за 1991 и 1992 година, финиширайки пред вторите Ривър Плейт и Велес Сарсфийлд.

От 1992 г. в продължение на четири години е треньор на мексиканските Атлас де Гуадалахара и Клуб Америка.

През 1997 г. се завръща в Аржентина за да поеме Велес Сарсфийлд с когото също печели Клаусура, финиширайки пред втория Ланус.

През 1998 година Марсело Биелса за кратко води испанския Еспаньол, но напуска за да заеме овакантеният от Даниел Пасарела пост като старши треньор на националния отбор на Аржентина. С „Гаучосите“ печели квалификациите за Световното първенство по футбол през 2002 година и от Аржентинската федерация му продължават договора. Води националите и на турнира Копа Америка през 2004 г. където губи финала от Бразилия след изпълнение на дузпи (2:2 в редовното време). Печели златен медал на Летните олимпийски игри в Атина 2004 след победа във финалната среща над отбора на Парагвай с 1:0 и гол на Карлос Тевес. С този си успех Аржентина става първата държава в Латинска Америка, чийто отбор печели олимпийската титла по футбол след 52 години, когато през 1928 година Уругвай побеждава Аржентина на финала в Амстердам. [2]

Изненадващо в края на 2004 г. Биелса подава оставка и е заменен на поста си от Хосе Пекерман. [3]

През 2007 година Марсело Биелса поема Чили и успява да класира тима на първи Мондиал след 12 години. В груповата фаза на Световното първенство по футбол в ЮАР 2010 г. Чили завършва с равен брой точки с бъдещият световен шампион тим на Испания. На 1/8 финала претърпява загуба с 0:3 от Бразилия. През февруари 2011 г. подава оставка.

На 25 септември 2011 година поема испанския Атлетик Билбао, наследявайки на поста Хоакин Капарос. [4]

Следва стриктно клубната политика наложена през 80-те години от Хавиер Клементе, извел Атлетик до две поредни титли през 1983 и 1984 г. с отбор, съставен изцяло от момчета от областта — философия, която в Билбао продължават да следват и до днес. Класира отбора на финал за Купата на краля, загубен от Барселона с 0:3. Участва в турнира за Лига Европа, където сътворява истински фурор, отстранявайки последователно Трабзонспор, а в груповата фаза Ред Бул Залцбург, ПСЖ и Слован Братислава. Следват победи над Локомотив (Москва), Манчестър Юнайтед, Шалке 04 и Спортинг Лисабон, а на финала губи от Атлетико Мадрид с 0:3.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Треньор клубно ниво[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина Нюелс Олд Бойс
Аржентина Велес Сарсфийлд
Испания Атлетик Билбао

Треньор национално ниво[редактиране | редактиране на кода]

Аржентина Аржентина

Индивидуални[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]